Решение по дело №730/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба от М. Ш. А. от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3247/12.07.2024 г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

В жалбата се твърди, че приложените с оспорената заповед две принудителни административни мерки не съответствали на целта на закона, което било самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Излагат се съображения, че ПАМ имали превантивна цел по смисъла на чл.22 от ЗАНН, а с оглед на специалния текст на чл.106а от ЗАвтП, целта на приложената ПАМ по реда и условията на този закон била да служи за преустановяване на административни нарушения. Така предвидената законодателна уредба навеждала на извода, че всяка ПАМ, която води до различна от законовата цел, или надхвърля целите по преустановяване на административни нарушения, била незаконосъобразна. Това, което оставало извън целите на закона, по своето естество изпълнявало репресивната функция на средство за наказание. Никой не можело да бъде наказан два пъти за едно и също нарушение, а в случая видно от съставения акт за установяване на административно нарушение №343577 от 12.07.2024 г., същият поставял началото на административнонаказателно производство, в което се реализирала административнонаказателна отговорност. Описаното в АУАН деяние било идентично с описаното в оспорената ПАМ, като с разпоредбата на чл.93 от ЗАвтП била предвидена административнонаказателна санкция за извършването на обществен превоз, т.е. такъв срещу заплащане, без за моторното превозно средство да е издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент/закон. На следващо място в жалбата се твърди, че наложената с оспорената заповед ПАМ визирала два отделни, независими и алтернативни крайни срокове, с които се обуславяло прекратяването на същата, а именно: до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Описанието на фактическите обстоятелства в заповедта се заключавали единствено в цитиране на съдържанието на правните норми, в резултат на което не ставало ясно кой от трите изброени документа следвало да притежава лицето, на което е наложена ПАМ. В самата заповед били цитирани правните норми на две различни, взаимно изключващи се правни текстове, а именно 106а, ал.1, т.1, б.„а“, б.„б“ и б.„в“ от ЗАвтП, с оглед на което не било установено какъв е извършваният превоз, и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. Сочи се, че в хипотеза на преустановен случаен обществен превоз на пътник, без намерение шофьорът да извършва впоследствие таксиметрова дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика бил събитие, което никога няма да настъпи, следователно продължителността на двете мерки фактически се свеждала до максималния срок от 12 месеца, с което бил нарушен принципът на съразмерност и чл.6, ал.2 от АПК. Отделен бил въпросът, че за един вид нарушение законодателят допускал два вида принудителни административни мерки с преустановителен характер, а в заповедта липсвала обосновка кое налагало в случая кумулативното им прилагане. По този начин също бил нарушен принципът на съразмерност и упражняване правомощията на администрацията по разумен начин.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Началник на Областен отдел (ОО) „Автомобилна администрация” [населено място], изразява писмено становище за потвърждаване на оспорената заповед като правилна и законосъобразна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Свидетелство за регистрация №********* (част II), лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер] е регистриран на собственик М. Ш. А. от 07.12.2021 г.

На 12.07.2024 г. срещу М. Ш. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 09.15 часа в [населено място], по [улица], като водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№[рег. номер], негова собственост, извършва обществен превоз на пътници – в момента на проверката 4 броя пътници – П. И. А., Т. И. Т. и две деца, без да има лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.България, лиценз на Общността, или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което е нарушил чл.6, ал.1, изр.първо от ЗАвтП. В АУАН е вписано, че същият е съставен след съдействие от сектор „Охранителна полиция“ [населено място]. АУАН е подписан от актосъставителя А. Д. У., на длъжност инспектор при ОО „АА” [населено място], от свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта Д. М. П., и от нарушителя М. Ш. А., който срещу подпис в разписка е удостоверил, че е получил препис от АУАН на 12.07.2024 г.

По делото са представени писмени обяснения от изброените в АУАН лица П. И. А. и Т. И. Т., посочени като пътници в автомобила, и писмени обяснения с дата 12.07.2024 г., дадени от жалбоподателя М. Ш. А. в присъствието на инспектор А. У. и на Д. П..

Представена е и Докладна записка УРИ-1970р/609 от 12.07.2024 г., адресирана до Началника на РУ – Хасково, в която служителят М. Я. докладва, че за времето от 06.00 ч. на 12.07.2024 г. до 14.00 ч. на 12.07.2024 г. е бил назначен като старши на АПР 220, с водач ст.пол.Д. К. и ст.пол.В. К. от Общинска полиция – РУ Хасково, на 12.07.2024 г. в [населено място], на [улица]около 09.20 ч. същите забелязали движението на таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с табели рег.№[рег. номер], спрели автомобила на конкретно място и от него слезнали пътници – 2 бр. жени и 2 бр.деца, които заплатили на водача сумата от 5 лева. Служителите извършили проверка на документите на водача и пътниците в автомобила. Установили, че автомобилът няма заплатено разрешително за извършване на превоз на пътници към Община Хасково и не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.България, лиценз на Общността или разрешително за извършване на таксиметров превоз. Автомобилът бил с надписи „Скай такси“ и написан телефон от всички страни 666999. Водачът на автомобила бил М. Ш. А., а пътниците в него били П. И. А. и Т. И. Т..

В административната преписка се съдържа и разпечатка на извършена Справка „Разрешителни за такси“ по зададени критерии – превозно средство [рег. номер] за период от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., с отбелязване, че няма намерени резултати.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3247/12.07.2024 г., Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” [населено място], на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“, „б“, „в“ и т.4, буква „в“ и ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвтП, е приложил следните принудителни административни мерки (ПАМ):

- временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№[рег. номер] и

- отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство №************* на М. Ш. А. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, копие от същата е получен от М. Ш. А. срещу подпис на 17.07.2024 г.

Жалбата на М. Ш. А. е подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо на плика (л.29) 30.07.2024 г., чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, където е регистрирана с индекс РД-14-3247/2/02.08.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок за обжалване от съобщаването на заповедта, насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и от изхождаща от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Видно от представената по делото Заповед №РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, същият, съобразно установената в чл.107, ал.1 от ЗАвтП компетентност и предоставената му възможност за делегиране на правомощия, е упълномощил (т.4) Началниците на областен отдел „Автомобилна администрация” в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАвтП. По делото е представена и Заповед №825/16.05.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, видно от която А. С. С. заема длъжност Началник на отдел в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, с което е удостоверена и персоналната компетентност на издателя на оспорената заповед.

Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Приложимите хипотези, посочени в оспорения административен акт, са нормите на чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“, „б“, „в“ от ЗАвтП – по отношение на първата приложена ПАМ, и чл.106а, ал.1, т.4 от същия закон – по отношение на втората ПАМ.

Съгласно чл.106а, ал.1 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

т.1 – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; б) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община; в) с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл.12б, ал.1, 10 и 11;

т.4 – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Като предпоставка за издаването на заповед на основание цитираните разпоредби от ЗАвтП, законодателят е предвидил с определено моторно превозно средство да се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадени някой от алтернативно посочените документи. В конкретния случай административният орган е приел за осъществени хипотезите на букви „а“, „б“ и „в“ от чл.106а, ал.1, т.1 на закона, като е посочил в заповедта, че на 12.07.2024 г. при извършване на проверка от контролните органи е установено, че М. Ш. А. извършва обществен превоз на пътници със собствения си лек автомобил Дачия Логан с рег.№[рег. номер], без за това да има издавано Удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България или копие на Лиценз на Общността, превозното средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и не са изпълнени изискванията за извършване на превоз на пътници за собствена сметка, предвидени в чл.12б, ал.11 от ЗАвтП (според която лицата по ал.1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превозите). Освен това в заповедта са посочени установените факти относно извършването на превоз на поименно установени пътници срещу конкретно уговорена и заплатена от тях на водача парична сума, както и извършените от контролните органи проверки за установяване липсата на изброените документи и изисквания. Изложените в ЗППАМ фактически обстоятелства настоящият състав на съда намира за напълно достатъчни да обосноват налагането на принудителните административни мерки по смисъла на приложените правни норми, а оспореният административен акт за надлежно мотивиран. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от описанието на фактическите обстоятелства в заповедта не ставало ясно кой от изброените документи следвало да притежава, и че в заповедта били цитирани взаимно изключващи се правни текстове, поради което не било установено какъв е извършваният превоз. Безспорно от съдържанието на оспорената ЗППАМ се установява както вида на извършвания превоз – обществен превоз на пътници, така и изискуемите от закона, но липсващи към момента на извършването на този превоз документи и неспазените изисквания, на които е следвало да отговаря този превоз. Липсата на който и да е от изброените документи алтернативно в хипотезите на посочените букви от нормата, е достатъчна за прилагането на ПАМ „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, като за водача не е останало неясно, че му е вменено да е извършвал обществен превоз на пътници при липсата на всички изброени документи и без да е спазил изискванията за писмено уведомяване, ако извършва превоза еднократно.

В тази връзка неоснователно се твърди в жалбата, че доколкото не ставало ясно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, продължителността на двете мерки фактически се свеждала до максималния срок от 12 месеца. Настоящият съдебен състав намира, че нарушението би било отстранено при снабдяване с всички изброени в ЗППАМ документи относно моторното превозно средство, а евентуалното нежелание на лицето да се снабди с такива не може да обоснове извод, че прилагането на максималния срок на мярката от 12 месеца нарушава принципа на съразмерност, предвиден в чл.6 от АПК.

Освен това в актуалната съдебна практика (напр. Решение №8282/ 03.07.2024 г., постановено по адм.дело №2899/2024 г. на ВАС) се приема, че определеният от закона 12-месечен краен срок на мярката е предвиден именно за да се гарантира, че последната няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, тъй като с настъпването на този срок се прекратява неблагоприятното въздействие на мярката върху нейния адресат, независимо от отстраняване на нарушението. Приема се също, че при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените ПАМ, като по начина, по който е формулирана, разпоредбата не предоставя на органа възможност за преценка, а при проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения в нея срок. В цитираното решение на ВАС е изложена и тезата, която настоящият съдебен състав напълно споделя, че преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Продължителността на неблагоприятното засягане на правната сфера на адресата всъщност ще зависи единствено и само от предприемането на необходимите действия по отстраняване на нарушението, т.е. с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация. Ето защо е предвиден и относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението.

От представените по делото писмени доказателства – писмените обяснения на превозваните лица, писмените обяснения на водача, както и докладната записка на полицейския служител, установил превоза, съдът приема за безспорно доказано, че към момента, установен при издаване на процесната заповед, жалбоподателят М. Ш. А. е осъществявал обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т.1, т.2 и т.56 от ДР на ЗАвтП с посочения лек автомобил, без да притежава изискуемите за това документи. Нарушението се установява и с приложения АУАН №343577 от 12.07.2024 г., а и извършването му не е оспорено от жалбоподателя. При така установеното, и двете приложени принудителни административни мерки са наложени при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки за това.

Не се споделя и основното възражение на жалбоподателя относно несъответствие на заповедта с целта на закона. По делото не се съдържат никакви данни или доказателства, от които да се направи обосновано заключение, че мерките са наложени с цел, различна от предвидената в закона. Мерките по чл.106а, ал.1 от ЗАвтП притежават качествени характеристики както на преустановителна, така и на превантивна ПАМ. Безспорно с приложените с процесната заповед мерки се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на водача и с конкретното моторно превозно средство. Следва да се има предвид обаче, че освен преустановителната цел на мерките спрямо извършването на нарушение, мерките имат и качествените характеристики на превантивни, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Ето защо с кумулативното прилагане на двете мерки – едната отнасяща се до временно спиране от движение на моторното превозно средство, с което е извършван превоза, а другата, изразяваща се в отнемане на Свидетелството за управление на МПС на водача, с което се препятства за определен период възможността същият да извършва нарушението с друго превозно средство, също не се нарушава целта на закона или принципа на съразмерност, защото административната принуда в двете хипотези има различен предмет.

Не води до извод за незаконосъобазност на ЗППАМ и обстоятелството, че мерките са наложени за същото нарушение, което е установеното с конкретен съставен АУАН, тъй като предвидената в закона административнонаказателна отговорност на водача за извършване на административно нарушение се реализира в отделно и самостоятелно административнонаказателно производство, а принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Правният резултат, който законът цели с прилагането на конкретната ПАМ, не е санкциониране на извършителя, а преустановяване на административното нарушение и недопускане осъществяването на обществен превоз с превозно средство без притежаване на изискваните от закона документи.

Настоящият състав на съда намира, че наложените принудителни административни мерки са съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния, а оспорената заповед, с която същите са приложени, е съобразена с материалноправните разпоредби на закона. Не се констатира при издаването й да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и такова не се твърди от оспорващия. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ш. А. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3247/12.07.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.