№ 14374
гр. С, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.
при участието на секретаря Д. Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М. Гражданско дело №
20221110118171 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С. Г. С., А. В. С. и П. В. С. срещу А, с която са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл 45 ЗЗД, с които
всеки от ищците претендира сума в размер на по 10000 лева /частично от общо 120000 лева/
- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на В П С., настъпила на
27.10.2020 г. поради допуснато заразяване с вътреболнични инфекции в периода 11.09.2020
г. – 27.10.2020 г., непровеждане на адекватно и своевременно лечение и нарушаване
пациентските му права по време на престоя му в лечебното заведение на ответника. В
първото по делото о.с.з. от 03.02.2023 г. ищците чрез представляващия ги адвокат посочват,
че не поддържат нарочна претенция за обезщетение за вреди от действия и бездействия,
пряко насочени към тях.
В исковата молба ищците твърдят, че в периода от 11.09.2020 г. до смъртта му на
27.10.2020 г. техният общ наследодател В П С. е хоспитализиран в лечебно заведение на
ответника на адрес: С. Посочват, че е постъпил на 11.09.2020 г. в Клиниката по
кардиохирургия на ответника поради кардиологични проблеми, но в добро за възрастта му
общо здравословно съС.ие. Било му назначено лечение чрез оперативна интервенция
„Аортно-коронарен байпас на 4 коронарни артерии“. Преди пристъпване към операцията на
В С. били извършени изследвания, вкл. и PCR тест за ковид, резултатът от който бил
отрицателен. Посочват, че на 15.09.2020 г. е извършена оперативната интервенция, а на
20.09.2020 г. съС.ието му се влошило, бил интубиран, изследван за Ковид и поради
положителен тест - изписан от клиниката по кардиохирургия и приет в „ковид отделението“
на същото лечебно заведение. Твърдят, че в периода 11.09.2020 г. – 27.10.2020 г. ответното
1
дружество е допуснало инфектиране на В С. с вътреболнични инфекции от Candida
parapsilosi, Enterococcus faecium и Staphylococcus hominis, както и от Ковид-19, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 27.10.2020 г. смърт на същия. Твърди се,
че от страна на персонала на ответното дружество не са спазени необходимите стандарти и
мерки за сигурност, дезинфекция и стерилизация на контактните с пациента лица и на
медицинските изделия, които са влезли с контакт с анатомията на пациента и не било
спазено изискването да не се допуска контакт на носители на вируса на Ковид – 19 с
пациенти. Според ищците инфектирането на техния наследодател с посочените
вътрболнични инфекции сочи на недопустимо отклонение от нормите за превенция на
вътреболничните инфекции на Медицинския стандарт за превенция и контрол на ВБИ и
Наредба №2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ,
издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр. 8 от 21.01.2005 г.
С исковата молба ищците твърдят, че лекуващият техния наследодател екип не
предприел мерки за овладяване на инфекциите въпреки лабораторните резултати,
установяващи ги, което бездействие предопределило негативния изход от лечението.
Поддържат, че след привеждане на наследодателя им в Ковид отделението на лечебното
заведение били лишени от контакт с него и от информация за съС.ието му.
С уточнителна молба вх. 197232/21.09.2022 г. ищците посочват, че спрямо тях било
проявено игнориращо и грубо отношение по повод отправяни от тях законни искания за
предоставяне на информация за техния близък и получаване на медицинска документация,
което засегнало правото им да получат второ лекарско мнение. В първото открито съдебно
заседание, проведено на 03.02.2023 г. изрично посочват, че не поддържат претенция за вреди
от действия и бездействия, пряко насочени към тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Потвърждава хоспитализацията на В С. в
Клиника по кардиохирургия на 11.09.2020 г., като посочва, че към момента на приема
пациентът е без оплаквания, но по анемнестични данни няколко дни преди това е имал
световъртеж, причерняване, загуба на говор за няколко минути и болка в гръдната област на
широка площ. Поддържа, че пациентът е бил хипертоник и е страдал от исхемична болест на
сърцето, преживял е инфаркт на миокарда през 2004 г. и 2014 г. с последвало имплантиране
на стент и при двата, а през 2010 г. – исхемичен мозъчен инсулт. Поддържа, че извършената
на 15.09.2020 г. оперативна интервенция е успешна и не са настъпили усложнения. Твърди
се, че на 18.09.2020 г. при В С. се изявила дихателна недостатъчност и фебрилитет с
рентгенови данни за пневмония, последвало консултация с пневмолог и предприета
антибиотична терапия. На шестия следоперативен ден пациентът проявил задълбочаваща се
дихателна недостатъчност , поради което бил преведен в реанимационното отделение на
Клиника по кардиохирургия, където бил интубиран и поставен на асистирана механична
вентилация. След положителен тест за Ковид бил преместен в ковид реанимация към
Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на 21.09.2020 г. в тежко увредено общо
съС.ие. На 23.09.2020 г. бил поставен торакален дрен. Твърди се, че по време на престоя на
2
пациента в ковид реанимацията била проведена комплексна терапия. На 18.10.2020 г. след
отрицателен PCR за ковид и консултация с проф. М пациентът бил преведен в Централна
реанимация за лечение на клинично проявената хронична дихателна недостатъчност и втора
степен бъбречна недостатъчност, налагаща провеждане на хемодиализа. Въпреки
проведеното системно комплексно лечение за компенсиране на всички системни органни
отклонения и въпреки проведената в пълен обем кардио-пулмонарна ресусция на 27.10.2020
г. настъпила смъртта на пациента.
Ответното дружество поддържа, че по време на хоспитализацията на В С. е проведена
терапия, съобразена с микробиологичния скрининг, включваща антибиотици, антимикотици,
вазопресорни и инотропни медикаменти, специфично противовирусно лечение,
антикогулантна терапия, имуносупресивна терапия, както и инструментална поддръжка на
жизнените функции. Били провеждани системно лабораторни изследвания и тентгенография
на бял дроб. Въпреки посочените действия организмът на пациентът не е успял да преодолее
усложненията на коронавирусната инфекция, причинили тежката дихателна недостатъчност,
полиорганната недостатъчност и смъртта му. Според ищеца проверки на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ и на Столична регионална инспекция приключили със
заключение, че при лечението на наследодателя на ищците не са допуснати нарушения.
Твърди, че към момента на постъпването си в лечебното заведение В С. е бил в
инкубационен период на Ковид. Посочва, че в лечебното заведение не е имало
разпространение на ВБИ от коронавирусна инфекция и други бактериални инфекции.
Подробно излага констатациите на СРЗИ и ИАМН във връзка с проведените проверки в
лечебното заведение. Поддържа, че има изградена и внедрена в практиката система за
превенция ни контрол на инфекциите, като дейностите по контрол на инфекциите са в пълно
съответствие с нормативната база на страната и международния стандарт за качество и
сигурност в здравеопазването JCI. Сочи, че В С. не е вписан в книгите за регистрация на
ВБИ на двете клиники. Твърди, че от микробиологичния статус на пациента е видно, че са
доказани Enterococcus faecium и Candida parapsilosis, но е налице кратковременна
колонизация на венозен и уретрален катетър, а не истински патогени, като е проведено
адекватно антимикробно лечение, което е постигнало премахване на микроорганизмите от
кръвта, а урината е останала позитивна поради вероятно колонизиран уретрален катетър .
Твърди, че продължителният престой в звена за интензивно лечение в ЛЗ често води до
подобни колонизации , които обаче не са ВБИ, като в този смисъл е и становището на
ИАМН.
Твърди, че изолирания на 18.09.2020 г. Staphylococcus Hominis e случайна находка и е
бил в несигнификантна стойност.
Поддържа се, че не са налице данни в Клиниката по кардиохирургия пациентът да е
бил в контакт с лица, болни от Ковид, а към датата на хоспитализацията пациентът е бил в
инкубационен период.
Посочва, че съобщението за смърт №*** от 27.10.2020 г. е унищожено.
Оспорва да е налице противоправно поведение от негови служители , като твърди че
3
същите са изпълнили всички свои задължения съгласно приложимата нормативна уредба.
Поддържа, че причината за смъртта на В С. не е в причинна –връзка с действията,
предприети от медицинския екип на ответното дружество.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Третото лице помагач на страната на ответника - З, ЕИК ***** оспорва предявените
искове като ги счита за неоснователни по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа страна: следното:
От представеното удостоверение за наследници изх. № 15376 от 02.11.2020 г., изд. от р-
н М на С О, се установява, че ищците са наследници по закон на В П С., роден на 20.09.1957
г. и починал на 27.10.2020 г., като С. Г. С. е негова съпруга, а А. В. С. и П. В. С. – синове.
Безспорно между страните, установено от писмените и гласните доказателства по делото и
отделено като ненуждаещо се от доказване в производството е, че наследодателят на
ищците е хоспитализиран на 11.09.2020 г. в Клиниката по кардиохирургия на ответника, на
15.09.2020 г. му е извършена оперативна интервенция „Аортно-коронарен байпас на 4
коронарни артерии“ и на 27.10.2020 г. е починал в лечебното заведение.
От страна на ищците и на ответника е представена медицинска документация във
връзка с постъпването, престоя и лечението на В П С. - епикризи, болнични листове,
декурзуси, реанимационни листи, резултати от изследвания, амбулаторни листи, кръвно-
газови анализи, протоколи от РЗИ, трансфузионни листове, фишове за кръвопреливане,
имонохематологично изследване, ЕКГ и други. Същите в тяхната взаимна връзка са
обсъдени по повод поставените задачи от вещите лица по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, по която са изготвени и приети две заключения – с вх. № 286938 от 11.09.2024 г.
/л.381, том IV/ и с вх. № 353683 от 05.11.2024 г. /л.445, том IV/
Установява се от представената от ищците Епикриза от М, гр. П, че В П С. е постъпил
в посоченото лечебно заведение на 08.09.2020 г. в 00:42 ч. и е изписан на 11.09.2020 г. в
12,30 ч., като от описаната анамнеза е видно, че е постъпил с екип на ЦСМП по повод на
пристъп от хипертонична реакция, придружен от главозамайване, световъртеж,
бързопреходна слабост на десни крайници и нарушение в говора, придружен от стягане в
сърдечната област. Описано е, че болният е дългогодишен хипертоник с преживян МИ през
2004 г., интервениран с имплантиране на стент; втори МИ през 2014 г. отново с
имплантиране на стент, САГ – ревизия 2018 г., преживял 2010 година ИМИ. Според
епикризата обективното съС.ие на пациента било задоволително, същият е бил ориентиран,
афебриленс везикуларно дишане без хрипове двустранно, със симетрични крайници, без
отоци, и запазени пулсации на периферни артерии. Извършени са му кръвни изследвания,
ЕКГ и ЕХОКГ. Извършено му е инвазивно изследване съгл. Кат протокол № 20090850 и е
предписано последващо кардиохирургично лечение в планов порядък.
Видно от епикриза от Клиника по кардиохирургия при ответното лечебно заведение,
4
че В П С. е постъпил на 11.09.2020 г. в клиниката и изписан от нея на 21.09.2020 г. в 01:00
часа. Посочено е, че е постъпил в лечебното заведение след диагностично уточняване в гр. П
и инвазивно установена многоклонова коронарна болест, като към момента на прием е без
оплаквания. Посочено в анамнезата е, че са събрани данни, че преди няколко дни е имал
епизод на световъртеж, причерняване, загуба на говор за няколко минути и болка в гръдната
област на широка площ, като от дълги години страда от ИБС с преживяни 3 МИ, последните
два от които през 2004 г. (долен STEMI и имплантиране на BMS на RCA) и 2014 г,
(имплантиране на DES на RCA). Известна дългогодишна АХ на поС.на терапия. В
обективния статус на пациента при постъпването е отбелязано, че същият е в добро общо
съС.ие, ало и автоориентиран. С чисто везикуларно дишане двустранно. От резултати от
изследвания лаб № 4676827 от 12.09.2020 г. /л. 569 от том II/ е видно, че е отразен
отрицателен резултат от RT-PCR за COVID-19.
Видно от епикризата от Клиника по кардиохирургия е решено, че пациентът е показан
за оперативно лечение, което е проведено на 15.09.2020 г. като е извършена Операция №
534/15.09.2020 г. в 07,30 ч. - аортокоронарен байпас на четири коронарни артерии :
CABGx4-LAD-LIMA; RD, OM, RCA (PD) – s.v.g.
Според заключението на СМЕ /отговор на въпрос 3.3 от закл. вх. № 353683 от
05.11.2024 г./, както и от изслужването му в о.с.з. е видно, че според вещите лица
клиничните показатели на пациента при постъпването са позволявали да бъде опериран и
съответстват на основното му заболяване (исхемична болест на сърцето), като оперативното
лечение преминава без усложнения. Според становището на вещото лице със специалност
Кардиология - проф. В. Д., изразено в о.с.з. на 24.09.2024 г. операцията не е било възможно
да бъде отложена с месеци напред и да се изчаква преминаване на ковид предвид коронарна
анатомия на пациента и при това, че е имал повишение на тропонина, тъй като в такава
ситуация операция не следва да бъде отлагана. Видно от приложените резултати от
изследвания /л. 573, том II/ на 12.09.2020 г. стойността на hs-Troponin I е била 1478,27 ng/I
при горна граница 53,5. Според заключението на СМЕ /с вх. 286939/11.09.2024 г., по въпрос
7 и 8 – л. 7/ завишените сърдечни маркери (в случая тропонин) означават наличие на
миокардна некроза в резултат на исхемия (недостатъчен приток на кръв към миокарда),
което отговаря на диагнозата на пациента - исхемична болест на сърцето, остър коронарен
синдром, а според изследванията на пациента преди операцията е можело да се предприеме
планираната оперативна интервенция.
От заключението на СМЕ /отговор на въпрос 3.2. от закл. вх. № 353683 от 05.11.2024 г./
се установява, че показателите от проведените изследвания за периода 11.09.2020 -
21.09.2020 г отговарят на основното заболяване на пациента - ИБС и проведеното
оперативно лечение – аортокоронарен байпас. Тропонинът е с намаляващи стойности и има
лек спад на хемоглобина, което според вещите лица е очаквано във връзка с проведеното
оперативно лечение. Показател, който се променя в неочаквана според оценката на вещите
лица посока, е CRP, който нараства и показва наличие на възпаление. Това според експертите
корелира с клиничната изява на дихателна недостатъчност и разгръщането на Ковид-19
5
инфекцията.
От извършеното образно изследване - рентгенография на гръден кош в лицева
проекция от 16.09.2020 г. / л. 579, том II/ се установява, че при разчитането му е дадено
заключение „суспектен плеврален излив вляво“. Според заключението на вещите лица с вх.
№ 286939/11.09.2024 г. по Въпрос 1 от задачите, поставени от ищците с молба с вх. №
49667/22.02.2023 г., от рентегенографията има съмнителен, а не доказан плеврален излив,
като в тази връзка вещите лица разясняват, че плевралните изливи са с широка етиология, а
левостранен плеврален излив след кардиохирургична интервенция (аортокоронарен байпас)
с използване на артериален графт LIMА се среща често в постоперативния период и се
дължи на кървене от ложето на съда. Според експертите само наличието на излив не дава
възможност за установяване на причината, а конкретно по това време плевралните изливи не
са били типични за Ковид-19 пневмонията.
От коментираната епикриза от Кардиохирургия се установява, че на четвърти
следоперативен ден - 18.09.2020 г. – е проявена дихателна недостатъчност и пациентът е
консултиран с пулмолог, като е предприета антибиотична терапия. Видно от температурния
лист от Кардихирургия / л. 583 от том 2/ температурата на пациента сутрина в 06 и вечерта в
18 ч. е 39 градуса, като и предходния ден е варирала – 37,6 гр в 06 ч., 37,2 в 12:00 ч., 39 в 14
ч, , 37, 5 в 18 ч. и 36, 20 в 22 ч., като и в двата дни е записан прием на парацетамол. На
18.09.2020 г. в 09,18 ч. на пациента е извършен преглед от пулмулог, за което е съставен
амбулаторен лист № 000429 /л. 537, том II/, като е констатирано обективно съС.ие -
сатурация 90 %, в ляво субскапуларно и субаксиларно – бронхиално дишане,в дясно –
везикуларно дишане, единични крепитации базално, назначена е терапия, като е посочено, че
чака рентгенография. При извършената на 18.09.2020 г. рентгенография са установени
нерязко контуирани умерено интензивни петнисти засенчвания в белодробни полета
двустранно като е дадено заключение, че промените могат да се свържат с двустранни
възпалителни изменения при наличие на съответната клиника и параклиника. В о.с.з. на
06.12.2024 г. при изслушване на заключението от 05.11.2024 г. вещото лице Маринова –
Влачил посочва, че описаните на 18.09.2024 г. при рентгенова снимка петнисти засенчвания,
се тълкуват като пневмония, поради това счита, че назначената от белодробния лекар
комбинираната антибиотична терапия е по протокол терапията, която се прави в такива
случаи. Според нея е направено това, което е следвало да се направи.
Извършени на 20.09.2020 г. са две рентгенографии, според тази от сутринта в
сравнение с предходната от 18.09.2020 г. персистират двустранните промени както при
възпалителен процес като на тази графия са по-слабо изразени. При втората РГ от 20.09.2020
г. е отразено, че няма съществена динамика в сравнение със сутринта. Видно от
експертизата от Кардиохирургия и от резултат от изследване лаб. № 4680268 от 20.09.2020
г. 14:58 /л. 539, т. II/ на 20.09.2020 г. е установен положителен резултат от RT-PCR за
COVID-19, като в епикризата е посочено, че е от трахеобронхиален лаваж. Установени от
представените кръвни изследвания от 20.09.2020 г. от 11:24:07 /л.560, том II/ са и негативни
стойности на Ковид-19 IgG и IgM антитела от направената серология.
6
Видно от бележки към лист от 20.09.2020 г. от ОИРДОКХ – Кардиохирургия /л. 423,
том II/ с отбелязване от 11 часа е посочено, че пациентът е приет от отделение по
Кардиохирургия в съзнание, извършен му е преглед и са взети са проби за Covid 19.
Отбелязано е, че поради тежка хипоксемия от следващия КГА е интубиран с ИТ № 8//22 и
поставен на апаратна вентилация. Поради незадоволителна тенденция в оксигенацията от
КГА е започнато вентилиране в странично положение.
Видно от резултати от кръвни изследвания от 18.09.2020 г., 19.09.2020 г., 20.09.2020 г.
са налице повишени в пъти над горната граница показатели на CRP. От заключението на
вещите лица се установява, че високите нива на CRP и на стойността на феритин (над 4000),
а в допълнение и на лимфопения анеозинофилия, не са обясними само със следоперативното
възпаление. Това според вещите лица корелира с положителен тест за Ковид-19 и оформя
картината на остра дисеминирана (разпространена в цялото тяло) Ковид-19 инфекция с
бурно начало вероятна цитокинова буря. В следващите дни почти ежедневно са били
следени множество показатели, като динамиката варира.
В о.с.з. на 06.12.2024 г. вещите лица Д. и М., изрично според своите теоретични и
практически познания, придобити според изявленията им на база реална практическа работа
с пациенти, че с оглед показанията на основаните маркери, показващи необходимост от
интубация, пациентът е трябвало да бъде интубиран. Според вещото лице М. в процесния
период при алфа вариантът на Ковид по препоръките от Г, се считало, че при пациентите с
рискови фактори и начеваща тежка пневмония на ковид с луминантен вход, какъвто е бил
наследодателят на ищците, интубацията е единственият шанс да преживеят пневмонията,
защото няма как без асистирано подпомагане с дишане отвън пациентът да преживее сам
пневмонията от ковид.
Според заключението на СМЕ /отговор на въпрос 3.5. от закл. вх. № 353683 от
05.11.2024 г./ от цялата приложена документация става ясно, че след успешно проведено
оперативно лечение при пациента се установява Ковид-19 инфекция, която протича
усложнено. Заключението на вещите лица е че по време на болничния престой са проведени
множество изследвания, които са тълкувани своевременно и координирано - доказателство
за това са многобройните корекции в терапията, както и лечението на пациента в различни
болнични звена. Според заключението на СМЕ /с вх. № 286938 от 11.09.2024 г./ относно
инфекцията с Ковид-19 са предприети правилни диагностични действия - незабавно тестване
с PCR (златен стандарт за диагностика) в момента на поява на съмнителни симтоми,
предприето е актуалното и приетото по световните препоръки към онзи момент най-
подходящо лечение - кислородолечение, дексаметазон в титрираща доза, вливания според
изискванията на организма, антибиотик - първо започнато емпирично лечение на пневмония
с двойна антибиотична комбинация (пак съобразено със световните гайдлайни) и после е
преминато към употребата на ****/*****, който към втората половина на 2020 г. е един от
препоръчваните и най-ефективни антибиотици за борба с Ковид-19 пневмонията. Според
вещите лица пациентът е получавал достатъчна доза антикоагулант (неизменна част от
терапията за Ковид-19), като е приложено скъпо и трудно достъпно по това време лечение
7
(поради ограничени бройки) - с антивирусния препарат **** (****) и то за по-
продължителен период от минимално изискуемия. Според вещите лице **** и към
настоящия момент е единствен най-ефективен препарат при лечение на Ковид-19.
В изслушването на вещите лица на 27.09.2024 г. вещото лице М. – уточнява, че
антибиотично лечение се прилага за ковид 19 заради придружаващи други инфекции, като
на конкретния пациент за ковид 19, са приложени три изключително важни и до момента
останали единствени ефективни лечения. На първо място приложен му е медикаментът
****, който според нея е единственият противовирусен ефективен за ковид. Второ,
приложени са му антибиотици по антибиограми за придружаващи бактериални инфекции и
съответно за предотвратяване на такива. Един от тях е ****/***** с търговско име Тазоцин,
който е с антибиотично и противовъзпалително действие и спомага изключително много за
решаването на ковид-пневмонията. Трето, приложен е Дексаметазон в съответните дози,
съобразен с двуфазовото протичане на ковид 19 по това време – първа вирусната
възпалителна фаза, а след това имунна фаза, която е свръхреакция на имунната система –
цитокинова буря. Уточнява, че затова е приложен в съответните дози Дексаметазон в
титрираща доза, т.е. увеличаваща и или намаляваща, съответно на нуждите на пациента.
Видно от медицинската документация, а и според заключението на СМЕ (вх. № 353683
от 05.11.2024 г.) клинични показатели по типа на: общо съС.ие, кислородна сатурация,
артериално налягане, диуреза, телесна температура, воден баланс и др - са следени
ежедневно. При установяване на ковид-19 инфекцията е регистрирана ниска сатурация
(SatO2 86%) на фона на нестабилна хемодинамика и завишена температура, и поради
задълбочаване на дихателната недостатъчност и инфекцията според вещите лица се е
наложила асистирана белодробна вентилация чрез интубация. Установени са два пика на
температурата (в началото на инфекцията с Ковид-19 и на 03.10, когато вече има данни за
вторични инфекции). Хемодинамиката е била нестабилна според декурзусите.
Според същото заключение и в отговор на въпрос 3.8 при Ковид-19 инфекция
завишените стойности на Интерлевкин 6, който е осгрофазов маркер за възпаление
(цитокин), показват лоша прогноза и индикират т.нар цитокинова буря. При това положение
може да се направи опит за овладяване на съС.ието чрез приложение на кортикостероид в
по- висока доза. Според вещите лица в случая има данни за завишени стойности на IL-6 при
пациента и затова е приложена терапия с дексаметазон (кортикостероид).
Видно от заключението на СМЕ въз основа на представената медицинска
документация вещите лица считат, че са следени биохимичните показатели функция на
черен дроб, бъбреци, кръвосъсирване, панкреас, сърце, пълна кръвна картина, други
метаболити - които плавно са се влошавали, въпреки проведените терапевтични
мероприятия.
Според заключението на СМЕ от 11.09.2024 г. по въпрос 6 във връзка с отразената на
27.09.2020 г. в КП на ИА „МН” констатация: „Намалено подаване на кислород в 10:40 ч.
поради неизправност в системата за обдишване, което доведе до последващ сърдечен арест“,
при наличието на Ковид-19 пневмония с необходимост от подаване на кислород с висок
8
дебит от някаква система всеки епизод, водещ до хипоксия (т.е липса на подаване на
кислород и в последствие спад в сатурацията), може да доведе до по- тежки усложнения при
пациентите. Вещите лица посочват, че сърдечният арест е животозастрашаващо явление и
представлява съС.ие на спиране на сърцето и липса на ефективна циркулация, поради което
изисква незабавни реанимационни мерки, за да се предотврати настъпване на биологична
смърт. В случая според тях екипът от лекари успешно е приложил КПР и пациентът е
възстановил жизнени функции. Според разясненията, дадени от вещо лице Д. в о.с.з. на
27.09.2025 г. сърдечният арест е съС.ие на клинична смърт на практика, е обратимо и в
случая са предприети необходимите мерки пациентът да не изпадне в биологична смърт,
като жизнените му функции са възстановени и не са налице данни да е оказал влияние при
по-нататъшното лечение при пациента.
Видно от Епикриза от Клиника по анестезиология и интензивно лечение /л. 27 от том I/
пациентът В П С. е приет в тази клиника на ответното лечебно заведение на 21.09.2020 г. в
01:01 ч. по КП № 104: дигностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални
заболявания – остро протичащи с усложнения. Посочено е, че на 6-ти следоперативен ден
поради прояви на задълбочаваща се дихателна недостатъчност е преведен в ICU. Посочено
е, че от трахеобронхиален лаваж е установен PCR (3) за SARSCoV2, изписва се на 7-ми
следоперативен ден и се насочва за лечение в КОВИД-19 реанимация. В обективния статус
при приемането е отбелязано, че пациентът е преведен от Кардиохирургия – реанимация в
критично съС.ие, седиран, интубиран, релаксиран, със Sat02 – 76 % по гръб и 87 % -
поставен в дясно странично положение, обдишван двустранно, симетрично. Описани са
извършените резултатите от клиничните и образните изследвания, консултациите със
специалисти и проведените терапии в периода от 21.09.2020 г. до 26.10.2020 г. вкл. Посочено
е, че е проведена комплексна имуносупресивна и специфична противовирусна терапия. След
отрицателни тестове – антиген и ПСР е преведен в КАИЛ с цел продължаващо лечение на
клинично проявена хронична дихателна недостатъчност и 2-ра степен бъбречна
недостатъчност, налагаща хемодиализа. Въпреки проведеното лечение, свързано с
компенсиране на всички системни органни отклонения, пациентът екзитирал на фона на
проведената в пълен обем кардио пулмонална ресуститация.
Според заключението на СМЕ /с вх. № 286938 от 11.09.2024 г./ от изследваните
материали за микробиология, PCR, кръв - многократно, ЦВК - неколкократно, урина -
неколкократно, трахео-бронхиален лаваж неколкократно, назофарингеален секрет -
неколкократно до установяване на негативен резултат, е видно, че при пациента има
изолирани някои микроорганизми, както и генетичен материал на вируса на Ковид-19.
Установено от вещите лица е, че ентеробактер фециум е изолиран от хемокултура на
9.10.2020 г., а при следващите хемокултури не се изолира. Кандида парапсилозис е
изолирана от трахеален аспират на 12.10.2020 г. и от 20.10.2020 г. в хемокултура, а на
21.10.2020 г. и 26.10.2020 г. от урина. Според вещите лица кандидозата е лекувана съгласно
антимикограмата правилно. Стафилококос хоминис е изолиран от връх от ЦВК (централен
венозен катетър) на 18.09.2020 г. и не е открит в хемокултура. Този микроорганизъм според
9
вещите лица е нормална микробиота за кожа и лигавици, а отсъствието му в хемокултурата
го изключва като причинител на инфекция.
По отношение на Стафилококос хоминис, изолиран от връх от ЦВК на 18.09.2020 г.,
вещите лица посочват в отговор на въпрос 2.2, че се касае за еднократен изолат, който не е
изолиран от хемокултура и последващи ЦВК, поради което дават заключение, че най-
вероятно се касае за външно замърсяване, тъй като не отговаря на определението за
инфекциозен процес. Посочват, че е приложен антибиотик в лечението на пациента с
активност спрямо тази бактерия (Меронем, Левофлоксацин, после Тазоцин).
По отношение на изолиран Enterococcus faecium XDR от кръв на 09.10 (преди това са
били стерилни хемокултурите) според вещите лица е преприето веднага лечение по
антибиограма с Линезолид, което остава така до негативиране на микробиологиите от кръв.
Според разясненията, дадени от вещото лице Вещо лице М. в о.с.з. на 27.09.2024 г.,
ентерококос е бактерия, която може да бъде част от нормалната флора и се намира се
навсякъде в обществото, като е изключително често срещана, но може да причини
заболяване на пациент в тежко съС.ие. Според нея предприетото лечение с Линезолид е по
антибиограма и подействал, като лечението на ентерококовата инфекция не е било
възможно да се извърши без прилагане на антибиотик.
По отношение изолираната Кандида парапсилозис при изслушване на заключението в
о.с.з. на 27.09.2024 г. . вещото лице М. посочва, че подобно на ентерокока, тя се намира по
тялото,в обществото, в среди и повърхности и е факултативно патогенен организъм. В о.с.з.
на 06.12.2024 г. вещото лице М. уточнява, че в случая е установена в кръвта и представлява
инфекция, съответно риск за здравето на пациента, именно поради това е започнато
лечението с противогъбичен препарат и е налице контрол на хемокултурата, след която вече
няма растеж на тази гъбичка. В о.с.з. на 27.09.2024 г. вещото лице Д. изрично пояснява, че
ползата от приложението на медикамента Интраконазол надхвърля риска, описан в
листовката му, и в случая от данните по делото не може да се обоснове извод, че в
конкретния случай приложението на този медикамент е довело до някакъв негативен
резултат. Вещото лице М. в допълнение посочва и че медикаментът е употребен до момента
на негативизиране на пробите и е спрян, т.е. не е продължаван без да има индикации за това
и лечението с него е продължило само колкото е трябвало да продължи.
Според заключението на СМЕ от 11.09.2024 г. цялата терапия е съобразена с
бъбречната функция на пациента и е внимателно титрирана според ежедневните нужди.
Според изричното становище на вещото лице Д., изразено по нарочен въпрос от
ищците в о.с.з. на 27.09.2024 г., лечението с антибиотици и портивовирусни медикаменти не
е насочено към заболяването, заради което пациентът е постъпил в болницата, но е било
съобразено с основното заболяване на пациента.
Според заключението от 11.09.2024 г. по въпрос 16 не е установена, но е търсена
причината за отока на долен крайник, като са отхвърлени възможните причини като
усложнение от сафенектомията, активно кървене, хематом (описан само малък подкожен
хематом), дълбока венозна тромбоза. Проведена е консултация с кардиохирург и УЗДИ. Тъй
10
като Ковид-19 инфекцията е свързана с образуване на микротромби и свръх-коагуабилност
на кръвта, е приложено правилно и добре титрирано лечение с нефракциониран хепарини.
Според изричното становище на вещото лице Д., изразено по нарочен въпрос от ищците в
о.с.з. на 27.09.2024 г., изключени са потенциалните възможни животозастрашаващи причини
за наличие на отоци.
Според заключението от 11.09.2024 г. по въпрос 2.11 най-вероятната причина за
смъртта на пациента е полиорганна недостатъчност в резултат на Ковид-19 инфекция,
протекла усложнено на терен от ИБС - многоклонова коронарна болест с преживяни 2 МИ,
АХ, както и скорошна кардиохирургична интервенция. Според вещите лица /отговор на
въпрос 17 от същото закл./ пациентът не е починал от заболяването, заради което е
постъпил (исхемична болест на сърцето - нестабилна ангина пекторис), но то е било
утежняващ фактор за тежко протичане на Ковид-19 инфекцията и летален изход.
Общото заключение на вещите лица по СМЕ, изразено в отговора на въпрос 2.12 в
заключението от 11.09.2024 г. е, че лечението в ответното лечебно заведение вкл.
изследвания, процедури, назначения и проследяване, е извършено правилно и в пълен обем
и отговаря на стандартите за добра медицинска практика. В същия смисъл е и отговора на
въпрос 3.13 от заключението от 05.11.2024 г., че проведеното лечение на пациента В П С. е
било правилно, навременно и координирано и е било съобразено с показателите от
клиничните, лабораторните и образните изследвания.
Според заключението на СМЕ от 11.09.2024 г., изразено в отговора на въпрос 2.5
теоретично инкубационният период за Ковид-19 инфекцията е 5-7-10 дни, но има данни в
литературата за 14 и дори 21 дни инкубация. Вещите лица в този смисъл съобразява, че към
12.09.2020 г. В С. е с негативен PCR тест за Ковид-19, на 18.09 е с фебрилитет, лека кашлица,
повишени възпалителни маркери и данни за пневмония, а на 20.09.2020 г. е с положителен
PCR тест за Ковид-19 и негативни стойности на Ковид-19 IgG и IgM антитела от
направената серология. В тази връзка разясняват, че ковидните антитела се позитивират най-
рано на 5-7 ден от инфекцията. Посочват, че през 2020 г. е циркулирал основно алфа вариант
на вируса, като инкубационният период на заболяването е бил по-дълъг. През това време
изолацията на контактните и тези с положителни тестове е 14 дни.
Представено е и медицинското досие на пациента, касаещо приемането му в ответното
лечебно заведение. От приетото заключение на съдебно-графологичната експертиза се
установява, че от В П С. са положени подписите в следните документи, оспорени от
ищците: Декларация за информирано съгласие от 11.09.2020 г. /л. 609. за ,Декларатор“;
Декларация за информирано съгласие за взимане на кръв от 11.09.2020г / л. 615/ - подписът,
положен най-отдолу на листа, на позицията „Подпис“; Декларация от 11.09.2020 г. / л. 538/ -
подписът, положен най-отдолу на листа за ,Декларатор“; Декларация за информирано
съгласие за взимане на гърлен/носен секрет за изследване на Ковид-19 от 11.09.2020 г. / л.
613/ - подписът, положен на 2-ри лист най-отдолу, срещу датата и на позиция „Подпис“;
Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на
заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване от 11.09.2020 г. /л. 608/ -
11
подписът, положен най-отдолу на листа на позицията „Декларатор“, Декларация за
информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки от 11.09.2020 г. / л. 610/ -
подписът, положен най-отдолу на листа на позицията „Подпис или знак“, Информирано
съгласие от 11.09.2020 г. / л. 611/ - подписът, положен на позицията „Подпис на пациента“;
Декларация за информирано съгласие за изследване на Спин, Сифилис от 11.09.2020 г. / л.
616/ - подписът, положен срещу изписани на ръка имена на позицията
„Пациент/Родител/Представител“; Декларация за информирано съгласие за болнично
лечение от 11,09.2020 г. / л. 612/ - подписът, положен на позицията „Подпис на
пациента/представителя:“ ; Протокол за информирано съгласие на пациента при сърдечни
операции от 11.09.2020г. / л. 590/ - подписът ,положен в края на 2- ри лист над датата, на
позиция „Пациент“. Подробно вещото лице в о.с.з. 18.02.2025 г. разяснява изводите си и
посочва, че съществува вариантност в подписи, но тя е в рамките на характерната за всички
хора. При изслушването си вещото лице изрично пояснява, че умението да се пише не е
умение да се възпроизвеждат еднотипни изображения, поради това всеки подпис е различен
от преди поставения, като в случая различията е установено, че са част от писмено-
двигателния навик, който вещото е установил от изследваните образци.
Според заключението на СГЕ подписът в точка 3 Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 11.09.2020 г., издаден от ответната
болница, насочен от 22011211067 / л. 522/, раздел „Постъпил в лечебното заведение
пациент“ под дата на прием 11.09.2020 г. по ИЗ ********* е копие на подпис, който не е
положен от В П С..
От показанията на свидетеля, доведен от ищците, М М М , че същият познава ищеца А.
С., майка му – ищцата С. С. и баща му В, който е починал от повече от 5 години. Посочва,
че ищецът А. С. е бил привързан към своите родители и се е грижел за тях. Ищецът А. С.
научил, че баща му е постъпил поради сърдечно лечение в болница през средата на
септември 2020 година. Ищецът преживявал тежко случващото се с баща му и бил
притеснен. Научил от ищеца А. С., че баща му е постъпил в болницата, тъй като трябвало да
му се направи операция, след която бил заразен с Ковид 19. Ищецът споделил със свидетеля,
че нямал никаква адекватна информация от болницата, станал по-нервен и не бил
концентриран по време на работата си при провеждане на тренировки по футбол на деца, а
впоследствие преживявал тежко, че баща му е починал.
От показанията на свидетеля Н Р П, доведен от ищците, се установява, че е в близки
приятелски и колегиални взаимоотношения с ищеца П. С., а покрай него и с останалата част
от семейството – ищцата С. С. и баща му В С., който е починал. Според свидетеля
семейството е задружно. Ищецът П. С. му споделял, че баща му живеел в гр. С, но докато
бил в гр. А се влошил и със специализиран транспорт е откаран от А до С до болница Т,
където в последствие била извършена операция. Ищецът П. С. споделил със свидетеля, че
операцията е била успешна, но впоследствие в болницата бил заразен с Ковид 19, влошил се
и починал. Според свидетеля ищецът П. С. бил много разстроен, не го показвал, но му
личало. Ищецът П. С. бил ангажиран с ходене в болницата и помагане на майка му С.,
12
поради това не можел да пътува и прехвърлял работа на свидетеля и други колеги. Майката
на П. С. имала нужда от емоционална подкрепа, трябвало да има някой покрай нея, защото
го изживява тежко и се налагало да приема успокоителни. Ищецът П. преживял тежко, бил
разстроен, отсъствал дори преди баща му да почине, за да не пътува никъде, ако се наложи
да реагира навреме, в случай че майка му изпадне в нервна криза.
От показанията на доведения от ищците свидетеля Х И. Ч се установява, че познава
ищеца А. С. от 2011 година. Посочва, че А. С. е изключително отзивчив в работата си, но
през 2020 г.тази отзивчивост започнала да липсва, заради нещастието в семейството му. От
ищеца А. С. свидетелят бил информиран, че баща му се е почувствал недобре в град А и са
го закарали в болница в П, а после се е наложило да го преместят в С, където е следвало да
бъде приет в Трета градска болница или в болница Т, а той е избрал Т. От показанията се
установява, че ищецът А. С. живее в ***** откакто се познават, заедно с майка си и баща си,
като отношенията в семейството били прекрасни.
От показанията на свидетеля, доведен от ответника, Н Д М, се установява, че работи
при ответното дружество от 2016 година като началник-клиника в отдел Клиниката по
Анестезиология и интензивно лечение. През 2020 година оглавявал и Реанимация - ковидна
и нековидна и В С. бил негов пациент. Последният бил преведен от кардио-хирургията след
четворен аорто-коронарен байпас с доказан ковид, както с тестове, така и с параклиника,
рентген, включително в последствие и скенер и лекуван за съответния период в Ковид
реанимацията. СъС.ието на пациента било тежко и продължително била провеждана
инвазивна апаратна вентилация, бил е интубиран, заради промени в белия дроб, а в
последствие на фона на оперативното лечение възникнали усложнения, бил дрениран и
продължила дълго апаратната вентилация. Според свидетеля след като е поставен на
апаратна вентилация, това означава, че пациентът е влязъл в критично ниво на дихателна
недостатъчност. Сочи, че след като предхождащите действия, свързани с подаването на
кислород, са се оказали неефективни в случая, затова е минато като крайна стъпка към
апаратна вентилация. Твърди, че имали утвърдена практика между 14:00 и 16:00 часа да се
дава информация, а освен това близките на болните от тази част от реанимацията,
получавали коментари за съС.ието на техните близки чрез обаждане директно в звеното, тъй
като не ги допускали в ковид среда. Сочи, че той е давал информация за съС.ието на В С. на
неговия син и съпругата муПосочва, че пациентът В С. е бил в първи бокс и при него
деструкцията на белия дроб е била в напреднал стадий, което наложило дрениране на
гръдната кухина, заради въздух в плеврата – т. нар. пневмоторакс. Твърди, че положили
невероятни усилия да извадят пациента от това съС.ие, но починал след значим период от
време, в което е бил на апаратна вентилация. Посочва, че пациентът е имал придружаващи
заболявания, като е прекарал 2 пъти инфаркт, в резултат на което 2 пъти е минал през
коронарографии и са поставени стендове, а след трета коронарография от гр. П е насочен за
сърдечна хирургия, при която е направен четворен коронарен байпас, което според него
говори за тежестта на заболяването. Допълва, че на този фон пациентът е с прекаран
исхемичен инсулт, тоест налице са съдови предпоставки. Посочва, че по време на операции
13
като извършената на пациента, се минава на екстракорпорално кръвообръщение, тоест
сърцето се спира и се влиза в съС.ие хипотермия, около 29 градуса. Твърди, че операцията е
извършена по най-добрия начин, но поради нея при ковид е налице висок риск на
морталитет, като в литературата той варира му 60 и 80 процента. Сочи, че в неговото
отделение пациентът е приведен интубиран на апаратна вентилация при доказана на голяма
площ от белия дроб ковид инфекция. Посочва, че при ковид-19 има около 7 дни
инкубационен период, след преминаването на който пациентът влиза в така наречената
цитокинова буря, която се разгръща по всички механизми, което води до системно
увреждане на организма между десетия и осемнадесетия-двадесетия ден, а след това
евентуално настъпват възстановителни процеси или пациентите загиват. Според свидетеля,
изхождайки от факта, че при пациента е имало въздух на две места в гръдната кухина, това
само по себе си говори за значими разрушения на белия дроб, тоест деструкция. Посочва, че
привеждането на пациента в ковид реанимацията е станало приблизително между 5-ти - 7-
ми ден до 10-ти ден на заболяването, защото тогава се появяват външните белези, без да
може точно да се посочи датата на заразяването. Посочва, че първото съобщение за смърт,
което издали било свързано с това, че това е пациент, който е загинал в резултат на
катализатор ковидна инфекция, но тъй като синът на пациента не бил съгласен с ковид
инфекцията, а тогава имало забрана, ковид пациентите да бъдат отваряни при погребение, с
разрешението на директорката на болницата, премахнали ковид инфекцията като диагноза,
описали другите заболявания като придружаващи заболявания и евентуални причини за
смърт и издали новото съобщение, за да може да бъде погребан пациента по начина, по
който желаят близките. Твърди, че водил неприятни, крайни и обидни разговори със сина на
пациента, но счита, че е постъпил чисто човешки на фона на емоционалната му реакция,
защото всеки който изгуби близък може да изпадне в афект. Поддържа, че когато се касае за
пациент с пресен аортокоронарен байпас всяко ниво с нисък кислород е пагубно и в
кардиореанимацията пациентът е интубиран и оставен на апаратна вентилация. Според
свидетеля колегите му от кардио реанимацията са извършили преценка за интубиране по
съответните параметрите, които са външно дишане, рентгенова снимка, кръвно и газов
анализ и т.н., включително че е прясно опериран пациент, и че не може да бъде поддържан с
други кислородни системи, освен инвазивни и апаратна вентилация. С оглед политиката
пациентите с ковид да се лекуват на опредЕ. територия от кардиореанимацията пациентът
бил приведен в реанимацията, която има за цел да гледа само ковидни пациенти. След като
пациентът по антигенни и ПСР тестове е отрицателен за Ковид-19 той се сваля в другата
нековидна реанимация.
Свидетелят Н М посочва, че въпреки че реанимацията на болницата е с най-добри
успехи в Б по отношение на борбата с ковид и с много малко заболели лекари и сестри, в
болницата имало разболели се лекари, сестри, санитари, но дали са се заразили в болницата
или навън не може да бъде установено. Според свидетеля в резултат на ковид инфекцията
става разрушаване, деструкция на структури на белия дроб, в резултат на което започват да
се образуват гроздове, торби от възпалена белодробна тъкан, поради това при такива
пациенти прилагането на апаратна вентилация е било много стриктно със следенето на
14
различни параметри, включително обръщането на пациентите за 14 часа по корем. При
особено тежко засягане на белия дроб според свидетеля е възможно да има нарушаване на
целостта на белия дроб и възникването на въздух във плеврата, тоест пневмоторакс и
възникването на въздух около сърдечната торбичка, което е пневмомедиастинум. Твърди в
отговор на поставен от ищеца А. С. въпрос, че не имало рязко повишаване на
кислородоподаване на 23.09., тъй като при разнородна тъкан, т.е. здрава-нездрава,
налягането и обемите, които се подават на белия дроб в различните зони е различно и се
оценява с така наречения комплаенс по време на апаратната вентилация. В случая пациентът
е бил с изключително тежък, тотално засегнат бял дроб и в двете гръдни половини, а
единственият вариант при такива пациенти е преминаването на екстракорпорална
мембранно-оксигено терапия, с която за момента не се разполага в Б. Разяснява, че
кислородо-подаването, тоест какъв процент кислород се дава и налягането, с което се подава
този въздух, който е в белия дроб, са 2 различни неща - може да се повиши кислородът,
което не е грешка, нито е патологичен процес. Промяната на параметрите на подавания
кислород варират според това какво е клиничното съС.ие на пациента, каква му е
сатурацията и резултатът от кръвно-газовия анализ, поради което счита, че е имало
основание за действията на колегата му. Посочва, че по протокол се приема, че пациенти при
сатурация под 94, а в други случаи под 90 процента, задължително минават на апаратна
вентилация, защото се смята, че в следващите часове пациентът ще развие тежка дихателна
недостатъчност. В случая се касае за пациент, който е с аортокоронарен байпас и по никакъв
начин не трябва да се допуска съС.ие на кислороден глад.
Посочва, че на място в ответното лечебно заведение сформирали ковид реанимацията
на трети етаж – над другите реанимации с вътрешна връзка на асансьорите. Посочва, че в
процесния период според действащите правила при вписване в съобщението, че пациентът е
с ковид инфекция, ковчегът се запечатва и няма право да се отваря от близките. Според него
в случая доказаната от всички показатели причина за смъртта на пациента е ковид
инфекция, но не може да посочи как е станало заразяването. Според свидетеля при
допускане на инкубационен период от 7 дни, то между 7-ми и 10-ти ден се разгръща
картината, свързана с белодробните промени, а понякога до 14-ти ден, дори до 21-ви ден се
разгаря в пълно развитие клиничната картина на ковид. Според него след като пациентът е
бил с апаратна вентилация, то е бил в тежко съС.ие. Посочва, че при вземане на решение за
апаратна вентилация, са отчитали много показатели - ниска сатурация, промени в
съзнанието, нарушение в ритъма, бъбречна недостатъчност и др., като посоча, че
индикациите за апаратна вентилация са много точни и ясни. Твърди, че не е имало ден, в
който апаратът за подаване на кислород на пациента, да спре да работи.
От показанията на свидетеля, доведен от ответника - Е. А Т се установява, че същата
работи и към 2020 г. е работила като Старша сестра в Клиниката по Анестезийно и
интензивно лечение на ответното лечебно заведение.
Посочва, че си спомня, че пациентът В П С. е приет на 11.09.2020 година в структурите
на отделението по Кардио-хирурхия, където е бил опериран. Посочва, че освен Клиника по
15
Анестезийно и интензивно лечение и обща реанимация, в болницата има отделно
Кардиохирургична реанимация. Уточнява, че между 11 септември и кончината на пациента,
имало 3 реанимационни структури - кардиореанимация, обща реанимация и ковид
реанимация. Посочва, че е била старша медицинска сестра в клиниката по Анестезийно и
интензивно лечение - чиста реанимация, но и за кратък период в ковид реанимация.
Посочва, че на 20 или 21-ви е била свидетел на разговори между кардиохирургия
реаниматори и реаниматори от нейното отделение, че пациентът трябва да се качи в ковид-
реанимацията, защото е положителен за ковид. Пациентът бил преведен на 21-ви септември
от кардио-реанимация в зона ковидреанимация като е бил интубиран, седиран и релаксиран.
В ковидреанимация бил лекуван до отрицателен тест през октомври месец, след което го
свалили интубиран в „чиста“ реанимация на втори етаж за продължаващо лечение, вкл. му
била направен трахеостомна канюла. Твърди, че редовно била давана информация на
близките му, като според нея синът му П. /свидетелят посочва в съдебна зала ищеца А. С. /,
идвал ежедневно пред реанимация и на 9-ти етаж при ръководството на болница Т.
Поддържа, че специално за него е правена видео връзка, тъй като в ковид реанимация не
можел да влезе всеки, а само специално облечен и обучен персонал. Посочва, че й е било
съобщено, че при видеовръзка до леглото на пациента заставал дежурен реаниматор и давал
пълни сведения как е преминал деня, дежурството и какво е съС.ието на пациента, а ищецът
е бил до доктор М. След като постъпил в чистата зона А. идвал всеки ден, като тя го
обличала много пъти и го пускала да вижда баща си.
От показанията на свидетеля Л. И. М.-И., дадени в о.с.з. на 27.09.2024 г., се установява,
че същата е била служител на А за 4 години, като през 2020 г. е била лекар със специалност
Анестезиология и интензивно лечение, а в края на 2020 г. е работела в ковид-реанимация.
Посочва, че като анестезиолог е полагала грижи за пациента В С. в деня на смъртта му и е
написала смъртния му акт.
От показанията на свидетеля Д З Б се установява, че работи в ответното дружество
Клиника по Кардиохирургия. в Кардио-хирургична клиника. Посочва, че В С. му е бил
пациент през 2020 г. и е бил приет по спешност, като за него му се е обадил колега, защото
негови близки са се свързали с него от гр. П и желаят по спешност да бъде докаран от П и
приет в болницата. Твърди, че е бил приет по спешност във вечерните часове, а причината за
спешност е била животозастрашаващо съС.ие вследствие на сърдечното му заболяване.
Твърди, че всички пациенти попълват документи за информирано съгласие с множество
детайлизирани съгласия – кръвопреливане, рентгенови снимки и други, като не е възможно
В С. да не е попълнил информирано съгласие, тъй като ако не попълни документите нямат
право да го оперират. Посочва, че пациентът е приет вечерта от дежурен екип, а той само е
уговорил логистиката, като го е видял на следващия ден, поради това не е присъствал на
приема му, не му е предоставял документи и не свидетел на попълването и подписването
им.
От показанията на свидетеля Н П Б се установява, че работи в ответното лечебно
заведение в Отделение по Кардиохирургия, където е била на работа и през септември 2020
16
г., но конкретно за приема на пациента В С. не си спомня, Посочва, че по принцип сестрата
взима набор от документи, който е стандартен за всички пациенти, попълва паспортната
част и отбелязва къде трябва да се подпише пациентът или ако не позволява съС.ието на
пациента - негов близък. Сестрата попълва паспортната част – трите имена, дата, час, ЕГН и
носи документите в стаята на пациента. Обяснява му с няколко думи какво подписва –
съгласие за реда при престоя в болницата и отделението, съгласие за взимане на кръв,
изследване за СПИН, сифилис, за операцията, анестезията и др., документите оставя в
стаята, за да ги разгледат и прочетат и ако имат въпроси за самата операция – ги задават на
лекаря. Посочва, че конкретният пациент е бил в единична стая, когато в неуточнен ден тя
влязла, защото може би е била извикана, а той е бил с влошено съС.ие, с ниска сатурация,
поради което повикала дежурния лекар, д-р З, и заедно с него го свалили в реанимация
малко по-късно, но няма информация какво се е случило после с него.
Видно от писмо от 04.11.2020 г., представено от ищците, ответното дружество е
информирало ищеца А. С. по повод негово заявление, че поради положителен PCR – тест на
В П С. от 20.09.2020 г. са направени тестове на персонала и на контактните пациенти, като
на 23.09.2020 г. само един служител на Клиника по кардиохирургия е дал положителен
резултат, а контактните на В С. пациенти в стаята са били с отрицателни тестове.
Представени като доказателства са и две съобщения за смъртта на В П С., настъпила
на 27.10.2020 г. в 06:28 ч. Видно от съобщение за смърт изх. № *** от 27.10.2020 г., издадено
от Л. И. М., посочената причина за смъртта е сърдечен арест, а сред болестите, довели до
смъртта – и съС.ие след Covid-19. Видно от съобщение за смърт изх. № 284 от 27.10.2020 г.,
издадено от Н М, за причина за смъртта са посочени ритъмно-проводни нарушения, като са
описани множество съС.ия, и предшестващи причини за смъртта, сред които доколкото се
чете от документа липсва посочване на Covid-19.
Според Констативен протокол от извършена проверка КП-251/09.04.2021 г. въз основа
на Заповед № РД-13-223/05.03.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ (ИАМН) за периода от 11.01.2021 г. до 09.04.2021 г. е извършена
проверка по документи на ответното дружество по сигнал с вх. № 96-00-820/21.12.2020 г.
Според констатациите на назначената комисия в лечебното заведение функционира Комисия
за превенция и контрол на инфекциите , свързани с медицинското обслужване в изпълнение
на чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗЛЗ; със Заповед е утвърден Дезинфекционен план на А за изпълнение на
т. 4.2.7 от Раздел V. Изисквания за осъществяване на дейностите по профилактика на ВБИ“
на Наредба № 3 от 08.05.2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт по превенция и
контрол на вътреболничните инфекции и е преценено, че дезинфекционния режим е
ефективен според протоколите от проведените санитарно-микробиологичен контрол от
СРЗИ, както и вътрешния контрол. Според преценката на комисията регистрираните
вътреболнични инфекции са в рамките на допустимия процент, своевременно са обявени и
разкрити, като не е допуснато епидемично разпространение и обособяване на резистентни
болнични щамове, както и случаи на сепсис. Според заключението от проверката
изолираните от хемокултура микроорганизми (бактерии и гъбички) от 09.10.;12.10. и
17
20.10.2020 и от урина на 26.10.2020 са позитивни най-вероятно в следствие от колонизация
на венозен и уретрален катетър, а не истински патогени, като с адекватното антимикробно
лечение е постигнато документирана ерадикация на кръвта, а урината е останала позитивна.
Видно от писмо от НЗОК от 01.02.2023 г. е издадена Писмена покана за възстановяване
на неправомерно получени суми № РД -25ПП-53/14.04.2021 г., в която е отразено, че
лечебното заведение следва да възстанови суми , получени без правно основание съгласно
чл. 76а, ал. 1 ЗЗО на обща стойност 26527,70 лв за неспазени изисквания на НРД за
медицинските дейности за 2020-2022 г., като поканата е обжалвана и е висящо
административно производство по оспорването й.
Според писмо изх. № 94-550/26.04.2023 г. от СРЗИ В П С. има регистрирани
лабораторни изследвания за наличие на РНК на SARS-COV-2 от ответното дружество,
първите от които на 20.09.2020 г. Отразено е, че 21.09.2020 г. служител на СРЗИ е провел
телефонен разговор с ищцата, при който се установява, че датата на последният им контакт е
06.09.2020 г., поради което не й е наложена карантина.
Представеното с исковата молба заключение на „клинично лабораторна експертиза“,
изготвено от д-р Георги Тодоров съдът не обсъжда и не кредитира като надлежно
доказателство, тъй като не е изготвено по реда за събиране на доказателства, предвиден в
ГПК – нито в рамките на настоящото производство, нито по реда на чл. 207 ГПК.
При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и
възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди от
противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата
му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане
на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Конкретно бездействието на възложителя на опредЕ. работа по чл. 49 ЗЗД, както и на
този, на който е възложена работата би било основание за отговорност за увреждането,
когато е установено, че е налице бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената
работа и когато това бездействие е в причинна връзка с увреждането.
Според разпоредбите на чл. 79 от 3акона за здравето (ЗЗ) медицинската помощ в
18
Република Б се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии. Съгласно чл. 80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
(ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4
от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. С
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗ са установени основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.
Следователно противоправно е поведение на лекар, което се намира в противоречие с
утвърдените методи и технологии, с медицинските стандарти и правилата на добрата
медицинска практика.
Противоправното действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи,
най-често в съдебната практика се определя като действие или бездействие, което се намира
в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за
осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 от 3акона за здравето (ЗЗ); с
утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1
Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ –
качество, което понятие съгласно чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и
достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и
с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия,
залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1
ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в
различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна
диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо
постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно
предприемане на лечение и др. /в този смисъл Решение № 255 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 985/2020 г., IV г. о., ГК и др./. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗ конкретно са
установени основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност,
достатъчност и качество на медицинска помощ.
В случая се установява, че смъртта на наследодателя на страните е настъпила в
лечебното заведение, управлявано от ответното дружество, на 27.10.2020 г. след извършена
в същото сърдечна операция и последващо лечение. Събраните доказателства, обсъдени и
преценени при кредитиране заключенията на съдебно-медицинската експертиза, не
позволяват да се направи категоричен извод за доказаност в производството на конкретно
противоправно деяние – действие или бездействие, реализирано от лице, на което ответника
е възложил работа /от всякакъв характер вкл. по реализиране на медицински грижи,
санитарно-хигиенни мероприятия или организационни дейности по осигуряване безопасна
среда/, от което деяние в причинна връзка да е настъпила смъртта на наследодателя на
19
ищците. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, дадени както в писмен вид,
така и при пространното им изслушване в открити съдебни заседания. Същите са
обосновани, пълни и безпристрастни, като не се доказва наличие на конкретно
обстоятелство, което да поставя под съмнение тяхната квалификация, компетентност и
безпристрастност. Напротив вещите лица, след задълбочено запознаване с приетите по
делото доказателства и тяхната подробна оценка, дават обосновано заключение, изведено на
база както теоретичните, така и практическите им познания.
На първо място не се установява, при извършването в Клиниката по кардиохирургия
на ответника, на 15.09.2020 г. на оперативно лечение: „Аортно-коронарен байпас на 4
коронарни артерии“ да са допуснати неправилни манипулации или да не са реализирани
необходими конкретни с оглед съС.ието на пациента интервенции. Напротив според
заключението на СМЕ, вкл. изслушването на вещото лице със специалност Кардиология –
доц. Д., оперативното лечение е преминало без усложнения, като е проведено своевременно
с оглед миналата история от заболявания на пациента и конкретните показатели от
проведените му изследвания.
На следващо място, според заключението на СМЕ от 11.09.2024 г. по въпрос 2.11, с
оглед липсата на извършена аутопсия, въз основа на събраните доказателства може да се
предположи, че най-вероятна причина за смъртта на пациента е полиорганна
недостатъчност в резултат на Ковид-19 инфекция, протекла усложнено на терен от ИБС -
многоклонова коронарна болест с преживяни 2 МИ, АХ, както и скорошна
кардиохирургична интервенция. Според вещите лица /отговор на въпрос 17 от същото закл./
пациентът не е починал от заболяването, заради което е постъпил (исхемична болест на
сърцето - нестабилна ангина пекторис), но то е било утежняващ фактор за тежко протичане
на Ковид-19 инфекцията и летален изход.
От събраните доказателства не се установяват конкретни обстоятелства, които да
обосновават извод, че от страна на персонала на ответното дружество чрез конкретни
противоправни действия или бездействия е допуснато заразяване на пациента в периода от
11.09.2020 г. – 27.10.2020 г с посочените в исковата молба Candida parapsilos, Enterococcus
faecium, Staphylococcus hominis и Ковид-19.
Според заключението на вещите лица точната дата на заразяването с Ковид-19 не може
да бъде установена, предвид наличието на инкубационен период. Според заключението от
11.09.2024 г. по въпрос 2.9. при тежките форми на Ковид- 19 признаците на намалена
кислородна сатурация са в съответствие с авансиране на възпалителния процес в белия дроб
около 7-10-14 ден, като обикновено при алфа варианта на Ковид-19 през есента на 2020 г.
повечето пациенти развивали дихателна недостатъчност от 5 до 10-14 дни след първите
симптоми. Посоченото не позволява категорично да се приеме, че инфектирането с вируса
на Ковид-19 е настъпило именно в лечебното заведение на ответника, като бъдат съобразени
резултатите от тестовете за Ковид- 19 – отрицателен от 12.09.2020 г. и положителен от
20.09.2020 г., с рентгеновите данни за белодробни изменения от 18.09.2020 г. и данните за
дихателна недостатъчност към 20.09.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че от
20
събраните доказателства се установява, че преди да постъпи в това лечебно заведение
пациентът е бил в друго на територията на друг град, където е бил подложен на изследвания
и прегледи, транспортиран е с екип на ЦСМП и съответно се е намирал в контакт с
неустановен кръг лица.
Дори и обаче да се приеме, че заразяването на пациента е настъпило именно на
територията на лечебното заведение, то не може да се направи извод, че същото е резултат
от неправомерно деяние на служители на ответника, доколкото нито се установяват
конкретни нарушения на предписани задължителни мерки и действия, нито конкретните
обстоятелства, при които е станало. Според писмото от 04.11.2020 г. от ответника до ищеца
А. С. само едно лице от служителите в Клиника по Кардиохирургия към 23.09.2020 г. е било
с положителен тест за Ковид. Не се установява нито кое е това лице, нито дали е било в
контакт с В С., съответно дали и кога е проявило симптоми, респ. не се установяват и
обстоятелства, от които да се приеме, че конкретно поведението на това лице или липсата на
дезинфекция, респ. спазване на противоепидемологични мерки от него или други служители
на ответника, са в пряка връзка със заразяването на пациента.
По отношение на изолираните при изследванията Candida parapsilosis, Enterococcus
faecium XDR и Staph, hominis, видно от заключението на СМЕ, същите са овладени чрез
незабавно и адекватно включени в лечението на пациента медикаменти. Според
разясненията на вещото лице М. както ентеробактер фециум, така и kандида парапсилозис
са факултативно патогенен организъм, т.е. те могат да са част от нормалната флора и да са
навсякъде, без да създават проблем, но когато по някакъв начин съС.ието позволи, този
организъм става патогенен. В случая обаче няма данни конкретно сочените от ищците
изолати да са причинили усложнения в съС.ието на пациента, респ. да са довели или
допринесли за смъртта му, като се установява, че от страна на ответника чрез лекуващите
пациента лекари са предприети своевременни действия по лечението и негативизиране на
резултатите за тях.
Не се установява и твърдението на ищците, че са били нарушени пациентски права на
наследодателя им. От събраните доказателства не се установяват конкретни данни за
извършени нарушения на конкретни права на пациента, които да са оказали влияние в
негативен аспект върху оказаната му медицинска помощ или по друг начин да имат
отношение към леталния изход. В тази връзка следва да се поясни, че разпоредбата на чл. 92
от Закона за здравето задължава лекуващия лекар да информира пациента за здравословното
му съС.ие и заболяването, от което страда, естеството на предстоящото лечение и екипът,
който ще го проведе. Тези действия имат за задача да дадат необходимата и достатъчна
информация на пациента, за да може здравното заведение да получи неговото информирано
съгласие, което включва: уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и
естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи,
очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента
диагностично – лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за
здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата,
21
които участват в диагностично-лечебния процес. Изпълнението на тези задължения
гарантират правото на пациента да получи ясна и достъпна информация за здравословното
си съС.ие и методите за евентуалното му лечение. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗЗ "при хирургични
интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи,
които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в
съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена
форма". В случая видно от представения набор от документи при постъпване в лечебното
заведение, на ищеца е предоставен набор от документи, съдържащи пълна информация
относно естеството на предстоящото оперативно лечение и рисковете при провеждането му.
Според заключението на СГрЕ подписът за пациент върху декларациите за информирано
съгласие е на В П С., като съдът намира, че заключението е пълно и обосновано, като при
изслушването му в о.с.з. вещото лице аргументирано обосновава изводите си. Следователно
на пациента е била своевременно предоставена информация в обем, съобразен с
изискванията на закона.
Във връзка с горното и за пълнота ,по повод макар и несвоевременно / извън ИМ и след
приключване на първото о.с.з./ наведените изводимите от изказванията на ищците в съдебна
зала при разпит на вещите лица възражения във връзка с интубиране на пациента, следва да
се посочи, че в случая от заключенията на вещите лица става ясно, че предприетото
интубиране на пациента при влошаване на съС.ието му и проява на дихателна
недостатъчност, респективно привеждането му първо в реанимацията, обособена в рамките
на Клиниката по Кардиохирургия, а след това в ковидреанимация, съответно нековидна
реанимация на болницата и проведеното лечение и терапия, е в съответствие с
установените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Предвид
разпоредбата на чл. 89,ал. 2 ЗЗ и спешността на ситуацията за интубацията на 20.09.2020 г.
и последващото лечение за ответника не е възникнало задължение да изисква и изчаква ново
и допълнително писмено информирано съгласие на пациента.
Без значение за крайните изводи е установеното от заключението на СГрЕ
обстоятелство, че подписът за „постъпил в леченото заведение пациент“ в Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури не е положен от В П С.. Дали е
подписан или не от пациента този документ няма отношение към качеството на
медицинските грижи, които му се дължат, а спор, че фактически е постъпил в лечебното
заведение именно дата 11.09.2020 г. няма.
От друга страна административните и договорните отношения между ответника и
НЗОК не съставляват по никакъв начин елемент от деликтната отговорност, чието
ангажиране се търси. Поради това и съдът не обсъжда както твърденията на ищците, така и
ангажираните от тях доказателства, касаещи клиничните пътеки, по които е лекуван
пациента, респ. налагани санкции на лечебното заведение за възстановяване на получени
суми.
Неотносими са и данните в издаваните съобщения за смърт, доколкото същите
отразяват единствено заключението на издалото ги длъжностно лице. В случая освен това от
22
показанията на св. Н М, издал второто съобщение за смърт /изх. № 284 от 27.10.2020 г./, ясно
се установява причината да е издадено второ съобщение, а именно да бъде дадена
възможност при погребение на починалия да бъде отворен ковчега. За пълнота и във връзка
с възраженията на ищците следва да се посочи, че от съдържанието на съобщенията не може
да се направи извод за реализирано противоправно деяние, което да е в причинна връзка със
смъртта на наследодателя им или да е макар и косвена индикация за факти, които да са в
такава връзка. В този смисъл не се установява в първото съобщение да са вписани
обстоятелства, които да са свързани с конкретни противоправни действия и бездействия във
връзка с престоя и лечението на починалия в лечебното заведение. Напротив, видно от
заключението на СМЕ от 05.11.2024 г. от правените множество лабораторни, образни и
микробиологични изследвания става ясно, че активно е търсена причина за съС.ието на
пациента, като е установена полиорганна увреда (черен дроб, бъбреци, бял дроб,
метаболитни нарушения, сърце), за които има проведени лечебно-терапевтични
мероприятия (например дихателната недостатъчност е лекувана по стандарт, който е бил
допълван с лечение за Ковид-19 инфекцията; диурезата е била стимулирана за облекчаване
работата на бъбреците и т.н и т.н). Осъществявани са множество консултации с различни
специалисти по различни поводи (например, извършена е консултация с ангиолог по повод
оточен долен крайник и др). Поради това и не може да се приеме, че издаването на две
съобщения за смърт може да е изобщо индикация за целяно прикриване на информация за
причините за смъртта на пациента и съС.ието му непосредствено преди нея.
Установява се от представената медицинска документация и от заключенията на
вещите лица, че по време на болничния престой са проведени множество изследвания, които
са тълкувани своевременно и координирано - доказателство за това са многобройните
корекции в терапията, както и лечението на пациента в различни болнични звена. С оглед
посоченото съдът намира, че реализираните от ответното дружество медицински грижи и
фактически действия по осигуряване престоя, предоперативната оценка, оперативното и
постоперативното лечение на наследодателя на ищците не се доказва да са несъответни на
обективното му съС.ие, да са неправилно или немарливо проведени или в нарушение на
конкретни медицински практики и стандарти, съответно да са противоправни, респ. не се
доказва смъртта му да е настъпила в пряка причинна връзка с действията и бездействията на
персонала на лечебното заведение както във връзка със специализираната болнична помощ,
така и по битовото и хигиенното му обслужване.
По изложените съображения съдът намира, че в производството при условията на
пълно и главно доказване не се доказват фактите, правопораждащите търсеното от ищците
обезщетение. Следователно и предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени в пълните им предявени размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на ответника сторените разноски в
размер на 900 лв за възнаграждения на вещите лица по СМЕ и СГрЕ, 50 лв – депозит за
възнаграждение на свидетел и 38,46 лева за изготвяне на преписи.
23
На третото лице помагач на ответника не се дължат разноски съгласно чл. 78, ал.10
ГПК
Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. С. с ЕГН **********, А. В. С. с ЕГН ********** и
П. В. С. с ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С срещу А, с ЕИК ***** субективно
съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл 45 ЗЗД, с които всеки от ищците
претендира сума в размер на 10000 лева /частично от общо 120 000 лева за всеки/ -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на В П С., настъпила на
27.10.2020 г. поради допуснато заразяване с вътреболнични инфекции в периода 11.09.2020
г. – 27.10.2020 г., непровеждане на адекватно и своевременно лечение и нарушаване
пациентските му права по време на престоя му в лечебното заведение на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Г. С. с ЕГН **********, А. В. С. с ЕГН
********** и П. В. С. с ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С да заплатят на А, с ЕИК
***** сумата 988,46 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на З, ЕИК ***** като трето лице помагач на
ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24