Мотиви НДОХ№881/16г
Делото е образувано по внесен
обвинителен акт по чл.247 ал.1 от НПК от ОП Пазарджик срещу подсъдимият И. *** по чл.
330, ал. 2, т. 2 от НК във вр. с чл. 330 ал. 1 от НК.
И.Д.Г. го
обвиняват за това че около 04:40 часа на 08.09.2015 г. на ул. „П. П.“ в гр. С.
е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 200“ с рег. номер РА **** ВК на стойност 6000 лв., собственост на Г. *** и е имало опасност пожарът да се разпростре
върху друго имущество със значителна стойност – лек автомобил марка Опел, модел
„К.“ с рег. номер РА **** АХ на стойност 1500 лв., собственост на Е. В. Д. от
гр. С. –престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК във вр. с чл. 330 ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин от събраните гласни и писмени
доказателства. Намира, че се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обвинителния акт.
Счита, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което моли наказанието да бъде определено под средния размер, предвиден в чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК във
вр. с чл. 330 ал. 1 от НК , като пледира и за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Защитникът
на подсъдимия моли същия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй
като счита, че обвинението
не е доказано по категоричен и безспорен начин.,
Подсъдимият
пледира за невиновност,дава обяснения по предявеното му обвинение .
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл. 18 от НПК всички
доказателства, събрани по делото - ,обясненията подсъдимия, показанията на св. Г.К.,Д. К.,А.Я.,М.Б.,Г.Н.,Д.А.,М.Б.,В.А.,Н.Х.,Д.П. ,
изготвените пожаро-техническа, химическа, дактилоскопска и оценъчна експертизи, писмени доказателства- протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, експертна справка № 107 на вещото лице С.,.,
писма, свидетелство за съдимост, декларации, характеристика, писма до
„Теленор“, експертна справка № 47 на вещото лице С.., Определение на ПОС по ЧНД
№ 261/16г., получените по реда на ЗЕС разпечатки, справка за собственост на лек
автомобил от сектор КАТ – 2 бр. и всички
писмени доказателства приложени по д.п.,както и постъпилите от сектор КАТ Пътна полиция заверени копия на документи за извършена
регистрация на лек автомобил „Мерцедес“ Ц220 с ДК№РА **** ВК, собственост на Г.
К.. с първа регистрация 17.01.2000г.; лек автомобил ОПЕЛ КОРСА с ДК №РА АХ собственост на Е. В. Д., с първа регистрация
26.07.1994 г.с приложени са заверени копия на документи послужили за
регистрацията 6 броя. Фактура, договор за МПС от 26.11.2009г., ксерокопие от
талон, декларации, договор за продажба на МПС.Справка за подсъдимия изх. №
1781/13.04.2017г. изходяща от Затвора гр. П..,медицинска документация за подъдимия
Г.,писмо изх. № 1789/12.04.2017г. от Министерство на Правосъдието ГДИН Затвора
П.; амбулаторен лист № 0000**/03.02.2017г. на името на подсъдимия.;бланка за
консултация с лекар специалист на И.Г.. от 8.11.16г.; ксерокопие на лист от
амбулаторна карта с последно отбелязване 09.12.16г.; медицинско направление от
08.11.16 г. на името на И.Г.; : Жалба от М.Б. от 14.03.17 г. и Обяснение от М.б.
и иззетите веществени доказателства,- 2 броя стопилки; 1 бр. зелена
пвц бутилка от бира „З.“ – 2 л.;
мобилен телефон „Алкател“ с имеи 3517230464452**; сим карта на „Боб“ с номер
89359010770717479**; сим карта на „Виваком“ с номер 89359032200026238***; 1 бр.
цветна снимка на жена с размери 9 х 16 см; 2 бр. пластики на „Глобул“ без сим карти
в тях с номера под баркодовете 89359050100307253***и 89359050000701507****; 1
бр. пластика на „Боб“ без СИМ карта в нея с номер под баркода 8935901077071747***
1 бр. карта на „Виваком“ за уличен телефон; мобилен телефон „Моторола“ с имеи
+359************; мобилен телефон „Самсунг“ с имеи 356891045904*** мобилен
телефон „Престижио“ с имеи 1353374071683*** и имеи 2353374071683***с поставена
СИМ карта на „Теленор“ в него с номер 8935900100508745***,ВДС събрани
посредством използуване на СРС намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
През 2014г
възникнал конфликт между св.Д.П. и лицето Е. Д. ,с която св.Г.К. ***/ живее на съпружески начала.Конфликта
се породил при настъпило ПТП между двете страни на кръстовище в гр.С.За тези
отношения са оформени и водени съотвенти преписки в Р ПУ С.З всичко това П. смятала за лично отговорен Г.К..
През 2015г
св.П. била в изключително доверителни отношения с криминално проявения подсъдим
И.Д.Г., като двамата
са живели на съпружески начала
На 07.09.2015 г.
св. Г.Х.К. се прибрал от работа в дома на жената, с която живеел на семейни
начала, а именно Е. Д в гр. С., ул. „П. П.“ № . Собствения си лек автомобил
„Мерцедес С 220“ с държавен контролен номер РА**** ВК го оставил на улицата
пред къщата от страната на бившата автогара в гр. С. В близост до този
автомобил се намирал и автомобил Опел, модел „К.“ с рег. номер РА АХ, собственост на Е. В. Д. от гр. С. Вечерта
същите легнали да спят.
Същата вечер, след
полунощ, около 4:40 часа на 08.09.2015 г., обв. Г. взел една бутилка със
запалителна течност, а именно автомобилен бензин. Бензинът бил налят в бутилка
от бира „З.“ от 2 литра.
Обв. Г. отишъл пред паркирания автомобил и залял същият със запалителна течност
на двете десни врати и задната дясна част на автомобила. След като залял тези
части на автомобила, той възпламенил течността в задната дясна част /мястото,
където се намира задна дясна гума/. Възникнал пожар. Пожарът бил забелязан от
тъста на свидетеля К.. Той веднага събудил К. и двамата веднага започнали да
гасят автомобила с вода. С общи усилия двамата успели да потушат пожара. Били
сигнализирани органите на полицията и бил извършен съответния оглед. При него
била иззета и посочената по-горе бутилка от бира „З.“. От изготвената пожаро-техническа
експертиза се установява следното:
За огнището на
пожара на опита за запалване на л.а. „Мерцедес Ц220“ с ДКА РА **** ВК,
собственост на Г. *** се определя заливането със запалителна течност на двете
десни врати и задната дясна част на автомобила, като запалването на автомобила
е станало в задната му дясна част /мястото, където се намира задна дясна гума/.
При направения
оглед не са открити първични или вторични стопилки от късо съединение. Не е
установено самонагряване от спонтанно запалване, което да води до
самозапалване. При направения оглед не са открити следи от късо съединение по
ел. инсталацията на МПС-то. Причината за възникналият пожар в л.а. „Мерцедес
Ц220“ с ДКН РА *** ВК, собственост на Г. *** е палеж. Обстоятелствата
способствали за възникването и разпространението на пожара са умишлени
действия. За възникването и разпространението на огъня са използвани външни
запалителни средства.
От изготвената
химическа експертиза се установи, че в представената пвц бутилка от бира „З.“ с
номинал от 2 литра
има наличие на следи от автомобилен бензин. Автомобилните бензини са лесно
запалими и устойчиво горящи смеси от въглероди.
От изготвената
дактилоскопска експертиза се установява, че дактилоскопската следа, открита и
иззета на 08.09.2015 г. от зелена пластмасова бутилка от бира с етикет „З.“ е
оставена от десен безименен пръст на лицето И.Д.Г..
От изготвената
оценъчна експертиза е видно, че стойността не лекия автомобил „Мерцедес Ц***“
дизел е 6000 лева. Стойността на лек автомобил марка Опел модел „К.“ е 1500 лв.
Горната фактическа
обстановка безспорно се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства
,ВДС събрани посредсвом използуване на СРС, изготвените пожаро-техническа, химическа,
дактилоскопска и оценъчна експертизи, изготвените протоколи за оглед на
местопроизшествие ,получените по реда на ЗЕС разпечатки и
иззетите веществени доказателства.
По фактическия спор на
съдебното следствие пред първата инстанция се събраха противоречиви гласни доказателства. В подкрепа
на обвинението са показанията
на св.К., А. Я.,М.Б.,В.А.,Н.Х.,подкрепени от писмени
доказателства по делотоІсред които протокол за оглед на местпроизшествие, получените по реда на ЗЕС разпечатки, изготвените пожаро-техническа,
химическа, дактилоскопска и оценъчна експертизи ,ВДС събрани посредством
използуване на СРС,а в подкрепа на защитата са собствените обяснения на подсъдимият и показанията на св. Димитър Караиванов, ,Г.Н.,Д.А.,М.Б.,
Д.П..
По делото се
установи, по категоричен и безспорен начин,че на
инкриминираната по делото дата и място подсъдимият е запалил имущество със значителна стойност – лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 200“ с рег. номер РА **** ВК на стойност
6000 лв., собственост на Г. *** .Установи се и че е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго
имущество върху лек автомобил марка Опел, модел „К.“ с рег. номер РА **** АХ на
стойност 1500 лв., собственост на Е. В. Д. от гр. С.
Подсъдиимя
не се признава за виновен и дава обяснения, според които не познава пострадалия
К., нито който и да е от неговото семейство. Една година живял със св. П.
.През пролетта на 2015 се разделил с нея и заминал за С. З. да работи .През това
време е идвал и отсядал, както в С.,така и в Р. Категоричен е ,че в началото на месец септември ,включително и на
08.09.2015 г не е идвал гр.С.
Съдът
не дава вяра на обясненията на
подсъдимия ,че не познава пострадалия,както и в насока ,че не му бил запалил
кората.
От
показанията на св.К. се установява,че му е била запалена колата,както и че е
имало опасност пожара да се разпросте върху лек автомобил Опел К.Св.К. съобщава
и за лоши отношения на Д.П. с живущата
на съпружески начала с него – Е. Д.
Обстоятелството
,че подсъдимия и св.П. са живеели на съпружески начала не се оспорва.
Обстоятелството,че подсъдимият
познава пострадалия К. ,както и че му запалил колата се извлича от показанията
на А.Я.,който по едно и също време е бил в арестните помещения с подсъдимия .От
показанията му става ясно,че от друг арестант/от В./ бил разбрал, че подсъдимия
му споделил че запалил колата на пострадалия,тъй като неговата приятелка и
бабата на пострадалия са се скарали.
В такава насока
дава показания и св.М.Б. *** разговор провеждан от подсъдимия,в който заявил
”На този прокурор трябваше да му запаля къщата ,освен колата”.Поради тази
причина Б. бил предупреден от подсъдимия да внимава.Същият се страхувал ,още
повече че бил „поръчан”да го пребият срещу 10 кутии цигари.Лицето което
следвало да стори това/В.А./ му казало ,че няма да го направи,защото го считал
за приятел,като му обяснил че е поръчан от този”дето е запалил на прокурора колата”.Обяснил че и
цигарите ги осиурява неговата приятелка.
Показанията на св.Б.
намират подкрепа в показанията на св.В.А.,какато и от ВДС събрани посредсвом
СРС-в насока че св.П. по това време е осигурявала на подсъдимия цигари .Намират
подкрепа и в предстваните по делото писмени доказателства от администрацията на
затвора П.,че по това време подсъдимия се е намирал в завора П./л.12 от НОХД/.
От показанията на
св .Н.Х. /също живял на съпружески начала/става ясно, че от св.Д.П. бил разбрал
, че „Г. е запалил с бензин с някакво шише колата, сутринта било, ставало е
светло. Запалил колата и избягал. Тя ми каза, че по пръстов отпечатък са го
хванали”.
От протоколът за
оглед на местопроизшествие лист 23 от ДП е посочено, че на около 3 метра в дясно назад от
автомобила на земята се видя сива стопилка от автомобила. На 1 метър след нея посока
назад се видя празна пластмасова бирена бутилка „з.“ и с мирис на запалително
вещество.
От изготвената дактилоскопска експертиза се
установява, че дактилоскопската следа, открита и иззета на 08.09.2015 г. от
зелена пластмасова бутилка от бира с етикет „З“ е оставена от десен безименен
пръст на лицето И.Д.Г..
От изготвената
химическа експертиза се установи, че в представената пвц бутилка от бира „З“ с
номинал от 2 литра
има наличие на следи от автомобилен бензин. Автомобилните бензини са лесно
запалими и устойчиво горящи смеси от въглероди. От изготвената пожаро-техническа
експертиза се установява следното:
За огнището на
пожара на опита за запалване на л.а. „Мерцедес Ц220“ с ДКА РА ВК, собственост на Г. *** се определя
заливането със запалителна течност на двете десни врати и задната дясна част на
автомобила, като запалването на автомобила е станало в задната му дясна част
/мястото, където се намира задна дясна гума/.
При направения
оглед не са открити първични или вторични стопилки от късо съединение. Не е
установено самонагряване от спонтанно запалване, което да води до
самозапалване. При направения оглед не са открити следи от късо съединение по
ел. инсталацията на МПС-то. Причината за възникналият пожар в л.а. „Мерцедес
Ц220“ с ДКН РА**** ВК, собственост на Г. *** е палеж. Обстоятелствата
способствали за възникването и разпространението на пожара са умишлени
действия. За възникването и разпространението на огъня са използвани външни
запалителни средства.
От получените по
реда на ЗЕС разпечатки се установява, че към момента на възникване на пожара,
подсъдимият Г. се е намирал на територията на гр. С.От информация находяща се
на лист. 80-82 от д.п. касаеща телефонни разпечатки е видно, че на 07.09.2015 година Г. в 22.29
часа е бил в клетка в гр. С. В тази клетка на мобилния оператор, същият е
пребивавал и на 08.09.2015 година до 17.49 часа. Т.е. в периода от време на
извършване на престъплението подсъдимият се е намирал в района на гр. С.
От информация
изхождаща от Папка 1 страница
23 от ВДС посредством използувани СРС се установява,че работодателя на
подсъдимият Г.,на молбата на св.П. е отговорил,че „ще си погледна документите,ама тогава точно на тази дата на 8-ми са
почивали,когато му е запалена колата.Ние всички бяхме в Стара загора,той си е идвал.ако не си
беше идвал проблема беше нулев.Беше останал на работа.не може да му далм алиби.Ти не разбираш ли,че и мен ме вкарвашщ в нокдаун” на което св.П. му отговоролира „мани по телефона говори тези глупости”.
При анализа на тази
доказателствена съвпуност изводът ,който
се налага е, че в хода на съдебното производство
по настоящето дело не се събраха
преки доказателства ,но за сметка на това многобройни косвени доказателства относно
авторството на извършеното престъпление. Въпреки че ,данните по делото са предимно
косвени, то е налице хармонично единство между всички косвени улики и останали
обективни доказателства. Следователно, може и се прави единственият възможен
извод, който не поражда никакви съмнения, че автор на палежа е именно подсъдимия Г..
По
делото се разпита като свидетел по искане на защитата Д. С. К.-,който в разпита си в съдебно
заседание на 03.02.17. съобщава, че заедно с подсъдимият Г. на 7,8 и 9
септември 2015г били правили кладенец в двора на св.П., заедно с подсъдимия
пили бира”З.”2 литра.Бутилката
изхвърлил в контейнер около 100м.Всичко това се случило един , два дни ,преди Р.
Х.
Съдът
не дава вяра на тези показания.Те не коренспондират,с заявеното от подсъдимият Г.,че
са правели заедно кладенец,но категорично изключаващ възможността през месец септември 2015г да е бил в град С.
От
разпита на свидетеля К. също става ясно,че той въобще не е ориентиран във времето,тъй
като не знае кога се празнува,нито Р. Х.,нито пък В..Заявява че някога се „допитвам за тези празници до такива по
набожни,защото майка ми е починала”.В разпита си е категоричен, че Р. Х. се
празнува сепември месец.
По делото се
разпитаха съкилийници на подсъдимия Г.- Г.Н., и Д. Г. А. и М.Б. от чийто разпит става ясно ,че никога не е ставало дума съкилийникът им да е
палил кола, а и такива слухове не е имало между тях. Свидетелите не възпроизвеждат
нещо което са възприели лично,т.е. разпитът им не допринася за разриване на
обстоятелсвата по делото свързани с предмета на делото
Св.П.
разпитана в съдебно заседание на 20.06.17г
установява ,че действително със съпругата на св.К. за едно ПТП са се скарали и си
разменили някаки реплики.Но с това всичко приключило.Категорична е ,че
„абсолютно никога не съм казвала, че Г. е запалил колата на прокурора К.”.
Съдът не дава вяра
на показанията на св.П. в тази им част,тъй като те противоречат с показанията
на св.Х.,който няма какъвто и да е мотив да навреди на подсъдимият Г.,заявявайки
че е запалил колата и избягал,че П. му казала ,че по пръстов отпечатък са го
хванали.
Нещо
повече ,от разпита на същият става ясно,че за първи път вижда Г. в съдебно
заседание.Св.Х. е добросъвествен и безпристрастен свидетел по делото,тъй като
съобщава нещо ,което няма как да знае,ако не му е споделено,а пък то отговаря и
на обективната действителност.
С оглед
фактическата установеност по делото и анализ на доказателствата следва да се
приеме,че подсъдимият е запалил лек автомобил марка „Мерцедес“ собственост на Г.Х.К. ,както че е имало опасност
пожарът да се разпростре върху друго МПС лек автомобил Опел к..
Съдът
не прие обаче посочената в ОА правна
квалификация по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК във вр. с чл. 330 ал. 1 от НК .„За да е налице съставомерност
на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 НК, следва да са налице
условията на основния състав по първата алинея - запаленото имущество (сграда,
инвентар, стоки, земеделски произведения, машини, рудник и т. н.) да е със
значителна стойност. Ако запаленото имущество не е със значителна стойност, деянието
няма да е съставомерно. Щом като в мотивите съдът е приел, че запаленото
имущество не е със значителна стойност, трябвало е да оправдае подсъдимия по
обвинението му по чл. 330,
ал. 2, т. 2
НК, а не да
го осъжда. В този смисъл е постоянната практика на Върховния съд.“ Решение № 580 от 25.X.1995 г. по н. д. №
490/95 г., II н. о., докладчик съдията Н. Г.Както и Решение № 653 от
20.ХII.1975 г. по н. д. № 652/75 г., I н. о., Решение № 531 от 19.ХI.1980 г. по н. д. № 550/80 г., I н.
о.и други.Имуществото предмет на запалване са лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 200“ с рег. номер РА **** ВК на
стойност 6000 лв., и лек автомобил марка Опел, модел „Корса“ с рег. номер РА ****
АХ на стойност 1500 лв,според оценъчните експертиза което съдът възприе като обективно
и компентно изготвено.
Съгласно Решение
№ 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н.д. № 273/2008 г., III н. о., докладчик зам.
председателят на ВКС Р. Я. публ. в бр. 2/2008 г. на "Бюлетин на ВКС",
"значителни имуществени вреди" са налице, когато паричната им
равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към
момента на извършване на деянието.През 2015 г. от 1.07.15-31.12.15 г. мин. раб.
заплата е 380 лв. приета с ПМС № 39/04.06.15г,.14 работина заплати от
380лева,са 5320 лв.,.При това положение л.а. автовмобил „Мерцедес“ модел „Ц
200“ с рег. номер РА **** ВК на стойност 6000 лв ще представлява имущество със значителна стойност,а лек автомобил марка Опел, модел „Корса“
с рег. номер РА **** АХ на стойност 1500 лв,няма да представлява имущество със значителна стойност,
Поради това и съдът призна подсъдимия за виновен в това, че около 04:40
часа на 08.09.2015 г. на ул. „П. П.“ в гр. С. е запалил имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 200“ с рег. номер
РА **** ВК на стойност 6000 лв., собственост на Г. ***, което сочи на
осъществен от обективна и субективна страна състав на пресгъпление по чл. 330 ал. 1 от НК,извършено умишлено, с оглед разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от НК-пряк умисъл.
Той е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е
целял и
искал настъпването
им.
ОПРАВДАВА се подсъдимия по
предявеното му обвинение по чл. 330 ал. 2 т. 2 от НК, за това, че е имало
опасност пожарът да се разпростре върху друго имущество със значителна стойност
– лек автомобил марка Опел, модел „Корса“ с рег. номер РА **** АХ на стойност
1500 лв., собственост на Е. В. Д. от гр. С.
Като причини за извършване на деянието,
съдът отчете ниското правно съзнание и незачитането на установения в страната
правов ред.
Съобразно
принципа на законоустановеност на наказанието следва да се съобразят вида и
размера на предвидената в НК санкция за това престъпление – по чл.330ал.1 от НК
е лишаване от свобода от една до осем години .
Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието, следва да се отчетат
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите и други
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорноста обстоятелства се отчете фактът,че се касае за млад човек,който по
местожиеве не се ползува с лошо име/виж характеристична справка издадена от
началник група 01 ТП старши инспектор М. Д. на лист 137 от д.п./а,като
отегчаващи вината обстоятелства се отчете предишното му осъждане и фактът, че е
с негативна съдебна характеристика в предвид на това че същият е подсъдим по
друго досъдебно производство с повдигнато обвинение по чл. 116 от НК.
Съвкупната преценка на всички изложени по-горе фактори,
води съдебният състав до извода, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и именно при тези условия следва да се определи
размера на наказанието. Така на подсъдимият бе наложено наказание лишаване от
свобода от две години
Предишното осъждане
на подсъдимия за престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода
е пречка за приложението на института на
условното осъждане с оглед разпоредбата на чл.66 ал1. от НК.
Настоящето деяние
е извършено в изпитателният срок от четири години по влязла в сила Присъда на 24.04.2013г. по НОХД
№ 247/2012 г. по описа на Районен съд – Пещера ,с която Г. е бил осъден на една
година и шест месеца лишаване за умишлено преспъление от общ характер по чл.201
ал.1 т.5 във връзка с чл.209 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК.Поради това законова
последица се явява нормата на чл. 68 ал. 1 от НК и съдът постановява подсъдимия И.Д.Г. да изтърпи
наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода наложено му по
влязла в сила Присъда на 24.04.2013г. по НОХД № 247/2012 г. по описа на Районен
съд – Пещера.
С оглед нормата на чл. 57 т. 2 б. „В“ от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ първоначален
СТРОГ режим при изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 ал. 1 от НК, се ПРИСПАДА от наказанието „лишаване от
свобода“ предварителното задържане под стража в периода от 01.04.2016г. до
20.06.2017 г. в размер на една година два месеца и деветнадесет дни.
Спрямо ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА :- 2 броя
стопилки; 1 бр. зелена пвц бутилка от бира „З.“ – 2 л.; мобилен телефон „Алкател“
с имеи 351723046445***; сим карта на „Боб“ с номер 8935901077071747***; сим карта
на „Виваком“ с номер 89359032200026238****; 1 бр. цветна снимка на жена с
размери 9 х 16 см;
2 бр. пластики на „Глобул“ без сим карти в тях с номера под баркодовете
89359050100307253*** и 89359050000701507***; 1 бр. пластика на „Боб“ без СИМ
карта в нея с номер под баркода 8935901077071747***; 1 бр. карта на „Виваком“
за уличен телефон; мобилен телефон „Моторола“ с имеи +359************; мобилен
телефон „Самсунг“ с имеи 356891045904***; мобилен телефон „Престижио“ с имеи
1353374071683*** и имеи 2353374071683*** с поставена СИМ карта на „Теленор“ в
него с номер 893590010050874**** – като вещи изгубили значителна стойност се постанови след влизане
на присъдата в сила да бъдат унищожени.
При този изход на делото се осъди подсъдимия
да заплати в полза на Държавата
сторените по делото
разноски в размер на 594,32 лв. по сметка на ОД на МВР П. и 210 лв. по сметка на Окръжен
съд гр. Пазарджик.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: