№ 2885
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100112396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 21277/13.10.2021 г., предявена от В. Х.
К., с ЕГН: **********, с адрес: село Овчарци, общ. Сепарева баня, обл. Кюстендил, ул.
„*******, против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № **.
Ищцата В. Х. К. твърди, че на 11.06.2021 г., около 19.30 ч., в гр. София, на ул.
„Никола Габровски“, с посока на движение от бул. „Д-р Г. М. Димитров“ към бул.
„С.ско шосе“, Л. Л.М., при управлението на лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. №
*******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-
транспортно произшествие (ПТП) с пресичащата на пешеходна пътека пешеходка В.
Х. К..
За случая бил съставен Констативен протокол № К-252/11.06.2021 г. и било
образувано досъдебно производство № 11175/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр.
21164/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните
увреждания:
Фрактура на таза;
Мозъчна контузия - темпоро-париетално вляво;
Множествена и съчетана травма;
Тежка черепно - мозъчна травма;
Срединно разположена интерхемисферна фисура;
1
Травматичен САХ темпоропариетално вляво;
Подкожен хематом париетално вляво;
Фрактура на дясно крило на сакрума;
Фрактура на долно рамо на десен пубис;
Счупване на пубиса /срамна кост/, закрито;
Фрактура на ацетабулум вдясно;
Разкъсно - контузна рана на лява раменна област;
Множество охлузни наранявания по цялото тяло.
След ПТП, ищцата била приета за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД - София. На 15.06.2021 г., на ищцата била
извършена оперативна интервенция - закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация - тазови кости. На 21.06.2021 г. В. Х. К. била изписана от лечебното
заведение с препоръки за ХДР и медикаментозно лечение - постелен режим за срок от
35 дни, след което да се вертикализира с рехабилитатор.
В исковата молба се твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания,
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни
болки и страдания. Освен това, ищцата дълго време била на постелен режим и не
могла да се обслужва сама в ежедневието си. Изпаднала и в невъзможност и да
извършва трудова дейност. Ищцата твърди и че има болезнени и ограничени движения
в областта на таза и дясно рамо, което водело до бърза уморяемост и непълноценност.
Ищцата изпитвала и слабост, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение,
сънувала кошмари, свързани с пътния инцидент. Трудно преодолявала стреса,
страхувала се да излиза навън, не можела да спи спокойно след инцидента, станала
чувствителна, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост. И към предявяване
на исковата молба, ищцата продължавала да се лекува.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна
полица BG/06/121000191792, валидна от 20.01.2021г. до 19.01.2022 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******, включително и на водача Л. Л.М..
На 18.06.2021 г., ищцата поканила ответника да й заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, чиито справедлив размер, ищцата счита е 300 000
лева.
На 02.09.2021 г., за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от
процесното ПТП, ответникът заплатил на ищцата, сумата от 60 000 лева, която ищцата
счита за занижена.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 240 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпените от него
увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
2
молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП,
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Оспорва, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача Л. Л.М.. Счита, че
същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е
причинено ПТП и да е настъпил вредоносен резултат. Излага съображения, че водачът
М. не е имал техническа възможност да предотврати произшествието и за него
събитието е било случайно, по смисъла на чл. 15 НК.
Ответникът оспорва и механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието
на причинно-следствена връзка на уврежданията на ищеца и ПТП, както и
настъпването и интензитета на твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, от страна на пострадалата пешеходка. Твърди, че В. Х. К. е
допуснала нарушение на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, като е
навлязла внезапно и неочаквано на пътното платно, като по този начин е попаднала в
„опасната зона“ за спиране на лекия автомобил, и като не е съобразила поведението си
с другите участници в движението и конкретно с приближаващия се към нея на лек
автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******. Сочи, че пострадалата сама е поела риска
от увреждане на здравето и живота си, с което е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск, като твърди, че същият е
силно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика.
Моли, искът да се отхвърли. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
3
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 11.06.2021 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица №
BG/06/121000191792, валидна от 20.01.2021г. до 19.01.2022 г., „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******, включително и на водача Л. Л.М.. Този
факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по
делото (с определението от 05.02.2022 г., л. 84), а и се установява от представената
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 57).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 11.06.2021 г., около 19.30 ч., в гр.
София, на ул. „Никола Габровски“, е реализирано пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******, управляван от Л. Л.М., и
ищцата В. Х. К., която била пешеходец, в разултат на което ищцата е пострадала.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото
Констативен протокол за ПТП № К-252, съставен на 11.06.2021 г. от мл. инспектор –
дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 6 от делото). В Констативния
протокол е посочено, че на 11.06.2021 г., около 19.30 ч., в гр. София, лек автомобил
„Хюндай Кона“, с peг. № *******, управляван от Л. Л.М., с ЕГН: **********, се е
движил по ул. „Никола Габровски“, с посока на движение от бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ към бул. „С.ско шосе“, и на пешеходната пътека след кръстовището с ул.
„Климент Зографски“, участва в ПТП с пресичащия по нея пешеходец В. Х. К. и
паркиран лек автомобил „Нисан“.
Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото
Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие при условията на чл. 212, ал. 2
НПК, съставен на 11.06.2021 г. от инспектор при СДВР. Към огледа е приложена
4
скица и снимки. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство ЗМ № 11175/2021 г. по
описа на СДВР, Сектор „РТП“, Отдел „Разследване“ , пр.пр. № 21164/2021 г. по описа
на Софийска районна прокуратура.
Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х. Я. К..
По време на настъпване на процесното ПТП, свидетелят управлявал личния си
автомобил „БМВ“, като се движел по улица „Пимен Зографски“ в ж.к. „Дианабад“ в
посока бул. „Никола Габровски“. Времето било облачно, с превалявания, около 7 часа
вечерта. На края на ул. „Пимен Зографски“, свидетелят спрял и изчаквал за ляв завой.
Автомобилът на свидетелят бил „първа кола“ и свидетелят следял внимателно колите
от двете посоки. Булевардът бил широк, имало видимост.
В този момент, свидетелят видял, че на пешеходната пътека върви жена, а от
ляво „отгоре“ идва кола. Свидетелят си помислил дали ще може да премине между
колата и жената, но решил да изчака. Както чакал, свидетелят погледнал на дясно и
видял жената как „хвръкнала“ напред.
Свидетелят сочи, че автомобилът е дошъл от лявата му страна, от дясно била
пешеходната пътека. Автомобил на свидетеля по никакъв начин не ограничавал
видимостта на автомобила, който ударил жената. На булеварда имало паркирани
автомобили, но те били след пешеходната пътека, тоест нямало други автомобили,
които да ограничават видимостта на водача, който ударил жената.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза,
от което се установява следния механизъм на ПТП:
На 11.06.2021 г., около 19.30 ч., в гр. София, по бул. бул. „Никола Габровски“,
с посока от бул. „Г.М.Димитров“ кьм бул. „С.ско шосе“, в лявата пътна лента, се е
движил л.а. „Хюндай Кона“, с рег. № *******, управляван от Л. Л.М., със скорост, в
диапазона 32 - 47 км/ч. Времето било дневно, облачно, при добра видимост, тъй като
слънцето на този ден е залязло в 21.03 часа, а сумракът е продължил още 39 минути.
Пътната настилка била мокра. В дясната пътна лента е имало паркирани автомобили.
Когато л.а. „Хюндай Кона“ се е приближавал към кръстовището с ул. „Пимен
Зографски“, от левия тротоар по пешеходната пътека, намираща се след това
кръстовище, пострадалата пешеходка В. Х. К., на 50 години, е предприела пресичане
на платното за движение в посока от ляво на дясно, спрямо движението на автомобила.
Водачът на автомобила не е възприел и не е реагирал своевременно със
спиране при наличието на пешеходка върху пешеходната пътека, или е чакал тя да се
5
спре по средата, срещу средната двойна пътна маркировка M2.
Пешеходката вероятно също не е погледнала надясно, за да види
приближаващият я отдясно в опасна близост л.а. „Хюндай Кона“ и не се спряла преди
да навлезе в лентата за движение на автомобила.
Водачът вместо да задейства аварийно спирачките е завил надясно и л.а.
Хюндай е ударил пешеходката. От удара пешеходката е отхвърлена напред и след
летеж, падане върху настилката, плъзгане и търкаляне се е спряла на 8 - 10 метра след
пешеходната пътека, в резултат на което е получила телесни увреждания, описани в
медицинските документи.
Автомобилът е продължил да завива надясно и е ударил паркирания след
пешеходната пътека л.а. „Нисан Алмера“ отзад, който е отблъснат напред на 1 -2
метра, вероятно без да се е ударил в паркиран пред него друг автомобил. След този
втори удар, автомобилът е продължил да се движи напред и да завива надясно, докато
се е ударил в металната ограда, в която се спира напречно върху десния тротоар, като
уврежда 3 елемента от оградата.
Причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а.
„Хюндай Кона“, който при приближаване към кръстовище със сигнализирана,
обозначена и маркирана пешеходна пътека тип „Зебра“ не е бил достатъчно
внимателен и е допуснал автомобилът му да удари пешеходец върху пешеходната
пътека.
Доколкото няма данни за наличие на други насрещно движещи се автомобили,
които да са ограничавали видимостта на пешеходката, ВЛ по АТЕ е приело, че водачът
на л.а. „Хюндай Кона“ е имал възможност да види пешеходката, тръгваща да
пресича платното за движение. Поради голямото разстояние, което тя е изминала върху
платното за движение до мястото на удара, водачът е имал достатъчно време и
отстояние да я види и да реагира за аварийно спиране, с което е имал техническа
възможност да предотврати удара и ПТП.
Скоростта на процесния автомобил при удара на пешеходката, изчислена по
общата далечината на отхвърлянето на тялото й 10 - 12 метра, е била в диапазона 37-47
км/ч. или средно 42 ± 5 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобил „Хюндай Кона“
при движение със скорост 50 км/ч. е била 32 метра, а при скорост 30 км/ч. е била 15,5
метра.
При неограничена видимост за водача на процесния л.а. „Хюндай Кона“, към
момента, в който пешеходката е предприела пресичане на платното за движение, като е
слязла от левия бордюр, водачът на автомобила е имал възможност да спре преди
мястото на удара и е могъл да предотврати удара и ПТП, независимо от начина на
движение на пешеходката, при вървене с бавен, спокоен и бърз ход, както и при
спокойно и бързо тичане. Появата на пешеходец върху пешеходна пътека от
6
техническа и професионална гледна точка не може да се приеме за внезапно, защото
какво друго трябва да очаква водачът на МПС освен пешеходец.
Непосредствено преди удара л.а. Хюндай и пешеходката са се намирали
разположени един спрямо друг в мястото на удара. Оптически водачът на л.а.
„Хюндай“ е имал възможност да види и възприеме като опасност пешеходката от
момента, в който тя тръгва от левия бордюр да пресича платното по пешеходната
пътека.
Мястото на удара на пешеходката от л.а. „Хюндай Кона“ по дължина на пътя е
върху пешеходната пътека, на около 5,0 -5,5 м. след ориентира, а по широчина е на
около 9,5 метра вдясно от левия край на платното за движение на бул. „Н.Габровски“.
В АТЕ е посочено, че пешеходката е участник в движението и независимо от
предимството, което й осигурява пешеходната пътека, тя също трябва да внимава и да
осигурява своята безопасност при пресичане на платното за движение, като се оглежда
в двете посоки надясно и наляво и при необходимост е имала възможност да види
приближаващия я в опасна близост от дясно автомобил и да се спре преди да
навлезе в лентата за движение на л.а. „Хюндай Кона“.
В открито съдебно заседание на 13.06.2022 г., ВЛ по АТЕ потвърждава, че
изчисленията са направени при неограничена видимост (за водача на л.а. „Хюндай
Кона“), както и че няма данни за наличие на препятствие, което да попречи на водача
на автомобила да види пешеходката в момента, в който тя слиза от левия тротоар.
По делото е прието заключението по комплексната съдебно – медицинска
експертиза (КСМЕ), извършена от вещите лица (ВЛ) д-р П. С. П. - специалист
неврохирург и д-р К. А. С. - специалист ортопедия и травматология.
Вещите лица по КСМЕ, след като са се запознали с представената по делото
медицинска документация, и след преглед на ищцата (извършен на 20.04.2022 г. в
УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ), са прилеи следното:
Вследствие на пътно-транспортното произшествие от 11.06.2021 г., В. Х. К. е
получила следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма състояща се от:
Средна по степен на тежест, мозъчна контузия;
Контузионно-кръвоизливни огнища в левия тилен и слепоочно-теменен дялове
без развитие на компресионно - дислокационен синдром;
Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (субарахноидален)
слепоочно-тилно вляво;
Травматичен подкожен кръвоизлив в лява теменна област на главата;
Травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се в:
Счупване на дясното крило на кръстеца (сакрума);
7
Счупване на гаванковидната ямка (ацетабулума) в дясно;
Счупване на долното рамо на десния пубис (срамната кост);
Разкъсно-контузна рана в лява раменна област на ръката;
Множество охлузни наранявания по цялото тяло;
Видно от СМЕ, по своя вид и тежест, описаните травматични увреждания имат
следната медико-биологична характеристика:
Черепно-мозъчната травма в своята съвкупност самостоятелно е реализирала
медико-билогичния критерий „Временно разстройство на здравето неопасно за
живота“. Травмата на опорно-двигателния апарат (трите счупвания), поради
функционалнота свързаност на таза с долните крайници, са причинили „Трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период повече от
тридесет дни“.
Относно механизма на получаване, ВЛ са посочили, че черепно-мозъчните
травми се получават основно по два механизма: 1/ Контактен - при него главата се удря
или бива ударена в даден обект, и 2/ Инерционен механизъм, при който травмите са
резултат от ускореното движение на главата независимо дали тя се движи поради
директен удар или не. Тъй като повечето удари поставят главата в движение, тези
травми рядко се представят клинично в чиста форма. По-често контактните травми се
наслагват върху ускорителните. В процесния случай, след удара от автомобила, тялото
на В. Х. К. е било отхвърлено напред. Главата е била поставена в движение и при
падането на пътната настилка е получена черепно-мозъчната травма-контактно -
ускорителен механизъм. Травмата на опорно-двигателния апарат е получена от
директния удар в областта на таза вдясно. При описания механизъм на пътно-
транспортната злополука, е възможно да бъдат получени описаните травматични
увреждания.
След инцидента, с екип на Център за спешна медицинска помощ, В. Х. К. е
била транспортирана до спешния център на УМБАЛ „Света Анна” ЕАД - град София.
Извършени са образни изследвания и консултации с различни специалисти. При
постъпване, ищцата е била в съзнание, с неясен спомен за случилото се, оценена по
Глазгоу кома скала на 15 точки (максимален брой). Неврологичният статус е без данни
за отпадна неврологична симптоматика. Проведено комплексно болнично лечение
състояща се от режим на легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти. На
15.06.2021 г. е извършена оперативна интервенция - закрито наместване на
фрактурата на тазовите кости без вътрешна фиксация. На 21.06.2021 г., ищцата е
изписана, с препоръки за постелен режим за срок от 35 дни, след което да се
вертикализира с рехабилитатор. Предписана е антикоагулантна профилактика, да
провежда рехабилитация и дихателна гимнастика в леглото, а за мозъчната контузия -
да спазва лечебно охранителен двигателен режим за три седмици и диетичен режим.
8
В КСМЕ е посочено, че възстановителният период на претърпяната от
ищцата черепно-мозъчна травма е в границите до една година. Травмата е преминала
без изява на огнищна неврологична симптоматика. Контузионно кръвоизливните
огнища са фокални травми. Те се причиняват от блъскането на мозъка срещу костните
структури и дуралната повърхност. Тези зони се състоят от некротична тъкан, която
постепенно се резорбира под действие на макрофаги и замества от глиозна.
Контузионно-кръвоизливните огнища както и травматичния кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки са резорбирани. След това, на тяхно място остава кистично
пространство- енцефаломалатична зона или с фиброзно удебеляване от съседните
менинги формирайки менингоцеребрален ръбец. Контузионните зони водят до локална
мозъчна атрофия.
Вещите лица са посочили, че в медицинската практика няма обективен метод за
оценка силата на болката. Прага на болева чувствителност е индивидуален за всеки
индивид. Степента, с която всеки индивид реагира на болка, варира значително. Това
се дължи главно на способността на мозъка да подтиска болковите сигнали към
нервната система чрез активиране на контролната аналгезична система. Централното
ядро на тази система е разположено в дорзалния рог на гръбначния мозък където
болевия сигнал се блокира преди да се трансферира към кората на главния мозък.
В конкретния случай, от черепно-мозъчната травма, В. Х. К. е търпяла болки
и страдания за период от два месеца, като най-интензивни са бии непосредствено след
инцидента, периода на болнично лечение и около двадесет дни след изписване с
последващо затихване. Според специализираната литература, срокът на
възстановяване при такъв вид счупвания (като при ищцата) е 9-12 месеца, което
кореспондира със сроковете на възстановяване на ищцата. През този период, ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите 4 месеца, болките са били с по голям
интензитет.
Към датата на представяне на експертизата (28.04.2022 г.), са изминали над
единадесет месеца. По данни от последния преглед, В. Х. К. е в добро общо състояние,
в ясно съзнание, адекватна, всестранно ориентирана. Неврологичният статус е без
данни за отпадна неврологична симптоматика. Съобщи за епизоди от главоболие с
пулсиращ характер в слепоочията което отзвучава за няколко часа. По отношение на
счупванията на таза, при прегледа, извършен на 20.04.2022 г. е установен ограничен
обем движение в дясна тазобедрена става, хипотрофия на мускулатурата на дясно
бедро и белег от рана в областта на лява раменна става.
С оглед черепно-мозъчната травма, невъзстановени увреди експертизата не е
установила. Ищата е в добро общо състояние, в ясно съзнание без отпадна
неврологична симптоматика. При прегледа, извършен на 20.04.2022 г., е установен
ограничен обем движение в дясна тазобедрена става и белег от рана в областта на лява
9
раменна става, които имат траен характер.
Дългосрочната прогноза за претърпяната черепно-мозъчна травма е
благоприятна. Експертизата препоръча провеждане на електрофизиологично
изследване (ЕЕГ), като е желателно проследяване поради описаните контузионно-
кръвоизливни огнища за предотвратяване поява на епилептиформена активност. И за в
бъдеще се очаква, болките в дясна тазобедрена става да продължат, тъй като при
счупването на тазобедрената става се уврежда хрущяла на ставата. Ищцата е съобщила
за епизоди от пулсиращо главоболие в слепоочията, което отзвучава след прием на
аналгин. При прегледа, извършен на 20.04.2022 г., ищцата е съобщила за болки в
кръста, дясна тазобедрена, колянна и глезенна стави, засилващи се при натоварване и
смяна на времето. Няма документални данни за провеждане на рехабилитация и
физиотерапия от ищцата, които по принцип, скъсяват периода на възстановяване и
резултатите от него.
В открито съдебно заседание на 09.05.2022 г., ВЛ д-р П. уточнява, че е приел,
че медико биологичният критерий на черепно-мозъчна травма е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като при постъпване в болничното
заведение, ищцата е оценена на 15 точки по Глазгоу (максимално). В компютърната
томография има написано „контузионни изменения в мозъка, изменения в левия тилен
дял и в левия в слепоочно теменен дял“ плюс кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
Тази находка може да бъде определена като по-тежка степен на увреда само ако тези
кръвоизливни огнища се увеличат по големина, когато те ще създадат временна
опасност за живота, защото уголемяването им ще води до повишено налягане в мозъка
и опасност от дислокация на мозъчни структури.
ВЛ д-р С. е посочил, че относно ограничения обем движение на таза не се
очаква някакво подобрение, тъй като там има увреда на хрущяла на ставата в
следствие на счупването. По отношение на хипотрофията може да се очаква
подобрение след провеждане на съответните процедури, тоест има опция мускулът да
се възстанови до нормалното, като на левия крак.
Увреждането на хрущяла на ставата е необратимо, тъй като той няма
кръвоснабдяване, той се храни от ставната течност, тоест там в последствие ще се
развиват артрозни промени. Със смяна на ставата може да се коригира.
Болките в ставите на десния крайник най-вероятно се дължат на факта, че има
счупване горе, което просто променя биомеханиката на ходенето. Няма травма, която
би ги увредила директно. Ако намалеят болките се възстановява походката, но ако се
развият бързо артрозните промени остава.
Заключенията по АТЕ и КСМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
10
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Р.М.
Й., която е дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че в деня на процесното ПТП,
ищцата й е била на гости до 19 ч., след което си тръгнала. Произшествието се случило
на пешеходната пътека на ул. „Никола Габровски“. От терасата на апартамента си,
свидетелката видяла, че майка й лежи на пътното платно, на около 8 - 10 метра след
пешеходната пътека. Автомобилът бил далеч от пешеходната пътека. Първоначално
ищцата била в неадекватно състояние. От екипа на Бърза помощ, свидетелката
разбрала, че за известно време, майка й е била в безсъзнание. Когато Й. отишла на
място, ищцата била с отворени очи, но казала, че не вижда нищо и се уплашила, че си
е загубила зрението. Известно време след това, започнала да вижда сенки и
постепенно си възстановила зрението. Била обездвижена, не можела да мърда, била в
силен шок, първоначално не можела да говори. В болницата останала 10 дни.
Докторите казали, че състоянието й е доста тежко, има две счупвания в областта на
таза и черепна мозъчна травма. Била изцяло обездвижена. След като я изписали от
болницата, ищцата месеци наред живеела в дома на свидетелката. Счупванията не
позволявали тялото й да бъде премествано и свидетелката й помагала за всичко. Повече
от три месеца, цялото обслужване се извършвало на легло. Самата рехабилитация
започнала твърде дълго, защото след зарастването, ищцата имала проблем с
обездвижването, в следствие на което лекарите й открили артроза втора степен на
десния крак при глезена, коляното и таза, която пречела много за възстановяването.
Болките от нея пречели за рехабилитация и възстановяването ставало бавно. Около
половин година след инцидента, започнала да движи краката си, отново на легло.
Шест месеца след това се опитвала за по няколко секунди да бъде седнала и доста
късно се изправила, някъде след шестия месец.
Свидетелката сочи, че към датата на разпита й (26.03.2022 г.), ищцата се
придвижва с помощта на патерици, накуцва, има тежко главоболие доста често,
нарушено зрение, болки при сядане, които според лекарите се дължали на скъсани
връзки, които все още не са се възстановили. Болките се дължали и на артрозата, която
ищцата лекувала медикаментозно и с инжекции.
Свидетелката заявява, че преди ПТП, майка й е била жизнена и работоспособна
жена, постоянно била в движение, помагала с отглеждането на внука си. Вече не
можела да върши всичко това.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергана. Водачът Л. Л.М. е действал противоправно, тъй като е нарушил
11
правилата за движението по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, като не е пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека от ляво на дясно по посоката му на движение пешеходка – В. Х. К., реализирал
е пътнотранспортно произшествие с нея, и по непредпазливост й е причинил телесна
повреда, изразяваща се в посочените по-горе травматични увреждания. Следователно,
установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „ДЗИ -
О.З.“ ЕАД, дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквато като пострадала се явява ищцата В. Х. К. (чл. 478, ал. 2 и ал.
1 КЗ.).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на
спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за
възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
12
възлиза общо на сумата от 90 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
13
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС,
II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че В. Х. К. има принос за настъпилото
ПТП и неблагоприятните последици от него, изразяващ се в това, че като пешеходец,
е допуснала нарушение на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, като
е навлязла внезапно и неочаквано на пътното платно, като по този начин е попаднала в
„опасната зона“ за спиране на лекия автомобил, и като не е съобразила поведението си
с другите участници в движението и конкретно с приближаващия се към нея на лек
автомобил „Хюндай Кона“, с peг. № *******. Ответникът сочи, че пострадалата сама е
поела риска от увреждане на здравето и живота си, с което е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението по
АТЕ се установи, че процесното ПТП е настъпило на ул. „Никола Габровски“, на
пешеходната пътека след кръстовището с ул. „Климент Зографски“.
Установи се също така, че когато л.а. „Хюндай Кона“ се е приближавал към
кръстовището с ул. „Пимен Зографски“, от левия тротоар по пешеходната пътека,
намираща се след това кръстовище, пострадалата пешеходка В. Х. К., на 50 години, е
предприела пресичане на платното за движение в посока от ляво на дясно, спрямо
движението на автомобила. Водачът на автомобила не е възприел и не е реагирал
своевременно със спиране при наличието на пешеходка върху пешеходната пътека,
или е чакал тя да се спре по средата, срещу средната двойна пътна маркировка M2.
Видно от АТЕ, причината за настъпване на произшествието е в действията на
14
водача на л.а. „Хюндай Кона“, който при приближаване към кръстовище със
сигнализирана, обозначена и маркирана пешеходна пътека тип „Зебра“ не е бил
достатъчно внимателен и е допуснал автомобилът му да удари пешеходец върху
пешеходната пътека. Водачът на л.а. „Хюндай Кона“ е имал възможност да види
пешеходката, тръгваща да пресича платното за движение. Поради голямото разстояние,
което тя е изминала върху платното за движение до мястото на удара, водачът е имал
достатъчно време и отстояние да я види и да реагира за аварийно спиране, с което е
имал техническа възможност да предотврати удара и ПТП.
ВЛ по АТЕ е посочило също, че при неограничена видимост за водача на
процесния л.а. „Хюндай Кона“, към момента, в който пешеходката е предприела
пресичане на платното за движение, като е слязла от левия бордюр, водачът на
автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да
предотврати удара и ПТП, независимо от начина на движение на пешеходката ,
при вървене с бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Появата
на пешеходец върху пешеходна пътека от техническа и професионална гледна точка не
може да се приеме за внезапно, защото какво друго трябва да очаква водачът на МПС
освен пешеходец.
При така установените факти, съдът приема, че възражението за съпричиняване
е недоказано.
Както беше посочено, съобразно константната практика на ВКС и
разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съпричиняването на вредата
изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат (но не и вина). Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай, не се
установява противоправно поведение на ищцата.
Безспорно се установени, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна
пътека. Неоснователно е твърдението, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 113 и
чл. 114 ЗДвП, тъй като не се установява, нито че ищцата е навлязла внезапно и
неочаквано на платното за движение, нито че е удължила ненужно пътя и времето за
пресичане, или пък да е спряла без необходимост на пътното платно.
Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пешеходците са длъжни, преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. В случая, ищцата е изпълнила това си задължение, тъй като преди да навлезе
на пътното платно, се е съобразила с пътните превозни средства и е предприела
пресичане на пътното платно. Т.е. не се установява нито противоправно пресичане от
страна на пострадалата, нито същата внезапно да е излязла на пешеходната пътека,
15
поради което водачът на автомобила да не е могъл да реагира бързо и адекватно. По
делото не се установи ищцата по някакъв начин да е създала опасност както за самата
себе си, така и за останалите участници в движението. Точно обратното, същата е
предприела пресичане на обозначеното за това място.
Действително и двамата участници в ПТП са имали видимост един към друг
(видно от АТЕ), но пешеходката е нямало как да предположи, че водачът на лекия
автомобил няма да спре и няма да я пропусне при положение, че пострадалата не
просто е стъпила на пешеходната пътека, а е навлязла на нея (мястото на удара по
широчина е на около 9,5 метра вдясно от левия край на платното за движение на бул.
„Н.Габровски“) и при положение, че водачът на лекия автомобил се е движил в
рамките на съобразената скорост.
Правото на пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно
лице да има определено поведение - да премине през пътното платно, включително и
по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на
моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на
признати му от закона интереси. На осъществяването на това право стои насрещно
задължение на водачите на превозни средства, които са задължени да спазват такова
поведение, което да осигури на носителя на правото-пешеходеца, възможност за
реализация. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на
пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или
да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили
или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
С оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното по-
горе обезщетение от 90 000 лева, не следва да бъде намалявано.
Не се спори по делото, че преди предявяване на исковата молба, а именно на
02.09.2021 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП (който
факт е отделен като безспорен - с определението от 05.02.2022 г.). Поради това, съдът
приема, че със заплащането на сумата от 60000 лева, ответникът частично е изпълнил
породеното парично задължение, представляващо обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП. С оглед на изложеното, искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
16
30 000 лева (90 000 лв. – 60 000 лв.), а за разликата до пълния предявен размер от
240 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. В. В. О., сумата от 987.48 лева, съразмерно на
уважената част от иска (6330 лв. + 20% = 7596 лв. х 0.13)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
348 лева от общо направените разноски в размер на 400 лева (400 лв. х 0.87) - депозити
за експертизи (л. 105, л. 144). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300
лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на ответника следва да се присъди сумата от 261 лева (300 х 0.87) за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1 343 лева, в т.ч.: 1200 лв. - държавна такса и 143 лева – депозит за
експертизи (1100 лв. х 0.13), от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № **, да заплати на В. Х. К., с ЕГН:
**********, с адрес: село Овчарци, общ. Сепарева баня, обл. Кюстендил, ул. „*******,
на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от В. Х. К.
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 11.06.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.10.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 30
000 лева до пълния предявен размер от 240 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № ** да заплати на адвокат В. В. О., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. *********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
17
адвокатурата, сумата от 987.48 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
*******, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № ** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
348 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 261 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № ** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 343 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18