РЕШЕНИЕ
№ 90
гр.Бургас, 03.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
16 януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1891 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е М.22-Р.С. ЕТ, ЕИК:********, със съдебен
адрес гр.Айтос, ул.Ружа 15. В производството пред съда жалбоподателят участва
лично.
Ответник по жалбата (АО), е директора на дирекция Контрол
при ТД на НАП Бургас. В производството пред съда ответникът участва чрез
пълномощник – юрисконсулт Д.И.-К..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна
административна мярка № П-173-0427404/06.10.2022г. на ответника, с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин с
адрес гр.Айтос, ул.Ружа 15, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.
Заповедта не е обжалвана по административен ред.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 27.09.2022г. в 11.50 часа е извършена проверка на търговския
обект – извършена е контролна покупка на стоки на обща стойност 1.40лв.,
заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупката не
била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация
фискално устройство.
В жалбата не се правят оплаквания за неправилно
установена фактическа обстановка – не се оспорва стопанисването на търговския
обект от жалбоподателя, извършването на контролната покупка от проверяващите
лица, както и неиздаването на сочената в заповедта касова бележка. Сочат се допълнителни
обстоятелства, които според жалбоподателя са основания да се приеме, че
наложената ПАМ е несъразмерна на нарушението и стои в разрез с целта на закона.
По-конкретно жалбоподателката твърди, че на посочената в заповедта дата до
проверката обекта не е работил с клиенти, тъй като С. посетила лекар във връзка
с проблеми със здравословното си състояние. Когато отворила обекта
проверяващите направили контролната покупка, а С. им продала посочените в
заповедта стоки без да издаде касова бележка, тъй като същевременно приемала
стока от доставчик. Сочи и това, че касовата наличност в размер 263.70лв. не е
била оборот от продажби, а оставени от нея пари, с които да плати на
доставчиците. Излагат се доводи, че при посочените обстоятелства срокът на
наложената мярка се явява несъразмерно продължителен. Иска се отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице
основания за оспорване на заповедта. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително
изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността
на обжалвания акт, прие за установено следното. (Цитираните по-долу
доказателства, приложени по преписката, са представени в заверени копия,
съобразно чл.152 ал.2 от АПК.)
Представен е индивидуалния административен акт, предмет
на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № П-173-0427404/06.10.2022г.
на ответника. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на
протокол за извършена проверка № 0427404/27.09.2022г. В обстоятелствената част
на заповедта са възприети фактически констатации, съответстващи на тези по
протокола.
Посочения в заповедта протокол е приложен по делото и от
него се установи, че на 27.09.2022г. в 11.50 часа е извършена проверка на
търговския обект – извършена е контролна покупка на стоки на обща стойност
1.40лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За
покупката не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в
експлоатация фискално устройство. Проверката е извършена от инспектор по
приходите Калоян Григоров и Татяна Стамова. След извършването на контролната
покупка и легитимация на проверяващите била установена касова наличност в
обекта 263.70лв. и липсата на регистрирани по касовия апарат предходни продажби.
Протоколът е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му, поради което представлява официален документ, установяващ
отразените в него обстоятелства. Самата контролна покупка и неиздаването на
касова бележка за нея от фискалното устройство не се оспорват от жалбоподателя.
Като мотиви във връзка с определяне продължителността на
принудителната административна мярка в мотивите на заповедта органът е взел
предвид, че при проверката е установена положителна касова разлика в размер 263.70лв.,
при липса на регистрирани предходни продажби за деня и липса на регистрирано от
търговеца въвеждане в касовия апарат на суми в касата. Тези обстоятелства органът
и възприел като индиция за системно неизползване на касовия апарат.
Към жалбата са приложени медицинско направление и
препоръка от лекар специалист, от които се установи, че наистина
жалбоподателката страда от диабет и на датата на проверката се е явила пред
лекар за преглед и лечение на това заболяване.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по
приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – директора на
дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас, който е упълномощен да издава актове от
категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП –
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по
приходите са както изпълнителния директор на НАП (който в случая е издал
приложената по делото заповед за оправомощаване), така и директорите на
дирекции, каквато длъжност заема ответника. Не е налице основание за оспорване
по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Правилно и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения е
приложен материалният закон относно наличието на основания за налагане на
оспорената принудителна административна мярка. Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая
предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна
покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е била издадена
фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство при
плащането на услугата. Останалите обстоятелства по случая са без правно
значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който
за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна
мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността
на мярката.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неизяснена фактическа
обстановка, тъй като сочените от него допълнителни обстоятелства не са относими
към предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Дори да
се приеме, че С. е отсъствала от търговския обект непосредствено до преди
извършването на проверката, това не означава, че обекта не е работил до този
момент със съдействието на продавач или сътрудник. От друга страна отговорност
на търговеца е да осигури въвеждането във фискалната памет на всяка внесена
касова сума, което да позволи реален контрол върху оборота на търговския обект.
Неизпълнението на това задължение не може да се ползва от самия нарушител като
извинително обстоятелство за наличието на неотчетени касови средства. Това
напрактика обосновава приетия от органа извод, че е създадена организация,
позволяваща част от оборота да не се отчита през фискално устройство.
Несъстоятелни са в тази връзка и оплаквания, свързани с производството
по установяване и наказване на визираното в ПИП административно нарушение. Последното
се развива самостоятелно, а предвиденото в чл.187 ал.4 от ЗДДС предсрочно
отпадане на наложена ПАМ при плащане на наложената имуществена санкция не е
защитено право на нарушителя, а уредена правна възможност.
Неоснователни са оплакванията за немотивираност на заповедта в частта
относно определяне продължителността на ПАМ и съответствието на тази част от
заповедта с целта на закона, респективно с изискванията за съразмерност по чл.6
от АПК.
При установено наличие на материалните предпоставки за налагане на
оспорената ПАМ за органа възниква задължение да издаването на заповед в този
смисъл, като определените от закона предели на мярката (до 30 дни) следва да се
индивидуализират от органа спрямо конкретния случай. Тази индивидуализация е
дейност на органа, осъществявана при условията на оперативна самостоятелност.
Последното не означава произволно посочване на срок, при липса на каквато и да
е възможност адресата да получи защита. Необходимо е определянето на
продължителността на мярката да е съпроводено с изложение на съответстващи
мотиви. В случая това изискване е изпълнено – изложените мотиви в по-голямата
си част наистина са общи и сочат необходимостта от осъществяване на фискален
контрол върху стопанската дейност в страната, но наред с това и съдържат
конкретни (посочени по-горе) обстоятелства, отнасящи се до конкретния случай и
стоящи в основата на определянето на продължителността на принудителната
административна мярка. Конкретните установени обстоятелства (относно случая и в
по-общ план дейността на жалбоподателя, изложени по-горе) могат да обосноват
логичен извод за определяне размера на срока към средния. Затова съдът прие, че
оспорената заповед е издадена при липса на основания за оспорване по чл.146 т.3,
4 и 5 от АПК.
Оспорването е неоснователно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК жалбата
следва да се отхвърли.
По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК
жалбоподателката следва да заплати на НАП гр.София 80лв. разноски по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.22-Р.С. ЕТ,
ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.Айтос, ул.Ружа 15, срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № П-173-0427404/06.10.2022г. на директора
на дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас.
ОСЪЖДА М.22-Р.С. ЕТ да заплати на Национална агенция за
приходите гр.София 80лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :