Решение по дело №36/2019 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 24
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192140200036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 28.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М** Д**, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД №  36/2019г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от С. Ж***, ЛНЧ **********,*** срещу Наказателно постановление № **** от 09.04.2019г., издадено от Началника на РУ МВР М* Т*,  с което на жалбоподателката на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца , за това, че на 18.03.2019г. около 14.15часа в гр. М**Т***, на ул. „Б***“, до „М***”, като водач на лек автомобил „***“ с рег. №**** собственост на С* П*, ЛНЧ **********, управлявала след употреба на алкохол - изпробвана с техническо средство „Дрегер 7510“ фабр. № 0063 – 0.65промила. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС, трамвай или самоходна машина , с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8на хиляда вкл. На основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети и 10контрони точки. 

Жалбоподателката С. *** е останала недоволна от така наложеното й наказание. Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. В защита на това смята, че не е налице извършено от нея наушение по смисъла на ЗДвП. Ж** твърди, че са допуснати и процесуални нарушения , довели до неправилно прилагане на закона. Жалбоподателката изтъква в защита, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната й отговорност и са и наложени посочените санкции. Основания за отмяна на НП намира и в това, че в АУАН е описано издаването на талон за медицинско изследване , с който тя, придружаване от служители на МВР, се явила в медицинското заведение и дала кръвна проба за изследване. В тази връзка жалбоподателката смята, че относим към производството е резултата от кръвната проба, а не установеното с техническото средство. По този начин не били съобразени факти от значение за нейната отговорност. Изложеното формирало пороци от правно естество, които водели до отмяна на обжалваното НП. Твърди се , че имало разминаване във фактическата обстановка и описаната в обстоятелствената част на АУАН и НП , без да са посочени конкретни такива.       

В хода на съдебното заседание жалбоподателката се явява лично. Жалбата се поддържа. Ж**а твърди, че резултата от изготвената експертиза на кръвната проба не й бил предявен и едва в с.з. научила за него.     

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Районна прокуратура гр. Малко Търново не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 18.03.2019г. свидетелят А.Д.П.-*** изпълнявал служебните си задължения в гр. М** Т**, заедно със служители на ЗЖУ Бургас. Около 14.15часа за проверка бил спрян л.а. „***“ с рег. №**** с водач жалбоподателката С. Ж*, ЛНЧ **********,***. Ж** била изпробвана за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с № 0063, при което светлинната скала отчела 0,65 промила в издишания въздух. На жалбоподателката била изаден и връчен талон за медицинско изследване №***** и същата се явила във ФСМП гр. М*** Т*** в 15.25часа и дала кръвна проба за изследване. Свидетелят А.П. съставил АУАН бл. №****/ 18.03.2019г., в който вписал, че С. Ж** е извършила нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1  от ЗДвП. Актът бил предявен на Ж***, която вписала, че няма възражения и го подписала. Дадените от Ж*** кръвни проби били изпратени на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас. На 19.03.2019г. било извършено изследване, като в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 70/ 19.03.2019г. е посочено, че при анализа съдържанието на етилов алкохол е било 0,55промила. На 09.04.2019г. е било издадено процесното Наказателно постановление № 19- 0299- 000051 от 09.04.2019г., в което бил отразен резултата от техническото средство „Дрегер 7510“ с № 0063 -  0,65 промила в издишания въздух.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. №*****/ 18.03.2019г., Наказателно постановление №*** от 09.04.2019г., заключението на химическата експертиза в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 70/ 19.03.2019г., справката за нарушител/ водач на жалбоподателката,  обясненията на Ж***, свидетелските показания на А.Д.П., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са срковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че на 18.03.2019г. жалбоподателката С. Ж*** е управлявала МПС под въздействието на алкохол. При извършената й проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ с № 0069 светлинната скала на уреда е отчела 0,65промила в издишания въздух. Ж*** не е приела показанията на техническото средство, като свидетелят мл. автоконтрольор А.П. е издал талон за медицинско изследване, с който жалбоподателката се е явила във ФСМП М. Търново , където е дала кръвна проба. Даденото заключение, след анализ на пробата, сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта на Ж** е била 0,55промила. Съгласно чл. 3а, т. 2 на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато лицето не приеме показанията на техническото средство установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Такова в случая безспорно е направено, като видно от резултата съдържанието на алкохол отново е над 0,5промила, която стойност се явява определяща за налагането на наказанието по ЗДвП. Ж*** е имала възможност, след като се е запознала със съдържанието на наказателното постановление и отразения в него резултат да се осведоми за резултата от кръвното изследване и на осн. чл. 27, ал. 2 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. да поиска повторно извършване на изследването. Такова не е направено пред АНО и пред настоящия състав, въпреки че жалбата е депозирана преди изтичане на срока по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. В настоящия случай не се установиха процесуални нарушения, които да са довели до засягане правото на защита на жалбоподателката. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. На Журавлева е вменено извършване на деяние по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което забранява на водачите на ППС да управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Установената стойност и с техническото средство, както и чрез химическата експертиза сочат стойности в границата от 0,5 до 0,8промила, което се явява деяние наказуемо по чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.  Ясно е описано самото нарушение, датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено. Точно са посочени и нарушените норми на закона, а санкцията на чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП като такава с абсолютен размер е точно определена.

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се потвърди. 

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №**** от 09.04.2019г., издадено от М** С* Т* - Началник на РУ МВР М** Т**, с което на С. Ж**, ЛНЧ **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети 10контрони точки,  като правилно и законосъобразно. 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: