№ 49
гр. СлИ.ен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИ.ЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИ.ЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.анова
в присъствието на прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-СлИ.ен)
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова ВъззИ.но
наказателно дело от общ характер № 20212200600289 по описа за 2021
година
Производството е въззИ.но и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззИ.на жалба срещу присъда № 24 от 21.04.2021 г.,
постановена по НОХД № 325/2020г. по описа на Районен съд – Н.З..
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Т. И.. Т. за виновен в това, че на 18.04.2019 г., в село П., общ.
Н.З., по непредпазлИ.ост причинил на Т. П. Т. от гр. Н.З. средна телесна
повреда, изразяваща се в компресионно счупване на XII гръден прешлен,
което е довело до трайно затрудняване движението на снагата – престъпление
по чл. 133, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено администратИ.но
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Подсъдимият Т. И.. Т. е осъден да заплати на Т. П. Т. сумата от 4000
лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до
сумата от 5000 лв.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и същият е
осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
1
В законния срок срещу присъдата е постъпила въззИ.на жалба,
подадена от адв. К.М. Й. – АК СлИ.ен – защитник на подс. Т., с която се иска
въззИ.ният съд да отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан изцяло, както и да бъде отхвърлен изцяло гражданският иск.
АлтернатИ.но при потвърждаване на присъдата се иска намаляване размера
на уважената част от гражданския иск.
В с.з. пред въззИ.ния съд представителят на Окръжна прокуратура –
СлИ.ен предлага на съда да потвърди първоинстанционната присъда. Счита
наведените оплаквания за неоснователни. Намира за доказано по несъмнен
начин обвинението чрез събраните по делото доказателства. Позовава се на
правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд.
Счита, че подсъдимият е осъществил от обектИ.на и субектИ.на страна
престъпление по чл. 133, вр. чл. 129 от НК. Пледира жалбата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена като правилна,
обоснована и законосъобразна.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Т. П. Т. – адв.
Ж.Т. – АК Я. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда,
включително и в гражданско-правната й част по отношение на предявения
граждански иск. Последния намира за основателен и доказан. Оспорва
твърденията в жалбата за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон от първоинстанционния съд.
Частният обвинител и граждански ищец Т. П. Т. се присъединява към
становището на повереника си и желае присъдата на районния съд да бъде
потвърдена.
Защитникът на подсъдимия адв. К.М. – АК СлИ.ен поддържа
въззИ.ната жалба и изложените в нея съображения. Изразява становище за
незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт, тъй като
се базира единствено на свидетелските показания на съпругата и сина на
пострадалия. Акцентира върху отнета по-рано от пострадалото лице
селскостопанска техника - собственост на подсъдимия, която станала повод за
раздора. Моли за безпристрастна преценка на всички събрани писмени и
гласни доказателства по делото, като отчита протИ.оречИ.и показания на
съпругата на пострадалия, поради което отхвърля възможността за
безпристрастна преценка, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Моли за преразглеждане на присъдата и
при наличие на основания – подсъдимият да бъде оправдан. По отношение на
гражданския иск при промяна на присъдата, моли същият да бъде отхвърлен.
АлтернатИ.но и ако всички доказателства сочат за съпричастност на
подсъдимия към повдигнатото му обвинение за нанесена телесна повреда на
пострадалия, моли уважената част на гражданския иск да бъде намалена в
разумен размер.
В личната си защита подс. Т. И.. Т. се присъединява към становището
на защитника си. В последната си дума настоява, че не е извършил никакво
2
престъпление. Претендира отмяна на атакуваната присъда и оправдаване по
обвинението, както и отхвърляне на гражданския иск.
ВъззИ.ната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззИ.на
жалба на защитника на подсъдимия, като взе предвид наведените
съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и
чл.314 от НПК, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Районен съд – Н.З., след анализ на събраните по делото доказателства, е
стигнал до правилния извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние, за което е признат за виновен. От фактическа страна се установява
следното:
Подс. Т. И.. Т. е български гражданин, с висше образование, неженен,
земеделски производител, неосъждан /реабилитиран/.
Подсъдимият Т. И.. Т. и постр. Т. П. Т. са братовчеди и обитавали
съседни имоти в с.П., общ.Н.З.. Свидетелят Т. П. Т. притежава наследствен
имот, находящ се в същото село, който често посещавал със семейството си
през почИ.ните дни. Подсъдимият Т. се занимавал със земеделие и
обработвал земи.
На 18.04.2019 г. около 10,30 ч. свид.Т. П. Т. излязъл и отишъл до
магазин в центъра на селото. Около 11,30 - 12,00 ч. пред магазина спрял лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Джета“, червен на цвят, управляван от
подс.Т.. Последният извикал свидетеля Т., за да поговорят с думите „Тодоре,
айде да ходим към вас, искам нещо да говоря с теб...“. Свидетелят Т. се
съгласил и се уговорили да се видят до дома му. Същият тръгнал натам с
велосипеда си, а подсъдимият с лекия автомобил. Когато стигнали до имота
на свид.Т. П. Т., подсъдимият Т. му заявил, че повод за разговор е дискова
брана, която баща му закупил преди години от кооперацията на селото. По
същото време в градината на двора се намирала свидетелката И.анка Т.а –
съпруга на свид.Т.. Между последния и подсъдимия възникнал спор относно
посочения земеделски инвентар. Свидетелят Т. предложил на подсъдимия да
си разделят парите от продажбата на дисковата брана и да приключат с това
неразбирателство. В този момент подсъдимият Т. му нанесъл удар с юмрук в
лицето, вследствие на който свид.Т. загубил равновесие и паднал назад на
асфалта. Непосредствено след това, подсъдимият му нанесъл и няколко удара
с крак в областта на ребрата, кръста и гърба. Пострадалият го помолил
няколко пъти да спре, но подсъдимият не го послушал. В този момент,
свидетелката Т.а се намирала в двора на имота си, който имал ограда,
представляваща каменна стена с височина около 1 метър, а над нея мрежа,
която позволявала добра видимост. Последната видяла, че подс. Т. ударил
мъжа й с юмрук в лицето, последният залитнал и паднал, след което
подсъдимият му нанесъл няколко ритника. Тогава тя излязла на улицата, за да
преустанови побоя и видяла свид.Т. да лежи на земята с разкървавена уста.
Свид.Т.а попитала подсъдимия защо бие съпруга й, но той не й отговорил,
3
качил се в автомобила си и се отправил в неизвестна посока. След това
същата помогнала на свидетеля Т., тъй като той не бил в състояние да се
изправи сам. След като се прибрали в двора позвънила на сина си - свидетеля
П. Т. и го уведомила, че подсъдимият Т. е нанесъл побой на баща му. Свид.П.
Т. тръгнал към дома на родителите си, а когато пристигнал, влязъл в двора и
видял, че баща му, заедно с майка му седели на пейка, а по лицето му имало
кръв. Свид.П. Т. помогнал на баща си да се качи в автомобила и го закарал на
преглед при съдебен лекар в гр.Стара Загора. По пътя пострадалият подробно
описал случилото се на сина си. След като пострадалият бил прегледан,
свид.П. Т. откарал баща си в поликлиниката в гр.Н.З., където му било
направено рентгеново изследване. Впоследствие бил подаден сигнал за
инцидента в Районна прокуратура - Н.З..
По делото е приложено СМУ на жИ.о лице № 20-I/18.04.2019 г., от
което е видно, че при извършения преглед на Т. П. Т. на 18.04.2019 г. към
14,20 ч. съдебният лекар д-р Т.П. е установил следните телесни увреждания:
оток и кръвонасядания по устните на устата, разкъсно-контузна рана по
горната устна на устата, травматично счупване на първи горен десен зъб с
наличие на празна алвеола и кръвонасядания на венеца в тази област,
контузия на гръдния кош и поясната област. Описаните и установени
травматични увреждания добре отговаряли да са от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се
съобщава в предварителните сведения - прегледаното лице съобщило, че на
18.04.2019 г. към 11:00 – 12:00 ч. на улицата пред къщата му в с. П., му бил
нанесен побой от едно познато за него лице, бил удрян с юмруци, съборен на
земята и ритан. Във връзка с травмите на гръдния кош и поясната област
съдебният лекар е посочил, че при необходимост следва да бъде направена
консултация със специалист хирург. От представеното допълнение към СМУ
на жИ.о лице № 20-I/23.04.2019 г. се установява, че на базата на
представените оригинали на два медицински документа на Т. П. Т. са
причинени и други телесни увреждания – компресионно счупване на Th 12
/дванадесети гръден прешлен/ и контузия на долната част на гърба. Тези
увреждания било напълно възможно да са във връзка с нанесения му побой на
18.04.2019 г., както е отразено в СМУ, а останалите упоменати в
медицинската документация били с хроничен характер.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза, поддържана от д-р Й. Стойков и в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, в резултат на удар в областта на устата,
пострадалият Т. е получил травматична експулсия /избИ.ане/ на зъб 11
/първия горен десен централен резец/. От представеното по делото СМУ се
установява, че този зъб не е имал антагонисти на долната челюст, както и
съседни зъби. Това значително обеззъбяване в областта е довело до неговата
функционална непригодност, т.е. този зъб не е можел да изпълнява
пълноценно своите функции и неговата загуба не води до функционално
значими затруднения в дъвченето и говоренето на пострадалия. Поради това
4
травматичното му избИ.ане в съвкупност с уврежданията на устните и венеца
е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.ота“ на пострадалия Т.
/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.
Последиците от такъв тип увреждания отзвучават напълно в рамките на 10-15
дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Съгласно заключението, компресионното счупване на дванадесети
гръден прешлен е довело до затрудняване движенията на снагата за срок по-
дълъг от 30-40 дни, като по този начин е осъществило смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движенията на
снагата”. Останалите увреждания в своята съвкупност са причинили на
пострадалия Т. П. Т. „временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.ота
му“ /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.
Увреждания от такъв тип отзвучават в рамките на 7-10 дни при нормален ход
на оздравителните процеси. В заключението на изготвената експертиза
вещото лице е посочило механизма на получената средна телесна повреда.
Установеното рентгенологично клиновидно, комресионно счупване на тялото
на дванадесети гръден прешлен се дължи най-често на сила, приложена по
хода на гръбначния стълб и се получава при падане от собствен ръст върху
седалището. При разпита му в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, вещото лице д-р Йордан И.анов Стойков е
разяснил, че компресионното счупване на дванадесети гръден прешлен може
да се получи вследствие на това, че посоката на травматичната сила е по хода
на гръбначния стълб, което води до смачкване на прешлена и такИ.а условия
са налице при падане назад на седалището.
Описаната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от
първоинстанционният съд, като същата е безспорно установена от събраните
по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. ВъззИ.ната
инстанция не констатира процесуални нарушения, касаещи приобщените и
обсъдени от контролираната съдебна инстанция доказателствени източници.
Първоинстанционният съд е провел задълбочено съдебното следствие,
изпълнявайки задълженията си за обектИ.но, всестранно и пълно изясняване
на обстоятелствата по делото. Настоящата инстанция, при собствена и
самостоятелна оценка на доказателствената маса, намира, че достигнатите от
НЗРС изводи са резултат на коректен прочит на материалите по делото.
ВъззИ.ният съд, както и първоинстанционният, поставя акцент върху
показанията на разпитаните по делото свидетели Т. П. Т., И.анка Т.а и П. Т..
Показанията следва да бъдат кредитирани като последователни и логични,
взаимно допълващи се и пряко относими към предмета на доказване.
Информацията, съдържаща се в дадените показания е еднопосочна. Вярна е
констатацията на първостепенния съд, че от показанията на тези свидетели се
установяват инкриминираните факти за нанесени от подсъдимия на
пострадалия удари, вследствие на което са получени телесните увреждания.
Не може да бъде споделен доводът във въззИ.ната жалба за тенденциозност и
5
некоректен прочит на тези доказателствени източници. Първоинстанционният
съд ги е обсъдил подробно, съпоставил ги е помежду им и ги е ценил след
детайлен анализ касателно релевантните факти. Пострадалият Т. П. Т.
последователно в хода на производството е твърдял, че подсъдимият на
инкриминираната дата го е ударил с юмрук в лицето, същият паднал на
земята и тогава подсъдимият го е ритал. Свид.Т.а е възприела удар с юмрук,
нанесен от подсъдимия в лицето на пострадалия, след което мъжът й паднал,
а подсъдимият започнал да го рита. В подобен смисъл са и показанията на
свид.П. Т. - син на пострадалия. Настоящият състав на въззИ.ния съд не
констатира нарушения в оценъчната дейност на първостепенния съд.
Контролираната съдебна инстанция е взела предвид роднинската връзка на
свидетелите И.анка Т.а и П. Т. с пострадалия Т. П. Т., но обосновано е
констатирала липсата на доказателства по делото, които да опровергават
дадените от тримата свидетели показания, освен показанията на свид. С.В. С.,
които обаче са намерени за недостоверни. Съдът е мотИ.ирал надлежно
подхода си към изключените от доказателствения материал показания на
свид. С.. Настоящата инстанция се солидаризира със становището на
първоинстанционния съд, като намира същото за убедително и обосновано.
Свид. С. при разпита му е твърдял, че на инкриминираната дата бил в с.П.,
разминал се със свид. Т., който карал колело. Когато завил към приятеля си с
прякор Джондера твърди, че видял голямо шарено куче да скача върху
пострадалия, в резултат на което пострадалият паднал от колелото. Съдът е
отхвърлил възможността свид. С. на посочената дата и час да се е намирал в
с. П., позовавайки се на приобщените по делото, издадени от фирмата, в
която този свидетел тогава е работел, удостоверение, списък за отсъствия и
удостоверение за изплатено трудово възнаграждение, че на тази дата същият
свидетел е бил през целия ден на работа в с.Еленово. В този смисъл логично
районният съд е приел обектИ.на невъзможност на свид. С. да е бил в с. П. и
да е видял описаните от него обстоятелства, свързани с постр. Т. П. Т..
Основателно първоинстанционният съд е констатирал протИ.оречия между
показанията на същия свидетел, дадени пред два различни съдебни състава
относно цвета на кучето, за което твърди, че е нападнало пострадалия Т.,
както и посоката на движение на пострадалия и самия него. Всички
гореизложени от РС – Н.З. обстоятелства са обектИ.но възприети и
анализирани в мотИ.ите към присъдата, поради което се споделят и от
настоящия въззИ.ен състав. Показанията на свид. С. не срещат подкрепа и у
тези, дадени от свид. Стоян Стоянов, който имал три кучета две черни и едно
по-сИ.о, но ги държал вързани на синджир и те не можели да напуснат двора
на къщата му. Тоест съобщената от свид. С. информация не кореспондира с
нито един друг доказателствен източник, който съдът е ценил. Частично може
да се търси паралел между показанията на свид. С. и обясненията на
подсъдимия, но на последните обосновано първостепенният съд е отказал да
се довери. Подсъдимият Т. твърди, че постр. Т. П. Т. му казал, че кучето на
Стоян го съборило, като след завоя на моста, където жИ.ее Стоян, кучето му
6
било на ъгъла на двора и имало още едно куче на пътя извън дворовете, до
тях, едното куче изобщо не се връзвало, а това на Стоян може би било
вързано и се е скъсало. Подсъдимият е описал кучето като „Голямо от рода на
каракачанките, едното беше шарено имаше и бяло, а другото беше изцяло
бяло“. Настоящата инстанция, също както и първоинстанционният съд
намери тези твърдения за изцяло защитна позиция на подсъдимия, тъй като не
срещат подкрепа в останалите кредитирани доказателствени материали.
Според свид. Стоян Стоянов кучетата са били постоянно вързани, като е
налице е разминаване в цветовете посочени от собственика им и тези
посочени от подсъдимия.
Защитната теза, както обосновано е констатирал и НЗРС, не среща
подкрепа и с оглед описаните в СМУ телесни увреждания на пострадалия,
както и с експертното становище на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза по делото, д-р Й.С.. Експертът в съдебно заседание
е разяснил, че компресионното счупване на дванадесети гръден прешлен
може да се получи вследствие на това, че посоката на травматичната сила е по
хода на гръбначния стълб, което води до смачкване на прешлена и такИ.а
условия са налице при падане назад на седалището. В конкретния случай
обаче освен констатираното увреждане на прешлена на гръбначния стълб,
пострадалият е имал и други телесни увреждания – в областта на лицето.
Тоест логически вярно е заключението на първата съдебна инстанция за
невъзможността пострадалият да е наранил едновременно при падане от
велосипеда седалището си и предната част на лицето. В същото време
обосновано е приет за единствен възможен механизмът, посочен в
свидетелските показания на пострадалия и неговите роднини – пострадалият
да е увредил гръбнака си вследствие на падане причинено от юмручен удар,
който му е бил нанесен в лицето от подсъдимия. Последният е причинил и
избИ.ане на зъб. Този извод на контролираната инстанция не е произволен
или тенденциозен, а се основава освен на свидетелските показания, така също
и на медицинските документи /СМУ, амбулаторни листи и др./, респ.
заключението на съдебно-медицинската експертиза, от които може
еднозначно да се заключи, че на пострадалия е нанесен юмручен удар, в
резултат на който пострадалият е паднал на земята.
Що се касае до останалите разпитани по делото свидетели Ю.К.Б., Х.З.,
М.Д., М.М. и кмета на селото свид. Г.И. същите не са очевидци на случилото
се и както правилно е установил районният съд, показанията им не
допринасят за разкрИ.ане на обектИ.ната истина.
Неубедителни са обясненията на подсъдимия, който както по-горе беше
отбелязано предлага друг механизъм на причиняване на част от уврежданията
на пострадалия, като отрича участие в инкриминираното деяние. Твърденията
на подсъдимия са изолирани, протИ.оречат на всички останали кредитирани
гласни доказателства, на издадените медицински документи, както и на
заключението на съдебно-медицинската експертиза относно уврежданията на
постр. Т. П. Т.. ВъззИ.ният съд, както и първата инстанция, счита обясненията
7
изцяло за защитна теза, целяща оневиняване на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение. ПротИ.оречието между обясненията и останалите кредитирани
доказателствени материали правилно е мотИ.ирало НЗРС да изключи същите
от доказателствения материал като недостоверни.
ВъззИ.ният съд цени и писмените доказателствени материали, които
подкрепят посочените гласни доказателства. Същите са приложени по делото,
прочетени са от първоинстанционния съд по установения процесуален ред и
не се оспорват от страните.
Компетентно и обосновано е заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, която въззИ.ният съд кредитира. Същата е
дала обоснован отговор на поставените въпроси, не е оспорена от страните, а
съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта. Заключението допринася в значителна степен за
изясняване на обстоятелствата по делото.
Въз основа на комплексния анализ на всички гореизброени
доказателствени източници, настоящата инстанция се присъединява към
становището на контролираната, за убедителност, достоверност,
последователност и относимост на кредитираните доказателства, поради
което им се довери, като прие, че са годни и достатъчни за изясняване на
фактите по делото. Всички ценени доказателства поотделно и в съвкупността
си съдържат еднопосочна информация, че причиненото на пострадалия
увреждане е в резултат на удар с юмрук, нанесен му от подсъдимия, от който
пострадалият е паднал на земята, след което е последният е бил ритан от
подсъдимия. В този смисъл е неоснователно възражението във въззИ.ната
жалба за недоказаност на обвинението и предложения от подсъдимия
механизъм за причиняване на една от установените травми – чрез падане на
пострадалия от велосипеда, след като бил съборен от съседско куче. Тази теза
е убедително отхвърлена в мотИ.ите на НЗРС и не може да даде обяснение за
всяко едно от обектИ.но установените наранявания на пострадалия,
констатирани в писмените и гласните доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Не може да бъде споделено и твърдението
в жалбата, че районният съд е постановил съдебния си акт само и единствено
въз основа показанията на пострадалия и неговите близки. Тези показания
кореспондират с писмените доказателства /СМУ, амбулаторни листи,
медицински изследвания и др./, както и със заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Несъмнено са налице достатъчно доказателствени
източници, които еднозначно установяват механизма на причиняване на
увреждането и неговия автор.
С оглед приетата за установена и изяснена фактическа обстановка,
изградена чрез анализ на доказателствения материал районният съд е
направил извод, че подсъдимият Т. И.. Т. е осъществил, както от обектИ.на,
така и от субектИ.на страна престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 от НК.
Безспорно е установено, че на 18.04.2019 г. подсъдимият Т. И.. Т. е нанесъл
на свидетеля Т. П. Т. юмручен удар в областта на лицето, след който
8
последният загубил равновесие и паднал на улицата пред дома си. Вследствие
на падането от собствения си ръст върху седалището пострадалият е получил
телесно увреждане - компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден
прешлен, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на закона.
Неоснователни са доводите във въззИ.ната жалба на защитника на
подсъдимия за недоказаност на обвинението, респ. несъставомерност на
деянието по посочения текст от НК. В тази връзка са без значение и по-ранни
отношения между подсъдимия и пострадалия досежно придобита и
прехвърлена на трети лица селскостопанска техника. Кредитираните
доказателствени материали установяват по несъмнен начин осъществяването
от обектИ.на страна на инкриминираното деяние от подсъдимия.
Уврежданията, причинени на пострадалия, са установени и подробно описани
в назначената съдебно-медицинска експертиза. Конкретното поведение на
подсъдимия и начинът на причиняване на увреждането на пострадалия, с
оглед на установените по делото факти разкрИ.ат от обектИ.на страна
характеристиките на престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 от НК, поради
което възраженията на защитата относно обектИ.ната съставомерност на
деянието са неоснователни.
От субектИ.на страна деянието е извършено виновно от подсъдимия,
при форма на вината непредпазлИ.ост, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.3 от
НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Приемайки посочената по-горе правна квалификация, районният съд е
приложил правилно материалния закон. Аргументирано е прието, че
авторството на деянието е установено по категоричен начин. Атакуваната
присъда е обоснована, тъй като направените правни изводи кореспондират
със събрания по делото доказателствен материал. При служебната проверка
не бяха установени допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Не са допуснати нарушения на процесуалните
норми, които да са довели до накърняване правото на защита на подсъдимия
и ограничаване правото на участие на страните в процеса.
Оспореният съдебен акт е постановен при пълнота на доказателствата.
Районният съд е проявил процесуална актИ.ност като е събрал всички
относими към предмета на делото доказателства, които са били налични.
При установената конкретика и направените изводи за съставомерност
на престъплението по посочената правна квалификация, неоснователно е
искането на защитата за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото
обвинение.
Съобразявайки наличието на материалноправните предпоставки на
чл.78а от НК, районният съд, след като е признал подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, правилно го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил администратИ.но наказание „глоба“. Последната
е индИ.идуализирана в минималния от закона размер от 1000 лв. Този подход
9
се споделя от настоящата инстанция в принципен план, предвид наличието
само на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такИ.а. Това наказание е наложено при най-благоприятния за подсъдимия
вариант – в минималния предвиден размер за администратИ.ното наказание
„глоба“. Доколкото липсва протест на прокурора или жалба на частния
обвинител, същото не подлежи на корекция от въззИ.ния съд и присъдата
следва да се потвърди в посочената й част.
Правилна е присъдата и в частта относно произнасянето на НЗРС по
предявения и приет за разглеждане граждански иск. Доколкото с деянието на
подсъдимия са били причинени вреди от неимуществен характер на
пострадалия, претенцията за обезвреда на същите, предявена от пострадалия,
е доказана в своето основание, но размерът на дължимото обезщетение зависи
от конкретно установените обстоятелства. Правилно РС – Н.З. е приел
предявения размер на иска за вреди от престъплението от 5000 лв. за
завишен. Установени са по категоричен начин телесни увреждания, както и
психическите прежИ.явания, в резултат на които в принципен план е известно
причиняването на болки и страдания. Несъмнено полученото от пострадалия
телесно увреждане, за което е повдигнато обвинение по настоящото дело,
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, компресионното
счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен е довело до трайно
затрудняване движението на снагата за срок по-дълъг от 30-40 дни.
Съобразявайки характера на увреждането и съдебната практика по сходни
казуси, правилно НЗРС е приел за справедлИ. еквИ.алент на полученото
увреждане и претърпените от постр. Т. болки и страдания сумата от 4000
лева, като до пълния размер от 5000 лв., предявеният граждански иск е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Искането за намаляване размера
на това обезщетение, направено от защитника на подсъдимия, не държи
сметка за реално причинените на пострадалия болки и страдания в резултат
на инкриминираното увреждане, установено от доказателствените материали
по делото. С оглед на горните съображения, обоснована е присъдата на НЗРС
в полза на пострадалия да се присъди обезщетение в общ размер на 4000 лв.
за претърпените от него неимуществени вреди от деянието на подсъдимия, за
което последният е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието до окончателното изплащане.
Правилна е присъдата и в частта относно присъдените разноски. В
съответствие с процесуалния закон подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза в
досъдебното производство, а в съдебната фаза пред първоинстанционния съд
- разноски за вещо лице, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск. Правилно подсъдимият е осъден да заплати на частния
обвинител и граждански ищец направените разноски за повереник пред
първата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, въззИ.ният съд счита, че не са налице сочените
10
във въззИ.ната жалба на подсъдимия основания за постановяване на нова
присъда, както и други основания за изменение или отмяна на обжалваната
присъда, поради което постановеният от Районен съд – Н.З. съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Ето защо и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 24/21.04.2021 г., постановена по НОХД
№ 325/2020 г. по описа на Районен съд – Н.З..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11