Р Е Ш Е Н И Е
17.05.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
10.05. 2021
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 382 2021
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) с № 21-5310-000274
от 10.03.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с
което на В.Д.Т., с адрес: ***, с ЕГН
********** са наложени административни наказания:
1.
На основание чл. 175,
ал.3 , пр. 1 ЗДвП - “глоба” в размер
на 200,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 /дванадесет/ месеца, за административно
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
2.
На основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10,00 лева, за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач.
В жалбата се развиват подробни доводи за незаконосъобразност, необоснованост,
непълнота на доказателствата и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен от него процесуален
представител – адв. Д.. Двамата поддържат жалбата и излагат допълнителни
съображения в нейна подкрепа в пледоариите си. Иска се отмяна на обжалваното НП
в неговия пункт 1-ви относно нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание и взема становище за неоснователност
на жалбата в съпроводителното писмо. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Жалбоподателят е международен шофьор, съгласно
сключен трудов договор с дружество СЕА - ТРАНС ООД, с управител П.Х.П.. На
същият бил предоставен за управление влекач Скания Р 420ЛАХНА, с рег. № Е0941КХ
и полуремарке ШМИЦ СКО24, с рег. № Е2236ЕЕ, собственост на фирма „ЕС ПИ ДЖЕЙ
ТРАНС“ ООД.
На 22.02.2021 г., около 08:10 часа, в община Дупница,
на път първи клас № Е-79, км 323+180м., в посока на движение към гр. София,
жалбоподателят управлявал посочения състав от ППС, по направление от р. Гърция
към р. Румъния. Същият бил спрян за проверка от свидетелите Д. и К.. При
проверката водачът представил всички необходими документи за МСП-то и
прикаченото към него полуремарке, но не представил контролен талон към
издаденото му СУМПС. След справка с РСОД полицейските служители установили, че
процесното полуремарке ШМИЦ СКО24, с рег. № Е2236ЕЕ е с прекратена регистрация
към 27.12.2020 г., поради неспазване на законоустановения двумесечен срок от
придобиването му за пререгистрация.
С оглед на тези констатации св. Д. съставил на
жалбоподателя АУАН, който е подписан от двамата свидетели и от жалбоподателя
без възражения, на който е връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното
НП № 21-5310-000274 от 10.03.2021 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на В.Д.Т., с адрес: ***, с ЕГН ********** са
наложени административни наказания:
1.
На основание чл. 175,
ал.3 , пр. 1 ЗДвП - “глоба” в размер
на 200 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 /дванадесет/ месеца, за административно
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
2.
На основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10,00 лева, за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели –
полицейските служители Д. и К., както и от обясненията дадени от жалбоподателя Т..
Относими факти и обстоятелства съдът установява и въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, вкл. представени от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя и служебно исканите от съда и
представени от АНО справки за придобиване и регистрация на процесния лек автомобил,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните двама свидетели, полицейските служители, както и казаното от
жалбоподателя, тъй като изложеното от тях се подкрепя изцяло от приложените по
делото писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия и са логични,
и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни
отношения между свидетелите полицейски служители и жалбоподателя или каквато и
да е друга причина за евентуална тяхна предубеденост спрямо него. И двамата
свидетели описват процеса по установяване на нарушението и съставените, връчени
и подписани във връзка с него документи, като добросъвестно заявяват известните
им факти. Всичко казано от тях съответства на заявеното в обясненията на
жалбоподателя, които кореспондират не
само с техните показания, но и с приобщените документи и справки, поради което
според съда казаното от него е достоверно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена
срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния
и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи - АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189,
ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен
на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП с т. 2.12 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения
ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те съдържат всички
изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити.
По
нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
Извън гореизложеното на самостоятелно основание
съдът намира пункт 1-ви от наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на
основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда в случая материалноправна
норма – чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и с оглед приложената санкционна норма на
чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в
приложения АУАН и пропуснат от АНО в НП: служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва
прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Налице е драстично разминаване в описанието на
хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на
процесното МПС – двумесечен според
описанието в АУАН и НП и едномесечен
според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145,
ал.2. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят /който обаче не е собственик, а само
ползвател на процесното ППС/ е именно такова по чл. 145, ал.2 от ЗДвП,
което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с
неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложимо правилото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП дерогира
приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В случая
жалбоподателят не е приобретател на МПС и няма качеството собственик, респ. не
носи задълженията, които ЗДвП вменява само на собственика.
Правилни и обосновани са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая АНО е приложил
неправилно чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Съгласно текста на същата: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред ...“. В пар. 6,
т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДвП са дадени последователно дефиниции на ППС и МПС –
т. 10 „Пътно превозно средство е
съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора
и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите,
тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.“ И т. 11. "Моторно
превозно средство" е
пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства.“ Видно от тези дефиниции
въпросното полуремарке не представлява МПС, ерго спрямо него е неприложима
санкционната норма на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Този пропуск на АНО представлява
нарушение на материалния закон и обосновава сам по себе си задължителна отмяна
на обжалваното НП, в неговия пункт 1-ви. В този смисъл виж още Решение № 90 от 07.04.2017 г. по н. д. № 53
/ 2017 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 132 от 09.05.2017 г. по
н. д. № 52 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 146 от
17.06.2015 г. по н. д. № 154 / 2015 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 377 от 14.10.2013 г. по н. д. № 326/2013 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
На следващо място, но не и по значение.
Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. С оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и НП, се
явява изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото
каквито и да било доказателства, че жалбоподателят-ползвател е бил наясно с
/съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на тегленото от него на
посочената дата полуремарке, собственост на търговско дружество, с което той не
е в трудовоправни отношения. Напротив на същия са били предадени от работодателя
му всички необходими при управлението му документи, които са били напълно изрядни
според свидетелите и отразеното в АУАН. Няма доказателства или дори твърдения
да са били снети регистрационните табели на служебно дерегистрираното
полуремарке или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно
дерегистрацията до собственика, който сам да съзнава и да е в чисто обективна
възможност да може да уведоми добросъвестно и предварително жалбоподателя като
водач, че полуремаркето е дерегистрирано.
Подобни предхождащи действия на контролните органи, конклудентно или
непосредствено биха информирали поне собственика, а от там евентуално и
жалбоподателя като ползвател, че управлява ППС, което не е било надлежно
регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира
административнонаказателна отговорност от субективна страна водачът следва да
ясно да съзнава, че управлява ППС, чиято регистрация е вече обективно
прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е
налице пряк умисъл. Няма обективно как той да знае, от коя точно
дата контролният орган служебно е отбелязал в автоматизираната информационна
система прекратяване на регистрацията на това полуремарке. С оглед на това
установеното управление на същото се явява несъставомерно от субективна страна като нарушение по ЗДвП.
Санкционираното с обжалваното НП в точка 1-ва
нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено
единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията
по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко
разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не
е съставомерно от субективна страна и грубо погазване на общите положения и
принципи на материалното наказателно право обосноваващо личната наказателна
/респ. административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.
По
нарушението на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Релевантните за обективната съставомерност на
нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация на нарушението съответства изцяло
на словесното му описание.
Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.“ Предвиденото
наказание в случаите, когато е нарушено правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение неносене, на който и да е
от изброените документи визирани в хипотезите на нормата е установено в чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Наказва се с
глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.“. В
настоящи случай е налице повдигнато с АУАН обвинение и наложено с НП наказание
за неносене, изразено чрез непредставяне на контролен талон към СУМПС от страна
на водача. Същото се установява от събраните гласни и писмени доказателства и
не се оспорва в пледоариите на жалбоподателя и неговия процесуален представител.
От субективна страна нарушението на чл. 100,
ал.1, т.1, пр. 1 ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл – жалбоподателят съзнателно е нарушил цитираната норма на ЗДвП –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
реализирането на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им,
доколкото много добре е знаел, че управлявайки автомобил без да носи у себе си контролен
талон към СУМПС извършва деяние представляващо административно нарушение на
Закона за движение по пътищата, за което се налага съответна санкция по реда на
чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган правилно е наложил наказание глоба в размер на 10,00 лева, тъй като е
налице извършено деяние представляващо нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
което според закона се санкционира в хипотезата на чл. 183, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Същото е във фиксиран от
законодателя размер и не може да бъде редуцирано. Не са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят е с характерна по обем
обществена опасност за админситративни нарушения от този вид.
Поради изложеното обжалваното НП в неговата точка
2-ра следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-5310-000274 от 10.03.2021 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, в частта
му по т. 2-ра, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, на В.Д.Т., с адрес:
***, с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДВП е
наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10,00 лв. /десет лева/,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и наред с това
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 21-5310-000274 от 10.03.2021 г., издадено
от Началник група КПДГПА към
ОДМВР-Кюстендил, в останалата му част
- по т. 1 от НП, с която на
основание чл. 53 от ЗАНН, на В.Д.Т., с адрес: ***, с ЕГН ********** са наложени
административни наказания, на основание чл. 175, ал. 3 , пр. 1 ЗДвП - “глоба” в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: