Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

11.12.2019 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 14 ноември

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР  ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2105 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0938-001348 от 25.03.2019 г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателката ***, редовно призована, се явява лично, като оспорва отразеното в АУАН-а и НП-то. Моли съда да отмени издаденото й наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Атакуваното наказателно постановление 19-0938-001348 от 25.03.2019 г. е издадено от *** въз основа на Акт Серия АА № 201095  за установяване на административно нарушение от 14.03.2019 г., от който е видно, че:

На 14.03.2019 г. в 09:00 часа в ***с посока на движение към ***, като водач управлява собствения си лек автомобил „***, с регистрационен номер ***, извършва следното:

Управлява по време на движение без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водачът е сам в автомобила.

-         Нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Както в жалбата, така и в съдебно заседание чрез процесуалния  си представител  жалбоподателката твърди, че не е извършила нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан, но същият е бил по хлабав.

В показанията си актосъставителят заявява, че е съставил акт на жалбоподателката за това, че същата е била без поставен обезопасителен колан. Не отрича обаче , твърденията на жалбоподателката, че в действителност същата е била с поставен обезопасителен колан и че същият е бил малко хлабав.

В обясненията дадени от жалбоподателката, последната заявява, че е спряна за проверка от свидетеля ***а не от ***и на практика, той не е свидетел очевидец относно извършеното от нея нарушение.

Жалбоподателката не отрича, че в действителност има технически проблем с колана относно неговото издърпване, но същата е категорична, че е била с поставен обезопасителен колан .

С оглед на гореизложеното и като взе предвид показанията на ******съдът намира, че така описаното нарушение остана недоказано и НП-то следва да бъде отменено.

Доказателствената тежест е за наказващия орган, който следва да установи по безспорен и категоричен начин както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност. В конкретният случай съдът счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание на жалбоподателката, се явява недоказано по такъв безспорен и категоричен начин.

При служебна проверка на НП-то съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, довели до неговата  незаконосъобразност, което е абсолютно отменително основание досежно атакуваното наказателно постановление, поради което и не се налага произнасяне по същество на предмета на делото.

 

 

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушението. По същество липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, не е посочено конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на административното нарушение, липсват обстоятелства, които дори и в определен обем в съставения АУАН присъстват. В случая неточното и непълно излагане на обстоятелствата, свързани с осъществяване на нарушението по същество представляват липса на изложена фактическа обстановка, която административно-наказващият орган следва да отнесе към признаците на фактическия състав на нарушението.

В издаденото наказателно постановление наказващият орган е описал единствено нарушението, както и нарушените разпоредби, но не е изложил въобще фактическите обстоятелства, релевантни към съставите на коментираното нарушение, тоест липсва яснота дали фактите и обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, представлява съставомерни от обективна и субективна страна признаци на административните нарушения.

Обстоятелствата, при които е осъществено нарушението е следвало ясно и точно да намери място в изложената от наказващия орган фактическа обстановка.

Липса на конкретизация на деянието е нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която правна норма е императивна и спазването й е не само абсолютно условие за формална изрядност, но и условие за законосъобразност на атакувания административен акт. Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на наказателното постановление има възможност да разбере какво е вмененото му във вина административно нарушение и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, а освен това и поставя в невъзможност съда да прецени дали правилно наказващият орган е санкционирал нарушителя със съответните санкционни норми.

Административно-наказващият орган е допуснал още едно нарушение на процесуалните правила, като не е съобразил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Нарушението се състои в това, че не е конкретизирал по коя нормативна разпоредба налага санкцията отнемане на контролни точки от талона.

В наказателното постановление буквално е записано следното:”На основание Наредба Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни. Тази Наредба съдържа отделни раздели и членове, в които конкретно се урежда за какви нарушения се налага санкцията “отнемане на контролни точки” и какъв е размера на това отнемане.

 

Административно-наказващият орган в изпълнение изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и с оглед законност на издаденото от него наказателно постановление е следвало да посочи конкретно правната норма, на чието основание налага тази санкция – отнемане на 6 контролни точки от талона. Неконкретизирането на санкционната норма, на чието основание е наложено съответното наказание съдът счита, че представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Не на последно място АНО не осигури явяването на свидетеля Д. в о.с.з и съдът беше принуден да заличи този свидетел от списъка на лицата за призоваване .

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-001348 от 25.03.2019 г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

        

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: