№ 14105
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110158728 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба „..“ ООД против Т. В. Л..
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещна искова молба, като
съдът констатира, че е налице нередовност по отношение на предявения иск за недължимост
на сумата от 394.04 лева, тъй като не е посочен период.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
задачите, поставени в искова молба и отговора на исковата молба, с оглед наведените от
страните възражения. Съдът съобрази и, че част от задачите поставени от двете страни се
припокриват.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Т. В. Л. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни периода, за който твърди да е начислена сумата от 394,04 лева –
договорна лихва, като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба по отношение
на тази сума може да бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба и насрещната искова молба при депозит в размер на 300 лв., от които 150
лева, вносими от ищеца и 150 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., която да бъде уведомена за поставените задачи след
1
представяне на доказателство за внесения депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025г от
10.10 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на Т. Л. да се изпрати и препис от отговора на насрещния иск.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Ищецът „..“ ООД е предявил срещу ответника Т. В. Л. по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1, с който се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
2 600 лева, непогасена главница по Договор за паричен заем № .. г., ведно със законна лихва
за период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди, че между страните по делото бил сключен договор за потребителски
кредит № . по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в
размер на 2600 лв., като ответникът не изпълнил задължението си да върне заемната сума в
срок. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава
сключването на процесния договор за кредит, като навежда твърдения ,че същият е
недействителен, доколкото в него не е посочено какво включва и как се формира посочения .
в размер на 48 %. На отделно основание твърди, че посоченият . не отразява действителния
такъв, доколкото при формирането му следва да се включи дължимата от ответника
неустойка в размер на 1763,96 лева, която автоматично се начислявала от заемодателя, като
при включването и действителният размер на . надвишава императивно установения
максимален размер. По тези съображения, навежда възражение, че процесната клауза за
неустойка е нищожна на осонвание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Поддържа, че с уговорената в т. 6.2 от
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставената заемна сума – скрито възнаграждение. Сочи, че клаузата
за неустокйа заобикаля закона и в частност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
задължението за заплащането и представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в
противоречие на чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в .. Сочи, че процесният договор за кредит е
недействителен поради вътрешно противоречие и неясноти, поради което заемателят дължи
връщане на чистата стойност по кредита. По изложените съображения моли исковата
претенция да бъда отхвърлена.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът Т. В. Л. депозира насрещна искова молба, с
която е предявен отрицателен установителен иск, за установяване в отношенията между
страните, че Т. В. Л. не дължи на „..“ ООД сумата в размер на 1763,96 лева, представляваща
неустойка по договора за кредит, тъй като същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и сумата в размер на 394,04 лева, представляваща
2
договорна лихва по договора за кредит, тъй като клаузата за която се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че:
между „..” ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит № .. г. по силата на което ответникът е получил сума в посочения от
ищеца размер, като задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита са
останали непогасени до размера на претендираните суми.
В тежест на ищеца по насрещния иск по предявения насрещен установителен иск за
недължимост на процесните суми е да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че сумата се претендира от „..“ ООД по процесния договор за паричен заем № .. г., като
същите са недължими поради нищожност на клаузите, които ги уреждат, респ. нищожност
на целия договор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3