Присъда по дело №474/2016 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 32
Дата: 14 декември 2016 г. (в сила от 30 декември 2016 г.)
Съдия: Петър Петков Монев
Дело: 20163200200474
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА

 

№ 32

град Добрич, 14.12.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                       НАКАЗАТЕЛЕН  СЪСТАВ

на четиринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:. ПЕТЪР МОНЕВ

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.С.Г.Г.

 

Секретар – Ж.  Х.

Прокурор – Радослав  Бухчев

Разгледа докладваното от съдия Петър Монев НОХД №474 по описа на ДОС за 2016 година.

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА  подсъдимият  

Е.Б.М. - роден на ***г***, български гражданин от турски произход, със средно образование, несемеен, работи като фотограф в „К... 2011“ООД,  неосъждан,  с ЕГН **********,

 

за виновен в това, че:

 

 На 13.09.2013г. по третокласен път 9002 между гр.Ген.Тошево и с.Змеево, общ.Балчик, обл.Добрич, на кръстовището за с.Малина, обл.Добрич, находящо се на територията на общ.Ген.Тошево, управлявайки л.а. „Опел Вектра” с рег. №Тх … ХМ, е нарушил правилата за движение по пътищата:

чл.6 т.1 пр.3  от ЗДвП – „участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци“;

чл.50 ал.1 от ЗДвП „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и

 

 

 

 

чл.45 ал.2 от ППЗДвП – знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като вследствие на възникналото ПТП с л.а. „Мерцедес– S 500” с рег. №…., управляван от румънския гражданин Й.А., по непредпазливост причинил смъртта на Е. Е.А., с ЕГН **********, който вследствие на получените увреждания е починал на 27.09.2013г. в болнично заведение в гр.Варна, поради което и

на основание чл.343 ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от НК и чл.54 ал.І от НК,

ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Е.Б.М. наказание лишаване от свобода за срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.

На основание чл.58а ал.І от НК, съдът намалява така определеното наказание с 1/3, като

НАЛАГА на подсъдимия Е.Б.М. наказание  - 2/ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.І от НК се отлага с изпитателен срок от 5/ПЕТ/ ГОДИНИ.

Възпитателната работа по отношение на подс.Е.Б.М., на основание чл.67 ал.ІІ от НК се възлага на районен инспектор от І-во РУ при ОД на МВР-гр.Добрич, по местоживеене на подсъдимия.

На  основание чл.343 “г” във връзка с чл.37 ал.І т.7 от НК лишава подсъдимия Е.Б.М., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за  срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.ІІІ от НПК подс.Е.Б.М., с ЕГН **********, да заплати сторените по делото разноски в размер на 1379.08 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич, представляващи възнаграждения на вещи лица.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд -гр.Варна в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               СЪД.  ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.         

 

                                                                       2.                   

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………

град Добрич, 14.12.2016 година

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Добричкият окръжен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година,в състав:

Председател:  Петър Петков Монев,

Съдебни заседатели: Д.С. и Г.Г.,

при участието на прокурор Радослав Бухчев и съдебен секретар Ж.

Х., разгледа н. о. х. дело №474 по описа на ДОС за 2016 година.

 

 

 

Съдът, на основание чл.309 ал.І във връзка с чл.57 от НПК служебно и сам се занима с мярката за неотклонение на подсъдимия и като взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние, данните за личността му и вероятността за неговото отклонение

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наложената спрямо подсъдимият Е.Б.М. - роден на ***г***, български гражданин от турски произход, със средно образование, несемеен, работи като фотограф в „К... 2011“ООД,  неосъждан,  с ЕГН **********, мярка за неотклонение “Подписка", по настоящото дело, до влизане на присъдата в сила.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване или протест.

 

                                                                    

 

 

                                                         

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                       СЪД.  ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                 2.              

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 М   О   Т   И   В   И

 

По присъда №32/14.12.2016г.  по  н.о.х.д. №474/2016г. по описа

на Окръжен  съд-гр.Д..

 

 

 

            Д.ката окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е.Б.М. ***, с ЕГН **********,  

по чл.343 ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от  НК.

 

 

            Преди даване ход на делото е постъпила молба от подс.Е.Б.М., чрез защитника му адв.М.Я., производството  пред  първата  инстанция  да  бъде  проведено  по  реда  на  глава  27  от  НПК като  съкратено  съдебно  следствие, а по-точно  по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.Съдът  прецени, че  са  налице  условията  за  разглеждане  на  делото  по  реда  на чл.371  т.2 и следващите от  НПК, поради което  разпореди  освобождаването  на  свидетелите  и  вещите  лица  от  явяване и участие в съдебно заседание с изключение на наследниците на пострадалия. В  съдебно  заседание отново бе направено изрично искане от подс.Е.Б.М. и неговият защитник, производството  пред  първата  инстанция  да  бъде  проведено  като  съкратено  съдебно  следствие  по реда на чл.370 и следващите от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.

Прокурорът не взе становище по искането за провеждане на производството по реда на  глава  27  от  НПК.

Съдът, като прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, т.е. налице  са условията  за  разглеждане  на  делото  по  реда  на чл.373  ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с  чл.371 т.2 от НПК, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и допусна  провеждането  на  производството  по  реда  на  глава  27  от  НПК. 

В  съдебно  заседание бе направено изрично искане от Е.А.К., с ЕГН ********** ***, лично и чрез процесуалния му представител –адв.С.Д. ***, с  което  се  отправя  искане  да бъде конституиран в качеството на частен обвинител в процеса, както и нежеланието му да предявява граждански иск срещу подсъдимия, респ. да бъде конституиран като граждански ищец по делото.Навеждат се доводи, че същият е наследник на пострадалия от престъплението – Е. Е.А., с ЕГН ********** /негов син/, което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.Съдът прие, че са налице обстоятелствата за това и конституира Е.А.К., като  частен  обвинител в наказателния процес, а адв.С.Д. ***, като негов повереник.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура поддържа изцяло така  предявеното  обвинение по чл.343 ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от НК, твърдейки, че същото  се  доказва  по  безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства.Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и всички  доказателства  по  делото отправя  предложение,  при  определяне  на наказанието  съдът да  се  съобрази  с  конкретните обстоятелства  и  да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок над минимума, предвиден в закона, а именно за срок от 3/три/ години, към което наказание следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като окончателното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години.Предвид данните за личността на подсъдимия предлага да се отложи изтърпяването на това наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, с изпитателен срок от 5/пет/ години.

Иска се на основание чл.343г от НК същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2/две/ години.По този начин се счита, че  ще  бъдат постигнати  целите  на  превъзпитанието.

Повереникът на частния обвинител  - адв.С.Д. споделя становището на  представителя  на ДОП и се придържа към казаното от него, като пледира на подсъдимия да бъде наложено минималното предвидено от законодателя наказание от вида „лишаване от свобода“, но счита, че не следва да се прилага института на условното осъждане, не поради лично отношение към подсъдимия, а поради факта, че е крайно време генералната превенция да вземе превес при този вид деяния, поради тяхната масовост.

Претендира се, на основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС, като отново се придържа към исканото от прокурора наказание.

Частният обвинител подкрепи изказаното от повереника си становище по отношение на исканото наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв.М.Я. *** изразява становище, че  действително  и  категорично  се  доказва  авторството  на  деянието  от  страна  на  неговия подзащитен.Навежда доводи, че исканото от представителя на ДОП наказание е несъразмерно високо, тъй като подсъдимият е млад човек, от датата на събитието до момента няма други висящи производства, не е извършвал други деяния, почти няма нарушения по ЗДвП, липсва алкохол в кръвта му, разбрал  е  грешката  си, както  и  съжалява  за  извършеното  от  него.Предвид факта, че от субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост, моли съда да се съобрази и му наложи предвиденото минимално наказание, което е от 2/две/ до 6/шест/ години.Спрямо това наказание иска да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като изтърпяването на окончателното наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, да се отложи с изпитателен срок от 4/четири/ години.

Сочи, че макар и да съществува причинноследствена връзка между нарушението, което подсъдимия е допуснал и смъртта на лицето, тази връзка не е пряка, а опосредена, защото от фактологията по делото и от заключението на АТЕ, било видно, че противоправното му поведение не е в пряка причинноследствена връзка с крайния резултат.Твърди, че нарушаването правилата за движение, от страна на подс.Е.Б.М. не е умишлено, а по скоро се дължи на невнимание и неопитност от негова страна.Претендира да се направи разлика, между извършеното от подзащитния му по невнимание нарушение на правилата на движение по пътищата и едно навлизане в насрещното движение съвсем съзнателно, едно шофиране със скорост максимално превишаваща разрешената или такова под въздействие на алкохол или упойващи вещества.Моли да се имат предвид и други смекчаващи отговорността му обстоятелства – силно влошеното му физическо и психическо здраве след ПТП, малкия брой нарушения, които е допуснал на ЗДвП и ППЗДвП след катастрофата, имайки предвид ежедневното управление на МПС и професията му, както и много добрите му характеристични данни по местоживеене.

По отношение лишаването от право да управлява МПС се иска то също да е за минимален срок, тъй като след деянието няма извършени наруния по ЗДвП и по ППЗДвП, моли да се има предвид и обстоятелството, че към момента неговата трудова дейност, се свързва с управляване на автомобил. 

При предоставената му последна дума подсъдимият Е.Б.М. призна напълно вината си и изказа съболезнования към близките на починалия.

Разпитан  на  предварителното производство и в съдебно заседание  подсъдимият  се признава  за  виновен, но не дава обяснения по  фактите  на  делото, а съжаление  за  извършеното изрази единствено при последната си дума.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира  за  установено  следното:

Подс.Е.Б.М. е роден на ***г***, български гражданин от турски произход, със средно образование, несемеен, работи като фотограф в „К... 2011“ООД,  неосъждан,  с ЕГН **********.

Подсъдимият Е.М. е правоспособен водач на МПС, категории – B, T и М, като притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

Подсъдимият Е.Б.М. не е бил осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него.

Към 13.09.2013г. подс.Е.М. работел като фотограф в семейната фирма „К... 2011“ООД и пътувал до работа на различни търговски обекти с МПС - л.а. „Опел Вектра” с рег. №Тх … ХМ, собственост на жената с която живее на съпружески начала – свид.С.С. Ш..

Същият ден на 13.09.2013г. подсъдимият бил поканен да снима сватбено тържество в с.Септемврийци, обл.Д..За да му помага, заедно с него отишъл и братовчед му Е. Е.А., с ЕГН **********, който също бил фотограф.Пристигнали на сватбата с л.а. „Опел Вектра” с рег. №Тх 40-69 ХМ, комби, сив на цвят, управляван от подс.М..На сватбата подсъдимият снимал с камера, а Е. А. с фотоапарат.Около 21.30ч. завалял дъжд и всички започнали да се приготвят за тръгване.Подс.М. и Е. А., с помощта на техния приятел свид.И.А.И., който също бил гост на сватбата, прибрали техниката набързо, за да не се намокри и тръгнали малко по-рано от другите гости по същия път, през кръстовището, образувано от пресичането на пътищата от гр.Ген.Тошево за гр.Балчик и от с.М.. за с.Методиево, обратно за гр. Д..Заедно с тях пътувал и свид.И.И., който седял на задната седалка в управлявания от подсъдимия лек автомобил.Потеглили към гр.Д. в тъмната част на денонощието, по асфалтов път 9701, от с.Сърнино за гр.Д..Малко след с.М.., на кръстовището с асфалтов път 9002 от гр.Ген.Тошево за гр.Балчик, подс.М. трябвало да намали скоростта и да спре на знак „Стоп“, като пропусне преминаващите по пътя с предимство – асфалтов път 9002, превозни средства.По същото време, от РРумъния, през граничен пункт Кардам за гр.Балчик, по асфалтов път 9002 се движел л.а.„Мерцедес S500“ с рег. №… в който пътували свид.К.А. и свид.Й.А., заедно с дъщеря им.Семейството отивало на почивка в голф-комплекс „Лайтхаус“, намиращ в близост до гр.Балчик.Около 22.00ч., малко след гр.Ген. Тошево, свид.Й.А. забелязал, през дърветата светлини на автомобил, движещ се отляво на неговата посока на движение /по асфалтов път 9701/, но понеже познавал пътя и знаел, че шофира по път с предимство, не намалил скоростта си от 80-90 км/ч. и продължил да се движи по направлението си.В момента, в който наближил кръстовището установил, че движещият се отляво на него автомобил не спира на знак „Стоп“, натиснал спирачките на управлявания от него автомобил, но не могъл да избегне удара между двете превозни средства.В следствие от удара в „Мерцедес S500“ се отворили въздушните възглавници, а автомобилът постепенно преустановил движението си и спрял.След като  излязъл от колата и се уверил, че жена му и детето му са добре и в безопасност, свид.Й.А. отишъл до другия автомобил, който се намирал по таван в канавката.Обадил се на телефон 112, съобщил за възникналото пътнотранспортно произшествие и след това започнал да прави опити да спре преминаващи коли, за да им помогнат.Междувременно от „Опел Вектра“ успял да излезе свид.И.И., който дал знак, че е добре, но изглеждал уплашен.Свид.А. успял да спре няколко автомобила и с помощта на хората от тях, ранените Е.М. и Е. А. били извадени от „Опел“-а и малко по-късно транспортирани от спешен медицински екип до МБАЛ-гр.Д..При описаното пътнотранспортно произшествие, Е. Е.А. получил телесни увреждания, които се оказали несъвместими с живота му и впоследствие довели до неговата кончина.Пострадалият не бил в съзнание и не бил контактен.Той постъпил в МБАЛ-гр.Д. в коматозно състояние, а по-късно бил прехвърлен в здравно заведение в гр.Варна, където на 27.09.2013г. и починал.На местопроизшествието се събрали различни лица, повечето от които не били установени в хода на разследването.След линейките пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.

Непосредствено след възникналото ПТП е извършен оглед на местопроизшествието, описан в протокол, а към него е оформен и приложен фотоалбум /л.3-12, том 1 от ДП/.В резултат от това, няколко дни по-късно, по делото е назначена и изготвена автотехническа експертиза от 19.09.2013г. и скица на местопроизшествието /л.38-44, том 1 от ДП/, при която ВЛ е достигнало до извода, че място на удара между автомобилите е зоната между 15,40-15,50м. след ОР1 и на 0,50м. в дясно от дясната граница на платното за движение /гр.Ген.Тошево - гр.Балчик/, където е намерена следата от заораване на асфалтовата настилка от твърд метален предмет.Установено е още, че причина за настъпването на ПТП е неспазване на изискванията на чл.47 и чл.50 от ЗДП - при преминаване през кръстовища, а именно – на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

В болничното заведение на всички участници в пътно-транспортното произшествие е взета кръв с цел установяване евентуална употреба на алкохол или друго упойващо вещество.От изготвените химически експертизи за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта /л.95-104, том 1 от ДП/ е видно, че К.А., И.А.И., Й.А., Е. А. и Е.М. не са употребявали алкохол преди въпросния инцидент и нямат наличие на етилов алкохол в кръвта си.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото Съдебномедицинска експертиза за аутопсия №179 от 02.10.2013г. /л.83-88 от том 1 от ДП /, е видно, че причината за смъртта на Е. А. е тежката черепно-мозъчна травма – тежка контузия на мозъка, развилият се в причинно-следствена връзка с нея остър субдуриален хематом и развилата се като усложнение двустранна гнойна бронхопневмония.Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. детайли на МПС при ПТП, реализирани в дясната половина на главата, преднодясната половина на корема, дясната тазова област, дясното бедро и дясната подбедрица.Всички травматични увреждания са получени приживе.Налице е пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилия смъртен изход.

В следствие на възникналото ПТП, пострадалият Е. А. получил увреждания, в резултат на които починал на 27.09.2013г. в болнично заведение в гр.Варна, а подс.Е.М., чийто действия са довели до причиняване смъртта на пострадалия, изпаднал в посттравматичен органичен мозъчен синдром, видно от заключението на ВЛ по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство и приета по делото Съдебнопсихиатрична експертиза от 26.12.2013г. /л.106-115, том 1 от ДП/.Това изследване установило, че болестните прояви на подсъдимия не му позволявали правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях, той не бил в състояние да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност, не бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.33 от НК, което наложило спиране на наказателното производство на 14.01.2014г.На 18.02.2015г. било възобновено разследването по досъдебното производство.

С оглед установяване на психичното здраве и възможността за носене на наказателна отговорност на подс.Е.М., била назначена и изготвена нова Съдебнопсихиатрична експертиза от 18.02.2015г. /л.13-26, том 2 от ДП/, от заключението на ВЛ по която е видно, че получените органични мозъчни увреди при ПТП на 13.09.2013г. са били последвани от промяна в психичното състояние и поведение на подсъдимия М., чиято клинична характеристика дава основание да се приеме наличието на посттравматичен органичен мозъчен синдром.Неговите болестни състояния са валидни и понастоящем, като не му позволяват правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях, не е в състояние да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.Не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в смисъла на чл.33 от НК.

Във връзка с това заключение и с оглед изясняване на възникналите въпроси по отношение на психичното здраве на подс.Е.М., на 07.05.2016г., била назначена и изготвена Комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза /л.41-67, том 4 от ДП/, от заключението на вещите лица по която е видно, че от медицинска гледна точка няма обективни причини, поради които освидетелстваното лице да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за делото и да дава достоверни показания, тъй като същия не страда от психично разстройство или умствена изостаналост по смисъла на критерия по чл.33 от НК – „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“.Към момента на изследването не са установени актуални психопатологични феномени, които да нарушават базисните му психични годности да разбира свойството и значението на описаното в досъдебното производство и е в състояние да ръководи действията си, поради което е и в състояние да участва и в наказателното производство и евентуално да носи наказателна отговорност.Тези изводи на експертите дали основание спрямо подс.Е.М. да бъдат предприети мерки по реализиране на наказателната му отговорност, респ. да бъде привлечен като обвиняем по процесното обвинение и предаден на съд за извършеното.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото Съдебноавтотехническа експертиза от 23.09.2013г. /л.49-53, том 1 от ДП/, е видно, че при извършените огледи на л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх 40-69 ХМ и на л.а. „Мерцедес S500“ с рег. №В12АVR не са открити неизправности по кормилната уредба, по спирачната система, по окачването на предния и задния мост, и по ходовата част, които да бъдат причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие на 13.09.2013г.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото Съдебноавтотехническа експертиза от 05.10.2013г. /л.58-68, том 1 от ДП/, изясняваща въпроси, свързани с механизма на настъпилото ПТП, скоростта на автомобилите преди удара, както и други технически въпроси, е видно, че скоростта на движение на л.а. „Мерцедес S500“ с рег.№ …, непосредствено преди настъпване на ПТП, е била 97.23 км/ч., а опасната зона за спиране, съобразно скоростта на движение – 128.21м.Скоростта на движение на л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх … ХМ непосредствено преди настъпване на ПТП е била 60.80 км/ч., а опасната зона за спиране, съобразно скоростта на движение – 59.07м.Експертът е разяснил механизма на удара като е установил, че л.а. „Мерцедес S500“ с рег. №… се удря челно с предна броня, предна маска и преден капак странично в преден десен калник, предна дясна колонка, предна дясна врата, средна дясна колонка и задна дясна врата на л.а.“Опел Вектра“.Вследствие на удара л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх 40-69 ХМ се понася странично, удря се с предна лява врата в намиращия се в зелената зона знак Б2–„Стоп“, поваля го на земята и започва да се плъзга странично по затревената площ.Последвало е заораване в почвата с левите колела, което силно е наклонило автомобила наляво.Непосредствено след заораването на 15-20 см., преди края на зелената площ л.а.“Опел Вектра“ се удря в бордюрите първо с лява предна, а след това със задна лява гума.В следствие на страничното плъзгане по тревата, между гумата и джантата на предно ляво колело попада почва и трева, гумата се отлепя от джантата и поради по-голямото съпротивление в края на заораването в момента на удара с бордюра, предното колело се превръща в център на ротационно движение и автомобила, отскачайки нагоре се преобръща през преден ляв калник – предно стъкло, през таван и завъртайки се на 90-95 градуса по посока на часовниковата стрелка пада по таван в затревения пътен банкет и преустановява движението си.След момента на удара, предния десен ъгъл на л.а. „Мерцедес S500“, под въздействието на инерционните сили на скоростта на движение, се е превърнал в център на ротация, при което се е завъртял наляво в посока обратна на часовниковата стрелка на 80-85 градуса, прохлузвайки се по л.а.“Опел Вектра“ е отскочил от бордюрите в края на зелената площ, приплъзнал се е странично по асфалтовата настилка и е преустановил движението си.Видно от експертното заключение е още, че при тези условия/скорост на движение, разстояние за възприемане на опасността, опасна зона за спиране/ нито водачът на л.а.“Опел Вектра“, нито водачът на л.а. „Мерцедес S500“ са имали възможността да спрат автомобилите си своевременно и да предотвратят настъпването на удара.Ако водачът на л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх … ХМ беше изпълнил изискванията на чл.45 от ППЗДвП и чл.50 от ЗДП и спазил знак Б2 е имал реалната възможност да предотврати настъпването на ПТП.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото автотехническа оценъчна експертиза от 03.11.2013г. /л.73-78, том 1 от ДП/ е видно, че към момента действителната стойност на л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх … ХМ е 2638.35 лева, а размера на щетите, нанесени по него е 1978.77 лева.Възстановяването му е теоретически и практически възможно, но е икономически необосновано.Възстановяването на л.а. „Мерцедес S500“ с рег. №… след настъпилото ПТП е теоретически и практически възможно, като стойността на щетата е 9424.20 лева.

На 26.09.2016г. в хода на досъдебното производство е назначена и Тройна автотехническа експертиза /л.22-30, том 4 от ДП /, приета по делото, в която вещите лица са установили, че ако непосредствено преди произшествието л.а. „Мерцедес S500“ с рег. №… се движил със скорост 90 км/ч. и водачът му е реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране в момента, в който л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх … ХМ е навлязъл в платното за движение по пътя гр.Ген.Тошево – гр.Балчик или е пресякъл неговата осева линия, той не е имал техническата възможност да предотврати произшествието,  спирайки автомобила си преди мястото на удара между двата автомобила. Ако непосредствено преди произшествието л.а. „Мерцедес S500“ с рег.№…. се е движил със скорост 91,37 км/ч /максимално допустима технически безопасна скорост на движение, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове на дълги светлини/ и водачът му е реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране в момента, в който л.а. “Опел Вектра“ е навлязъл в платното за движение по пътя гр.Ген.Тошево – гр.Балчик или е пресякъл неговата осева линия, той не е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара между двата автомобила.

Заключенията на вещите лица по описаните експертизи не бяха оспорени от подс.Е.Б.М. и неговият процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и се кредитират изцяло  от  настоящата  инстанция, като  изготвени  напълно  безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с  изискванията  в конкретната област.

От изложеното дотук следва, че въпроса  за  вината на водача на л.а. “Опел Вектра“ следва да бъде преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона  действия, които той е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия.По отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Е.Б.М. е управлявал  процесното  МПС, което е било технически изправно, със скорост около 60.80км/ч., в рамките на допустимата  за движение извън населено място от 90км/ч.Така също скоростта му на движение е била съобразена както с конкретните условия на пътя, така и с неговите възможности като дългогодишен  водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да съобрази създадената сравнително сложна пътна ситуация, а именно настъпилата тъмнина и валящия дъжд, въз основа на което да предприеме адекватни  действия  по  намаляване  на  скоростта  толкова, доколкото  да  може  да  предотврати  евентуалното настъпване  на  ПТП.Не  е съобразен и факта, че навлиза в кръстовище, в което няма предимство и следва да пропусне навлезлите в него превозни средства, което  като  последица е  довело, до процесното пътнотранспортно произшествие.

Подс.Е.Б.М. е следвало да вземе мерки за обезопасяване  на  движението  /чрез  пропускане на движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства/  и  като  не  е  изпълнил  това  си  задължение, той  е  нарушил  предписанието  на  нормата  на  чл.50 ал.1 от ЗДвП, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати  неблагоприятния  резултат  от  възникналия  инцидент.В  тази  връзка  причина за настъпване на произшествието следва да се търси изключително в поведението на водача.От една страна сравнително неблагоприятните метеорологични  условия, а  от  друга  страна  ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на произшествието.Несъобразената с пътната обстановка, сравнително висока скорост на движение преди кръстовище също е довела до ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на  произшествието.Като не е бил достатъчно концентриран, подсъдимият не е действал своевременно и адекватно спрямо създадената опасност  за  движението  и  по  този  начин, сам  се е поставил в  невъзможност  да  намали  или  спре при  възникналата на  пътя опасност, както и да предотврати  настъпването на произшествието.В случая се касае  за недооценяване на пътната обстановка и прекалено голяма самоувереност демонстрирана от подсъдимия.В потвърждение на този извод е заключението на автотехническата експертиза по делото, а именно, че  скоростта на движение на л.а.“Опел Вектра“ непосредствено преди произшествието е била около 60.80км/ч., а максимално допустимата в кръстовище е 50км/ч.При скорост на движение от 60.80км/ч опасната му зона за спиране е имала дължина от около 59.07 метра.Скоростта на движение на л.а.“Опел Вектра“ непосредствено преди произшествието и непредприетите своевременно действия от подс.Е.М. за интензивното намаляване на скоростта или спиране на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието.

Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие съдът  прие  след  задълбочен  анализ  на всички доказателства по делото: гласни – обясненията на подс.Е.Б.М. и показанията на разпитаните свидетели: Й.А., Б.М., С.М.,  К.А., И.И., Г.К., С.Ш. и Е.К.; писмени – протокол  за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум  към  него, техническите,съдебно-медицински, техническата-фоноскопна, комплексната, оценъчната и  автотехнически  експертизи, които  съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти  притежаващи  необходимите  умения  и  знания  в  своите области и при използване на съвременни научни методи, както и останалите писмени  доказателства - свидетелство  за  съдимост, характеристика, справки от  КАТ, протоколи  за  химически  експертизи, свидетелства  за  управление  на  МПС и от всички, приобщени към делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Съдебният състав  кредитира  обясненията  на  подс.Е.Б.М., дотолкова, че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод станалия пътен инцидент.Самопризнанията на  подсъдимия  се  явяват  като  база  за  анализ  и  сравнение  с  извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния ред доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия самопризнания.Може да се каже, че подс.Е.М. демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство, както и че спомага за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на обективната действителност по повод на станалото ПТП, като с направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава възможност за процесуална икономия и бързина на процеса.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие, че подс.Е.Б.М. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано  в  чл.343 ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от  НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 2/две/ до 6/шест/ години, като

На 13.09.2013г. по третокласен път 9002 между гр.Ген.Тошево и с.З.., общ.Балчик, обл.Д., на кръстовището за с.М.., обл.Д., находящо се на територията на общ.Ген.Тошево, управлявайки л.а. „Опел Вектра” с рег. №Тх … ХМ, е нарушил правилата за движение по пътищата:

чл.6 т.1 пр.3  от ЗДвП – „участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци“;

чл.50 ал.1 от ЗДвП „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и

 

 

 

 

чл.45 ал.2 от ППЗДвП – знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като вследствие на възникналото ПТП с л.а. „Мерцедес– S 500” с рег. №В12АVR, управляван от румънския гражданин Й.А., по непредпазливост причинил смъртта на Е. Е.А., с ЕГН **********, който вследствие на получените увреждания е починал на 27.09.2013г. в болнично заведение в гр.Варна.

Този резултат е пряка и непосредствена причина от действията на подс.Е.Б.М..Същият при управление на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. №Тх … ХМ, при сравнително неблагоприятни атмосферни условия – в тъмната част на денонощието, при силен валеж от дъжд, навлизайки в кръстовище се е движел със скорост от 60.80км/ч, което е близко до максимално разрешената от 50км/ч. за този вид кръстовища и вместо да изпълни задълженията си произтичащи от ЗДвП - да даде предимство на пътуващите за гр.Балчик автомобили /чл.50 ал.І от ЗДвП/, подсъдимият продължил движението на управлявания от него л.а. „Опел Вектра” към гр.Д., като по този начин пресякъл пътя на л.а. „Мерцедес– S 500”, управляван от свид.Й.А..При пресичането на траекториите на движение на двете моторни превозни средства настъпил удар между тях.Лекият автомобил „Мерцедес S500“ с рег. №В.. ударил челно с предна броня, предна маска и преден капак странично в преден десен калник, предна дясна колонка, предна дясна врата, средна дясна колонка и задна дясна врата на л.а.“Опел Вектра“.Вследствие на удара л.а.“Опел Вектра“ с рег. №Тх … ХМ се понесъл странично, ударил се с предна лява врата в намиращия се в зелената зона знак Б2–„Стоп“, повалил го на земята и започнал да се плъзга странично по затревената площ.Последвало заораване в почвата с левите колела, което силно наклонило автомобила наляво.Непосредствено след заораването на 15-20 см., преди края на зелената площ л.а.“Опел Вектра“ се ударил в бордюрите първо с лява предна, а след това със задна лява гума.В следствие на страничното плъзгане по тревата, между гумата и джантата на предно ляво колело попаднали почва и трева, гумата се отлепила от джантата и поради по-голямото съпротивление в края на заораването в момента на удара с бордюра, предното колело се превърнало в център на ротационно движение и автомобила, отскачайки нагоре се преобърнал през преден ляв калник – предно стъкло, през таван и завъртайки се на 90-95 градуса по посока на часовниковата стрелка паднал по таван в затревения пътен банкет и преустановил движението си.След момента на удара, предния десен ъгъл на л.а. „Мерцедес S500“, под въздействието на инерционните сили на скоростта на движение, се е превърнал в център на ротация, при което се е завъртял наляво в посока обратна на часовниковата стрелка на 80-85 градуса, прохлузвайки се по л.а.“Опел Вектра“ е отскочил от бордюрите в края на зелената площ, приплъзнал се е странично по асфалтовата настилка и е преустановил движението си.Вследствие на това пътно-транспортно произшествие Е. Е.А. е получил увреждания несъвместими с живота и довели  до  смъртта  му.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.Обективираните в протокола за оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.Гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Е.Б.М. е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, като при навлизане в кръстовище не е пропуснал пътно превозно средство - л.а. „Мерцедес S500“ с рег. №…, движещо се по пътя с предимство.

От обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.Е.Б.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, описани подробно по-горе.

От  субективна  страна  подс.Е.Б.М. е извършил  деянието  при  форма  на  вината – непредпазливост, в нейното проявление “самонадеяност” по  смисъла на чл.11 ал.3 предл.“първо“ от НК – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.У подс.М. е съществувала една субективната увереност, че контролира автомобила, което според настоящия състав и се явява решаващ мотив за извършване на деянието.По принцип определяща при самонадеяността е необосноваността на тази увереност, дължаща се на непроявена грижа, предвидливост и внимание.  

Обвинението  е  доказано  по  несъмнен  начин  по  смисъла  на чл.303  ал.II  от  НПК.

Субекти на престъпленията по чл.342 ал.I респ. чл.343 от НК, са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни  последици.Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им.В  случая, както стана дума по-горе подсъдимият Е.Б.М. е дългогодишен водач на МПС и притежава свидетелство за управление.Няма  никакво  съмнение, че  допуснатите  нарушения  на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат.Деецът  макар  и  да  не  е  предвиждал  обществено  опасните  последици  е  бил  длъжен  и  е  могъл  да  ги  предвиди, след  като се е движил със сравнително висока скорост, на границата на допустимата и не е могъл да наблюдава на безопасно разстояние възникващите опасности за движението, извън възможностите му да ги предотврати.

Съдът установи, че самопризнанията на подс.Е.М. се подкрепят  изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед  процесуална  икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава 27  от НПК.При това  положение и доколкото подсъдимия Е.М. е признал изцяло  фактите, изложени  в обстоятелствената  част на обвинителния  акт и се е съгласил да не  се събират доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи  нормата  на  чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.II от НПК.При  определяне  на наказанието съдът прецени всички правно релевантни  за  това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отежняващи вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат, немалкия брой нарушения на ЗДвП и ППЗДвП-за периода от 21.10.2005г. до 08.07.2013г. е санкциониран от органите на Пътна полиция общо 32 пъти, за което е бил наказван само с глоби от 10 до 200 лева, а само за периода м.април 2013г. – м.юли 2013г. е бил санкциониран общо 8 пъти, както и липсата на критично отношение към извършеното, т.е. при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.Този правен извод се налага и от факта, че деянието му е инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни дела на производство.След като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.Е.М. за конкретното деяние наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.Е.М. наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подс.Е.М. наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2/две/ години.Съдът констатира, че са налице материално правните предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието може да бъде отложено.С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда и данните за  личността  му, за  да  предизвика  съответна  промяна  в  съзнанието  на  дееца, за да го превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното движение по пътищата  съдът намери, че не е наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, поради което отложи изтърпяването за срок от 5/пет/ години.Цялостната  преценка  на  личността  на подс.Е.М., изразена в най-голяма  степен, но не и единствено чрез осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до горния  извод.Това наказание, съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху  подсъдимия, а също така и превантивно влияние относно другите членове на обществото.

Разпоредбата на чл.343г от НК, предвижда във всички случаи на извършеното престъпление по чл.343 и 343а от НК, правоспособният водач задължително да се лишава от право да управлява моторно превозно средство.С предписанието "във  всички  случаи"  законът е изключил алтернативата да  не се определя такова наказание, както  в  общата  част е предвидено в чл.55 ал.III от НК.Касае се до едно изключване на предписание от общите разпореждания със специална норма, когато се извърши транспортно престъпление.Предписанието, да  бъде задължително лишен водач от моторно  превозно  средство  при  извършване  на  транспортно  престъпление е продиктувано от необходимостта да  се  осигури  безопасност  на движението, като  задължително  се  отстрани  за  определен срок или завинаги всеки, който е извършил  опасно  нарушение  на  правилата за движение.Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав постанови по отношение на подс.Е.Б.М. и лишаване от правоуправление  на МПС за срок  от 3/три/ години.Началният  срок  започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, съгласно  ясното  и категорично предписание на чл.49 ал.III от НК.Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на личната, така и на генералната  превенция.

Възпитателната работа по отношение на подс.Е.Б.М. по време на определения изпитателен срок от 5/пет/ години, на основание чл.67 ал.ІІ от НК бе възложен на РИ от І-во РУ при ОД на МВР-гр.Д., по местоживеене на подсъдимия.

На основание чл.189 ал.III от НПК, подс.Е.Б.М., с ЕГН ********** бе осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1379.08 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Д., представляващи възнаграждения на ВЛ.

Причини  за  извършване  на  престъплението  са  незачитане  на  установения  правов  ред  в  РБългария, както и неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.

На основание чл.309 ал.I във вр. с чл.57 от НПК, съда потвърди мярката за неотклонение наложена на подсъдимия - „Подписка“, до влизане на присъдата в сила.

 

На основание изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата си.

                                      

 

 

                                            

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: