№ 1252
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110128342 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], с която по реда на чл. 415,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК срещу [******] е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ за сумата 6 354,24 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и разходи по ликвидационната дейност във връзка със
застрахователно събитие, настъпило на 18.06.2022 г. в 16:50 ч. в [******],
представляващо покрит риск по застраховка [******], страна по която е ищецът,
причинено от водач, чиято отговорност към датата на събитието е била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, паркираният
лек автомобил [******] с рег. № [******] е бил ударен предимно в задната си част от
водача на потеглящия и маневриращ на заден ход лек автомобил [******] с рег. №
[******], който му нанесъл значителни материални щети. За настъпилото ПТП бил
изготвен двустранен констативен протокол от 18.06.2022 г. Поддържа, че за увреденото
МПС е била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6339,24 лева. Към датата на
събитието отговорността на водача на лек автомобил [******] е била застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил
извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по
имуществената застраховка, като ответникът изразил становище, че липсва основание
за изплащане на обезщетение. Счита, че е легитимиран да претендира процесното
вземане, с оглед което и моли за решение, с което да се признае за установено
съществуването на вземането му, за което е издадена и заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер като сочи, че не е
налице противоправно поведение от страна на застрахования при него водач на лекия
автомобил [******] с рег. № [******]. Оспорва се посочените в исковата молба щети
1
да са причинени при процесното ПТП, тъй като би следвало водачът на застрахования
при него автомобил да се е движел с много висока скорост, което не съответствало на
твърдението, че водачът на лек автомобил [******] е извършвал маневра на заден ход.
Въвежда възражение за съпричиняване, както и твърдение, че увреденият автомобил е
бил паркиран на място, на което се създавала опасност за движението. Оспорва
вредите, за които се твърди ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение, да се
намират в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на вредите и доказателствената сила на констативния
протокол, като твърди, че претендираното застрахователно обезщетение е в завишен
размер. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаването му в намален размер и
за присъждане на разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу
разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да
бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са
обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на задължението, както и възражението си за съпричиняване – че водачът
на увредения автомобил е паркирал същия на място, създаващо опасност за
движението, както и че така паркираният автомобил се явявал пречка за движението по
пътя съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
е налице валидно застрахователно правоотношение между [******] и водача на лек
автомобил [******] с рег. № [******] към датата на ПТП, както и че ищецът е бил
обвързан от клаузите на договор за застраховка [******], като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер
на претендираната сума и е сторил обичайни разноски за неговото определяне.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
настъпване на щетите по застрахованото имущество /механизма на ПТП/, дали всички
увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в
причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите,
възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена по средни пазарни
цени към датата на настъпването им /18.06.2022 г./, както и дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото застрахованото МПС е било
паркирано по начин, създаващ опасност за движението.
2
За установяване механизма на произшествието в производството като писмено
доказателство е приет двустранен протокол за ПТП, съставен на 18.06.2022 г. между
водача на застрахования при ответника автомобил И. В. и представител на собственика
на застрахования при ищеца автомобил (ползвателят Т. Т.). От изявленията на
съставителите и схемата на произшествието, съдържаща се в протокола, съдът намира,
че лек автомобил [******], рег. № [******] се е намирал в паркирано състояние в
[******], когато е бил ударен от водача В. с управлявания от него на заден ход
автомобил [******], рег. № [******], при което застрахованото имущество е получило
видими увреждания в областта на задната броня и задния капак.
Установено е също така, че застрахованият при ищеца автомобил е регистриран
за първи път през 2021 г., а застрахователното обезщетение е било заплатено по
издадена от официалния за марката сервиз фактура.
От настоящия съд е възложено по делегация да бъдат разпитани свидетелите И.
В. и Т. Т..
От показанията на свидетеля В., разпитан пред [******] по ч.гр.д. № 628/2023 г.
по описа на този съд и от показанията на свидетеля Т., разпитан пред [******] по
ч.гр.д. № 13152/2023 г. по описа на този съд, се установява, че при настъпване на
произшествието в [******] другият автомобил [******], който е бил на Т., е бил
паркиран на обществен паркинг пред производствена база, като В. потеглил на заден
ход със завиване наляво и ударил другия автомобил, тъй като не го видял. Със задната
част на управлявания от него автомобил [******] с рег. № [******] ударил паркирания
автомобил в неговата задна част, при което му причинил щети в областта на задната
броня и задния капак, тъй като управляваният от В. автомобил бил по-висок. По това
време и двамата свидетели се намирали в колата на В.. Не е сигурен с каква скорост е
управлявал автомобила си, но предполага, че е била около 5-6 км/ч. Съставили
двустранен констативен протокол, тъй като между тях не е имало спор относно вината
за причиняване на произшествието, и се разделили. Според свидетелите не е имало
ограничения на видимостта, а причината за произшествието е невнимание от страна на
водача В..
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В. И.. Същото съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него
специални знания от областта на автотехническите науки. Въз основа на заключението
съдът приема за установено, че произшествието е настъпило по механизма, описан в
двустранния констативен протокол, потвърден и в показанията на разпитаните
свидетели. На застрахованото при ищеца имущество са били причинени щети в
областта на задната броня (в лявата част) и на задния капак (централно). Тези щети са
получени при контакта с теглича и задната лява част на бронята автомобила [******],
представляващ високопроходим автомобил с височина, значително по-голяма от тази
на лекия автомобил [******], които биха се получили и при скорост от порядъка на
около 10 км/ч. Вещото лице е приело, че е налице пълно съвпадение между щетите по
застрахования при ищеца автомобил и характеристиките на управлявания от свидетеля
В. автомобил, следователно от техническа гледна точка уврежданията се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертът е отбелязал, че
застрахованият автомобил е бил регистриран преди по-малко от година преди
настъпване на произшествието, с оглед което и същият е следвало да бъде
отремонтиран в официален за марката сервиз. При това положение е оценил сумата,
изплатена като застрахователно обезщетение (6339,24 лева), като реалиситична и
необходима за отстраняване на щетите. Пояснено е, че липсата на видими увреждания
по лекия автомобил [******] е обусловена от наличието на теглич, изработен от
плътна здрава стомана, както и характеристиките на задната броня на този автомобил,
3
изработена от плътна, прегъната, здрава ламарина, докато в зоната на удара бронята на
лекия автомобил [******] е от тънка ламарина без съществено подсилване и същата
може да бъде огъната дори с ръка.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
[******], който при движението си на заден ход не се е съобразил с пътната
обстановка и поради невнимание не е забелязал намиращия се зад него в паркирано
състояние автомобил, не е проследил съсредоточено дали пътят зад него е свободен и
не се е уверил, че може да извърши маневрата безопасно и без да причини ПТП с
материални щети. С поведението си този водач е нарушил правилата за движение,
съдържащи се в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, с оглед което и съдът
намира, че това е единствената причина за реализиране на произшествието, доколкото
е установено от показанията на свидетелите, че увреденият автомобил е бил паркиран
на предназначено за това място. Следователно и заявеното с отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване на вредите от страна на лицето, паркирало
застрахованото МПС е неоснователно.
С оглед изложеното, следва да се заключи, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на лек автомобил [******] е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил застрахователно обезщетение в размера съгласно издадената от официалния за
марката сервиз фактура.
По размера на предявения иск съдът намира следното:
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран
в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените
по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече
от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест -
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и
формираната по реда на съдебна практика).
В настоящия случай, от представените писмени доказателства по делото се
установява, че процесният лек автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил в
експлоатация по-малко от 1 година, считано от датата му на първоначална
регистрация. Посоченият факт се потвърждава и от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза. Следователно, доколкото по делото категорично се
установява, че автомобилът е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от настъпване
на застрахователното събитие, то следва, че в случая е приложима клаузата в
застрахователния договор "Каско", предвиждаща отстраняване на частични щети само
в официален сервиз на марката.
Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде взета предвид стойността на извършения
ремонт, установена от доказателствата по делото. Предмет на договора за застраховка
"Автокаско" е застраховане на имуществено благо - пътно превозно средство, с
определена цена, за привеждането на което в състоянието, в което се е намирало преди
произшествието, са направени не хипотетични, а разноски в конкретно определен
размер. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално
4
би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на
автомобила. Ето защо, именно стойността на ремонта по представената фактура следва
да се вземе предвид при определяне на дължимото обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност".
Във връзка с изложените по-горе изводи, съдът намира, че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съгласно стойността
на ремонта в официалния сервиз на съответната марка, включващ задължение за
влагане при ремонт само на оригинални части /в този смисъл определение № 146/2008
г., постановено по т. д. № 472/2008 г- на ВКС, I т. о. /.
В обобщение на гореизложеното искът е основателен за сумата 6339,24 лева,
към която следва да се прибави и сумата 15 лева – разноски за ликвидиране на
предявената пред ищеца застрахователна преписка.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 527,08 лева
(държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер от
150 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ). Сума в посочения размер следва да се възложи в
тежест на ответника. Внесеният депозит за разпит на свидетел в размер на 40 лева не е
бил изплатен, с оглед което и ищецът може да поиска възстановяването от съда, по
чиято сметка същият е внесен.
За заповедното производство разноските са в размер на 177,08 лева (за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение) и същите следва да се присъдят в полза на
ищеца.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК от [******] АД, [******], с адрес на управление: [******], иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, че [******], ЕИК [******], с адрес на управление: [******]
дължи на [******] АД, [******], сумата 6354,24 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
застраховка [******] (застрахователна полица № [******]) за автомобил марка
[******], модел [******], peг. № [******], във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2022
г. в [******], причинено от водача на лек автомобил [******], рег. № [******], чиято
гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована от ответника, ведно
със законната лихва от предявяване на иска (22.12.2022 г.) до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 536/06.01.2023 г. по ч.гр.д. №
70088/2022 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], с адрес на управление: [******], да заплати
на [******] АД, [******], с адрес на управление: [******], на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК сумата 527,08 лева – разноски за исковото производство и сумата 177,08
лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5