РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Бургас, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500011 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивната жалба на Кр.Маринов, прокурор в Окръжна
прокуратура – Сливен, като представляващ Прокуратурата на Република
България, против решение №333/14.11.2024 г. по гр.дело №162/2024 г. по
описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата
да заплати на П. Х. П. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по повод образувано досъдебно
производство/следствено дело № 28/2015г по описа на ОСО при ОП –
Сливен и сумата от 3607 лв.,обезщетение за причинени имуществени вреди
от същото производство. Иска се отмяна на решението в обжалваната част
като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло, или, при условията на евентуалност, на
ищеца да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
700 лв, като изцяло се отхвърли претенцията за обезщетение за имуществени
вреди, а разноските да се присъдят съобразно уважената част от иска за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв. Твърди се, че
изложената в решението хронология на наказателното производство е
1
неточна и непълна, а обстоятелствата са описани непоследователно и
нелогично. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил направените от
ответната Прокуратура възражения и искания, депозирани в отговора на
исковата молба и в проведените по делото съдебни заседания. Решението в
обжалваната част е немотивирано и необосновано.Съдът е приел, че са
представени достатъчно доказателства за претендираните неимуществени
вреди- психологически дискомфорт, изпитван от ищеца през периода
14.03.2017 г. до 30.06.2020 г. в резултат на очакването да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение, без да посочи въз основа на кои точно
доказателства е изведено това заключение. Безкритично са възприети
показанията на св. С. С. и Й. С., без да бъде отчетена роднинската връзка на
втората от тях със съжителката на ищеца през процесния период /първата
свидетелка/ и фактът, че първата свидетелка е живяла на съпружески начала с
ищеца. Освен липсата на посочване на други доказателства, изключая
показанията на двете свидетелки, не са обсъдени доводите и възраженията на
ответника. Изводите за физическите и психически негативни състояния на
ищеца не са подкрепени с медицински документи и други писмени
доказателства и доказателствени средства, а се основават единствено на
показанията на свидетелите в производството. Решението е неясно относно
кое е конкретното негативно усещане на ищеца, възприето от съда.Не става
ясно каква е връзка между посочените физиологични състояния у ищеца и
воденото наказателно производство спрямо него. Необосновано съдът е
приел, и че психоемоционалното състояние на ищеца е било утежнено от
осъществената спрямо него полицейска регистрация по реда на чл.68 ЗМВР,
което не е сред правомощията на ответната Прокуратура. Мярката за
процесуална принуда, взета по отношение на ищеца, е била „подписка“, най
– леката възможна според процесуалния закон и няма данни да е
препятствала воденето на нормален социален и професионален живот от него.
Съдът е приел, че вследствие на тази наложена мярка ищецът е имал
законови ограничения на свободно придвижване в страна и чужбина, но няма
данни същият да е сезирал компетентните органи с искане за напускане на
страната или населеното място и адреса на пребиваване.
Не са обсъдени и възраженията на Прокуратурата относно прилагането
на разпоредбата на чл.111, б “в“ , предл. 2 ЗЗД, за константната съдебна
практика относно прилагането на чл.52 ЗЗД, относно приложението на
2
чл.78,ал.5 ГПК при съобразяване на прекомерността на възнаграждението на
процесуалния представител.Доводите за прилагането на чл.52 ЗЗД в
обжалваното решение са бланкетни и неизпълнени със съдържание, съгласно
разпоредбите на законодателя и възприетото в съдебната практика. По
отношение на присъдения размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди липсва мотивирано излагане на правни аргументи
относно това защо съдът приема точно тази парична стойност и размер за
справедлива и възмездяваща евентуално претърпените неимуществени вреди
от ищеца.
Идентични оплаквания за липса на мотиви, незаконосъобразност и
неправилност се излагат и в частта от решението, с която са присъдени
имуществени вреди.При все, че е направено възражение по чл.111, б.“в“,
пред.2 ЗЗД, съдът е присъдил лихва, считано от 30.06.2020г. Намира, че не са
изложени мотиви и относно формирането на присъдените в производството
разноски. Навежда и оплакване, че решението не съдържа произнасяне по
възражението на Прокуратурата за приложимостта на чл.5, ал.1 или
алтернативно ал.2 от ЗОДОВ. Твърди се несъответствие между мотивите на
решението и неговия диспозитив като се сочи, че основание за присъденото
обезщетение е образуваното досъдебно производство, а не приключило
досъдебно или съдебно производство по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ .
В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.П. Н.,
пълномощник на П. Х. П., в който тя е оспорена като неоснователна. Твърди
се, че оплакванията в нея са бланкетни , правно невалидни и неотносими към
конкретно допуснати от съда нарушения. Намира, че с жалбата не са
разколебани показанията на свидетелите, събрани по делото. Именно защото
са най-близките хора на ищеца, те имат най-преки и непосредствени
впечатления от неговото психо – емоционално състояние и промените в
поведението му.Относно твърденията, че на ищеца е била наложена най-
леката мярка за процесуална принуда, като се сочи, че в правомощията на
Прокуратурата е въобще да не налага мярка за неотклонение. Счита ги за опит
да бъде заличена отговорността на ответника за повдигнатото на ищеца
обвинение за тежко умишлено престъпление и сочи, че наложената мярка
„подписка“ е довела до ограничения и неудобства за П. Х. относно
възможността за придвижване.Оспорва като неоснователно твърдението в
3
жалбата, че Прокуратурата не носи отговорност за извършената на ищеца по
реда на чл. 68 ЗМВР полицейска регистрация. Намира оплакванията за липса
на произнасяне по възраженията на ответника относно прилагането на
разпоредбата на чл.111, б“в“ ЗЗД за неясни. Счита за правилна, в
съответствие с практиката на ВКС, определената от съда начална дата на
задължението за законна лихва.Позовава се на практика на ВКС относно
характера на обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД, което по съществото си не е
лихва.Това изключва приложението на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Твърди, че съдът е
разгледал възражението за прекомерност на разноските за процесуално
представителство на ищеца.Оспорва жалбата като неоснователна и в частта
относно присъденото обезщетение за имуществени вреди с доводи, че същите
са безспорно доказани в производството. Обсъждането на приложимостта на
чл.5, ал.1 или ал.2 ЗОДОВ счита за лишено от основание поради липса на
въведени твърдения за съпричиняване. Посоченият размер на обезщетение за
претърпени неимуществените вреди в размер на 700 лв. счита за некоректен и
неморален. На последно място се сочи, че след образуването на сл. дело
№28/2015 г. Прокуратурата е разполагала с достатъчно ресурси, за да прецени
дали деянията на ищеца, квалифицирани като две отделни престъпления, са
били извършени от него.
Възззивна жалба против решението в частта, в която е
отхвърлена претенцията за сумата над 12 000лв до предявения размер от 50
000лв / частичен иск от 100 000лв/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е подадена от адв. Н., пълномощник на
ищеца П. Х. П. Иска се отмяната му в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да бъде уважен изцяло за
сумата от 50 000лв, ведно с обезщетението за забава, считано от 30.06.2020г,
както и направените разноски.Твърди се, че обезщетението, присъдено на
ищеца за неимуществени вреди е занижено, не отговаря на критериите,
посочени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при неотчитане на множеството
негативни промени в живота на ищеца, търпени през немалкия период на
проведеното спрямо него наказателно производство.Намира, че правилно
предходната инстанция е приела, че очакването от ищеца да бъде осъден по
повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления е създало за него
психологически дискомфорт, перманентен и ежедневен силен стрес,
4
обективиран в неспокоен сън, загуба на сън и временни депресивни
състояния. Допълнително дискомфортът е бил утежнен от вероятността в
резултат на осъждането ищецът да загуби доброто си име сред обществото и
близкия си кръг от роднини, близки и приятели. Навеждат се оплаквания, че
съдът е отказал да приеме медицински документи, удостоверяващи влошаване
на здравословното състояние на П. Х. след привличането му към наказателна
отговорност. Не са взети предвид и показанията на св. С. С., включително за
разрива, настъпил в отношенията й с ищеца, довел до продължителна
фактическа раздяла.Повдигането и поддържането на обвиненията спрямо П.
Х. го е лишило от възможността да участва в конкурс за висока позиция в
ОДМВР – гр. Сливен и да постъпи на работа. Твърди се, че породеното у него
чувство на обида и унижение е било в степен, надхвърляща обичайната.За
процесния период ищецът е търпял значителен стрес предвид, че за
повдигнатите обвинения е предвидено наказание от една до шест години
лишаване от свобода. Поддържа твърденията за наличие на ежедневно
психическо напрежение у ищеца, неспокойствие и тревожност, несигурност и
колебания, потиснатост и сърцебиене. Ищецът не е бил осъждан до момента, а
извършената му полицейска регистрация допълнително е утежнила
негативните му преживявания. Счита твърдените неимуществени вреди за
безспорно доказани, а размерът на присъденото обезщетение за определен
при отклонение на принципа на справедливост и изключително занижен и
несъобразен със стандартите в останалите европейски държави.Акцесорният
иск за присъждане на законна лихва също следва да бъде уважен. Цитира
решение №1276/08.10.1999 г. по гр.дело №577/1999 г. на ВКС, според което
претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД не е лихва и по отношение на нея не е
приложима разпоредбата на чл.111, б“в“ ЗЗД. Твърди, че приложение намира
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ответната Прокуратура, редовно уведомена, не изпраща отговор на
жалбата.
Производството е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Искът е предявен от П. Х. П. против Прокуратурата на РБ за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил
оправдан с влязла в сила присъда.Твърди се, че е бил обвинен за
5
престъпление по чл.255, ал.1, т.2,т. 6 и т.7 НК, във вр. с чл.20,ал.4, вр. 18,ал.1
НК, като е привлечен като обвиняем на 14.03.2017г.Взета му е мярка за
неотклонение „подписка“.В обстоятелствената част на исковата молба
подробно е изложена хронология на развитие на наказателното производство
–обвинителен акт е внесен на 28.03.2017г в ОС – Сливен, по него е образувано
НОХД № 173/2017г.След проведени седем съдебни заседания е постановена
осъдителна присъда, която е обжалвана и потвърдена от АС –Бургас с
решение № 57/06.07.2018г по НОХД № 52/2018г и е потвърдена мярката за
неотклонение.С решение № 216/07.08.2019г по дело № 1080/18г ВКС е
отменил решението на АС –Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.При повторното разглеждане на делото в АС –Бургас са
проведени четири съдебни заседания и е постановена присъда, с която ищецът
е бил оправдан по повдигнатото обвинение .След протест на Прокуратурата
ВКС с решение №84/30.06.2020г по НД № 252/2020г оправдателната присъда
е потвърдена.Цялото производството е продължило три години, три месеца и
16 дни, при наложена мярка за неотклонение подписка.Твърди се също така,
че вследствие на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за тежко
умишлено престъпление ищецът е изпитвал психологически дискомфорт,
съставляващ перманентен стрес, обективиран в неспокоен сън, загуба на
сън за известен период от време, психически притеснения до степен на
временни депресивни състояния. Повдигнатото от Прокуратурата обвинение
за тежко умишлено престъпление е довело до дискредитиране на неговото
добро име сред обществеността на Сливен и бизнес средите. Ищецът е
изпитвал чувство на обида и унижение в изключително висока степен.
Стресът се дължал и на възможността да бъде осъден на наказания лишаване
от свобода и глоба.Допълнително негативен елемент при формиране на
психо-емоционалното му състояние е и извършената полицейска
регистрация по реда на чл.68 от ЗМВР.Наложената през целия период на
производството мярка за неотклонение е ограничавала свободното му
придвижване в страната и в чужбина, което също до понасяне на
неимуществени вреди, които следва да се обезщетят.Претендира се и
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени адв.хонорари в
наказателното производство в размер на 3607 лева.
Предявените исковете при условията на обективно кумулативно
съединяване са оспорени от ответната Прокуратура в подадения писмен
6
отговор. Направено е възражение на изтекла давност по отношение на
претендираната лихва върху обезщетенията, считано от 30.06.2020г.Твърди
се, че изложеното в исковата молба относно преживения от ищеца стрес
представлява общо твърдение,за което не са ангажирани доказателства. Освен
това той е бил в качеството си на обвиняем само 20 дни, след което делото е
преминало в съдебна фаза и се възразява ,че отговорността за остатъка от
периода не е само на Прокуратурата.Счита, че претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно и не отговоря на принципа на
справедливостта, закрепен в чл.52 от ЗЗД, на съдебната практика и на
икономическия стандарт в България.Твърдените вреди според ответника не
надвишават обичайните такива, които следва да се презюмират при всяко
обвинение, завършило с оправдателна присъда.Претендираните имуществени
вреди се считат за недоказани –липсват доказателства за реално извършено
плащане на адв.хонорари в претендираните размери и държавни
такси.Направено е и възражение на прекомерност на претендираните
хонорари както в наказателното, така и в настоящото гражданско
производство.Също така е направено възражение за наличие на
предпоставките за приложение на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ.
С обжалваното решение ОС - Сливен е уважил частично претенцията
за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 12000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.06.2020г и е уважен изцяло искът за присъждане на имуществени вреди в
размер на 3607лв, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-09.04.2024г.Прието е, че през периода, през който е
продължило наказателното производство ищецът е има очакване да бъде
осъден за престъпление, което не е извършил, изпитвал е психологически
дискомфорт , представляващ ежедневен стрес, неспокоен сън, загуба на сън за
определен период от време, психически притеснения до степен на
раздразнителност и избухливост, имал е несигурност, колебания, подтиснато
настроение, сърцебиене.Ищецът е бил неосъждан и полицейската регистрация
е внесла допълнителен негативен елемент при формиране на психо-
емоционалното му състояние. Вследствие на наложената мярка за
неотклонение е имал законови ограничения да пътува в страната и в чужбина,
което съдът преценява като допълнително понесени от него морални вреди.
7
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и
недопустимост.По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата –
чл.269 ГПК.
По изложената в исковата молба фактическа обстановка относно
проведеното наказателно производство няма спор между страните. Безспорно
е установено, че на 14.03.2017г на ищеца е предявено обвинение за
престъпление по чл.255, ал.1, т.2,т. 6 и т.7 НК, във вр. с чл.20,ал.4, вр. 18,ал.1
НК. Внесен е обвинителен акт в ОС –Сливен и делото е разглеждано от този
съд като първа инстанция, последвало е обжалване пред АС –Бургас и
ВКС.Касационната инстанция е върнала делото на АС –Бургас за ново
разглеждане, при това е постановена оправдателна присъда, която е
протестирана от Прокуратурата и потвърдена от ВКС с окончателно решение
на 30.06.2020г.Тъй като по тези факти няма спор, не се налага повторно
излагане на фактическата обстановка по това производство.
По възраженията в жалбата на Прокуратурата за необоснованост
на съдебния акт относно психологически дискомфорт, изпитван от ищеца
през периода 14.03.2017 г. до 30.06.2020 г. в резултат на очакването да бъде
осъден по повдигнатото му обвинение: в исковата молба се навеждат
твърдения за преживени негативни емоции по повод обвинението, по което
ищецът впоследствие е оправдан с влязло в сила решение - постоянен стрес,
неспокоен сън и загуба на сън за известен период от време, психически
притеснения до степен на временни депресивни състояния; напрежение,
неспокойствие, тревожност, подтиснато настроение; чувство на обида и
унижение вследствие на обвинението /твърди се в изключително висока
степен/; дискредитиране на доброто име сред обществеността на града и
бизнес средите.Претендира се и претърпени вреди, претърпени вследствие
на полицейска регистрация и от прилагането на мярката за неотклонение
„подписка“, ограничаваща придвижването на ищеца.Не се твърди влошаване
на физическото здраве на ищеца или някакви заболявания, отключени
вследствие на повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство.За доказване на претърпените негативни емоции са ангажирани
гласни доказателства- показанията на две свидетелки.Едната от тях е жената,
с която ищецът е живял на съпружески начала, а другата е сестра й. Не са
8
налице други доказателства, опровергаващи техните показания, а от друга
страна е логично най-близките до обвиненото лице да са най-запознати с
негативните преживявания , които той е имал по време на наказателното
производство, завършило с оправдателна присъда. Поради това съдът счита,
че тези гласни доказателства са достатъчни, за да установят твърдените в
исковата молба претърпени болки и страдания от страна на ищеца.Не е
доказано твърдението, че ищецът е претърпял обида и унижение в
изключително висока степен, както и не е доказано дискредитиране на
доброто му име в града или в бизнес средите.Липсват твърдения в исковата
молба той да е кандидатствал за работа в МВР , която да му е отказана поради
обвинението, факт за който съобщава свид.Светла Събева.Не се твърди в
исковата молба също така, че вследствие на повдигнатото обвинение и
промяната, настъпила в ищеца се е стигнало до раздяла с жената , с която
живее на съпружески начала. Поради това съдът не взема предвид тези факти
при определяне на на размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Следва да се има предвид и следното: в практиката си
по аналогични спорове ВКС приема, че е нормално да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване.Достатъчно е да се претендира обезщетение за причинените
неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в рамките на
обичайните негативни преживявания за съответното действие или
бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска и да бъдат
доказани- Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г.
о.В конкретния случай не се твърдят такива болки и страдания над
обичайните, като се изключи твърдението за обида и унижение в
изключително висока степен, надхвърляща обичайното, доказателства, за
което не са ангажирани. Що се отнася до връзката между негативните
9
преживявания и воденото наказателно производство, тя се установява от
разпита на двете свидетелки - С. С. и Й. С. Те установяват коренната
промяна в състоянието на ищеца: от ведър, усмихнат и гостоприемен човек,
след обвинението е станал раздразнителен, нервен, с лош сън, напрегнат и
неспокоен.Според настоящия състав това са обичайните негативни
преживявания от повдигнато обвинение и наказателно производство.Що се
отнася до наложената мярка за неотклонение „подписка“,тя представлява
поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си
без разрешение на съответния орган – чл.60,ал.1 НПК.По делото липсват
данни ищецът да е поискал разрешение да напусне местоживеенето си и то да
е било отказано от Прокуратурата, като по този начин да са му причинени
вреди от невъзможността да пътува в страната или чужбина.
По отношение на полицейската регистрация по реда на чл.68 от
ЗМВР, Прокуратурата възразява, че не следва да отговаря за вреди от тази
регистрация, тъй като не е в правомощията й.Това възражение принципно е
неоснователно, тъй като е налице практика на ВКС, в която изрично е
посочено,че съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи
извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като
обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на
регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни,
дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил
на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за
извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително с разрешение
на съдия. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в
нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило
е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, както и когато лицето
е починало - чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Тази уредба на полицейската регистрация
сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а
само в рамките на започнало от Прокуратурата наказателно преследване за
извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за
извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под
ръководството и надзора на Прокуратурата - чл. 219 НПК. Прокуратурата
предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа
обвинението пред съда - чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. I-во НПК;
10
чл. 318, ал. 1, пр. I-во НПК или от извършването на полицейската регистрация
до снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е
в рамките на правомощията на Прокуратурата –така в Решение № 201 от
22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2016 г. Обстоятелството, че събираните
при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава
Прокуратурата от отговорността и за неимуществени вреди, когато по делото
е установено, че самите действия по извършване на регистрацията са
причинили душевен дискомфорт на пострадалия от незаконно обвинение.В
конкретния случай не са събрани доказателства, тези действия по
полицейската регистрация са причинили такъв дискомфорт на ищеца.
Основателно е възражението, че съдът не е изложил мотиви във връзка с
възражението на Прокуратурата за изтекла давност на претенцията за
мораторни лихви, считано от влизане в сила на оправдателната присъда-
30.06.2020г.Възражението по същество е основателно.В отговора на исковата
молба ответната Прокуратура е направила своевременно възражение за
изтекла давност за част от претендираните лихви върху обезщетението за
неимуществени вреди. Искът е предявен на 09.04.2024г и с него се
претендират лихви върху обезщетение за неимуществени вреди от 30.06.2020г
до окончателното изплащане на сумата.Първоинстанциононто решение е
неправилно в частта, в която са присъдени лихви за времето от 30.06.2020г до
08.04.2021г. Съобразно приетото в решение № 60158/14.07.2021г по гр.д..
№3409/2020г на ВКС, в чл.111 ЗЗД е установена тригодишна давност за три
групи вземания, едната които е за наем, за лихви и други периодични
плащания. Съставът на касационния съд е счел, че с такава давност се
погасяват и лихвите върху претендираните обезщетения по ЗОДОВ. Поради
това решението на първоинстанционния съд в частта, в която присъдил
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 30.06.2020г в
размер на законната лихва е неправилно и следва да бъде отменено,като
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл.2,ал.1,т.3
ЗОДОВ за периода от 30.06.2020г до 08.04.2021г бъде отхвърлено.По
отношение на претенцията за присъждане на имуществени вреди,
обезщетението за забава е присъдено от датата на предявяване на иска -
09.04.2024г.
По отношение на направеното възражение по чл.5,ал.1 алт.ал.2
11
ЗОДОВ следва да се има предвид следното: в отговора на исковата молба е
направено възражение по чл.5 от ЗОДОВ – във връзка с процесуалното
поведение на ищеца в рамките на наказателното производство.
Прокуратурата е заявила, че поради липса на приложено НОХД № 173/17г на
ОС - Сливен ще конкретизира възражението си след прилагане на
делото.Такава конкретизация обаче не е направена и след като
представителят на ответника се е запознал с материалите по нак.производство
– в този смисъл има изявление от прокурора в съдебно заседание на
04.11.2024г. Поради това съдът намира възражението за наличие на виновно
поведение на ищеца, довело до увреждането или допринесло за него за
голословно и неоснователно.
По отношение на претенцията за имуществени вреди: по делото са
представени заверени копия от три договора за правна защита и съдействие
по ДП № 28/2015г - възнаграждение 800лв; по НОХД № 173/2017г-
възнаграждение 1000лв и по 100лв на всяко явяване и за изготвяне на
касационна жалба и представителство пред ВКС -1700лв.От посочените суми
като платени в договора за отбелязани сумите 1700лв и 1000лв, като по
първият договор липсва отбелязване, че сумата е платена. Има приложено
платежно нареждане за сумата 100лв за преписи от документи по НОХД №
173/2017г/л.206 от делото пред ОС –Сливен/.Както е разяснено в
тълкувателно решение № 1/2017 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 на ОСГК на
ВКС, когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска
за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. При конкретните данни относно вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата, настоящият съдебен състав не намира,
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение да е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното
дело. Правната защита се преценява въз основа на фактическата и правна
12
сложност на проведеното наказателно производство до неговото
приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско възнаграждение с
действително причинените вреди от повдигане на конкретното обвинение.
Обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо
адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори
адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и
правна сложност на делото – в началото на производството, когато се
упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени точно фактическата
и правна сложност на делото нито точно какви съдопроизводствени действия
ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е дори по дело с
незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено
възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия
размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около
средната или значително по-висока – многократно минимално допустимия
размер.Заплатеното от ищеца възнаграждение по приложените договори за
осъществяване на правна защита в размер общо на 2700лв не е прекомерно
високо. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за такова дело с
незначителна фактическа и правна сложност е 800 лева/към датата на
сключване на договорите за правна защита и съдействие/ за една инстанция,
но фактическата и правна сложност на делото, по което е бил обвинен ищецът
е около средната за този вид дела. Размерът на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, надхвърлящ 3 пъти минимално допустимия
размер не е прекомерен.Следва да се отхвърли иска за сумата 800лв по
договор за правна защита и съдействие по досъдебното производство /л.203 от
делото на ОС – Сливен/, за която няма данни да е действително платена, като
атакуваното решение в тази част също следва да бъде отменено.
Във връзка със обжалването от двете страни на решението, в частта
относно присъдения размер на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди съдът намира следното: съгласно установената задължителна съдебна
практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай
и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Константната практика
на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от
13
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението - в
случая обвинението, повдигнато на ищеца е за тежко умишлено престъпление
с предвидено наказание от 1 до 6 години и глоба; продължителността на
незаконното наказателно преследване- 3 години, 3 месеца и 16 дни, което
съдът не намира да е извън разумния срок, като се има предвид, че делото е
разгледано на три инстанции, върнато на въззивна инстанция на ново
разглеждане от ВКС и присъдата е протестирана отново пред касационната
инстанция от прокуратурата; интензитета на мерките на процесуална
принуда- взета е най-леката мярка за неотклонение- подписка; начина, по
който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот- установените вреди на ищеца не са над обичайните, които
неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия- такива
твърдения липсват в исковата молба; отраженията в личната му емоционална
сфера- налице са доказателства за причинени от незаконното обвинение стрес,
тревожност, напрегнатост,но няма твърдения за влошено физическо
здраве.Няма данни обвиненията да са разгласени и да са станали обществено
достояние и по този начин да е накърнено доброто име в обществеността и в
бизнес средите.Отново следва да се подчертае, че в исковата молба липсват
твърдения стресът и промяната в психологическото състояние на ищеца да е
довело до раздялата с жената, с която е живял на съпружески начала, нито да
му е попречила на професионалната реализация. Нормално е всеки обвинен в
извършване на престъпление да изпита притеснения, несигурност, стрес,
неудобство, колебания в себеоценката, себеограничаване във външните си
изяви, напрежение в семейния и социалния кръг, безперспективност.При така
установените претърпени от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав счита, че справедливият размер на обезщетение възлиза на
8000лв.Окръжният съд не е отчел значението на тези обективно проявени и
установени по делото обстоятелства, посочени по-горе, които предполагат по-
нисък размер на дължимото се на ищеца обезщетение.Това налага отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди
за сумата над 8000лв до присъдения размер от 12 000лв.
С оглед изхода от спора следва да се отмени решението в частта за
разноските, като на ищеца бъдат присъдени такива в размер на 707,60лв,
направени пред първата инстанция, съобразно уважената част от исковете –
14
чл.78,ал.1 ГПК. Пред въззивната инстанция на въззивника –ищец не се
дължат разноски, с оглед неоснователността на жалбата му.
Мотивиран от горното Апелативен съд –Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 333/14.11.2024 г. по гр.дело №162/2024 г. по
описа на Сливенския окръжен съд, в частта, в която е осъдена Прокуратурата
на РБ да заплати на П. Х. П. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер над 8000 л.в до присъдения размер от 12 000 лв., в частта, в
която е присъдена законна лихва върху това обезщетение за времето от
30.06.2020г до 08.04.2021г, както и в частта, в която е присъдено
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2807 лв до присъдения
размер от 3607 лв., както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. Х. П., ЕГН **********, от гр. С., ул.
“П. Е.“ № ** против Прокуратурата на Република България за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление /по ДП- следствено дело №28/2015 на ОСО при ОП – Сливен,
пор.№88/2015г на Окръжна прокуратура - Сливен /за сумата над 8000 лв.
/осем хиляди/ до уважения размер от 12 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху
определено на П. Х. П. ЕГН **********, от гр. С., ул. “П. Е.“ №**
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 30.06.2020 г.
до 08.04.2021 г., поради погасяване на лихвата по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Х. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. “П. Е.“ №
** против Прокуратурата на Република България за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление /по ДП- следствено дело №28/2015 на ОСО при ОП – Сливен,
пор. № 88/2015г на Окръжна прокуратура – Сливен/ за сумата над 2807 лв.
до присъдения размер от 3607 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Х.
П., ЕГН **********, от гр. С., ул. “П. Е.“ № ** сумата 707,60 лв., разноски
пред първа инстанция съобразно уважената част от претенциите.
15
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, а в частта по иска за имуществени вреди е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16