Решение по дело №196/2023 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 89
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Анелия Димитрова
Дело: 20231450200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Поля М. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200196 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0300-
000180/21.04.2023 год. на Началник група в ОД на МВР гр. В. РУ гр. М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР, в частта по т.1, с което на
нарушителят В. П. К. от гр. В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т. 5 вр.
чл. 58д т. 1 ЗАНН.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0300-
000180/21.04.2023 год. на Началник група в ОД на МВР гр. В, РУ гр. М,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР, в частта по т. 2 и т. 3, с което на
1
нарушителят В. П. К. от гр. В., са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ
НАКАЗАНИЯ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 100 / СТО/ ЛЕВА за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание
чл.63 ал.2 т. 1, вр. чл. 58д т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. Е. К.
М. от САК сумата от 266 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата адвокатска
защита и съдействие на В. П. К. от гр. В. по АНХД № 196/2023 г. по описа на
МРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:
В. П. К. от гр. В, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 23-
0300-000180/21.04.2023 год. на Началник група в ОД на МВР гр. В, РУ гр. М.
Жалбоподателят се явява лично и с адв. Е. К. от САК. Страните вземат
становище да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление
като незаконосъобразно и неправилно. Акцентува се, че с Решение на РС-В. е
отменено НП на база на акт, с който е отнет контролният талон. Подчертава
се, че към настоящият момент е налице нова разпоредба, с която не
съществува задължение за носене на контролния талон. По отношение на
МПС, което е спряно от движение се визира, че на жалбоподателя не му е
било известно процесното МПС да е спряно от движение , още повече, че
след съставяне на акта МПС е оставено в движение да продължи пътя си.
Посочени са подробни аргументи, които ще бъдат обект на коментар в по-
долните абзаци.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
2
ангажирал становище по делото. Изпратена е цялата административно-
наказателна преписка, касаеща издаването на процесното наказателно
постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна в частта по т.1 от атакуваното Наказателно
постановление. Тук е мястото да се посочи, че НП е връчено на
жалбоподателя на 31.05.2023 г., съответно жалбата е входирана пред
ответника на 15.06.2023 г., респективно е изпратена на 14.06.2023 г., като в
тази насока е приложената куриерска пратка на Еконт и безспорно жалбата е
в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение № 740578/
10.04.2023 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 10.04.2023 год. в
11:35 часа в гр. М по ул. „Х Б“ до № с посока на движение към ул. „Я.С.“ е
управлявал лек автомобил О. „К.“ с рег. № ******* собственост на П Г. К. от
гр. В., като МПС е спряно от движение на 30.09.2022 г. Констатирано е, че
жалбоподателя е със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г. и
не носи контролен талон към СУМПС. С това е прието, че са нарушени
разпоредбите на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП; чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 5 ал. 3
т. 2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства,а именно НП № 23-0300- 000180/21.04.2023 г.,
писмо под рег.№ 367р-12540/11.07.2023 г. на Началника на РУ гр.Велинград,
АУАН № 740578/10.04.2023 г., Справка за нарушител/водач от 12.07.2023 г.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
Товарителница на „Еконт“ под № 5300486167910 от 14.06.2023 г., Справка от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик под вх.
№ 3144/02.08.2023 г., ведно със Справка за нарушител/водач, 2 броя Справки
за промяна регистрацията на МПС с рег.№ РА 9154 АХ , Справка от АИС-
АНД, АУАН № 917688/07.04.2023 г. Справка от Началника на РУ-Мездра под
вх. № 3270/14.08.2023 г., ведно със заверено копие на План с рег. № 300р-
3
5352/07.04.2023 г. за СПО на територията на РУ гр.Мездра на дата 10.04.2023
г., с участието на свидетелите З. Б. Н. и Н. К. М. и заверено копие на месечен
график под рег. № 300р-6275/03.05.2023 г. за определяне на полицейските
органи, денят и времето за непосредствено изпълнение на КПД от
служителите на звено „Пътен контрол“ към РУ – Мездра за периода от
01.04.2023 г. до 30.04.2023 г.; Заверен препис от решение № 93/09.07.2020 г.,
постановено по АНХД № 537/2019 г. по описа на Районен съд гр.Велинград;
заверен препис от цялото административно производство по адм. дело №
62/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик.Съответно са
разпитани свидетелите по делото З. Н. и Н. М., и двамата служители в РУ-
Мездра и работещи като мл. автоконтрольори. Свидетелят Н. е
актосъставител, а свидетеля М. свидетел при констатиране на нарушението и
при съставяне на акта.
От събраните по делото доказателства се установя по безспорен начин,
че на 10.04.2023 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч свидетелите М. и Н. били
назначени Наряд „Автопатрул“. Около 11:35 часа се намирали на ул. „Х. Б. до
№ . в гр. М., когато свидетелят Н. подал сигнал със „стоп палка“ по образец за
спиране на МПС О. „К.“ с рег. ********. Свидетелят Н. се представил на
жалбоподателя и поискал документите на лекия автомобил и негови такива.
Жалбоподателят представил свидетелство за управление на МПС с изтекъл
срок на валидност, от което действително установили, че водачът е В. П. К..
След това жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка в
РСОД, а именно работна станция за отдалечен достъп. При въвеждане на
регистрационния номер в работната станция и при извършена справка от
свидетелите се установило, че процесният автомобил е спрян от движение,
след което на жалбоподателя му бил съставен процесния АУАН, а именно
затова, че свидетелството му за управление е с изтекъл срок, не носи
контролен талон към него и че управляваното от него МПС е спряно от
движение. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и
свидетелите по акта , същият се запознал със съдържанието му подписал го и
заявил, че има възражения по него. Не упражнил обаче правото си на
възражение в законоустановения 7-дневен срок. В показанията си свидетелите
уточняват, че са провеждали на 10.04.2023 г. СПО и поради тази причина
водачът е спрян за проверка. В подкрепа на изложеното е представено от
страна на ответника копие на план за СПО с рег. № 300р-5352/07.04.2023 г. и
4
заверено копие от график с рег. № 300р6275/03.05.2023 г. от съдържанието на
които е видно, че на 10.04.2023 г. в СПО са участвали служителите на РУ-., а
именно свидетелите З. Н. и Н. М.. В показанията си свидетелите уточняват, че
единствено работят със системата и достъпът им до нея е само да напишат
регистрационен номер и ЕГН на проверявания водач- въвеждането на данни в
системата се извършва от съответните администратори, било то в Сектор
„Пътна полиция“ Враца или София , респективно Пазарджик.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.
В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление
съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по
чл. 150а ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна в тази й
част, разгледана по същество.
По един безспорен начин е установено, че жалбоподателя е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150а ал.1 от
ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност. Като е управлявал автомобил след
5
изтичане срока на валидност на свидетелството си за правоуправление,
жалбоподателят несъмнено е нарушил посочената норма, като наличието на
нарушението правилно е констатирано в обжалваното наказателно
постановление. Съдът намира и че наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционната норма и е наложил наказание на основание чл.185
от ЗДвП. В жалбата се възразява, че цитираната разпоредба е обща и следва
да намери приложение само в случаите, когато за дадено нарушение не е
предвидено специално наказание, както и че за нарушения от вида на
процесното е предвидена специална санкционна разпоредба. Изложените
доводи не могат да бъдат споделени. С изменението на нормата на чл. 150 "а"
ал. 1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г., за
първи път изрично е посочено, че за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност. До
влизане в сила на посочените изменения нарушения от вида на процесното са
квалифицирани като такива по чл. 150 "а", ал. 1 от ЗДвП. Според
установената при старата редакция на нормата съдебна практика правните
последици на управление със СУМПС с изтекъл срок на валидност се
приравняват на управление при липса на свидетелство за управление за
съответната категория, както се приема и че този вид нарушения подлежат на
санкциониране по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответно свидетелство за управление. След изменението на санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.), в нея не е предвидена възможност за налагане на санкция на
водач, чието свидетелство за управление не е в срок на валидност.
Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата на чл. 150
"а" ал. 1 от ЗДвП, като добавя управлението на МПС от неправоспособен
водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от
ЗДвП, но пропуска случая, при който водачът управлява МПС със
свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. При това
положение специалната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се явява
неприложима в случая. Доколкото за управление на МПС със свидетелство за
управление с изтекъл срок на валидност не е предвидена специална санкция,
следва да се приеме, че нарушението законосъобразно е санкционирано по
реда на общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждащ
6
наказание за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Наказанието е
наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва
възможност за индивидуализация. Безспорно от всички събрани по делото
доказателства и в частност справка за нарушител водач и справка под вх. №
3144/02.08.2023 г. на Началника на сектор Полиция“ към ОД на МВР гр.
Пазарджик се установява, че СУМПС с № ******** е било валидно до
28.05.2021 г. В конкретният случай жалбоподателя е управлявал с изтекъл
срок на валидност на СУМПС, тъй като видно от справката за нарушител
водач същият е правоспособен водач, чиито срок, както бе отбелязано е
изтекъл на 28.05.2021 г. Управлявайки процесното МПС жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
150а ал. 1 от ЗДвП. Тези обстоятелствата не се оспорват и от самия
жалбоподател, но същият е направил възражение в насока, че срокът на
валидност е съобразен с удължаването във връзка с изтичащите срокове по
време на извънредните пандемични мерки. Тук е мястото да се отбележи,че
ноторно известно е ,че на 01.04.2022 г. е приключила извънредната
епидемична обстановка, която беше въведена заради пандемията от Корона
вирус в България през 2020 г., като това стана след решение на здравните
власти. Трябва да се отбележи, че в конкретният случай жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на 10.04.2023 г., т.е. много по-късно след като е
приключила извънредната епидемична обстановка в Република България.
Следователно в тази му част НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание), тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от
обичайните такива от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването му, които да обусловят извод за
маловажност на случая. Напротив, нарушението е извършено много след
изтичане срока на валидност на процесното СУМПС, при което трудно би
могло да се счете, че деянието е извършено по невнимание, каквото
становище би било възможно при управление непосредствено след
7
изтичането на този срок. Не на последно място следва да се отбележи, че
видно от приложената справка за нарушител водач жалбоподателя е системен
нарушител на ЗДвП и неговия правилник като има издадени 58 наказателни
постановления и 37 фиша, респективно наложени 2 броя ЗППАМ.
Настоящият съдебен състав намира обаче,че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно в неговите т. 2 и 3 по следните
съображения: Съгласно атакуваното наказателно постановление е прието, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като не е
носил контролния талон от свидетелството за правоуправление. Видно от
всички събрани по делото доказателства се установява, че контролният талон
под № ******* е иззет с АУАН № GA108722/23.09.2019 г. на РУ-В..
Издаденото въз основа на този акт НП е атакувано и е отменено с Решение №
93/09.07.2022 г. постановено по АНХД №537/2019 г. по описа на РС- В..
Процесният съдебен акт е влязъл в сила на 19.08.2020 г. Това обстоятелството
не е отбелязано в справката за нарушител водач и жалбоподателят няма вина
за това обстоятелство. На следващо място, но не по значение следва да се
отбележи, че наказателното постановление за наложеното на жалбоподателя,
за извършено нарушение по 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
1, т. 1 от същия закон, административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.,
съдебния състав намира, че следва да бъде отменено. Към момента на
издаване на наказателното постановление са действали предходните редакции
на 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно предходната
редакция на 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, а съгласно чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП на санкциониране подлежи водач, който не носи
определените документи в себе си – свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. С измененията,
публикувани в ДВ бр. 67 от 2023 г., от позитивната норма на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и от санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало
изискването за носене на контролен талон, съответно не се налага санкция за
неносенето му. Тъй като в настоящия случай НП, с което е установено
нарушението и е наложена санкцията, поради оспорването му не е влязло в
сила към момента на промените в закона, въззивният съдебен състав счита, че
приложение следва да намери по - благоприятната за наказаното лице норма,
съобразно общия принцип, закрепен в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на
8
по-благоприятния за дееца закон (lex mitior). Когато се касае за акт,
установяващ административно нарушение и санкциониращ дееца с
административно наказание, приложимото материално право е това към
момента на извършване на нарушението, а по - новият закон е приложим само
ако е по - благоприятен за дееца. Ето защо атакуваното наказателно
постановление в неговата т. 2 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Незаконосъобразно се явява и атакуваното НП в неговата т. 3, в която е
прието, че жалбоподателят е управлявал МПС спряно от движение. От
представените по делото доказателства се установява, че МПС с рег. №
******** е собственост на П. Г. К. и е спряно от движение поради техническа
неизправност на 30.09.2022 г. За разкриване на обективната истина по делото
бе приложено заверено ксерокопие от цялото административно дело №
******** г. по описа на АС-Пазарджик. Именно от кориците на посоченото
дело за първи път на съдебното следствие става ясно, че на 23.09.2022 г. е
издадена ЗППАМ № ********** като на собственикът на процесното МПС П.
Г. К. от гр. В. е наложена административна мярка по чл. 171 т. 2 буква „а“ от
ЗДвП, а именно времето спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправността. От така приложената заповед няма данни, кога последната е
връчена на П. К.. С жалба от 29.12.2022 г. входирана пред АС- София град на
03.01.2023 г. жалбоподателят П. К. е атакувал процесната заповед като е
посочил, че несветещата крушка отдавна е в изправност и е светеща.
Административен съд София-град е прекратил производството пред
Административния съд София - град и е изпратил делото по подсъдност на
Административен съд – Пазарджик. Последният съд след като е разгледал по
същество спора е приел, че процесното МПС е било техническо неизправно
на 22.09.2022 г., като не са светели задна лява габаритна и стоп светлина,
които са счупени. С поставения съдебен акт, а именно решение № 369 от
08.06.2023 г., постановено по адм.дело № 62/2023 г. по описа на АС-П. е
прието, че за разлика от административното наказание, което трябва да бъде
изтърпяно така, както е наложено и за целия период от време, през който е
постановена принудата например „временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност“ действията на наложената
административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента до
който тя има за фактическа последици предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните
9
последици от същото. На практика от момента, в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или, от
които противоправно поведение е преустановено действието на мярката не е
фактическо основано или казано с други думи от този момент напред
прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявените форми
на принципа за съразмерност установена в разпоредбата на чл. 6 ал 2 от АПК
съобразно, която административния акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Не само административния акт, но и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на
елементарната логика означава, че когато тази цел е реално осъществена то
изпълнението следва да бъде преустановено. Както бе отразено в по-горните
абзаци процесната принудителна административна мярка е наложена на
основание чл. 171 т. 2 буква „а“ от ЗДвП, според която за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: временно спиране от движение на ППС до
отстраняване на неизправността, когато ППС е техническо неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове
или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение. В конкретният правен спор административните
съдии са приели, че непосредствено след установяване на извършеното
административно нарушение и налагане на процесната принудителна
административна мярка жалбоподателя и собственик на процесното МПС ,а
именно П. Г. К. е отстранил техническата неизправност на автомобила. С
оглед самото естество на техническата повреда съдиите са приели, че няма
причина да не се приеме, че неизправността не е била отстранена
своевременно. Приели са, че продължаването на действието на процесната
принудителна административна мярка е необосновано и несъразмерно,
поради което са я отменили.
Следва да се отбележи, че от фактическа страна
административнонаказващият орган е приел, че на 10.04.2023г.
жалбоподателя е управлявал МПС, което е спряно от движение на 30.09.2022
г. без да бъде посочено на какво основание и поради каква причина. Съгласно
10
ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения,както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Нормата
на чл. 23 от ЗАНН сочи, че случаите, когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ. За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки. Една от предвидените мерки съгласно чл. 171, т.2, б."а" от ЗДвП е
временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване
на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в
изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията
му е изменена без съответното разрешение. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По административнонаказателната
преписка не е представен акт, по силата на който е приложена принудителна
административна мярка - спиране от движение на пътното превозно средство,
собственост на П. К.. Единствено е посочено, че в системата на КАТ е налице
отразяване, че МПС е спряно от движение, в приложената справка от КАТ
липсват данни въз основа на кой административен акт е сторено това.
Съгласно нормата на чл. 172, ал.2, т.4 от ЗДвП налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се
извършва чрез поставяне на стикер по образец, определен от Министъра на
вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство,
при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, превозните средства се спират от движение
временно при условията и по реда на чл. 171, т. 2 ЗДвП; като на временно
11
спрените от движение превозни средства се изземва част втора на
свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение", за
което в случая по делото не са представени каквито и да е доказателства. По
изложените доводи съдът не споделя доводите на
административнонаказващият орган, че е налице осъществено нарушение на
чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.По делото не е установено по безспорен начин, че
МПС управлявано от жалбоподателя е спряно от движение поради
техническа неизправност на 30.09.2022 г. В контекста на изложеното съдът
счита, че деянието вменено на жалбоподателя е обективно и субективно
несъставомерно, поради което и НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Предвид, че с
процесното НП на жалбоподателя се вменява управление на МПС, временно
спряно от движение, с влязла в сила ЗППАМ от 30.09.2022г., в тежест на
административния орган е било да докаже на първо място наличието на това
твърдяно обстоятелство, с всички допустими и относими доказателства и
доказателствени средства. В хода на въззивното производство е била изискана
цитираната в НП заповед за налагане на принудителна администартивна
мярка- временно спиране от движение на посоченото в НП моторно превозна
средство. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства, че тази
ЗППАМ е надлежно връчена на своя адресат- жалбоподателя и собственик П.
К.. При липсата на такива доказателства, няма как да се приеме за безспорно
установено, че същата е произвела своя правен ефект. Недопустимо е на база
предположения и хипотетични разсъждения да се приема, че един
административен акт е влязъл в сила и са настъпили последиците от него. В
тази връзка следва да се посочи, че макар и ЗППАМ да има придадено от
закона предварително изпълнение и оспорването й да няма суспенсивен
ефект, то правопроменящия с нея факт настъпва от момента на нейното
редовно връчване, а не от този на нейното издаване. Ето защо няма как да
бъдат споделени доводите на административнонаказващия орган, че
процесното МПС е спряно от движение, а още по малко че за жалбоподателя,
който не е собственик на процесното МПС е налице знание относно това
обстоятелство. Последното води на извод, че административният орган в хода
на съдебното оспорване не е изпълнил законово вмененото му задължение да
докаже всички елементи от състава на нарушението по чл. 5, ал.3, т.2 от
ЗДвП, а последното предопределя материалната незаконосъобразност на
12
оспореното наказателно постановление, в частта му, вменяваща на
жалбоподателя, осъществяването на деянието по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Не
на последно място следва да се подчертае, че не може поради
неактуализиране на данните в системата на МВР да се вмени вина на водача
извършване на нарушение, което на практика не съществува. При положение,
че след като не са налице данни към момента на управлението на процесния
автомобил на 10.04.2023 г той да е бил спрян от движение то
незаконосъобразно административнонаказващия орган е наложил на
жалбоподателя наказанието по пункт 3 от НП. Не се установи, както бе
отбелязано и в по-горните абзаци, че описаното в НП деяние за нарушение на
чл.5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП, а именно за управление на МПС спряно от движение
да е извършено виновно от жалбоподателя. Не се установи наличието на един
от основните елементи на административното нарушение, а и именно
неговата субективна страна. Вината като елемент от съставена на
административното нарушение не може да се предполага, а тежестта по
установяването и законодателят е възложил на наказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното, съдебният състав отмени атакуваното
наказателно постановление в т. 2 и т. 3.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА),
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
ал.2 на чл.38 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В производство пред районния
съд от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. Е. К. от САК
своевременно, още в жалбата срещу Наказателното постановление, е била
заявена претенция за присъждане на разноски по делото. В представения пред
този съд и наличен по делото Договор за правна защита и съдействие Серия
А, № ******** изрично е посочено, че договорената правна защита и
съдействие на жалбоподателя адвокатът извършва безплатно, на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със
13
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване. В процесния случай производството пред въззивния съд е
инициирано по жалба на санкционираното лице В. П. К., което е било
представлявано по делото от надлежно упълномощения адв. Е. К. от САК, а
оспореното от нея Наказателно постановление е отменено от съда в т. 2 и т. 3.
При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата
на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН право – в производството
пред районния съд страната има право на разноски, като при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
В Раздел IV от издадената на основание чл.36 и чл.38 от Закона за
адвокатурата Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са предвидени възнаграждения по наказателни
и административнонаказателни дела за една инстанция, като съгласно чл.18,
ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, а разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при
интерес до 1000 лв. възнаграждението да е 400 лв. Безспорно в настоящия
случай са наложени три административни наказания, съответно „ГЛОБА“ в
размер на 20 лева, 10 и 100 лева за извършени три административни
нарушения по ЗДвП. От приложения договор за правна защита и съдействие и
от заявеното на съдебното следствие не е посочен претендирания хонорар от
400 лева, за коя от трите глоби се отнася. Ето защо при отмяна на двете и при
потвърждаване на последната глоба, независимо от размера, който съдът ще
определи следва да се присъдят разноски съгласно отменената част, а именно
при определена обща сума от 400 лева сумата за две отменени глоби ще
възлиза на 266 лева.В тази насока е Определение №525 от 14.09.2023 год.
14
постановено по ЧКАНД №******* год. по описа на Административен съд
гр.В..
В конкретния случай следва съдът да приложи специалната норма на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и да присъди тези разноски в полза на
адвоката, представлявал жалбоподателя, чието право е самостоятелно и
произтичащо от цитираната разпоредба.
Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса ОД на МВР гр.В., която е юридическо
лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.
43 от ЗМВР.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 23-0300-000180/21.04.2023 год.
на Началник група в ОД на МВР гр. В., РУ гр. М. в неговата точка първа и
съответно ОТМЕНИ Наказателно постановление № 23-0300-
000180/21.04.2023 год. на Началник група в ОД на МВР гр. В., РУ гр. М. в
неговата точка втора и трета.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
15