О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 19.11.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ- мл.съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. ч. гр. д. №521/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №263707 /получена по пощата, изпратена на
12.10.2020г./ от „Ай Би Ай Електрик“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Манастирски ливади“ ул. „409“, бл.73, вх.
„Б“, ет.5, чрез управителя Христо Раев, против
определение №260048 от 25.08.2020г., постановено по гр. д. №2232/2019г., с
което се допълва решение №415/22.06.2020г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
С атакуваното определение е допълнено решение №415/22.06.2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил като е осъдено „Ай Би Ай Електрик“ ООД, ЕИК: ******* да плати на Й.Г. сума в размер на ** лв. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен и недопустим. Според съдебната практика изменение на решението се допускало, когато произнасянето за разноските не било направено точно, а допълване – когато съдът изобщо не се бил произнесъл по искането за присъждане на разноски. В конкретния случай съдът се бил произнесъл по искане за присъждане на разноски и не били налице предпоставките по чл.248, ал.1 от ГПК за допълването му, затова определението било недопустимо. Според т.2 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС страната, поискала присъждане на разноски, представяла на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай искането би било неоснователно. по делото ищецът бил представил списък за разноски едва с молба с вх. №178/23.07.2020г., което освен че било след последното открито съдебно заседание, но и след постановяването на самото решение. Това водело до ненадлежно отправено искане за разноски и съответно неоснователно.
От друга страна атакуваното определение било неправилно. Неправилен бил изводът на съда, че жалбоподателят /понастоящем/ не бил представил отговор на молбата за изменение на разноските. Това било сторено с възражение, изпратено на 05.08.2020г. по пощата. Жалбоподателят многократно бил правил възражения за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Намира искането за присъждане на разноски в общ размер на ** лв. за неоснователно, липсвало правна и фактическа сложност на делото, не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като Г. не бил представил банкова сметка ***награждение. Съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следвало на основание чл.7, ал.1, т.1 адвокатското възнаграждение да е в размер на ** лв. Следвало да се отчете и че разноски в размер на ** лв. вече били платени на Г.. Иска се отмяна на атакуваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на ** лв. за настоящата жалба.
Препис от жалбата е връчен на Й.Г.. В законоустановения срок не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирано лице.
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
Неоснователно е оплакването, че е допуснато процесуално нарушение с атакуваното определение, като не е следвало да се допуска допълването на решението в частта за разноски, доколкото произнасяне в решението за разноски е имало. Законодателят не е поставил условие за прилагането на чл. 248, ал. 1 от ГПК, ако изобщо в решението липсва произнасяне на разноски, като е процесуално валидно допълване на решението, посредством определение, дори и да е налице произнасяне в решението за разноски. В този смисъл определението е напълно допустимо.
Не е верен доводът на жалбоподателя, че списък за разноски е представен след постановяване на съдебното решение. Видно е от входящия номер, че искането е направено с молба от 23.01.2020г., а не както се сочи от жалбоподателя – на 23.07.2020г. искането е отправено преди единственото открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2020г. Същото съдържа искане за присъждане на разноски по делото – ** лв. за адвокатски хонорар за изготвяне на молба за обезпечителна заповед и още ** лв. за адвокатски хонорар за искова молба и процесуално представителство по гр. д. №2232/2019г., приложени са и два броя пълномощни, съответни на посочените услуги с отбелязване, че са платени цитираните суми от Г. на адв. Т. Същите съгласно трайната съдебна практика имат характер на разписка, съответно са доказателство, че посочените суми са платени.
Основателно е оплакването на въззивника, че съдът не е
взел предвид отправеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, поискано от ищеца в първоинстанционното производство. С оглед
характера на производството и фактическата сложност настоящата инстанция
намира, че възражението следва да бъде уважено, като задължението за настоящия въззивник
спрямо първоинстанционния ищец е до минимално определения размер, предвиден
в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Според чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата, възнаграждението е в размер на * лв. + 7% от горницата над * лв., когато материалната претенция е в диапазона * лв., както е в настоящия случай. При това положение
дължимата сума е в размер на * лв.
По
разноските:
Съгласно трайната съдебна практика в
настоящото производство не се дължат разноски, поради което искането на
въззивника в тази насока ще бъде оставено без уважение.
По
обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт е окончателен и
необжалваем.
С оглед гореизложеното, ОС – Кюстендил
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение №260048 от 25.08.2020г., постановено по
гр. д. №2232/2019г. по описа на КРС, като го ОТМЕНЯ в частта му, в която
ответникът „Ай Би Ай Електрик“ ООД, ЕИК:*********, е осъден да заплати на ищеца Й.А.Г., ЕГН:**********,
разноски за първоинстанционното производство за разликата над ** лв. до пълната претенция от **лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.