О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 28.05.2018
Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 852 по
описа за 2018 година.
Предявени
са искове от Р.Ж.С. *** против К.Г.К. и Д.Г.П.-... – и двамата от гр.Стара
Загора.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците.
Съдът намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените документи, както и да бъде
дадена възможност на страните да водят по двама свидетели в съдебно заседание.
Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез
медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по
делото: писмо изх.№ДО001153БЦ/23.01.2018г., нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
закона за териториалното и селищно устройство №193, том VІ, нот.дело
№2594/1983г., решение №7 от 13.01.1987г. по гр.д.№2339/1986г., констативен
нотариален акт №171, том ІІ, дело №1003/1990г., схема №15-614872-05.12.2017г.,
нотариална покана с рег.№10623/06.12.2017г., констативен протокол акт №192, том
ІІІ, рег.№10962 от 18.12.2017г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води двама свидетели в съдебно заседание.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците да водят двама свидетели в съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Предявени са искове
от Р.Ж.С. *** против К.Г.К. и Д.Г.П.-... – и двамата от гр… – по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е
собственик на самостоятелен обект в многоетажна жилищна сграда № 1, разположена
в поземлен имот, с идентификатор 68850.502.72, с предназначение - жилище,
апартамент № 33, брой на нивата на обекта - 1 ниво, находящ се на
административен адрес: …….. С посочените нотариални актове ищцата се легитимирала
като единствен собственик на процесния имот. С решение №194/1983г. по гр.д. №
2425/1982г. на РС-Стара Загора бракът на ищцата с ... К.К. бил прекратен с
развод, като ползването на придобитото по време на брака семейно жилище /СИО/ -
процесния апартамент, било предоставено на ищцата и децата й. С влязло в сила
решение № 7/20.01.21987 г. постановено по гр.
дело №2339/1986 г. по описа на Старозагорския районен съд, на
основание чл. 288, ал.2 от ГПК /отм./ й било поставен в дял процесното
жилище – апартамент, обективирано в Нотариален акт № 193, том VI, н.дело №
2594/1983 г. по описа на нотариус при СтРС, с което била прекратена
съсобствеността с бившия съпруг ... К.К.. След уравнено заплащане по реда на
чл. 288, ал.6 от ГПК /отм./ на поставения дял от жилището – апартамент, ищцата
се снабдила с констативен нотариален акт № 171, том II, н. дело № 1003/1990г.
по описа на нотариус при Старозагорски районен съд, обективиращ право на
собственост върху недвижим имот, по силата на влязло в сила съдебно решение по
прекратена имуществена общност. През 2010г. ищцата доброволно допуснала и без
противопоставяне сина си ответника - К.Г.К. и настоящата му съпруга ответницата
- Д.П.-... да ползват безсрочно и безвъзмездно за жилищни нужди собственото й и
обзаведено процесно жилище – апартамент, тъй като била на задгранична работа в
Испания. Единствено през летния отпуск ползвала апартамента си при престоя в
Стара Загора. В началото на месец август 2017г., по време на годишния си отпуск
ищцата се завърнала в България - гр. Стара Загора, и установила, че няма достъп
до собственото си жилище, тъй като секретният патрон на външната апартаментна
врата бил сменен и въпреки настоятелното позвъняване, никой не й отворил и не
пожелал да се свърже с нея по мобилния
телефон. Ищцата сочи, че поискала от ответниците да предоставят достъп
до жилището, но й било отказано, вероятно поради влошените отношения на
страните, настъпили в края на тримесечното им гостуване в Испания през пролетта
на 2017г. Предвид проявената от ответниците вербална агресия, а от сина й К. -
и моторна /физическа/ агресия, се предявявали настоящите искове за възстановяване
и упражняване в пълен обем на правото на собственост. Сочи се, че с нотариална
покана peг. №
10623/06.12.2017 г. по описа на Нотариус -Бойко Г. с peг. № 394 на НК и РД- СтРС, получена
лично от ответника К.Г.К., на 07.12.2017г. и с поето задължение да предаде на
втория ответник Д.Г.П. – ..., били поканени да се явят на 18.12.2017г. в 14.00 часа
в канцеларията на нотариус Бойко Г., на адрес: ***-партер, за да предадат
владението на собствения на ищцата имот, чрез упълномощения адвокат С.Л.К. ***,
като предоставят ключовете за външната врата на жилището и за входната врата на
блока, за да може да упражни в пълен обем правото си на собственост. Въпреки
удостоверително получената нотариална покана, ответниците не се явили на
посочената дата и час, като по този начин запазили фактическата си власт върху имота,
обективирано в констативен протокол, Акт №192, том III, peг.
№ 10962/18.12.2017
г. по описа на Нотариус Бойко Г. с peг. № 394 на НК и РД- СтРС. Предвид
това, ищцата била принудена да търси защита по съдебен ред, чрез предявяване на
иск за ревандикация.
По отношение на
иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, всеки, обогатил се без основание за
сметка на другиго, дължал да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Тъй като между страните не бил уговорен срок за ползване на
процесното жилище-апартамент, ответниците изпаднали в забава с изтичане на
срока за изпълнение, определен с изпратената нотариална покана и удостоверително
надлежно връчена на 07.12.2017г., с която били поканени в срок до 18.12.2017г.
да преустановят неоснователното ползване и владение върху процесния имот. На
основание точното тълкуване и прилагане на материалния закон, фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД, от който се пораждало вземането за обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание, не включвал покана до лицата, които
държат имота. Обезщетението се дължало от момента, от който собственикът е бил
лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от
нея. Поканата за плащане на обезщетение имала значение само за определяне на
началния момент, от който длъжниците изпадат в забава и ще дължат обезщетение
по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно
са се обогатили. При неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД
обогатилият се за сметка на другиго дължал да върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. В случая, това била средната пазарна наемна цена, която ответниците биха
плащали за ползването на имота и която би получавала ищцата за предоставения за
ползване на друго лице собствен имот за процесния период. Цитира се съдебна
практика. Поради упражняваната фактическа власт върху процесното жилище-
апартамент, ответниците накърнили собственическите
интереси на ищцата. Предвид осъщественото
фактическо ползване на процесното жилище от 18.12.2017г., без наличие на правно
основание за това, същите дължали обезщетение за вреда, изчислена на база
сумата, с която собственикът обеднял,
тъй като не реализирал ползите от принадлежащите му права върху имота, т.е. наемната цена на този имот, ако е отдаван под наем. При
този аналогов критерий за пазарна наемна цена на кв.м/ жилищна площ, чрез
аритметично изчисляване, се формирало обезщетение за неоснователно ползване на
процесното жилище-апартамент /с площ от 96 кв.м. / в размер на 18.00
лева/дневно за периода от 18.12.2017 г. до 30.01.2018 г., което възлизало на
сумата 792.00
лв., образувана от произведението на 44 дни х 18.00 лв. = 792.00 лв.,
представляваща обезщетение, предхождащо процесния период, ведно със законната
лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху тази сума, считано от предявяване на иска -
31.01.2018 г. до окончателно й плащане. Вземането за обезщетение при
неоснователно ползване на чужд имот било от категорията на задълженията без
срок за изпълнение. Поради това мораторни лихви върху него можело да се търсят
и се дължали, след като длъжникът бъде поканен от кредитора да му заплати
такова обезщетение. Когато липсвала покана, лихва се дължала от деня, в който
са предявени исковете. Налице били елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване от разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД, приложим към
настоящата претенция. Правото на обезщетение за ищцата възниквало от момента, в
който ответниците са установили неоснователна фактическа власт върху имота и са
продължили ползването на същия и се е осъществило неоснователно разместване на
блага. Налице била пряка причинна връзка между обогатяването
на ответниците и обедняването на ищцата, която бидейки
възпрепятствана от ползването на собствения си имот, търпяла неблагоприятни
имуществени въздействия върху благосъстоянието си или по смисъла на
разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД - обедняване.
Моли се съдът да
постанови решение, по силата на което да признае за установено в отношенията
между ответниците К.Г.К. и Д.Г.П.-... и ищцата Р.Ж.С., че процесният недвижим
имот, предмет на ревандикационния иск, принадлежи към патримониума на ищцата Р.Ж.С.;
че ответниците го владеят, че владението е без правно основание, поради което
да осъди ответниците К.Г.К. и Д.Г.П.- ... да отстъпят правото на собственост и
предадат владението на собственото на ищцата жилище-апартамент № 33 / тридесет
и три / брой на нивата на обекта - 1 ниво , находящ се на административен адрес
:….. като на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД осъди ответниците да заплатят на ищцата,
при условията на солидарност,
сумата 792.00
лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
собственото на ищцата жилище-апартамент за времето от 18.12.2017 г. до
30.01.2018 г. /44 дни/ - срок, предхождащ процесния период, ведно със законната
лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху тази сума, считано от предявяване на иска -
31.01.2018 г., до окончателно й плащане. Претендира разноски.
Постъпил е отговор
от ответниците, с който искове се считат за изцяло неоснователни. Сочи се, че
ответниците никога не били оспорвали собствеността на апартамента, находящ се
на адрес: ….. Правото на собственост на това жилище безспорно принадлежало към
патримониума на ищцата и никой от ответниците не бил оспорвал някога този факт.
Ответникът К.Г.К. - син на ищцата, от раждането си и до настоящия момент живял
в процесното жилище, което било и семейното жилище, до навършване на пълнолетие
от негова страна. От 2010г. в това жилище живеела и Д. .... Нито К., нито Д.
някога били владели за себе си недвижимия имот, а го ползвали със знанието,
съгласието и без противопоставянето на Р.Ж.С.. През годините от страна на
ответниците били извършени множество подобрения в апартамента. През две или три
години ищцата се завръщала в България и прекарвала по около един месец от
лятото в ….., като винаги отсядала в своето собствено жилище, заедно със сина и
неговата по това време съжителка. По нейно желание, през м. април 2017г. синът
й К. сменил едната брава и двата патрона на двете външни врати на жилището -
желязна и дървена. Желанието на ищцата било те да бъдат сменени за по-голяма
сигурност, като към онзи момент тя си била в Испания. През м. август 2017г.
ищцата се прибрала в България, без за това да са знаели ответниците, като на
10.08.2017г. нейният брат звъннал на К., за да отиде някой и да отвори
жилището. Точно в този ден К. сключил граждански брак с Д.П., като в момента на
обаждането било сватбеното тържество в ресторант «Верея». К. обяснил на вуйчо
си, че няма как някой от тях да отиде по време на тържеството до жилището и че
това може да стане на следващия ден. През следващите дни К. и Д. очаквали
ищцата, но нито тя, нито брат й се появили в апартамента. На телефонните
обаждания от К. майка му не отговаряла. Два пъти, когато звънял от различен
номер, тя вдигала телефона и казвала, че ще си дойде в жилището, но така и не
се появила. Действително, към този момент отношенията между майка и син били
влошени, като К. правил многократни опити те да се подобрят. В периода до края
на годината майка и син не се били чували по телефона, като ищцата била през цялото
време в Испания. На 07.12.2017г. К. получил нотариална покана, с която ищцата
го канила да предостави ключовете от жилището, за да реализира тя в пълния си
обем правото си на собственост. След получаването на поканата ответниците се
свързали незабавно с адвокат, който осъществил връзка с ищцата и тя обещала да
се осъществи среща, за да бъдат предадени ключовете, но среща така и не се
осъществила, отново по нейна вина. При последващите обаждания телефонът отново
не бил вдиган. На датата 18.12.2017г. и двамата ответници били в командировка
извън България и не успели да се явят в канцеларията на нотариус Бойко Г..
Оттогава до получаването на исковата молба отново липсвал всякакъв контакт
между майка и син, като К. многократно чрез общи познати заявявал, че желае да
предаде ключовете от апартамента и включително да освободи жилището, щом това е
желанието на майка му. Именно недобросъвестното поведение на ищцата било
причина достъпът до жилището да не е осигурен до настоящия момент. С оглед на
изложените обстоятелства изцяло неоснователна се явявала и претенцията за
заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота. Липсвало каквото и
да е обогатяване на ответниците, което да кореспондира с обедняване на ищцата,
тъй като последната никога не била лишавана от достъпа до собствения си
недвижим имот. Ответниците били готови незабавно да предадат ключовете от
процесното жилище, включително и в откритото съдебно заседание по делото, като
те нямали намерение занапред да обитават и ползват този апартамент, който бил
безспорна собственост на ищцата. Предлага се спогодба. Моли се съдът да отхвърли
като недоказани и неоснователни предявените искове и да присъди в полза на
ответниците направените по делото разноски.
Всяка от страните
следва да докаже твърдените от нея факти, в неин интерес.
По иска по чл.
108 от ЗС, в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота – на
твърдяното придобивно основание – което в случая не се оспорва от ответниците,
и че ответниците владеят /държат/ имота.
Ответниците, по принцип следва да
доказват наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху
имота, но в случая, те не навеждат такива твърдения и изявяват желание да
предадат държането на имота на ищцата.
По иска по чл. 59 от ЗЗД, ищецът следва
да докаже, че ответниците са ползвали имота в периода от 18.12.2017г. до
30.01.2018г., че е обеднял с претендираната сума, поради лишаването му от
ответниците от ползване на имота в този период, като във връзка с това
обедняване, със същата сума са се обогатили ответниците, спестявайки разходи за
наем, средният пазарен наем за имота за този период.
Ответниците следва да докажат наведените
от тях твърдения и направените възражения.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 20.06.2018
г. от 15.20ч., за която дата да се
призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: