№ 46
гр. Пловдив, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500036 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1425 от 02.12.2024г., постановено по гр.дело №1022/2024г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от М. Й. М. с
ЕГН:********** и адрес: с.М., о С, ул. *******, против А. Г. Г. с
ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С, ул. *******, иск за заплащане на
обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, от смъртта на нейния брат О Й Й, причинена по
непредпазливост от ответника, за което е постановена присъда по НОХД
№227/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2022г. до окончателното заплащане на сумата, и М. Й. М. с
ЕГН:********** и адрес: с.М., о С, ул. *******, е осъдена да заплати на адв.В.
А. В. от АК-Пловдив, със служебен адрес: гр.П., бул. ********, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38,ал.1,т.2 във връзка с чл.36 от ЗАдв, в размер на 3050лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
1
М. Й. М., която чрез пълномощника адв.С. Д. го обжалва с конкретни доводи
за неправилност досежно характера на отношенията между нея и починалия й
брат и произтеклите за нея от смъртта му душевни болки и страдания,
събраните във връзка с които доказателства и установените посредством тях
обстоятелства поддържа да я легитимират като правоимащо да получи
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер лице.
Претендира за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск,
както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна А. Г. Г. не е подал отговор на въззивната жалба,
като с писмена молба чрез пълномощника си адв.В. В. поддържа съображения
за нейната неоснователност и претендира за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от М. Й. М. против А. Г.
Г. иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в
размер на 30000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие смъртта на нейния брат О Й Й, причинена на 04.09.2022г. по
непредпазливост от ответника, за което престъпление по чл.124,ал.1,предл.3
във връзка с чл.130,ал.1 и ал.2 от НК е признат за виновен с влязла в сила на
01.03.2024г. Присъда №47 от 18.05.2023г. по НОХД №227/2023г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 04.09.2022г., до окончателното й изплащане.
Искът се основава на твърдения ищецът М. и починалия й брат О Й да са
живеели през няколко пресечки и почти всеки ден да са се виждали, най-често
вечер след работа вечеряли заедно, разговаряли, споделяли и тя се допитвала
за съвети от него, като той бил нейна опора и помежду им съществувала
изключително силна връзка, привързаност и обич, а от момента на внезапната
му смърт, настъпила когато той бил едва на 47 години в разцвета на силите си,
тя била неутешима и болката ставала по-силна с всеки изминал ден, като в
първите дни не разговаряла с никого, затворила се в себе си, не можела да се
опомни, загубила съня си и единствените й мисли били насочени към спомени
за нейния брат.
2
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, поддържайки
изложените в нея твърдения да не обосновават приетото в ТР №1 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС изключение за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди на сестра на починалия. В условия на евентуалност е
оспорил иска по размер като прекомерно завишен, некореспондиращ с
действителните болки и страдания, в противоречие с принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и несъобразен с икономическата ситуация в
страната.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила
присъда на наказателния съд по НОХД №227/2023г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив ответникът да е причинил по непредпазливост смъртта на О Й Й
вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди, както и, според
представеното удостоверение за родствени връзки, починалият да е брат на
ищеца М. М.. Прието е от показанията на ангажираните от ищеца свидетели А
Мсъпруг и М Й-брат да не се установяват отношения, различаващи се по
съдържание от традиционните за обществото между брат и сестра на
съпричастност, грижа и подкрепа, и характеризиращи се с изключителност и
преживени от нея страдания от смъртта на брат й, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, за да се приеме
за материалноправно легитимирана да получи претендираното обезщетение
по смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС.
Настоящата инстанция в изпълнение на служебните си правомощия по
чл.269 от ГПК намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Фактите относно причинената на 04.09.2022г. от ответника вследствие
извършеното от него престъпление, за което е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд, смърт на О Й и родството на починалия с ищеца М. като
неин брат са безспорни.
Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около активната
материалноправна легитимация на ищеца като правоимащо да получи
обезщетение за неимуществени вреди лице.
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и
3
№5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право на
такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия
по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения те са част от най-
близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчно само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките родственици на починалия.
Неоснователна, с оглед на тези постановки, е изтъкнатата във въззивната
жалба съпоставка на отношенията между ищеца и починалия й брат с
навлизащите в съвремието отношения по „западен модел“ с характерни за тях
сравнително редки срещи между роднини, тъй като релевантни са
традиционните, а не модернистични привнесени и нетипични за обществото
ни отношения.
Ищецът и пред настоящата инстанция поддържа отношенията й с
починалия да са се отличавали с изключителност в сравнение с обичайните
4
между брат и сестра и смъртта му да е оставила трайни последици у нея,
изразяващи се в ежедневни страдания, потиснатост и болка, които и до
настоящия момент не са изчезнали.
В тази връзка, според св.М, със съпругата му М. М. първоначално
живеели в къща в с.О., за чието ремонтиране помогнал безвъзмездно и брат й
О, а през 2006г. закупили имот в с.М, в което на около километър от него
живеел брат й и заживели там от 2010г. Братът и сестрата поддържали
постоянна връзка, разговаряли често, по празници винаги били заедно и
винаги били в добри отношения. Децата на брат й искали съвети от тях за
живота. След смъртта му тя изпаднала в депресия, спряла да готви и чисти,
затворила се, започнала да пълнее от притеснение, а от стреса получила
гъбички по ръцете и краката, заради които не можела да работи. Децата, които
живеели в чужбина, се обаждали по телефона да я утешават, както и другите
братя идвали да я успокояват. Според св.М Й, сестра му и по-големият му брат
О били в много добри отношения, почти ежедневно се виждали, говорили си,
събирали се по празници, никога не се карали за имоти и наследство, като тя
била загрижена за здравето му, тъй като го болял кръста от вдигането на
тежести в работата. След неговата смърт тя не била същата, затворила се,
спряла да работи, краката й били надути, една година не знаела къде се намира
и всяка сутрин излизала отвън да си пие кафето, мислейки, че брат й ще мине.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелите
досежно появилите се при ищеца здравословни проблеми след смъртта на
нейния брат, тъй като за наличието им и тяхната причинно-следствена връзка
с негативните преживявания по повод загубата му не са представени
надлежни медицински документи, нито са ангажирани специалните знания на
експерт от съответната област. В останалата им част показанията следва да
бъдат възприети при съобразяване на възможната заинтересованост на
свидетелите в полза на ищеца като нейни съпруг и брат по смисъла на чл.172
от ГПК, тъй като изхождат от лица от най-близкото обкръжение на М. с преки
и непосредствени възприятия за нейното състояние и отношенията й с
починалия. Изложените в тази насока от свидетелите обстоятелства, обаче,
обосновават извод между брата и сестрата да са съществували обичайните за
този тип родствена връзка отношения на привързаност, емоционална близост
и морална и материална взаимопомощ и подкрепа, каквито по начало се
5
изграждат още от детството и са присъщи за нормалното общуване между
лица в такава кръвна връзка и родство по съребрена линия. И двамата са
създали свои семейства, живели са в отделни домакинства, макар и в едно и
също населено място през последните повече от десет години, общували са,
помагали са си, но не се установява в живота им да са настъпили конкретни
обстоятелства, наложили съвместно преодоляване на драматични ситуации,
полагане на заместваща грижа или други, в резултат на които помежду им да е
възникнала особена изключително дълбока и трайна емоционална връзка,
която да е извън рамките на обичайната, нито преживените от ищеца душевни
болки и страдания да са така сериозни като интензитет и продължителност, че
да надхвърлят присъщите за загубата на брат негативни преживявания,
каквито се третират в показанията на свидетелите, и да е справедливо да бъдат
обезщетени.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1425 от 02.12.2024г., постановено по гр.дело
№1022/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6