№ 120
гр. Ловеч, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200158 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №9574474 издаден от ОД на МВР Ловеч на Б. И. Ш., ЕГН
********** от гр. С. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,
глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
09.08.2024 год. в 17.20 часа в обл. Ловеч, на ПП І-4, км 35+100, в с. Микре, с АТСС СПУКС
„ARH CAM S1”, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки, при максимално
разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат
толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС „О.К.“, вид лек автомобил с рег. №
*********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена
скорост от 78 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Б. И. Ш., в
която излага, че оспорва, че тя и собственият и лек автомобил са се намирали на посочената
дата и мястото, като твърди, че описаното в електронния фиш административно нарушение
не е извършено. Сочи, че дори и да се приеме, че на посочената дата и място тя е
управлявала процесното МПС, то със сигурност не е управлявала с посочената в ЕФ скорост
от 78 км.ч., която скорост оспорва изрично. Излага, че липсва и точно описание на
местоизвършването на нарушението от гледна точка на особеностите на пътя, като не е ясно
мястото където е установено нарушението пътят от коя категория е пътя и каква е
разрешената скорост в извънградски условия - път извън населено място, тъй като аз твърдя,
че тази скорост е 90 км.ч., на посоченото в ЕФ място липсва знак Б-26. Оспорва също
автоматизираното техническо средство, използвано в конкретния случай, да е одобрен тип
техническо средство за измерване, да е преминало през първоначална, съответно последваща
метрологична проверка, същото да е било разположено и използвано, съгласно изискванията
1
на производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди, че не се установява да е извършила
нарушение по чл.21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с техническо средство
АТСС ARH CAM S 1, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2
от ЗДвП, и е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лв. Отделно от
горното, сочи, че давността в административното производство безспорно е обстоятелство,
изключващо отговорността на нарушителя, а в конкретният случай административно
наказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение,
за което е съставен процесния електронен фиш - 09.08.2024 г. Сочи, че предвид датата на
извършване на нарушението и съответно уведомяването и за същото давността на
административно наказателното производство се явява изтекла и са налице основания за
прекратяване на административно наказателната преписка. Освен посоченото, сочи, че в
разрез с правилата по ЗАНН, административно наказващият орган почти три години от
датата на издаване на ЕФ не е връчил същия, като липсвали каквито и да било данни да е
била търсена и да не е наамерена и това да е препятствало връчването на ЕФ. Сочи, че това
дори и да е било така, наказващият орган е следвало съобразно предвидено от закона, да
отбележи това обстоятелство върху наказателното постановление и то да се счита връчено.
Излага, че в случая е налице неоправдано бездействие на наказващият орган. С оглед на
гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Депозирала е
молба с вх. №3949/27.03.2025 г., с която е направила искане съдът да разгледа делото в
нейно отсъствие и е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателката и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че
жалбоподателката е извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 78 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 28 км/ч. Представена е
като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост
в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението –
2
ПП І –4, км. 35+100, в с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява
и точното отстояние на автомобила от АТСС – 118 метра, като на снимковия материал е
отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока Варна
и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката
на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че
нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно
доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената
превишена скорост е 81 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс –
78 км/ч, като тази скорост е отразена в обжалвания ЕФ, и в същия изрично е отразено, че е
отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер
на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно е посочена разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността от
50 км/час за населено място. Тази забрана е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите
изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство
факти.
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от
ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 78 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката
автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта
на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027
г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от
БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 068-СГ-ИСИС от 21.05.2024 г., от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство №120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за
контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
3
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26
февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която
именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
22.08.2024 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на
09.08.2024 г., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в
ЕФ, а дата 22.08.2024 г. е датата на която е издаден обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.
Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
4
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката Ш.. Разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Жалбоподателката Ш., видно от събраните по делото доказателства е получила обжалвания
ел. фиш, но не е оспорила констатациите по него и не е депозирала декларация, от която да
се установява, че не тя, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с
оглед на което правилно е ангажирана нейната отговорност, като собственик на МПС, с
което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
7959/12.08.2024 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 09.08.2024 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е
въведено в експлоатация на 09.08.2024 г. в 16.40 часа и е работило до 18.55 часа, като са
установени 26 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че
движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
5
във вещественото доказателство – 17.20 часа попада в периода, през който системата е била
експлоатирана – 16.40 до 18.55 часа.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017
г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи
е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в
6
нормативната регламентация към момента приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.23 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила на жалбоподателката Ш.. Съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1,
всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на
ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост,
има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да
бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
7
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателката, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Настоящият състав счита, че категорично е установено и авторството на
деянието. Автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, поради
което и направените в тази насока възражения съдът намира за неоснователни. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол
за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не
ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административно наказващия орган. Не може да има съмнение, че нарушението е
установено на посочените в електронния фиш дата, място и час. Това обстоятелство се
потвърждава от генерираните координати №43.040400 24.531000, кореспондиращи с
изричното пояснение в Протокол рег. № 906р-7950/12.08.2024 г. и в самия ЕФ.
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на
нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
8
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. Съгласно чл. 90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено
от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат
да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със
заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и
издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от
ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни,
които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват дейността
по контрол на пътното движение.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателката не бяха
подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради
което съдът ги намира за неоснователни и голословни.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката Ш. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По делото, както е посочено и по - горе е приета и вложена като доказателство
разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че
процесния ЕФ е издаден на 22.08.2024 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на
жалбоподателката на 06.02.2025 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за
обжалване на същия, като след като на нарушителката е бил връчен ЕФ същата го е
обжалвала в предвидения от закона срок, т. е. реализирала е пълноценно правото си на
защита, с оглед на което и доводите на жалбоподателката за изтекъл давностен срок, както и
за неоправдано бездействие на АНО се явяват неоснователни.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
9
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не
допуска в случая.
По делото и двете страна не са претендирали разноски, а и доказателства за
направени такива не са представени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №9574474 издаден от ОД на МВР Ловеч, с
който на Б. И. Ш., ЕГН ********** от гр. С., с който е наложена на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10