Решение по дело №25/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 91 от 02.12.2024г., постановено по АНД № 176/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, съдът е изменил Наказателно постановление № Р-005292 от 06.06.2024г., издадено от Ц. Х. Х. – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, с което на „ВМ М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], представлявано от управителя В. М. М., е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер 2000 лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 68в във вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 от същия закон, като е преквалифицирал нарушението като такова по чл. 144, т. 3 във вр. с чл. 115а от Закона за Туризма, и е наложил на основание чл. 209 от Закона за туризма административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева.

Срещу това Решение № 91 от 02.12.2024г., постановено по АНД № 176/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, е подадена касационна жалба от Директора на КЗП, чрез процесуалният представител юрисконсулт Р. М., като са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Прави се искане съдът да отмени посоченото решение и да потвърди Наказателно постановление № Р-005292 от 06.06.2024г. като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и касационна жалба от „ВМ М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], представлявано от управителя В. М. М., срещу Решение № 91 от 02.12.2024г., постановено по АНД № 176/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, в която са изложени подробни доводи за неправилност на решението на въззивният съд с искане за отмяна на същото и отмяна на Наказателно постановление № Р-005292 от 06.06.2024г., издадено от Ц. Х. Х. – Директор на РД Русе към Комисията за защита на потребителите.

В съдебно заседание Директорът на РД гр. Русе към КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

„ВМ М.“ ЕООД, ЕИК: *********, редовно призовано, в съдебно заседание, не се явява законният представител и процесуалният представител адв. С. С. от АК гр. Ловеч. Представени са писмени бележки от адв. С. с изложени подробни аргументи по същество, като се прави искане съдът да отмени обжалваното Решение № 91 от 02.12.2024г., постановено по АНД № 176/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен и да отмени Наказателно постановление № Р-005292 от 06.06.2024г., издадено от Ц. Х. Х. – Директор на РД гр. Русе към КЗП, както и да присъди на дружеството разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор С. И. изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби и счита, че следва да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Тетевен като правилно и законосъобразно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от касационните жалбоподатели касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което съдът счита, че са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Тетевен е образувано по жалба на „ВМ М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], представлявано от управителя В. М. М., против Наказателно постановление № Р-005292 от 06.06.2024г., издадено от Ц. Х. Х. – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от ЗЗП.

Административнонаказателната отговорност на „ВМ М.“ ЕООД е била ангажирана за това, че при извършена проверка на 13.12.2023г. в място за настаняване „MAXIM“ с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, [улица], където търговецът „ВМ М.“ ЕООД осъществява дейност „хотелиерство“, е констатирано, че на видно място в обекта няма поставено удостоверение за категоризация или временно удостоверение, но на видно място е поставена метална табела по чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма с обявен вид на обекта „хотел“, с което е прието, че се предоставя невярна и подвеждаща информация относно вида на туристическия обект семеен хотел „MAXIM“, като се посочва, че е хотел, както и че има ресторант и бар.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН и НП са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че визираното в АУАН и в НП нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ВМ М.“ ЕООД, не е доказано в пълен обем, а е приел, че дружеството е извършило нарушение по чл. 114, т. 3 във вр. чл. 115а от Закона за туризма, поради което е приложил чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и е преквалифицирал описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените факти, под друга нарушена законова разпоредба. В обжалваното решение Районен съд гр. Тетевен е приел, че доколкото в случая следва да се приложи „закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, е налице несъществена промяна на релевантните за административнонаказателното обвинение факти, с които факти нарушителят е бил запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на защитата по тях, а именно за нарушение на чл. 114, т. 3 във вр. с чл. 115а от ЗТ и е наложил на „ВМ М.“ ЕООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от ЗТ.

Настоящият касационен състав намира Решение № 91 от 02.12.2024г., постановено по АНД № 176/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, предмет на касационен контрол, за правилно, обосновано и законосъобразно.

Обсъдени са събраните по делото доказателства, като районният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя не е доказано в пълен обем. Правилно съдът е приел, че към датата на извършената проверка – 13.12.2023г. жалбоподателят е притежавал Временно удостоверение за семеен хотел № 23/07.11.2024г. , което не е било поставено на видно място в обекта. Изложени са мотиви, че съгласно §1, т. 23 от ДР на ЗТ „Семеен хотел" е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения. Съгласно §1, т. 17 от ДР на ЗТ „Хотел" е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003г. и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. В конкретният случай туристическият обект е бил категоризиран като „семеен хотел“, като временното удостоверение е било издадено преди проверката, но същото не е било в обекта. Безспорно установено е и не е налице спор между страните, че обектът е разполагал със снек бар. Прието е, че съгласно разпоредбите на ЗТ както в ресторанта, така и в снек бара се предлага и храна, като за хотел и семеен хотел изискването е да има поне едно заведение за хранене и развлечения, каквото в случая е налице. Освен това първоинстанционният съд е изложил в решението си, че за хотели, изградени преди 1 юни 2003г. и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. По делото няма данни кога е изградена сградата и изградена ли е същата като хотел, но съгласно Решение № 153 от 24 февруари 2012г. за обявяване списък на курортите в република България и определяне на техните граници, град Тетевен е курорт и е обявен за такъв със Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963г.).

Настоящият касационен състав споделя така приетото от първоинстанционния съд и счита, че не са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от „ВМ М.“ ЕООД нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от ЗЗП. Освен това по делото няма каквито и да било данни, че е налице заблуден потребител относно вида на туристическия обект и именно предвид тази заблуда, същият да е направил избор, който не би направил, ако на обекта беше поставена табела „семеен хотел“, вместо „хотел“.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е доказано извършено от „ВМ М.“ ЕООД нарушение по чл. 114, т. 3 във вр. с чл. 115а от ЗТ. Безспорно е, че Временното удостоверение за категоризация № 23/07.11.2023г. не е било поставено на видно място в обекта, с което е осъществен състава на посоченото нарушение.

Съдът намира за неоснователни направените с двете касационни жалби възражения. Неоснователно е отразеното от адв. С. С. – процесуален представител на „ВМ М.“ ЕООД, че от датата на съставяне на АУАН до издаването на Наказателното постановление е изтекъл срок повече от една година. Нарушението е установено на 13.12.2023г., АУАН е съставен на 11.03.2024г., а Наказателно постановление № Р-005292 е издадено на 06.06.2024 година. Не са изтекли давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП.

Неоснователно е и възражението, направено от адв. С., че не е ясно с кой Констативен протокол е констатирано нарушението. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че за констатациите от извършената проверка е бил съставен Констативен протокол № К-2738256/13.12.2023г., който е приложен като доказателство по делото. Действително в края на обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че „Нарушението е констатирано с Констативен протокол № К-2738299/05.01.2024г. и е съставен акт № 005375 от 05.04.2024г.“. Съдът приема, че това се дължи на техническа грешка при изписването на номера и датата на КП и АУАН, тъй като в НП изрично е посочено, че същото се издава въз основа на Акт № 005292/11.03.2024г., съставен от К. С. И. – главен инспектор в РД гр. Русе към КЗП и за констатациите от проверката е съставен Констативен протокол № К-2738256/13.12.2023г., които са приложени към преписката.

Неоснователни са и възраженията, направени в касационната жалба от Директора на РД гр. Русе към КЗП, по изложените по-горе аргументи от съда за недоказаност на нарушението по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от ЗЗП.

В обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви относно направените възражения от страна на жалбоподателя, които настоящият касационен състав напълно споделя. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

Настоящият касационен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от „ВМ М.“ ЕООД нарушение е по чл. 114, т. 3 във вр. с чл. 115а от ЗТ, а не както е установено в съставения АУАН и издаденото НП, че е налице нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от ЗЗП.

По изложените съображения, настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

При този изход на спора и предвид приемането на подадените две касационни жалби за неоснователни, не следва да се присъждат разноски на страните.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 02.12.2024г., постановено по АНД № 176/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.