№ 112
гр. гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500044 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№270892/06.12.2021 год. на “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр. С.р.Л,бул."П.Д."
№**,ет.* срещу решение №260580 /08.11.2021 год. по гр. д.№ 3218/2020 год.
на Районен съд Добрич, с което са отхвърлени предявените от дружеството
срещу ПЛ. ТР. АТ. ,ЕГН ********** искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване на вземания по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 862/25.08.2020 год. , издадена
по ч.гр.д. № 2060/2020 год. по описа на Добрички районен съд за
сумите:1./558.79 лева –неплатена главница за периода 28.04.2015 год. –
22.06.2016 год. по договор за кредит № *** от 27.02.2015 год. , сключен
между “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД ,гр. С. , ЕИК *** в качеството на кредитор и
ПЛ. ТР. АТ. в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 20.08.2020 год. до окончателното изплащане
;2./122.22 лева – договорна лихва за периода 28.04.2015 год. – 22.06.2016 год.
и 3./42.13 лева – обезщетение за забава за периода 19.07.2019 год. – 12.03.2020
год.
1
Районният съд не изпълнил задълженията си по чл.146 ал.2 от
ГПК,както и неточно приложил разпоредбите на чл.10 ал.1,чл.18 ал.1 т.1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние . При наличието
на предпоставките по чл. 13 ал.4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги ,следвало да се приеме че
представения по делото документ-договор за кредит,възпроизведен на
хартиен носител е саморъчно подписан документ и се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК.Това от своя страна
,безспорно доказвало възникването на заемното правоотношение между
цедента (праводател на ищеца) и ответника,чиято разновидност представлява
договора за кредит.Отправено е искане обжалваното решение да бъде
отменено и спора решен по същество от въззивния съд, който постанови
уважаване в цялост на исковата претенция.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 18.11.2021 год., жалба рег.№270892/06.12.2021 год.
,изпратена по пощата на дата 02.12.2021 год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна ПЛ. ТР. АТ. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана.Обжалваното решение било постановено при
направен правилен извод за недоказаност на наличие на облигационна
обвързаност между страните-сключен договор в ясно разписана процедура по
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Приложения по
делото договор не съдържал задължителни реквизити по чл.11 от Закона за
потребителския кредит,съдържащата се в него клауза за възнаградителна
лихва била недействителна поради прекомерния й размер,както и липсвало
надлежно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия.Вън от
горното ,по отношение на претенцията била изтекла погасителната давност по
чл.111 от ЗЗД.
Решението е постановено по предявени кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземания,произтичащи от чл.79 ал.1 от
ЗЗД,във връзка с чл.9 от ЗПК ,чл.6 от ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД,предмет на
заповед по чл. 410 от ГПК № 862/25.08.2020 год. , издадена по ч.гр.д. №
2060/2020 год. по описа на Добрички районен съд ,по силата на която е
2
разпоредено длъжникът ПЛ. ТР. АТ. да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата от 723.14 лв.,от която главница :1./558.79 лева по
договор за кредит № *** от 27.02.2015 год. , сключен между “АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД ,гр. С. , ЕИК *** в качеството на кредитор и ПЛ. ТР. АТ. в
качеството на кредитополучател,вземането по който е прехвърлено на
19.07.2019 год. по силата на договор за цесия в полза на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
20.08.2020 год. до окончателното изплащане;2./122.22 лева – договорна лихва
за периода 28.04.2015 год. – 22.06.2016 год. и 3./42.13 лева – обезщетение за
забава за периода 19.07.2019 год. – 12.03.2020 год.
Претенцията е основана на твърдения за сключен между “АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД ,гр. С. , ЕИК *** в качеството на кредитор и ПЛ. ТР. АТ. в
качеството на кредитополучател договор за кредит № *** от 27.02.2015 год.
при условията на ЗПФУР. Кредиторът се е задължил да предостави на
кредитоискателя парична сума в размер на 600.00 лева.Съгласно погасителен
план кредитът е следвало да бъде върнат в срок до 22.02.2016 год. на 12 равни
месечни вноски.На 19.07.2019 год. било подписано приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2019 год. , по силата
на който вземането на“АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД ,гр. С. ,произтичащо от договор
за потребителски кредит № ***/27.02.2015 год. било прехвърлено на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Длъжникът не изпълнил
задълженията по договора с изтекъл падеж на 22.02.2016 год.,поради което
ищецът иницирал заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК,а след
постъпило възражение от ответника и настоящото исково производство за
установяване на вземанията си.
Претенцията е оспорена от длъжника по причина липса на
облигационна връзка между страните по договор за кредит,сключен от
разстояние. Сочи,че не бил получавал договорената между страните
сума.Навел е доводи за недействителност на съглашението,както и за
погасяване по давност на процесните вземания.
Първоинстанционният съд е постановил отхвърляне на претенцията по
съображения,че представените на хартиен носител договор и общи условия
към него не доказват постигнато съгласие за сключване на договор за
кредит,въвеждането на лични данни в системата на ищеца не било достатъчно
3
за да се приеме,че ответникът е дал съгласие за сключване на договора .Освен
липсата на съгласие от страна на ответника за сключване на договора,не били
ангажирани и доказателства за предоставяне на сумата по кредита.
Точката на противопоставяне между страните е дали е действително
сключен договорът за кредит, който представлява правопораждащият
юридически факт, от осъществяването на който ищецът извлича
основателността на претенциите си.
Приложените по делото документи:договор за кредит №
***,Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителските кредити Приложение № 2 към чл.5 от Закона за
потребителския кредит,както и Общи условия на“АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД ,гр.
С. ,приложими към договори за потребителски кредит в своята цялост
представляват годни доказателствени средства, установяващи само
постигнато съгласие за сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, но не и предаването на договорената сума от кредитодателя, в чиито
права е встъпило дружеството - ищец.
Процесният договора е сключен от разстояние, каквато възможност се
предвижда по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден
специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. В ал. 2 на чл. 18 от
ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, понастоящем с
променено наименование ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е словесно
изявление, предоставено в цифрова форма чрез общо приет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр е лицето от името на което е извършено електронното изявление – чл.
4
2, ал. 2 във вр. с чл. 4 ЗЕДЕУУ. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във вр.
с чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. "електронен документ" означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови
запис. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с
чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. се считат данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва за да се
подписва. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за
автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на
документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава
законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1
ГПК).Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание-така решение №
70/19.02.2014 год. по гр.д.№ 868/2012 год. на ВКС,ІV г.о.В случая, ответникът
не е поискал представянето на документите на електронен носител,поради
което и тези на хартиен носител,заверен от ищеца доказват сключване на
договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Независимо от изложеното, по делото не е доказано възникването на
заемно правоотношение между цедента (праводател на ищеца) и ответника,
чиято разновидност представлява договорът за кредит. Договорът за заем е
реален договор,поради което постигането на съгласие между страните не е
достатъчно условие,а фактическият състав на сключването му завършва с
предаване на паричната сума на заемополучателя - ответник в
5
производството. Такива са и предвижданията на чл.1.6 от договора за
потребителски кредит № ***/27.02.2015 год. и чл.6.1 от Общите условия,
съобразно които предоставянето на кредита се извършва чрез системата на
ePay.bg , а договорът влиза в сила от датата на превеждане на заема по
банковата сметка на кредитополучателя или по негова микросметка в
системата на ePay.bg. Тези обстоятелства не са установени по делото.
Неоснователно е възражението на дружеството-въззивник, че
първоинстанционният съд не изпълнил задълженията си по чл.146 ал.2 от
ГПК . В съдебното заседание от дата 19.05.2021 год.,съдът е указал на
дружеството, че негова е доказателствената тежест да установи сключването
на договор за кредит, предаване на сумата и прехвърляне на вземането по
договора за кредит,както и е уважил направеното от ищеца искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение,
усвоена е ли заемната сума и кога.Задължение е на съда да укаже на
страната,за кои от твърдените факти не сочи доказателства,но не и че
ангажираните такива не са достатъчни за установяване на твърденията й.
Следва да се отбележи, че цесионера трябва да докаже съществуването на
вземането, с оглед изискването правата, които се прехвърлят да бъдат
действителни. Именно, поради това законодателя е въвел като изискване, с
разпоредбата на чл. 99 ал.3 от ЗЗД задължение на предишния кредитор да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането. Съобразно чл.1.9, чл. 2.2.1 и чл.4.7 от сключения на
дата 19.07.2019 год. между “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД ,гр. С. ,като продавач и
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,като купувач договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия),цялата документация,вкл. в електронен
формат на електронен носител във връзка с процесния кредит ,съдържаща и
доказателство,че заемната сума е преведена се предава от продавача на
купувача с нарочен протокол и описва в приложение. За изпълнение на
поставената задача ,ищецът е предоставил на вещото лице справка извлечение
от системата на първоначалния кредитор “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД ,гр. С., сред
които не са налични данни/документи ,кога е била предадена, съответно
усвоена сумата по процесния кредит от ответника.
С оглед на горното следва да бъдат приети за недоказани твърденията
на ищеца, че между “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД ,гр. С. и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит, вземания по което
6
впоследствие да са му прехвърлени, поради което претенцията е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено, поради което и
на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260580 /08.11.2021 год. по гр. д.№ 3218/2020
год. на Районен съд Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7