Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260060 Година 07.04.2023 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На девети март две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9395 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
за делба във фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение № ……….. постановено
по гр. дело № 9395/2019 г. по описа на XIII граждански състав, е допуснато извършването
на съдебна делба между Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез …. К.А.К.,***, от една страна и К.П.М. ЕГН ********** и адрес ***, от друга, на
съсобствени недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 47295.18.8, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село М..., Община Р..., П...
облает, одобрени със ……. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота с. М..., местност „Б...В...",
с площ от 3
480 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, при съседи: имоти с идентификатори 47295.18.24, 47295.18.4, 47295.18.23, 47295.18.9, 47295.18.11, 47295.18.10 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
47295.18.9, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село М...,
Община Р..., П... облает, одобрени със Заповед № …………. с адрес на имота с. М..., местност „Б...В...", с площ от 160
кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване - за селскостопански,
горски, ведомствен път, при съседи: имоти с идентификатори 47295.18.10, 47295.18.8, 47295.18.23, 47295.18.27, 47295.18.11, ПРИ
КВОТИ:
1/2(една втора) идеални части за Г.П.М. и 1/2(една втора) идеални части за К.П.М..
В хода на производството на …… е
починал съделителят К.П.М. ЕГН **********, като съдът е
конституирал наследниците му по закон Р.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М.
ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; Р.К.М. ЕГН **********,
с адрес: ***.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
I.По извършване на
делбата:
До делба са допуснати два недвижими имота,
от които са обособени четири отделни имота – УПИ 18.38-І, производство на
бетонови изделия и търговия със строителни материали, 1 500 кв.м.; УПИ
18.39-ІІ, производство на бетонови изделия и търговия със строителни материали,
1 979 кв.м.; ПИ 47295.18.36, 71 кв.м.; ПИ 47295.18.37, 89 кв.м.,
посредством изменение на ПУП – План за регулация .
Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК/чл.292 ГПК/отм./, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК/чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./ или чрез изнасяне на имота на публична продан,
като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено
значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече
реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално
обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй
като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот,
който представлява изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН, като
предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот. Имотите не
се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител,
макар те да са неравностойни, а когато са по-малко, но в делбата участват
наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата
следва да се извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този
способ съгласието на всички съделители.
Съгласно чл. 69 ЗН, всеки наследник
може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба
следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите
е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти. Публичната продан е
допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки
имот е реално неподеляем. Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО
на ВКС. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право
съсобственикът има както по отношение на всеки един имот /при наличие на
възможност за реалното му поделяне/, така и по отношение на всяка съвкупност от
имущества от съответен вид. Съдът дължи извършване на делбата по начин,
осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти
/или на обособените дялове/ е равен или по-голям от броя на съделителите. В
този смисъл решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на Първо ГО на ВКС;
решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение
№29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение
№118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на Второ ГО на ВКС. IIІ.1.Възлагане по
чл.349 ГПК/чл.288 ГПК/отм./ IIІ.1.1.Чл.349,ал.1 ГПК/чл.288,ал.2 ГПК/отм./
Налице са четири новобразувани имота,
но за двата имота ПИ 47295.18.36 и ПИ 47295.18.37 се установява, че по проект същите
са предвидени за път/локално платно/. Направено е искане от съделителите тези
два имота да не бъдат разпределяни.
Същевременно са събрани
доказателства за ползване на имот с идентификатор
47295.18.8
и извършени подобрения в него от „Стройстарт -91“ ЕООД, ЕИК ……….., чийто
едноличен собственик на капитала и …….е бил до смъртта си К.П.М..
За същото свидетелства в показанията си …. Н…. В…. Б….
С
оглед установеното ползване и извършените подобрения в двата първоначални
имота, съдът намира, че жребият се явява неудобен за извършване на делбата.
Ето защо съдът намира, че следва да извърши
делбата чрез разпределение по квоти, като всеки съделител получи реален дял
съобразно квотата си в съсобствеността.
Следва
да се отбележи, след смъртта на К.П.М., неговата квота се
наследява от наследниците му по закон, които са конституирани като съделители в
производството.
Приети
са две заключения, с които е извършена оценка на новобразуваните дялове,
съответно на вещото лице В.Р. и на вещото лице И.Г.. Съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице Г., тъй като то е съобразено с обстоятелството,
че в единия от новообразуваните имоти преминава водопровод.
Съгласно
това заключение УПИ 18.38-І,
производство на бетонови изделия и търговия със строителни материали,
1 500 кв.м. с идентификатор № 47295.18.38 е на стойност 126 700,00
лева; УПИ 18.39-ІІ, производство на
бетонови изделия и търговия със строителни материали, 1 979 кв.м. с идентификатор
№ 47295.18.39 е на стойност 126 850,00 лева; ПИ 47295.18.36, 71 кв.м. с идентификатор № 47295.18.36 е на
стойност 3 800,00 лева; ПИ
47295.18.37, 89 кв.м. с идентификатор № 47295.18.37 е на стойност
4 800,00 лева;
Общата
стойност на дяловете е 262 150,00
лева.
По
делото са събрани гласни доказателства – показанията на ……. Н…. В….. Б….. за
това, че в частта на допуснатия до делба имот, съставляваща УПИ 18.38-І, производство на бетонови изделия
и търговия със строителни материали, 1 500 кв.м. са били изградени склад и
навес. Същите са били изградени от „Стройстарт -91“ ЕООД, с … К.П.М..
За ползването С… А… Ч…
Съобразявайки изложените принципи, съдът
намира, че най-справедливо и законосъобразно разпределението се извършва по
следния начин:
Р.Д.М. ЕГН **********, П.К.М. ЕГН **********,
П.К.М. ЕГН ********** и Р.К.М. ЕГН **********, всички като наследници на К.П.М.,
да получат в дял УПИ 18.38-І,
производство на бетонови изделия и търговия със строителни материали,
1 500 кв.м. с идентификатор №
47295.18.38, на стойност 126 700,00
лева.
Г.П.М. ЕГН **********, да получи в дял УПИ 18.39-ІІ, производство на бетонови
изделия и търговия със строителни материали, 1 979 кв.м. с идентификатор № 47295.18.39, на
стойност 126 850,00 лева.
II.Уравнение на дяловете:
На Р.Д.М. ЕГН **********, П.К.М. ЕГН **********, П.К.М. ЕГН ********** и Р.К.М.
ЕГН **********, следва да бъдат изплатени
от Г.П.М.
ЕГН **********, 150,00 лева за уравнение на дяловете им.
ІII.По претенцията по сметки с правно основание чл. 31
ал.2 от ЗС:
Съделителят Г.П.М. е предявил
претенция по сметки против ответниците Р.Д.М. ЕГН **********, П.К.М. ЕГН **********,
П.К.М. ЕГН ********** и Р.К.М. ЕГН **********, като наследници на К.П.М. починал на …. за лишаването му от
правото и на ползване на 1/2 ид.ч. от процесния имот в размер на 3 657,00
лева представляващи половината от месечния пазарен наем за периода 17.06.2019
г./датата на поканата – връчване на исковата молба / до 22.07.2020 г. /датата
на предявяване на претенцията/.
Ответниците по претенцията са я оспорили, като са заявили че оспорват и
обстоятелствата, на които е основана. оспорил
претенцията по основание и по размер.
Правото на обезщетение срещу
ползването на собствената на ищеца част от процесния имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
За да е налице основание за определяне на
дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2
ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г.
на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31
ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
С исковата молба ищецът по претенцията Г.М.
е поискал да му се изплаща обезщетение в размер на месечния пазарен наем за
неползване на допуснатия до делба имот. Исковата молба, в която е обективирана
поканата е била връчена на ответника по делото на …
Изготвено
е допълнително заключение по допусната съдебно-техническа експертиза от 14.09.2020
г. на вещото лице В.Р., от което се
установява, че месечния пазарен наем за ползване на процесните имоти за периода
01.10.2017
г. до 22.07.2020 г. за 1/2 ид.ч. е в общ размер на 3 791,00 лева.
В показанията си пред съда ….. С…. А….Ч…
заявява, че имота е бил отдаван под наем от К.М.. Заявява, че Г.М. нямал достъп
до имота, защото бил заключен. Н… В… Б…
участвал при изграждането на оградната мрежа и склада в имота, заявява, че бил
служител на „Стройстарт - 91“ ЕООД.
Ремонта на обекта започнал през 2015 г. и от тогава знаел, че съществува
мястото. Твърди, че вратата на мястото била на релса и се плъзгала, но не се
заключвала. Нямало и катинар. Заявява, че шеф на фирмата бил К.М., а Г.М. не го
познавал.
С оглед събраните доказателства, съдът
намира, че единственото доказателства за това, че ищецът по претенцията е нямал
достъп до имота, че същия се е заключвал са показанията на Ч… Тези обстоятелства не бяха подкрепени с
друго доказателство, а Ч… е пристрастен,
като … на ищеца и съдът не може да кредитира неговите показания изцяло.
Съдът намира, че не се установиха
предпоставките за определяне на дължимо обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от
ползване и писмено поискване, при
условията на пълно и главно доказване, с оглед на което ще следва да отхвърли претенцията като неоснователна и нeдоказана.
Поради
отхвърляне на претенцията, съдът ще следва да осъди ищецът по нея Г.М., да
заплати по сметка на съда в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса
в размер на 146,28 лева.
С оглед отхвърляне на първоначално
предявената претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, съдът ще следва да се произнесе по
предявената такава при условията на евентуалност по чл.30 ал.3 от ЗС.
ІV. По претенцията по сметки с правно
основание чл. 30 ал. 3 от ЗС:
Съделителят
Г.П.М. е предявил претенция по сметки против ответниците Р.Д.М. ЕГН **********, П.К.М.
ЕГН **********, П.К.М. ЕГН ********** и Р.К.М. ЕГН **********, като наследници на К.П.М. починал на …. в
размер на 9 600,00 лева, представляваща 1/2 от получавания от К.П.М. наем за процесния
имот за периода 01.10.2017 г. до
22.07.2020 г., или по 300,00 лева месечно.
Твърди се от ищецът, че К.М. е предоставил
целия имот под наем на трето лице и е
извличал доходи от него. Твърди се, че договорът за наем, по данни от трети
лица, е сключен през есента на 2017 г. и наемът е бил в размер на около 600,00
лева.
Ответниците
по претенцията оспорват същата с твърдението, че е неоснователна. Оспорват се
обстоятелствата, на които се позовава ищеца.
В
чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден
институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва
да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а
под “тежести” – разноските за вещта.
Писмено
поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото
съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от
съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и
граждански плодове.
По
делото е прието заключение на вещото лице В.Р.
по съдебно-техническа
експертиза от 14.09.2020 г. от което се установява, че размера на наема за
периода 01.10.2017 г. до 22.07.2020 г.
за 1/2 ид.ч. е 9 392,00 лева.
Единственото
доказателство сочещо, че К.М. е отдавал под наем процесния имот, са показанията
на ……..С… А…Ч……. на ищеца Г.М.. Същият заявява, че през м. юли … са минавали
покрай имота и тогава при разговор с
жена от работниците разбрали, че имота е отдаден под наем от К.М.. От табелите
разбрали, че фирмата се занимавала с дърводобив и продажба на дърва. Съдът не
може да кредитира тези показания без подкрепата на други доказателства, тъй
като се касае за заинтересован свидетел.
Съдът намира, че не се установиха предпоставките за определяне
на дължимо обезщетение по чл. 30,
ал. 3 от ЗС, при условията на пълно и главно доказване, с
оглед на което ще следва да отхвърли претенцията
като неоснователна и нeдоказана.
V. По разноските:
С
оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са
едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските следва да останат за
страните така както са ги направили. Дължат се единствено разноски във връзка с
претенциите по сметки.
Ответната страна е представила списък по
чл.80 от ГПК, за разноски направени за повторни експертизи/л.239 от делото/.
Същите обаче касаят оценка на допуснатите до делба имоти и новообразуваните
такива, а не претенциите по сметки.
Ето защо съдът намира, че не следва да присъди разноски на
ответниците по претенциите.
VІ. Държавни такси.
Съделителите
на основание чл. 355 от ГПК, ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавни
такси по сметка на ПРС в полза на държавата по бюджета на съдебната власт върху
стойността на дяловете си, които са по 1/2 ид.ч. Общата стойтост на делбената
маса е оценена на 262 150,00 лева съгласно неоспореното заключение на вещото
лице И.Г.. Всеки от съделителите има по 1/2 ид.ч.(131 075,00 Х 4% =
5 243,00 лева)
Или
съделителят Г.П.М. ще
следва да заплати държавна такса в размер на 5 243,00 лева, а съделителите Р.Д.М.
ЕГН **********, П.К.М. ЕГН **********, П.К.М. ЕГН ********** и Р.К.М. ЕГН **********, ще следва да заплатят общо 5 243,00 лева, по сметка на ПРС в полза на
бюджета на съдебната властта.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание член 353 от ГПК, в дял на Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез … К.А.К.,***, УПИ 18.39-ІІ, производство на бетонови
изделия и търговия със строителни материали, 1 979 кв.м. с идентификатор № 47295.18.39, на
стойност 126 850,00 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание член 353 от ГПК, в общ дял на Р.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***;
П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; Р.К.М.
ЕГН **********, с адрес: ***, като наследници на К.П.М., поч. на… всички чрез …
М…. Х….. със съдебен адрес:***, УПИ
18.38-І, производство на бетонови изделия и търговия със строителни
материали, 1 500 кв.м. с идентификатор
№ 47295.18.38, на стойност 126 700,00
лева.
ОСЪЖДА Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез … К.А.К.,***, да заплати на Р.Д.М.
ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********,
с адрес: ***; Р.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследници на К.П.М.,
поч. на … всички …. М…. Х…. със съдебен адрес:***, сумата от 150,00(сто и петдесет)лева, за
уравнение на дяловете им.
ОСЪЖДА Г.П.М. ЕГН **********
с адрес: ***, чрез ….. К.А.К.,***, да заплати по
сметка на ПРС, в полза на бюджета на Съдебната власт, държавна такса върху дела си в размер на 5 243,00(пет хиляди двеста четиридесет и три)лева.
ОСЪЖДА Р.Д.М.
ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********,
с адрес: ***; Р.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследници на К.П.М.,
поч. на …. всички чрез … М… Х.. със съдебен адрес:***, да заплати по сметка на
ПРС, в полза на бюджета на Съдебната власт, държавна такса върху дела си в размер на 5 243,00(пет хиляди двеста четиридесет и три)лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС на Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез … К.А.К.,***, против Р.Д.М. ЕГН **********,
с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с
адрес: ***; Р.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследници на К.П.М.,
поч. на …, всички чрез … М…. Х… със съдебен адрес:***, за заплащане на сумата
от 3 657,00
лева представляващи половината от месечния пазарен наем за периода 17.06.2019
гдо 22.07.2020 г. по отношение на допуснатите до делба имоти, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ предявената при условие на евентуалност искова претенция с
правно основание чл.30 ал.3 от ЗС на Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез ….К.А.К.,***, против Р.Д.М. ЕГН **********,
с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; П.К.М. ЕГН **********, с
адрес: ***; Р.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследници на К.П.М.,
поч. на…. всички чрез …. М…. Х……. със съдебен адрес:***, за заплащане на сумата
от на 9 600,00 лева, за периода
01.10.2017 г. до 22.07.2020 г., представляваща половината от месечния пазарен наем за допуснатите до
делба имоти, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Г.П.М. ЕГН **********
с адрес: ***, чрез …. К.А.К.,***, да заплати по
сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по главния
иск в размер на 146,28(сто четиридесет и шест лева и 28 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.