Р Е Ш Е Н И Е
№ 2112
гр.Пловдив, 07.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5301/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 111 от 19.07.2018г., издадено от М.
Х. Д., на длъжност *** РДГ -Пловдив, с което на З.Г.Д., ЕГН:**********, с адрес
***,
1.на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено административно
наказание - глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.
1.на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено административно
наказание - глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че отразеното в мотивната част не отговаря на
фактическата обстановка, предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателят Д. – адвокат Д. поддържа жалбата
като сочи, че не е установен нарушителят във връзка с установената като добита
дървесина, описаното, че това е жалбоподателя Д., не отговаря на
действителността, същият не е наемател на хижата, която е наета от
„Ком-Емине-3Д“ ЕООД. В този смисъл посочва, че актосъставителя сочи само
самопризнания, не са използвани писмени и други средства, имало е други секачи,
както и туристи, които са сами са решили да вземат дървесина по пътя. Също
застъпва становище за липса конкретика относно мястото на извършване на
нарушението, служителите не са изпълнили задължението си да носят GPS-устройства. На следващо място сочи, че за
дървесината предмет на настоящото производство по делото е представен превозен
билет, който е дори за по-голямо количество и е логично част от дървесината
вече да е била използвана, както и че дървесината не е била по съответния ред и
средства. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят Д. поддържа казаното от процесуалния си представител и
заявява, че няма какво да добави.
Ответната страна – РДГ – Пловдив изпраща писмено становище в което
излага счетените за установени обстоятелства, поддържа, че нарушението е
установено, наказанието е правилно определено, предлага жалбата да бъде
оставена без уважение. Процесуалния представител на РДГ – Пловдив – юрисконсулт
оспорва жалбата, сочи че от събраните доказателства нарушението се установява
по несъмнен начин, Д. сам е дал обяснения в качеството си на стопанисващ хижата,
още от Търговския регистър се установява, че той е *** на капитала на „Ком-Емине-3Д“
ЕООД. Поддържа, че нарушението е установено по безпосрен начин, мястото е
установено с GPS-устройство,
измерването е извършено по надлежния начин, не е установен произхода на
дървесината, но нарушението е свързано с нейното съхраняване. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 31.07.2018г. видно от приложената към наказателното
постановление известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
07.08.2018г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.04.2018г., около 13:00 часа, в землището на с.Добралък,
м.Чернатица, свидетелите Б.Н.Т. и Р.В.А., в качеството им на *** в РДГ-Пловдив
извършили проверка в района на хижа Чернатица. При това и при самата хижа
свидетелите Т. и А. установили разтоварени дърва, маркирани с горска марка,
които към този момент били нарязвани. На друго място обаче, но отново до самата
хижа, свидетелите Т. и А. констатирали друга купчина с дърва, покрити с найлон,
които били видимо различни – пресни-мокри дърва, от установените преди това.
Дърветата от втората купчина били от вида бук, с обем – 2,5 пр. куб.м. и не
били маркирани с контролна горска марка или съответно - с производствена марка.
На място бил жалбоподателя З.Г.Д., който заявил на свидетелите Т. и А., че
въпросните немаркирани дърва ги добил сам, тъй като доставените му от дружество
„Стиви Лес“ ООД му се сторили малко. Жалбоподателят Д. не по представил
превозен билет за същата дървесина.
С оглед на горното, на място свидетелят Б.Н.Т. съставила АУАН с бланков
номер 002441 от15.04.2018г. срещу жалбоподателя Д. за нарушения на чл.266, ал.1
във вр. с чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, който жалбоподателят Д.
подписал. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели Б.Н.Т. и Р.В.А., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, включително начина на
установяване дървесината, липсата на контролна горска марка и превозен билет за
същата, както и обясненията на жалбоподателя Д. по случая, а именно – че сам е
добил същата. Съдът намира показанията на свидетелите Т. и А. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
На изнесеното от свидетелите Т. и А. по никакъв начин не противоречи
посоченото от свидетеля Р. К. П., който сочи, че бил този ден на хижа Чернатица
и помагал на Д. да реже дървета, както и че предния ден туристи, с които се
качвал на хижата, взели няколко дървета по пътя. Показанията на П. добре
кореспондират с тези на Т. и А., които сочат, че действително видели лица,
които режели дървета от едната купчина дърва – тези с нанесена контролна горска
марка. От последното обаче не следва никакъв извод в смисъл, че Д. няма
отношение към установената на друго място
до хижата дървесина без нанесена контролна горска марка. По никакъв начин също
не може да бъде сторено заключение, че донесените от неустановените туристи
неизвестно колко дървета, събрани по пътя, имат каквато и да е връзка с
немалкото количество от 2,5 пр. куб.м. дърва, установени до хижата, още повече
последните били завити с найлон и очевидно – съхранявани, а П. сочи, че
туристите просто донесли няколко дървета, за да си запалят огън.
Също така, на посоченото от свидетелите Т. и А. не противоречи и
изнесеното от свидетеля В. К. К., който сочи, че доставял дървесина на Д.
посредством дружеството си „Стиви Лес“ ООД, доколкото последното е безспорно по
делото, но същото по никакъв начин не противостои на заключението, че Д. сам е
добил и друга такава дървесина.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – саморъчни обяснения на жалбоподателя Д. от 15.04.2018г., в които съшия сочи, че е наемател на хижа
Чернатица, били му доставен дървен материал от дружество „Стиви Лес“, но тъй
като му се сторил по-малко от 5 куб. метра,
си взел още от сечището.
Съдът съобрази още и представените по делото оригинал на превозен билет
и заверено копие от тестов билет, от които се установява, че дружество „Стиви
Лес“ ООД е доставяло на „Ком-Емине-3Д“ ЕООД дървен материал, което
обстоятелство отново не противоречи на установеното от съда като фактическа
обстановка, а именно – че Д. сам е добил и друга такава дървесина.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № РД49-199
от 16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните – от която се установява
материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от Закона за горите.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което З.Г.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на:
1. чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите – за това, че на 15.04.2018г.,
около 13:00 часа, в землището на с.Добралък, м.Чернатица, хижа Чернатица е
съхранявал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, а именно – 2,5 пр. куб.м. дърва за огрев от бук.
2. чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите – за това, че на 15.04.2018г.,
около 13:00 часа, в землището на с.Добралък, м.Чернатица, хижа Чернатица е
съхранявал дървесина, непридружена с превозен билет, а именно – 2,5 пр. куб.м.
дърва за огрев от бук.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя в смисъл, че
не е установен нарушителят във връзка с установената като добита дървесина,
описаното, че това е жалбоподателя Д., не отговаря на действителността, същият
не е наемател на хижата, която е наета от „Ком-Емине-3Д“ ЕООД. В случая е
напълно ирелевантно кой е наемателят на хижа Чернатица, след като по делото
несъмнено установено, че лично жалбоподателя Д. е държал установения дървен
материал – както вече бе посочено, същото се установява както от показанията на
свидетелите Т. и А., така и от собственоръчните обяснения на Д. от
15.04.2018г., в които съшия сочи, че е
наемател на хижа Чернатица, били му доставен дървен материал от дружество
„Стиви Лес“, но тъй като му се сторил по-малко от 5 куб. метра, си взел още от сечището. В този смисъл неясно
е какви са писмените и други средства, които жалбоподателя сочи, че в случая
липсват.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че по делото е
установено, че е други секачи, както и туристи, които са сами са решили да
вземат дървесина по пътя. Както вече бе посочено, свидетеля П. посочва, че е
помагал на Д. да нареже именно неговия дървен материал, което добре
кореспондира с посоченото от Т. и А., че действително видели лица, които режели
дървета от едната купчина дърва – тези с нанесена контролна горска марка. От
последното обаче не следва никакъв извод в смисъл, че Д. няма отношение
към установената на друго място до
хижата дървесина без нанесена контролна горска марка.
Отново следва да се отбележи, че никакъв начин също не може да бъде
сторено заключение, че донесените от неустановените туристи неизвестно колко
дървета, събрани по пътя, имат каквато и да е връзка с немалкото количество от
2,5 пр. куб.м. дърва, установени до хижата. Съгласно установеното по делото, а
именно – изнесеното от свидетелите, немалкото количество от 2,5 пр. куб.м.
дърва, установени до хижата са били подредени на купчина, покрити с найлон,
съответно – били са съхранявани, което по никакъв начин не кореспондира с
посоченото, че туристите просто донесли дървета, за да си запалят огън. Още
повече нарушението е установено в ден, следващ този, за който туристите си
донесли дървета, за да си запалят огън, съответно логично е този донесен от
неустановени лица дървен материал да е бил вече потребен.
Също така не може да бъда споделено и възражението за липса конкретика
относно мястото на извършване на нарушението, служителите не са изпълнили
задължението си да носят GPS-устройства. Мястото на нарушението, а именно - землището
на с.Добралък, м.Чернатица, хижа Чернатица е посочено съвсем конкретно, като е
неясно в каква по-голяма подробност би могло да бъде описано същото. Също така
в Закона за горите, ЗАНН или който и да е подзаконов нормативен акт по
прилагането им не съществува императивно задължение служителите на РДГ да носят
GPS-устройства и с тях да установяват географските координати на мястото на
нарушението. Последното в случая е и напълно ненужно, доколкото нарушението не
е установено в горска територия без близки трайни ориентири, налагащо посочване
на географски координати, а до самата хижа Чернатица.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че за дървесината предмет
на настоящото производство по делото е представен превозен билет. Както вече бе
посочено, безспорно по делото е, че свидетеля В. К. К. е доставял дървесина на жалбоподателя
Д. посредством дружеството си „Стиви Лес“ ООД, но същото по никакъв начин не
противостои на заключението, че Д. сам е добил и друга такава дървесина.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкрива една степен на обществена опасност
на деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл.213, ал.1,
т.1 от Закона за горите и чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Следва също да се отбележи, че
общоизвестно количеството от 2,5 пр. куб.м. дърва не може да бъде счетено за
незначително.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от Закона за счетоводството, за
нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, както и за това по чл.213,
ал.1, т.2 от Закона за горите, законодателят е предвидил административно
наказание – глоба в размер от 50 до 3 000 лева. В случая наказанията и за
двете нарушения са определени в размер, близък до минималния, макар и не равен
на него, а именно – 150 лева. Съдът намери същия размер за законосъобразен и
правилно определен. От една страна - не се установяват данни, свързани с
личността на нарушителя, които да го описват като субект с висока степен на
обществена опасност, в този смисъл – не се установява същият да е бил друг път
санкциониран за нарушения на Закона за горите, което мотивира налагане на едно
наказание, ориентирано към минимума. Въпреки това и както вече бе посочено – общоизвестно
количеството от 2,5 пр. куб.м. дърва не може да бъде счетено съвсем малко и
незначително, поради което и наказанието все пак не следва да бъда определено в
размера на самия минимум. Ето защо и следва да бъде определено като правилно
налагане на наказанията в размер, близък до минималния, макар и не равен на
него, а именно – 150 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 111 от
19.07.2018г., издадено от М. Х. Д., на длъжност *** РДГ -Пловдив, с което на З.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на
основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено административно
наказание - глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.
1.на
основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено административно
наказание - глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.