№ 627
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей А.
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100601473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 02.09.2021 г. по НЧХД № 20143/2018 г. Софийски районен
съд /СРС/, Наказателно отделение, 18 състав е признал подсъдимата М. Х. Г.
за невиновна и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по обвинение за
извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Осъдил я на основание чл. 45
ЗЗД да заплати обезщетения от 800 и от 400 лева по два приети за
разглеждане в наказателното производство граждански иска и държавни
такси върху уважените размери на исковете.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от поверениците на двамата
частни тъжители, в която се изразява несъгласие с извода на СРС, че деянието
е непредпазливо, поддържа се, че е извършено при пряк умисъл и
обвинението е доказано. Иска от въззивния съд да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна и да уважи
изцяло предявените граждански искове.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
1
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на
нови гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител А. изразява
несъгласие с мотивите на СРС, че подсъдимата е действала, считайки, че
всичко изложено е вярно и твърди, че мнението, че деянието е непредпазливо
е далеч от правото. Счита, че с твърденията в жалбата е уронен престижът на
тъжителя. Моли присъдата да бъде отменена ида бъде постановена нова, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна и да бъдат уважени
гражданските искове.
Частният тъжител А. поддържа казаното от повереника си, моли за
решение съобразено със закона и твърди, че престижът му е уронен.
Повереникът на частния тъжител А. излага доводи, че деянието е
извършено с пряк умисъл, като използваните изрази не са употребени в
състояние на афект, а са обмислени. Поддържа, че са нанесени тежки вреди на
имиджа и честта на доверителя му. Изтъква, че подсъдимата не е изразила
съжаление за деянието си и е целяла накърняването на честта и достойнството
на тъжителя. Счита, че следва да бъде наказана и моли присъдата да бъде
отменена и постановена нова, с която да бъде призната за виновна, като й се
наложи наказание около средния размер и да бъдат уважени изцяло
гражданските искове.
Частният тъжител А. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимата поддържа казаното от защитника си. В последната си дума
моли присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на присъдата,, съобразно изискванията
на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Обжалваната присъда на СРС, НО, 18 с-в е постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 2 НПК, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 4 вр. чл.
2
301 НПК.
На първо място, присъдата е непълна, тъй като не дава отговор на
поставените в чл. 301 НПК въпроси.
Делото е било образувано по тъжба от А. А. и М. А. срещу М. Г..
Твърденията в тъжбата и допълнения към нея са, че подсъдимата на
11.09.2018 г. в гр. София подала жалба до УМБАЛ „Александровска” ЕАД,
където двамата тъжители работели като лекари, в която тя използвала по
отношение на тях следните изрази:
- „следната измамна схема, присъстваща като факт, извършена от същата
тази организирана престъпна група, с цел застрахователна измама”.
- „да се вземат под внимание фалшивите документи”.
- „Всичко това говори за корупция”.
- „престъпна схема”.
- „Удостоверения… такива с цел измама и източване на средства”.
- „заради небрежно и безхаберно поведение от страна на доктори,
съучастници в престъпна групировка”.
- „Считам, че е крайно непрофесионално едно такова удостоверение”.
Всеки тъжител изрично е посочил, че счита, че с тези изрази
подсъдимата, като длъжностно лице /управител на дружество/ е разгласила за
него позорни обстоятелства и му приписала престъпление, с което е
извършила престъплението клевета.
От горепосоченото следва, че с тъжбата са повдигнати две обвинения /от
всеки тъжител/ за извършено престъпление клевета. Това значи, че съдът
дължи произнасяне и по двете обвинения – има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимата и извършено ли е виновно. Вместо това,
първоинстанционният съд е произнесъл единен диспозитив, смесвайки двете
деяния в едно, както следва:
„има извършено от подсъдимата деяние, а именно - на 11.09.2018 г. в гр.
София, УМБАЛ „Александровска” ЕАД, с депозирана на тази дата в
посоченото лечебно заведение жалба, е разгласила позорни обстоятелства и
приписала престъпления на частните тъжители А. М. А. и М. В. А.:
деянието е извършено виновно /по непредпазливост/; деянието не съставлява
престъпление”
3
Няма спор в теорията и в практиката, че когато от едно престъпно
поведение има повече от един пострадал, то налице са толкова отделни
деяния, колкото са пострадалите. Изключения правят само случаите, когато
броят на пострадалите лица е предвиден от законодателя, като квалифициращ
признак. Ето защо, в случая има обвинения за две престъпления, за които се
поддържа с тъжбата, че съставляват клевета – едното с пострадал А., а
другото с пострадал – А.. Поради това и СРС е следвало да се произнесе с
присъдата относно двете, а не само за едно престъпление, макар и с посочени
от него двама пострадали. Очевидно, СРС е извършил неправилна правна
квалификация, приемайки, че е налице едно престъпление. Това обаче в
противоречие с теорията и установената съдебна практика, които са
категорични по този въпрос. Не е налице и едно продължавано престъпление,
включващо две деяния, тъй като клеветата е престъпление против личността,
а правилата за продължаваното престъпление не се прилагат по отношение на
престъпление против личността на различни граждани - чл. 26, ал. 6 НК. Но
дори това да не беше така, съдът винаги дължи произнасяне за всяко деяние,
за което е повдигнато обвинение. А в случая това не е било сторено от
първата инстанция.
На следващо място, относно изпълнителното деяние на престъплението,
за което СРС се е произнесъл, диспозитивът на присъдата съдържа
възпроизвеждане на състава на чл. 147, ал. 1 НК без никаква конкретика, с
оглед повдигнатите обвинения. Всеки тъжител е инкриминирал с тъжбата и
допълненията към нея конкретни изрази, с чието използване е счел, че
подсъдимата го е наклеветила. Първоинстанционният съд е пренебрегнал
задължението си да се произнесе по така повдигнатото от всеки тъжител
обвинение и не е посочил за използване на кои изрази е признал подсъдимата
за невинна и я оправдал. В този смисъл, в присъдата има дефицит на
произнасяне относно инкриминираните с обвиненията факти.
Също така, СРС не е изпълнил изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК
относно мотивите към присъдата, с които следва да обоснове решението си.
Съгласно посочената разпоредба, в мотивите към присъдата съдът следва да
посочи кои са установените по делото факти и въз основа на кои
доказателствени средства ги приема за установени и при противоречие
между доказателствените материали – кои приема и кои не кредитира. От
мотивите не е ясно защо и въз основа на какви доказателствени средства
4
първостепенният съд е достигнал до заключението, че подсъдимата е считала,
че изложеното от нея в жалбата е вярно. Излагането на доводи в тази посока е
от съществено значение, предвид направения от СРС правен извод, че поради
това субективно възприятие на подсъдимата, деянието е извършено по
непредпазливост /небрежност/, което е било и основанието СРС да постанови
оправдателна присъда със съображението, че престъплението клевета е само
умишлено. Аргументация за тези обстоятелства е още по-необходима и с
оглед установеното в теорията и практиката, че деянието клевета е само
умишлено /може да бъде извършено и при пряк и при евентуален умисъл/ и
никога не може да е непредпазливо. Излагането на мотиви по този въпрос е
важно, предвид това, че с присъдата СРС е приел, че деянието съставлява
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и поради това е уважил частично предявения
от всеки тъжител иск.
Подобен порок на мотивите е равнозначен на липса на мотиви изобщо,
което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебния акт,
защото не позволява на въззивния съд да разреши казуса по същество, като
инстанция по фактите.
Горепосочените пороци на атакуваната присъда, водят до неясен и
непълен съдебен акт, чийто смисъл се извлича по тълкувателен път и то, чрез
преглед на делото, което е недопустимо. Волята на решаващия съд трябва да е
недвусмислено ясна само от постановения от него акт. В случая, това не е
така и липсва или е неясна волята на първоинстанциония съд относно
въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, по които, по силата на чл.
413, ал.1 и ал. 2 НПК, се формира сила на пресъдено нещо. Подходът на
първата инстанция при обективиране на волята му по съществото на делото е
в разрез с установената дългогодишна съдебна практика относно
необходимите реквизити на присъдата и налага повтаряне на
незаконосъобразното действие. За да действа като „втора първа инстанция”,
въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен
акт, какъвто в случая липсва. Налице е процесуално нарушение от
категорията на съществените, което не може да бъде отстранено от въззивния
съд и се явява достатъчно основание за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, без
5
да е нужно да се обсъжда правилността на присъдата.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 02.09.2021г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 18 състав по НЧХД № 20143/2018 г..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6