Решение по дело №399/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84 ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.М.Г., гражданин на Б., с посочен в жалбата адрес: РПЦ с. Баня, общ. Нова Загора към ДАБ при МС, против Решение №УПБ-15/02.10.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл. 9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като интервюиращият орган не изложил аргументи защо приема, че молителят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Твърди, че поради уплаха в протокола на проведеното с него интервю на 28.09.2023г. изложил само икономически съображения за напускане на страната си по произход, като прикрил истинските проблеми, поради което е подал молбата за международна закрила. Сочи, че от интервюиращия орган не била отчетена влошената политическа обстановка в Б., която била действителната причина за напускане на страната му по произход, поради липсата на сигурност и перспектива за него там като м. с.. Счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата за закрила да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание се представлява от назначен от съда по реда на чл.26 ал.2 от ЗПП процесуален представител – адв. А.С. ***, която поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и моли съда да го отмени.

Ответникът по оспорването- Интервюиращ орган при РПЦ с. Баня, община Нова Загора към ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. З.Т., в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ с. Баня вх. № 447/13.09.2023 г., М.М.Г., гражданин на Б., е поискал закрила от Република България./л.54/

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег. №УП- 3616/13.09.2023 г. като М.М.Г., гражданство Б., етническа принадлежност б., роден на ***г., постоянен адрес Б., Д., с висше образование, професия - без, религия – м., с., семейно положение- ж., документ за самоличност – национален паспорт валиден до 24.01.2031г. В регистрационния лист са посочени поименно съпругата, децата и родителите на чужденеца, всички в Б.. /л.52/.

Под рег. №УП-3616/28.09.2023 г. е заведен Протокол от проведено на интервю с М.М.Г. с ЛНЧ **********. /л.41/.

С Решение №УПБ-15/02.10.2023 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.М.Г.. /л.29/.

На 30.10.2023 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. В.В. ВАК /съгласно пълномощно с рег.№ УП3016/30.10.2023г. – л.27/.

В хода на административното производство са приобщени: справка № ЦУ-1378/13.09.2023г. за актуалната обществено-политическата обстановка в Б. към 01.09.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС /л.35/; заповед № РД05-297/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с която, на основание чл.48, ал.1 т.10 от ЗУБ, Й. Д. Н.- м. е. в РПЦ с. Баня е определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвиден в ЗУБ/л.34/; писмо рег.№ М-20928/17.10.2023г. на Държавна агенция „Национална сигурност“ /л.40/.

Жалбата срещу решението е депозирана на 02.11.2023 г./л.2/, допълнена с жалба вх.№ УП3616/02.11.2023г./л.19/.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.

Административен съд – Сливен, като прецени събраните по делото доказателства, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, като видно от приобщената Заповед № РД05-297/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, Й.Д. Н.- м. е. в РПЦ с .Баня е определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвиден в ЗУБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл. 70, ал. 1 от ЗУБ при наличие на основания по чл. 13, ал. 1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на М.М.Г. е извършена на 13.09.2023 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 02.10.2023 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Противно на твърденията на оспорващия, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение. От доказателствата по делото се установява, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – с. Баня към ДАБ с чужденеца е проведено интервю, по реда на чл. 63а от ЗУБ, за което чужденецът е уведомен своевременно с покана /л. 50/. Интервюто е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на представител на БХК и на преводач на разбираем за молителя за закрила език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище е представено едва след издаване на оспорения акт. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. 2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: т. 1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т. 2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл. 8 ал.1 и ал. 9, както и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Б., някоя измежду изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Интервюираният разказал, че напуснал Б. на 15.07.2023г. легално със самолет поради липса на финансови средства и невъзможност да издържа семейството си. Дошъл в Република България с виза, валидна до 01.10.2023г. като работил в ресторант на морето като сервитьор. Изтъкнал, че подал молба за закрила, тъй като семейството му страдало поради липса на финансови средства и там нямал възможност да ги издържа. На въпроса какъв е повода да напусне Б. отговорил: "Напуснах моята страна поради липса на пари и поради това, че не мога да издържам семейството си. " Разказва, че заплатата му била ниска, около 100 долара. Откакто родителите, които му помагали с издръжката починали, финансовото състояние на семейството му се влошило и нямал източник на доходи. Интервюираният изрично заявява, че не е бил арестуван в държавата му по произход или в друга държава, не е бил осъждан, не е имал проблеми с властите заради проповядваната от него религия, не е членувал в политически партии или организации. Сочи, че не би се завърнал в Б., защото там нямало работа и финансовите причини го принуждавали да не се завърне там. На въпроса: „Какво е конкретното искане към Република България?“ заявява следното: „ Ако е възможно да ме изпратите в друга страна.“

Настоящият съдебен състав намира, че от така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Ето защо изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Оспорващият е споделил пред органа единствено и само проблеми от икономически характер, но така изтъкнатите обстоятелства не са релевантни за производството по предоставяне на закрила. Заявените от жалбоподателя икономически съображения за доброволно напускане на страната си еднозначно го определят като мигрант по смисъла на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, и не са относими в производството по предоставяне на международна закрила. Анализът на фактите показва, че не може да се установи еднозначно или по достатъчно убедителен начин, че евентуалното завръщане на молителя в неговата родина би застрашило живота му.

В хода на административното производство няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт". В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква "в" от Директивата, във връзка с член 2, буква "д" от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.

Законосъобразно административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх. №ЦУ-1378/13.09.2023г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка, спазването на човешките права и рисковите групи в Б.. Въз основа на актуалната информация интервюиращият орган е констатирал, че на територията на Б. не е налице широкомащабен вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се твърди, а и не се установява спрямо заявителя да са налице опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по актуална към 13.09.2023г. справка и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в Б. да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна, доколкото не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.

Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства и на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Г., гражданин на Б., против Решение №УПБ-15/02.10.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, като неоснователна.

Решението, на основание чл.85, ал.3 от ЗУБ, не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: