№ 232
гр. Варна, 27.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000538 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Въззиваемият „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна
Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, е сезирал съда своевременно с
молба за изменение на постановеното по делото решение № 179/03.12.2021 г.
в частта му за разноските.
В молбата се твърди, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото, подлежащ на определяне по правилото на чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба за МРАВ, възлиза на сумата 8 830.63 лв., при което,
присъдената в полза на молителя сума от 7 800 лв. за репариране на разноски
за адвокатско възнаграждение е под минималния размер, с което е нарушен
чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането е за допълнително присъждане на сумата 1044лв.,
представляваща горницата над присъдените 7 800лв. до пълния размер на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за сумата 8 844лв.,
която според молителя не надвишава прекомерно минималния размер на
възнаграждението по Наредба за МРАВ.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от пълномощник
на легитимирана страна и е процесуално допустима.
Насрещната страна „УП България 1” ЕООД със седалище гр. София, на
което е връчен препис съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК, не представя становище.
За да се произнесе по молбата съдебния състав съобрази следното:
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „УП
БЪЛГАРИЯ 1“ ЕООД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Р. М.
от САК, срещу решение № 152/04.06.2021г., постановено по т. д. №
1
1195/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу
„Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да
заплати на ищеца следните суми, претендирани като дължими по силата на
Договор за изкупуване № 104/26.08.2009г.: 1./ сумата 44 795.93лв.,
представляваща дължима и незаплатена преференциална цена с ДДС, за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца
ВяЕЦ „Камен бряг Север-1“, през м. ноември 2017г., обективирана във
фактура № 176/30.11.2017г., сумата 12 766.79лв.- обезщетение забава за
периода 29.12.2017г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното
й изплащане; 2./ сумата 139 803.52 лв., 1 представляваща дължима и
незаплатена преференциална цена с ДДС, за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север-1“,
през м. декември 2017г., обективирана във фактура № 178/31.12.2017г.,
сумата 38 795.42 лв. - обезщетение забава за периода 25.01.2018г. –
21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 22.10.2020г. до окончателното й изплащане.
С решение № 179/03.12.2021г. първоинстанционното решение №
152/04.06.2021г., постановено по т. д. № 1195/2020г. по описа на ВОС е
потвърдено изцяло.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК въззиваемият е
претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 8 844 лв. /лист 50 от
делото/. Насрещната страна е направила своевременно, в открито съдебно
заседание на 17.11.2021г., възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възражението е преценено като основателно
от съда и претендираната за присъждане сума е намалена на 7 800лв., над
който размер съдът е направил извод, че платеното адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно с оглед конкретната фактическа и
правна сложност на спора.
Законовата делегация за приемане на наредба за минимални цени на
адвокатските услуги, произтича от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Видно от текста на разпоредбата, на първо място размерът на
възнаграждението между адвоката и неговия клиент трябва да бъде
„справедлив и обоснован“, а на второ място – да не е по-нисък от минималния
размер, фиксиран в Наредбата.
Присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение от 6 000
лв. надвишава с 296.12 лв. минималния размер от 7 503.88 лв., с ДДС,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, в редакцията към датата на договаряне и
заплащане на адвокатското възнаграждение, т.е. преди 04.11.2022г., изчислен
въз основа на материалния интерес по делото от 236 161.66лв., а не по цена на
осъдителни искове, които са самостоятелни, предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване и предложеното от молителя групиране
2
не намира основание в Наредбата, доколкото всяко от главните вземания е за
цена за изкупуване на ел. енергия на преференциални цени.
Въз основа на посоченото, съдебният състав намира, че не са налице
основания за изменение на въззивното решение в частта за разноските и
присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в полза на
въззиваемия. От една страна, налице е уважено възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, изискващо преценка на съда за правната и фактическа сложност на
спора, каквато е направена. От друга страна, съобразени са както
материалният интерес по делото / при липса на различни по вид интереси,
предявени за съдебна защита/, така и предвидените в Наредбата за МРАВ
минимални размери на адвокатските възнаграждения. По искове за заплащане
преференциални цена на изкупена ел. енергия за месеците за месеците
ноември и декември 2017г. не са извършвани никакви самостоятелни
процесуални действия, отнасящи се само до един от двата посочени периода,
за да е оправдано да се уговаря отделно възнаграждение и да се начислява
допълнителна сума не само въз основа на предвидените проценти над
определена сума на материален интерес, а и чрез прибавяне отново на
базовите възнаграждения по чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.
В този смисъл е налице възприета от настоящия съдебен състав
практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, напр. в определение № 29/20.01.2020г. по т.д.
№2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС, съгласно което приложимата разпоредба
за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в
конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. С така определения
размер на възнаграждението адвокатът не остава невъзмезден за част от
предоставената правна помощ, тъй като всички процесуални действия са
извършени общо и едновременно. Договаряне между адвокат и клиент на
отделно адвокатско възнаграждение при дела с еднакъв интерес, по всеки
оценяем иск е нова практика, която не е наблюдавана в периода след издаване
на Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ до преди последните няколко години,
и се ползва предимно от процесуалните представители на въззивника
„Енерго-Про Продажби” АД по еднотипни дела, образувани по искови молби
на производители на ел. енергия от възобновяеми източници по които всички
отговори на искови молби, жалби и становища съдържат едни и същи доводи
и съображения.
Предвид изводите относно начина за определяне на минималния размер
на адвокатското възнаграждение по делото, при което присъденият
адвокатски хонорар надвишава минималния размер, определен въз основа на
НМРАВ с 296.12 лв., не се налага спиране на производството по молбата по
чл. 248 ГПК, на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, поради висящност пред СЕС на
3
производство по преюдициално запитване във връзка с приложението на
НМРАВ и нищожността на разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата, на
основание чл. 101, § 2 от ДФЕС – дело № С-438/22.
По тези съображения съдебният състав намира, че молбата за изменение
на решение № 179/03.12.2021г. чрез присъждане на допълнителни разноски за
адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл.248 от ГПК, ВнАпС, ТО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД– гр. Варна, ЕИК *********, за изменение в частта за
разноските на решение № 179/03.12.2021г., постановено по в. т. д. №
538/2021г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, чрез
допълнително присъждане на сумата 1044лв.– разноски за адвокатско
възнаграждение, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4