Присъда по дело №17140/2023 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVII НПК, чл. 371, т. 2 НПК
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу С. А. Д., с твърдения за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, а именно: че в гр. .....на неустановена дата в периода от
1.............. противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - 1 бр. лек автомобил
марка „Деу“, модел „Ланос“ с per............... на стойност 1001, 16лв.(хиляда и един лева и
шестнадесет стотинки), собственост на К. И. А., като я предал възмездно срещу парична сума за
вторични суровини, без знанието и съгласието на А., като А. бил предоставил автомобила на Д. с
уговорката Д. да предостави друг автомобил в замяна на А. и да отчуждава вещта, която владеел
единствено и само след информиране и изрично одобрение и разрешение от А..
По искане на защитата и със съгласието на подсъдимия, производството протича, по реда
на съкратено съдебно следствие – чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по несъмнен
начин, а деянието – за съставомерно, от обективна и субективна страна. Пледира за постановяване
на осъдителна присъда, с налагане на наказание „лишаване от свобода”, в размер около
минималния и за уважаване на предявения граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Защитата намира обвинението за доказано. Навежда доводи за добросъвестно процесуално
поведение на подсъдимия. Намира предложените от СРП параметри на наказанието за обосновани,
с отложено изтърпяване на наложеното наказание.
Подс. Д. поддържа казаното от защитниците си. В последната си дума, моли за нисък
размер на санкцията.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. С. А. Д. е роден на........... български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с постоянен адрес: гр............... и настоящ адрес: гр. ................ЕГН
**********.
Към 2011 г. св. К. А. бил собственик на лек автомобил, марка „Деу“, модел
„Ланос“,............................с който претърпял ПТП на 13.04.2011 г. Тъй като превозното средство се
нуждаело от ремонт, А. започнал да търси възможности за ремонт и споделил това със свои
познати, като това стигнало до знанието и на св. Н. Д., която се познавала с А.. Д. му предложила
да организира среща със свой познат - С. Д., който се занимавал с ремонт на автомобили.
А. се съгласил и тримата се срещнали на 24.09.2011 г. в гр. ........... Д. видял автомобила и
завел А. и Д. в авто-къща и сервиз, в който фактически понякога работел, макар да не бил на
трудов договор и находящ се в гр. .................
Обв. Д. обяснил на А., че няма смисъл автомобилът му да се ремонтира, тъй като това би
излязло по-скъпо, отколкото е цялата му стойност. Предложил му замяна - срещу него да му
предаде от своя страна лек автомобил, марка „Пежо“, модел „306“, ...........Автомобилът бил
собственост първоначално на.............. който го продал на св. Ю. Ж. през 2008 г. по установената в
закона форма, но Ж. не го регистрирал в общината и КАТ. След това, от своя страна, Ж. продал
автомобила на Д., за сумата от 900 лв., като подсъдимият му дал 700 лв., а останалите 200 лв. Ж.
му опростил. Макар продажбата да не била в предписаната от закона форма, Ж. признавал Д. за
собственик на автомобила и му позволявал да се разпорежда, като такъв, с него.
От своя страна, св. А. следвало да доплати 600 лв. на Д. и да му прехвърли собствеността
върху собствения си лек автомобил - марка „Деу“, модел „Ланос“, Д.............. А. и обв. Д. се
договорили допълнително, че вместо доплащане на сумата от 600 лв., А. следвало да закупи и да
предостави на Д. компютърна конфигурация, на такава стойност.
А. се съгласил и оставил своя автомобил във владение на Д., но задържал у себе си
1

документите на автомобила. Тъй като подсъдимият от своя страна не предоставил на А. лекия
автомобил марка „Пежо“, тъй като искал да ремонтира и него преди предаването, двамата изрично
се споразумели, че Д. може да отчуждава лекия автомобил „Деу“, собственост на А., която
владеел, единствено и само - след информиране и изрично одобрение и разрешение от А..
Договорили се, също така, че ако А. не получи в замяна автомобил, собственият му - марка „Деу“,
описан по горе, ще бъде поправен от Д. или ще му бъде върнат в първоначалното му състояние.
Тези уговорки били направени устно пред св. Д..
След това подс. Д. закарал автомобила на А. в гр. ............., като казал на А., че живее под
наем в изключителна близост - на у.............
В изпълнение на своя ангажимент, св. А. закупил и на 10.10.2011 г. предоставил на
подсъдимия компютърната конфигурация. От своя страна, Д. я взел, но не предал лекия автомобил
марка „Пежо“ на А., като го уведомил, че ще му трябват още 200 лв. за ремонт. А. му дал сумата
няколко дни по-късно.
След срещата им на 10.10.2011 г., подсъдимият видял, че А. се отнася сериозно към поетите
ангажименти и решил, че тъй като вече е във владение на лекия автомобил - марка „Деу“, модел
„Ланос“, ................ собственост на А., ще го присвои противозаконно, без знанието и съгласието на
А., тъй като имал финансови затруднения.
Това и сторил на неустановена дата, в периода от 10.10.2011 г. до 15.12.2011 г., в гр. София,
тъй като имал нужда от пари - предал възмездно автомобила на А. за вторични суровини (за
скрап), като не взел документ за това, а парите, получени срещу нея, потребил в своя полза.
Същевременно, Д. не само не извършил ремонт на лекия автомобил „Пежо“, а повредил
сериозно същия и уведомил А., че няма да му го предостави.
Тъй като А. си поискал обратно автомобила, а подсъдимият бил притеснен от стореното,
започнал да търси изход от ситуацията и обещал на А., че ще му потърси друг автомобил, като
дори му предложил такъв - марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, който обаче не бил негов и с
който нямал никакво право да се разпорежда, но не споделил това в разговора с пострадалия.
На 15.12.2011 г. А. отишъл в горепосочения сервиз на ул. ...............Д. го нямало. А. разбрал,
че за закупуване на предложения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ следва да
заплати още 1000 лв. и че подсъдимият не е негов собственик, както и че Д. не е служител на
сервиза и не работи постоянно там. Това ядосало А., тъй като нямало нищо общо с обещаното от
подсъдимия. Започнал да го търси по телефона, но Д. се укривал и не комуникирал с А., който от
своя страна нямал представа - какво се е случило със собствения му лек автомобил, марка „Деу“.
А. помолил за съдействие св. Д. и с нейна помощ успял да разговаря няколко пъти с Д.,
който изтъквал различни причини, за да не изпълни поетия ангажимент. Св. А. вече бил сериозно
притеснен и междувременно започнал да търси автомобила си, като посетил и адреса, на който той
последно се намирал - ................в същия квартал непознати нему и неустановени лица, А. разбрал,
че Д. е предал автомобила му на скрап, без да го уведоми за това и без да му поиска разрешение.
Отново с помощта на Д., той успял да разговаря с Д., който му признал за стореното,
разказал какво е направил с автомобила на А. и поискал известно време, поемайки ангажимент - да
удовлетвори претенцията на А., като заплати стойността на автомобила или намери друг, който да
му предостави, но вместо това се укрил и прекъснал контакти с Д. и А..
А., който никога не бил давал право на обв. Д. да се разпорежда по какъвто и да е начин с
описания по-горе лек автомобил марка „Деу“, подал жалба до СРП, въз основа на която било
образувано настоящото производство. В хода му било установено, че 1 бр. лек автомобил марка
„Деу“, модел „Ланос“ с per. ................към датата на деянието е бил на стойност 1001, 16 лв. (хиляда
и един лева и шестнадесет стотинки).
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: с........................
Доказателствената маса се отличава с нетипична за тази категория дела еднопосочност и
непротиворечивост, което, предвид и диференцираната процедура на протичане на производството
2

пред настоящата съдебна инстанция, позволява основните пунктове по доказателствата само да
бъдат маркирани. На практика, доказателствената съвкупност е хомогенна както за факта на
собствеността и ползването (свидетелски показания и СРМПС) на процесното ППС, така и за
конкретните постигнати договорки между пострадалия и подсъдимия, респективно – за липсата на
изпълнението им (показанията на свидетелите А. и Д.). В този смисъл и съдът намира, че
доказателствената маса подкрепя направеното самопризнание в изискуемата се по закон степен.
Едновременно с това, стойността на процесното ППС е била обект на изследване, в рамките на
изготвена комплексна СОЕ, дала обоснован отговор на въпроса.
Данни за съдебното минало на подс. Д. съдът черпи от приложената по делото справка за
съдимост.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Д. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията владение
или държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението обсебване могат да бъдат само
чужди движими вещи, които имат определена стойност и върху които деецът има валидно
учредена власт.
Изпълнителното деяние на присвояването се състои в акт на фактическо или юридическо
разпореждане с предмета на престъплението, в полза на дееца. Същото се осъществява само с
действие, макар практиката да познава и няколко по-екзотични хипотези на присвояване чрез
бездействие (получаване на сума за предаване и неотчитането й; невръщане на лизингова вещ,
след прекратяване или разваляне на договора). Присвояването е резултатно престъпление, като
престъпният резултат е неправомерна (без съгласието на собственика) промяна на фактическата
власт върху предмета на посегателство. Извършител на престъплението присвояване може да бъде
само лице, което владее или пази предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.
От субективна страна, присвояването може да бъде извършено само с пряк умисъл, т. е.
когато субектът /извършителят/ съзнава, че във фактическата му власт се намира на годно правно
основание една движима вещ и предвижда последната неправомерно да остане във фактическа
власт, като цели той да установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът изисква
деецът да действа с намерение противозаконно да присвои вещта. Това е налице, когато при
деянието той се разпорежда с предмета в свой интерес.
Налице е годен субект на престъплението, доколкото на подс. Д., по силата на договорката
за евентуална бъдеща замяна със св. А., е била предоставена фактическата власт върху процесното
ППС. Същото, от друга страна, е принадлежало на пострадалия и е било предоставено за
безвъзмездно ползване на подсъдимия (заедно със съпътстващи договорки за замяна и уравняване
на стойности), със знанието и съгласието на собственика, което е поредният елемент от
обективната съставомерност на извършеното. Изпълнителното деяние е от категорията – да се
квалифицира като обсебване: акт на фактическо разпореждане с автомобила, посредством
предаване за скрап (т. е. чрез противоправно действие), както без знанието, така и без съгласието
на собственика, като деянието е достигнало фаза на довършено престъпление, с фактическото
отчуждаване на вещта, по начин, че нейният собственик повече я няма на свое разположение, дори
при поискване.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина – пряк умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние (предаването за вторични суровини съставлява
възмездно разпоредително действие) водят на единствено възможния извод, че подсъдимият е
съзнавал свойството и значението на постъпката си, формирал е представи за резултата от нея и е
целял именно този резултат – да установи своята трайна фактическа власт върху вещта и да се
3

разпореди по свое усмотрение с нея, вече не като държател и отговарящ за пазенето й (какъвто е
бил, до финализиране на имуществените отношения със св. А.), а като пълноценен владелец
(наказателното право, с инкриминирането на посегателствата по глава V от Особената част НК,
защитава владението, а не - собствеността). Налице е и другият елемент от субективната страна на
деянието – присвоително намерение, доколкото по своята същност предаването в пункт за
вторични суровини има характер на продажба, т. е. на двустранна, възмездна сделка.
По вида и размера на наказанието
При индивидуализация на наказанието, като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчетат лошите характеристични данни за подсъдимия, изводими от справката му за
съдимост (както осъжданията, предхождащи инкриминираната дата, така и тези след нея и преди
настоящото произнасяне, които характеризират подсъдимия като лице с обществена опасност,
около средната), а като смекчаващи – продължителността на наказателното производство (отчасти
дължаща се на невъзможността за установяване на подсъдимия – вж. т. 5, л. 22 ДП), относително
невисоката (дори за икономическата действителност в страната) стойност на вещта и
обстоятелството, че част от имуществените вреди, макар и под формата на парична сума (т. 1, л. 55
ДП) са били възстановени.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство не следва да се отчита направеното
самопризнание. С оглед закрепеното в т. 7 от ТР 1 / 2009 г. на ОСНК на ВКС, признанието на
фактите по чл. 371, т. 2 НПК в кумулативна даденост с визираната в чл. 372, ал. 4 НПК преценка
на съда за доказателствена обезпеченост предпоставя съблюдаване на правилата на съответната
особена процедура по Глава двадесет и седма НПК. Нормата на чл. 373, ал. 2 НПК императивно
предписва прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55 НК без оглед на посочените в
последната основания. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на
изпълнение в рамките на чл. 55 НК се преценяват всички значими за индивидуализацията на
наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната
опасност на дееца. В обсега на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия,
безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното производство, обективирано и
чрез направеното от него признание. Последното обаче следва да се оценява с оглед на
характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при
установяване на обективната истина. Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкрИ.е на
престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е
следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като
смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл. 55 НК. Без да се
пренебрегват степента на обществена опасност на деянието, социалният му отзвук и останалите
факти, свързани с личността на дееца (предходни осъждания, характеристични данни), то може да
обоснове налагане на наказание в по-нисък размер. Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2
НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК. Благоприятната последица от
този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. Доколкото самопризнанието е направено
едва в съдебната фаза на наказателния процес (на досъдебната такава той е избрал линия на
поведение, свързана с недаване на обяснения, а само еднократно е декларирал намерение да
възстанови вредите, което не се приравнява на самопризнание), т. е. същото не е изначално и
безусловно, то и същото не следва да бъде отчетено.
С изложените до тук аргументи, минималният размер на санкцията от една година
лишаване от свобода, според настоящия съдебен състав, е годен да постигне предвидените в
закона цели, като предвид диференцираната процедура на съдебното следствие и разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 НК, коментираният по горе размер на санкцията следва да бъде редуциран с една
трета.
Същевременно, при отсъствие на законови пречки за това, изтърпяването на наложеното
наказание следва да бъде отложено, за минималния (съобразен с неразумната продължителност на
производството) изпитателен срок.
4

По гражданския иск
По своята същност, инкриминираното деяние съставлява деликт и от същото закономерно
настъпват имуществени вреди. Доколкото размерът на претендираните такива бележи препокрИ.е
с посочената в СОЕ стойност на вещта, към инкриминираната дата, а вещта не е възстановена, то и
искът следва да бъде уважен, с приспадане на възстановената част от вредите (без значение е
обстоятелството – кой физически е извършил възстановяването, доколкото това не е подс. Д.).
По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски, следва да бъдат възложени, в тежест на
подсъдимия, вкл. и държавна такса за разглеждане на уважения иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	157
Дата:	21 март 2024 г. (в сила от 6 април 2024 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20231110217140
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 декември 2023 г.

Присъда по дело №17140/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите