Решение по дело №507/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260114
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 27 февруари 2021 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20203001000507
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260 114

 

Гр.Варна, 17.12.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

При участието на секретаря Десислава Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 507 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София срещу решение № 260028 от 09.07.2020г. по търг.дело № 1268/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на Г.Д.К. сумата 40 500лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 4704180820001031 от 06.12.2018г. със срок на действие от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. за претърпени имуществени вреди на лек автомобил “Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, причинени вследствие на застрахователно събитие - ПТП на 06.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил до окончателното и изплащане, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

Твърди  че решението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Оспорва извода на съда за наличие на данни за настъпило застрахователно събитие. Твърди че по направените от него възражения не са намерени отговор в постановения от първата инстанция акт. Твърди че по делото не е установен механизма на ПТП, при наличие на оспорен протокол за ПТП.

Излага че в подкрепа на възраженията си е направил искане за съдебно-автотехническа експертиза, такава е допусната, но е изготвена преди събиране по делото на доказателства, необходими за отговор на поставените въпроси. Сочи че експертизата дава противоречиви отговори по отношение на скоростта на автомобила. Твърди че скоростта на движение на автомобила е от значение за уврежданията, а в експертизата липсва категоричен отговор на въпроса с каква скорост се е движел автомобилът преди удара. Оспорва констатации на експертизата досежно извода, че настъпилите увреждания могат и са получени в резултат на ударния процес, описан от ищеца.

Оспорва извода на съда че не е налице груба небрежност от страна на водача. Твърди че в случая проява на грубата небрежност се изразява в превишаване на скоростта, съобразена с пътния участък  и конкретните пътни условия. Оспорва изводите на съда за скоростта на движение на база свидетелски показания, като твърди че същите се компрометират и от заявеното от ищеца пред органите на МВР, а именно, че се е движил с несъобразена скорост. Позовава се и на наложеното на ищеца административно наказание за движение със скорост несъобразена с пътните условия, каквито се явяват наличието на неравности по платното за движение и мокър пътен асфалт.

Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата Г.Д.К. ***, в депозиран в срока по чл.263 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части, претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от Г.Д.К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за сумата 40 500лв., претендирана като дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Пълно Каско“ за претърпени имуществени вреди на л.а.“Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, породени при сблъскване с крайпътно дърво при ПТП на 06.05.2019г., както и за заплащане на обезщетение за забава в плащането на обезщетението.

Не е спорно между страните съществуването на договорно правоотношение между тях по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, с основно покритие пълно каско и допълнителни покрития помощ на пътя и официален сервиз, сключен със застрахователна полица № 4704180820001031 от 06.12.2018г. със срок на покритие от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. за лек автомобил л.а.“Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ.

Не е спорна образуваната при застрахователното дружество преписка по щета № 51-04000-02007/19 от 09.05.2019г. Не са спорни претърпените по автомобила щети, констатирани от застрахователя.

Не е оспорена с въззивната жалба приетата от първата инстанция стойност в размер на сумата 33 671.11лв. на необходимите ремонтни  работи за отстраняване на описаните щети по автомобила за възстановяване на застрахованото имущество, както и че по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ е налице тотална щета на МПС, тъй като разходите за необходимия ремонт надвишават 70  на сто от действителната му стойност, която е определена от експерта в размер на 42 700лв.

Спорен пред въззивна инстанция е въпросът за настъпването на пътно-транспортното произшествие, механизма на настъпване на уврежданията и пряката причинно-следствена връзка между декларираните от застрахования обстоятелства и констатираните повреди.

Представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1707599 от 06.05.2019г. е съставен съобразно изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 2 от Наредбата при посещение на мястото  на описаното в него пътно-транспортно произшествие. Представеният протокол за пътно-транспортно произшествие е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Макар и представеният протокол да не е оспорен изрично от застрахователя - ответник в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, от застрахователя е оспорен начина и механизма на настъпване на произшествието.

Съгласно чл.179 ал.1 от ГПК официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в документа факти, действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне на документа. С материална доказателствена сила се ползва и констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него схема на произшествието. Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието. Поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели актосъставителят Го П. Г, И Б М, служител на полицията, посетил произшествието и Д В Д, кредитирани от въззивния съд изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, се потвърждават констатациите в акта, че при посещението на произшествието от органите на МВР, автомобилът е бил ударен в дървото като е пострадала предната му част. Свидетелят Д е шофирал на около 200 – 300м. зад колата на пострадалия и е бил очевидец на произшествието. Установява се от показанията му че колата се е хлъзнала и се е блъснала в дърво, от дясно на пътя, еърбеците са били отворени. Свидетелят е слязъл и опитал да помогне на водача. Свидетелят сочи че неговата скорост е била най-много 80 км/ч, като той е шофирал в продължение на около 10 минути след колата на въззиваемия. Показанията на свидетеля Д отразяват лични впечатления за механизма на произшествието и поведението на водача.

От показанията на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда изцяло, съдът приема за установено, че описаните в описите на застрахователя деформации в предната част на автомобила могат да настъпят при пряк контакт /челен удар/ между превозното средство и дърво. Предвид на това и съдът приема за установена причинната връзка между удара в дърво на автомобила и нанесените на автомобила щети.

В заключението на експерта, се сочи че по-голямата че уврежданията са в предната част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. По-голямата част от уврежданията са в предната част на автомобила и са вследствие на първоначалното съприкосновение на предни капак и броня като контактната повърхност е с ширина около 60см. Последвалите увреждания са вследствие на измествания и деформации при поглъщането на кинетичната енергия /радиатори, фарове, основи фар и калник, греди, рогове и др./. Налице са увреждания, получени по компонентни от системата за пасивна безопасност /въздушни възглавници и предпазни колани/ или вследствие на тяхното сработване /арматурно табло и челно стъкло/. Установени са увреждания по долната част на купето, които са вследствие на съприкосновение на автомобила с пътната настилка или земната повърхност.  Експертът е обяснил как точно основните детайли са поели, разпределили и намалили удара, локализиран при съприкосновение именно с вертикално препятствие – твърд предмет. Заключението на експерта е че установените по автомобила увреждания, като се вземат предвид характера, степента и разположението им, отговарят по степен и вид на механизма на ПТР. Така обоснованото заключение и въззивният съд намира за убедително опровергаване на преценката на застрахователя за несъответствие на уврежданията по автомобила с удар с такъв интензитет и начин на съприкосновение на застрахованото имущество в крайпътно дърво.

По възражението на застрахователя за проявена от водача груба небрежност, изразяваща се в движение с несъобразена с пътните условия скорост, представляваща предпоставка за освобождаване на застрахователя от отговорност съобразно т.1.4 на раздел 10 от Общите условия по застраховка Каско Стандарт въззивният съд намира следното:

Не е спорно че на водача на автомобила въззиваемият К. е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП за това че при настъпване на произшествието на 06.05.2019г. се е движил с несъобразена с атмосферните условия скорост, за което е представено по делото влязло в сила наказателно постановление от 17.06.2019г.

От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Д и заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, въззивният съд приема, че преди загубата на контрол над автомобила преди произшествието водачът се е движил със скорост около 80 км/ч., при разрешената скорост за този пътен участък 90 км/ч.

При липсата на легално определение на термините небрежност и груба небрежност, в теорията и практиката е прието, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължима грижа – когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/ а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. /в този смисъл решение № 348 от 11.10.2011г. по гр.дело № 387/10г. на 4-то г.о. на ВКС и решение № 184 от 24.02.2016г. по търг.дело № 3092/14г. на 2-ра т.о. на ВКС/.

Изхождайки от това разбиране на понятието груба небрежност съставът на въззивния съд намира, че управлявайки автомобила през нощта, без интензивен трафик, след дъжд, по мокър и хлъзгав асфалт със скорост около 80 км/ч, при разрешена скорост от 90 км/ч, водачът на автомобила е проявил небрежност, доколкото е не е положил дължимата грижа да кара с още по-ниска скорост за да бъде в състояние да контролира по-добре автомобила и за да избегне или да предотврати загубата на контрол над автомобила. Но съставът на съда, намира, че това поведение не може да определено като проява на груба небрежност, като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основните правила за безопасност при движението на моторни превозни средства. Поради което и въззивният съд намира, че не е налице сочената от застрахователя предпоставка за изключване на неговата отговорност.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ от 06.12.2018г. за щети по лек автомобил л.а.“Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ настъпили в резултат на ПТП на 06.05.2019г. за доказан и основателен. Установено е по делото настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил поради загуба на контрол се е ударил в крайпътно дърво, безспорни между страните са уврежданията по автомобила, установено е от съдебно-автотехническата експертиза, че уврежданията по автомобила могат да бъдат причинени от удара в дърво, не е спорна пред въззивния инстанция стойността на разходите, необходими за ремонт на автомобила.

Поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски, съобразно представен по делото списък на разноските в размер на сумата 2 100лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на договореното и заплатено от страната възнаграждение /2 300лв./ въззивният съд намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивна инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029 от 09.07.2020г. по търг.дело № 1268/19г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София, адрес на управление, гр.София, ул.“Позитано“ № 5, ЕИК *********, да заплати на Г.Д.К. ***, ЕГН **********, сумата 2 100лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: