Присъда по дело №4018/2022 на Софийски градски съд

Мотиви по в.н.о.х.д. № 4 018 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.334 вр чл.336 ал.1 т.3 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. П.Г., защитник на
В.З.А., подсъдим по н.о.х.д. №186/2021 г по описа на СРС, 17 състав, против Присъда от
01.09.2021 г по същото дело
С тази присъда В.З.А. е бил признат за виновен в това, че на 25.02.2016 г в гр.София,
бул. ****, МОЛ България, в магазин на Виваком, като длъжностно лице – сътрудник
продажби при БТК Комерс – и в кръга на службата си, сам е съставил неистински частен
документ – допълнително споразумение с вх № 20160225102502-36350084 от 25.02.2016 г
към договор за електронни съобщителни услуги с вх. № 830701726925022016-
36350084/25.02.20216 г, на който е придаден вид, че е конкретно писмено изявление на
Р.С.Н. и го употребил на същата дата в електронната база данни на БТК, за да докаже, че
съществува правно отношение между БТК ЕАД и Р.С.Н. по сключеното допълнително
споразумение към договора за електронни съобщителни услуги, като на основание чл.54
ал.1 вр чл.310 ал.1 вр чл.309 ал.1 НК го е осъдил на наказание от 6 месеца "лишаване от
свобода", изпълнението на което е условно отложено за срок от 3 години, както и да заплати
направените по разноски по делото – 171,34 лв в досъдебната фаза и 1 000 лв в съдебната.
В жалбата се посочва, че присъдата е постановена при нарушаване на правото на
защита на подсъдимия, при допуснати процесуални нарушения и не е съобразена със
събраните доказателства. Оспорват се изводите на първата инстанция относно съдържанието
на експертните заключения, като се твърди, че съдът неправилно е приел, че вещите лица
еднозначно приемат авторството на подсъдимия относно подписа на св.Н. – доколкото
вещите лица дават само вероятностно заключение, като не може да уточнят дали подписът е
положен директно или чрез четец; тройната експертиза приема, че подписът е копие, като не
може да се уточни дали е положен чрез подложка или е пренесен от друг документ; в.л. А.
посочва, че е възможно да се изреже текст от един документ и да се пренесе в друг
документ. Адв.Г. се позовава и на свидетелските показания, видно от които всички
работещи в магазина са знаели чуждите пароли, като е имало практика те да се ползват, с
цел осигуряване на възможност на съответния служител да получи допълнително трудово
възнаграждение. Поради това адв.Г. твърди, че не е ясно кой е използвал данните на
подсъдимия. Оспорва и извода на съда относно мотивите за предприемане на деянието
(получаване на бонус), като твърди, че подс.А. не е получил бонус за февруари 2015 г, а и
такъв не се дължи, доколкото той е бил в „срок преди напускане“. Счита, че липсва мотив за
извършване на престъплението. Моли да се постанови оправдателна присъда или евентуално
по-лекото наказание „пробация“, евентуално да се приеме, че се касае за маловажен случай
СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди.
В съдебно заседание адв. Г., защитник на подс.А., посочва, че присъдата е
неправилна, доколкото е установено, че е възможно пренасянето на подписи в електронната
система на БТК. Акцентира, че подсъдимият не е имал имуществен интерес да извърши
деянието. Счита, че следва да бъде оправдан, като евентуално иска да се приложи
хипотезата на маловажен случай по чл.310 ал.2 НК.
Подсъдимия А. посочва, че не е имал материален интерес да извърши деянието, както
и че това дело е осъществило негативно въздействие на психиката му и на семейството му.
Моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
1

взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите на защитата. По своето естество тези доводи се отнасят до
оспорване на авторството на подписа – твърди се, че той не е положен от подсъдимия,
респективно че е копие на подпис, положен от подсъдимия. Относно останалите аспекти на
деянието не се наведени твърдения за неправилно съдебно установяване.
Съдът приема, че тези доводи са основателни. Налице е основателно съмнение
относно авторството на деянието. Въз основа на новосъбраните доказателства тези съмнения
допълнително са задълбочени. Поради което, предвид презумпцията за невинност и
задължението обвинението да се докаже по несъмнен начин, следва изводът, че не е
доказано деянието да е било извършено от подсъдимия; оттук следва да се постанови
оправдателна присъда.
Това, от своя страна, води и до задължение на въззивния съд да изложи
самостоятелни мотиви съобразно повдигнатото обвинение.
При прегледа на твърденията в обв.акт, както и на събраните доказателства пред
първата и втората инстанция се установява следната фактическа обстановка.
СРП е повдигнала обвинение против подс.В.З.А. за това, че на 25.02.2016 г в
гр.София, бул. ****, МОЛ България, в магазин на Виваком, като длъжностно лице –
сътрудник продажби при БТК Комерс, по силата на трудов договор 282/15.08.2014 г и
длъжностна характеристика, връчена му на 15.08.2014 г, в кръга на службата си, сам е
съставил неистински частен документ – допълнително споразумение с вх №
20160225102502-36350084 от 25.02.2016 г към договор за електронни съобщителни услуги с
вх. № 830701726925022016-36350084/25.02.20216 г, на който е придаден вид, че е конкретно
писмено изявление на Р.С.Н. и го употребил на същата дата в електронната база данни на
БТК, за да докаже, че съществува правно отношение между БТК ЕАД и Р.С.Н. по
сключеното допълнително споразумение към договора за електронни съобщителни услуги,
престъпление по чл.310 ал.1 вр чл.309 ал.1 НК
На първо място следва да се посочат безспорните обстоятелства, установени от СРП в
обв.акт, от СРС в обжалваната присъда и приети за несъмнено настъпили от страните и пред
двете съдебни инстанции.
Относно правното положение на подс.А. във Виваком.
Подс.В.З.А. сключил трудов договор 282/15.08.2014 г с БТК Комерс, по силата на
който изпълнявал длъжността „Сътрудник продажби“ в магазин на Виваком, намиращ се в
гр.София, бул.****, МОЛ България. Било уговорено освен основно трудово възнаграждение
и добавка за трудов стаж, също така и допълнително трудово възнаграждение „за
индивидуално участие в трудовия процес“, чието определяне и размер не са изрично
посочени. Срокът на договора е до завръщане на титуляра на длъжността. Същият ден му
било връчена длъжностна характеристика, съобразно която носи отговорност за постигане
на възложените цели, отговаря за правилното съставяне на всички видове първични
счетоводни документи, носи отговорност за достоверността, коректността и пълнотата на
въведените в информационната система данни, консултира клиентите, продава и предлага
активно услугите на компанията, предлага максимално добро обслужване, поддържа
документацията, свързана с продажбите и др. След това е сключен нов договор №
175/10.07.2015 г, със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
2

Подс.А. е подписал идентична длъжностна характеристика на същата дата.
Въз основа на новите доказателства, събрани от въззивната инстанция (справка на
л.22), се установи, че на 12.02.2016 г подс.А. е подал заявление за напускане по взаимно
съгласие, което му е било отказано от работодателя. Поради което същия ден подава
заявление за напускане с тримесечно предизвестие. По-късно, на 08.03.2016 г се договаря да
напусне по взаимно съгласие, считано от 01.04.2016 г.
Типичното задължение на подс.А., както и на останалите служители в магазина на
Виваком, било да обслужват клиентите, вкл като сключват с тях договори за
телекомуникационно обслужване. За тази цел те имали собствени потребителски имена и
пароли, чрез въвеждането на които в информационната система на Виваком, те съставяли
съответните договори като представители на телекомуникационния оператор. При все това
имало установена практика служителите да си знаят един на друг потребителските имена и
пароли, което давало възможност един служител от името на друг да състави съответния
договор – т.е. в неговото съдържание се появява не името на лицето, което действително го
съставя, а името на служителя, от чийто профил е осъществен достъп до системата.
Трудовото възнаграждение на служителите в магазина на Виваком имало две
компоненти – основно трудово възнаграждение и допълнително (бонуси), като последното
би могло да бъде в значителен размер. То зависило от броя сключени договори за
телекомуникационни услуги.
Конкретно относно заплащането на допълнителното възнаграждение, въз основа на
справката, изискана от въззивната инстанция, се установи, че то не е индивидуално
определено за всеки служител и за всеки договор, а се определя за служителите в даден
магазин съобразно целта, която е била поставена за постигане в съответния период. Изрично
се посочва, че бонусите се определят на ниво магазин, а не на ниво служител в определен
магазин. На следващо място, съобразно вътрешните правила на работодателя, на служители,
които са подали предизвестие за напускане, не се начисляват тези допълнителни бонуси.
Следователно от 12.02.2016 г нататък, вкл и към 25.02.2016 г подс.А. не е имал право
на допълнително трудово възнаграждение в резултат на постигане от магазина на
поставените цели за брой сключени договори. Такова право имали неговите колеги,
работещи заедно с него в същия магазин.

Относно съставянето на процесното допълнително споразумение от 25.02.2016 г.
В началото на 2016 г били сключени няколко договора за предоставяне на
телекомуникационни услуги между Р.Н. и Виваком. Всички договори са били сключени в
магазин на БТК ЕАД, намиращ се в гр.София, бул. ****, МОЛ България. Всички те са били
сключени по еднотипен начин – а именно подписите и другите ръкописни текстове са били
положени чрез електронното устройство WACOM – подложка и електронно писало, при
което от допира и движението на писалото върху подложката се формират следи (черти,
линии), чрез които се изписват имената и подписът, които след това се възпроизвеждат в
електронния договор.
А именно БТК и св.Н. са сключили два договора на 31.01.2016 г. Първият е
допълнително споразумение 830701726931012016-36136809/13.01.2016 г относно промяна
на тарифния план за номер ****, като той е преминал на нов тарифен план Smart S, както и
удвоени МВ на максимална скорост и допълнителни 750 национални минути; месечната
такса е 17,99 лв. Вторият е договор 830701726931012016-36136847/13.01.2016 г относно
сключване на договор за телекомуникационни услуги по абонаментен план Smart S относно
телефонен номер ****, както и удвоени МВ на максимална скорост и допълнителни 750
национални минути; месечната такса е 17,99 лв. За БТК ЕАД подписът е положен от подс.
А., който е и обслужил св.Н.; последният саморъчно е изписал името и фамилията си, като е
3

положил подписа си в графата на „Абонат“.
В края на следващия месец, на 24.02.2016 г, св. Н. сключил нов договор за
телекомуникационни услуги вх. № 830701726924022016-455323/24.02.2016 г, относно
четири телефонни номера (****, ****, **** и ****) с тарифен план Smart S за първите три
номера, както и удвоени МВ на максимална скорост и допълнителни 750 национални
минути, с месечна такса по 13,99 лв и с тарифен план i-Trafic M за последния номер, с
месечна такса от 11,99 лв - или общо 53,96 лв. Срокът на договора е 24 месеца. От страна на
БТК ЕАД договорът е сключен от св.М.С.. Св.Н., потребител по този договор, ръкописно е
изписал личното и фамилното си име и е положил подписа си в края му, в графата за
„Абонат“ в долната дясна част.
На следващия ден, 25.02.2016 г, в същия магазин на БТК, ЕАД, било съставено
допълнително споразумение 830701726925022016-36350084/25.02.2016. На това
допълнително споразумение било поставено името на подс. В. А., като представител на БТК
ЕАД и името на Р.Н. като клиент. В действителност нито един от двамата не е съставил този
документ. Св.Н. не е идвал този ден в магазина и не е изразявал воля за сключването на
допълнителното споразумение. Подс.А. не е съставил този договор, не е полагал подписи
под него и не го е въвел в базата данни на Виваком. Лицето, което е съставило договора и е
привнесло подписите в него, респективно е регистрирало и въвело договора в базата данни
на Виваком, не е установено по делото.
По силата на това споразумение последният номер (****) преминава от тарифен план
i-Trafic M към тарифен план i-Trafic L, като месечната такса става 15,99 лв, респективно
първите два номера (****, ****) получават удвоени МВ на максимална скорост и
допълнително по 750 национални минути. Така общата месечна такса става 61,46 лв – или с
8 лв повече от споразумението от 24.02.2016 г.
В текста на споразумението на мястото на „Абонат“ не е имало изписване на име и
фамилия (което е било дължимо). В него били поставени три подписа – един до името на
подс.А., втори до името на абоната и трети относно съгласието на абоната договорът да
влезе в сила незабавно. И трите подписа били положени от подс.А. в други, предходни
документи по гореописания начин – а именно използване на електронното устройство,
посочено по-горе – а именно подложка и писало, при което линиите, очертани с това писало
(трите подписа) са привнесени след това в електронния документ. След това тези подписи са
станали част от допълнителното споразумение от 25.02.2016 г по неустановен начин, който
обаче със сигурност не включва участието на подс.А..
И по-конкретно не се касае за хартиен документ, при който с мастило се очертават
линии, които формират подпис. Касае се за специфичен електронен документ – т.е. такъв,
който съществува само в електронна среда, но който може да бъде разпечатан и на хартия (в
който вид е приобщен към делото като писмено доказателство). Привнасянето към неговото
съдържание на подписите обичайно става чрез физически действия – чрез горепосочените
подложка и писало. Така, по принцип, би следвало чрез физическото изписване на подпис
върху подложката с писалото този подпис, вече в електронен вид, да се пренесе в
електронния документ. Също така би следвало, по принцип, да не е възможно в този
документ да се привнасят подписи, вече положени от други документи. Също така би
следвало предходно съставените документи да бъдат защитени от последващи промени в
съдържанието им, вкл и срещу копиране на вече привнесения подпис (като картинка) и
привнасянето му в други електрони документи, като споразумението от 25.02.2016 г. При
все това такава възможност е съществувала.

Тези фактически обстоятелства се установяват от двата договора от януари 2016 г и
двете допълнителни споразумения от февруари 2016 г, трудови договори, длъжностни
характеристики, показанията на св.Н., А., С., фишове от заплата за месеци октомври 2015 –
4

февруари 2016 г, единична и тройна графологични експертизи на л.49 и л.90 от досъдебното
производство, комплексна експертиза на л.115, техническа експертиза, от показанията на
св.Г.И., св.А.Т., св. М. А., св.М.С., св.А.Т., справка от Виваком.

Коментар на доказателствата
Относно обстоятелствата, оспорени от защитата - авторството на подписите и
авторството на деянието.
Защитата оспорва, че подс.А. е положил подписите в допълнителното споразумение.
Съдът не може да се съгласи – доколкото авторството му се установява от изготвените
графологични експертизи. Макар и първата от тях (единичната) да дава вероятностен
отговор, втората (тройна) достига до категоричен извод, че подписите за абонат са именно
на подс.А.. Вещите лица уточняват, че те са копие на негови подписи – т.е. те не са били
положени с мастило върху хартиен носител, а са били привнесени чрез техническо средство
върху хартиената разпечатка, с която са работили вещите лица. Следователно подписите са
негови – т.е. той е авторът на изписването му. Макар и първият подпис, до неговото име, да
не е бил предмет на експертно изследване, все пак е несъмнено, че именно подс.А. го е
положил.
На следващо място защитата твърди, че не е установено тези подписи да са били
положени именно в инкриминираното допълнително споразумение към момента на
съставянето му чрез електронната подложка и писалото, което е обичайния и дължим начин.
Счита, че е възможно да е бил взет от друг документ и копиран в него. Съдът отбелязва, че
това възражение е подкрепено от доказателствата, събрани в досъдебната фаза и пред
първата инстанция. Въз основа на новите доказателства – справка от Виваком – съмненията
в тази насока са още по-задълбочени и водят до извода, че защитното възражение е
основателно.
Вещите лица от комплексната експертиза уточняват, че не е възможно да се установи
дали подписът е резултат от саморъчното изписване на подписа на електронна подложка или
от копиране от друг документ. В този смисъл са и показанията на св.Танов, колега на
подсъдимия, който посочва за практика в офиса не само един служител да влиза в чужд
профил (тъй като всеки служител знае паролите на останалите) и от името на колега да се
сключва договор с абонати, с цел постигане на таргета, но и за практика да се копират
чуждите подписи от вече сключени договори.
При все това следва да се отбележи, че подобна практика е изрично отречена от
св.Илчев, супервайзер в отдел „Сигурност“ в БТК ЕАД, който посочва, че полагането на
подписа става чрез електронно устройство WACOM, което, в съчетание със софтуерната
система на Виваком, прави невъзможна злоупотребата. И по-конкретно посочва, че не може
да се внасят промени във вече подписани документи, вкл и да се вземи подпис от един
документ и да се положи на друг документ. В този смисъл е и заключението на специално
допуснатата техническа експертиза при първото въззивно производство, приобщено при
второто първоинстанционно производство.
Поради което са налице съмнения дали е възможно или не процесните два подписа на
допълнителното споразумение от 24.02.2016 г да са били привнесени от вече съставени
документи.
Тези съмнения не може да бъдат решени чрез нови технически експертизи, поради
което въззивният съд – отчитайки защитните възражения на адв.Г. – събра доказателства
относно евентуалните мотиви за евентуалното извършване на деянието от страна на подс.А..
Тези мотиви биха могли да бъдат само користни – а именно съставяне на неистинско
споразумение и въвеждането му в базата данни на Виваком с цел получаване на
допълнително трудово възнаграждение в резултат на определен брой сключени договори.
5

Видно от постъпилата справка от Виваком, тези мотиви с категоричност са
изключени. Подс.А. към 25.02.2016 г вече е бил подал предизвестие за напускане, поради
което не е имал право на никакви допълнителни трудови възнаграждения. Той е знаел това
обстоятелство. Поради което не е имал никакъв интерес да съставя процесното
допълнително споразумение. Такъв интерес са имали негови колеги, които са можели да
получат такива бонуси. Видно от същата справка, те може да достигнат значителни размери.
Следователно са напълно основателни доводите на защитата, че подс.А. няма никакъв
интерес да извърши деянието, твърдяно от СРП – а именно да състави неистински частен
документ, процесното споразумение, като го въведе в базата данни на Виваком, за да
докаже съществуването на правоотношение между Р.Н. и телекомуникационната компания.
Такъв интерес са имали неговите колеги. Те са имали и интерес при съставяне на подобен
неистински и неверен документ да ползват името и паролата на подс.А..
При съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема, че не е установено
по ясен и безспорен начин, че именно подс.А. е лицето, съставило допълнителното
споразумение, като е положило подписите чрез електронната подложка и писалото,
респективно го е регистрирало в базата данни на Виваком. Несъмнено за това е налице
вероятност, доколкото несъмнено подписите са били подложени от него самия и доколкото
вещите лица посочват, че мерките за сигурност дават защита срещу копиране на подписи от
вече съставени документи и привнасянето им в други документи. При все това по напълно
несъмнен начин се установи, че подс.А., доколкото вече е бил подал предизвестие за
напускане, няма никакъв интерес да състави това неистинско споразумение. Поради което се
налага изводът, че тези подписи са станали част от това споразумение именно чрез
привнасянето им от други документи, преди това съставени от него, именно в които той е
положил тези подписи.
Следователно не е установено по дължимия начин авторството на деянието. Следва
да се приеме, че не подс.А., а трето лице, е автор на инкриминираното деяние.

От правна страна.
Доколкото по делото не се установи подс.А. да е автор на деянието, посочено в
обв.акт, то това самό по себе си е основание за постановяване на оправдателна присъда,
предвид нормата на чл.304 пр.3 НПК – доколкото не се установи, че деянието е извършено
от подсъдимия.
Защитата оспорва правната квалификация по чл.310 ал.1 вр чл.309 ал.1 НК, като
последното евентуално искане е да се приеме, че е налице маловажен случай. С оглед
пълнота следва да се отговори и на това възражение. Това се налага и предвид вероятността
при касационното обжалване оправдателната присъда да бъде отменена, в който случай
възражението на защитата ще има съществено правно значение.
Най-напред съдът отбелязва, че не намира основание да се разграничи от извода на
СРП и СРС, че деянието попада под нормата на чл.310 вр чл.309 ал.2 НК. Несъмнено
подс.А. е имал качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл.93 б.“б“ т.2 НК –
доколкото му е била възложена работа, свързана с управление на чуждо имущество – а
именно правомощието да сключва договори от името на БТК ЕАД. Именно в това си
качество – ако евентуално е бил извършил инкриминираното деяние – той би въвел в
електронната база данни допълнително споразумение с вх № 20160225102502-36350084 от
25.02.2016 г, с което то е станало действащо.
След това следва да се посочи, че действително това допълнително споразумение е
неистински документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, доколкото му е бил придаден вид че е
писмено изявление на св.Н., въпреки че е бил такова изявление на трето лице (различно от
подс.А.), което се е подписало вместо св.Н., ползвайки подпис на подс.А. от други договори.
6

То също така е и частен писмен документ, доколкото СРП акцентира само на порочността
на подписите за св.Н.. Макар и лицето, положило подписите в него, да е било длъжностно
лице при Виваком, все пак то не е положил подписите от името на св.Н. в това си
длъжностно качество – поради което и не може да се приеме, че са нарушени обществените
отношения, съхраняващи истинността на официалните документи. Длъжностното качество
на реалния съставител на споразумението намира проявление при използването му (т.е. при
въвеждането му в базата данни на Виваком) – а не при съставянето на споразумението.
Същото това лице, внасяйки подпис и на името на подс.А., съставя неистински официален
документ – което е извън предмета на делото.
При все това съдът отбелязва, че са налице основанията да се приложи хипотезата на
маловажен случай по чл.310 ал.2 НК. СРС е отказал да уважи такова искане от защитата,
защото деянието е извършено от длъжностно лице и е имало за последица начисляване на
допълнителни такси за св.Н.. Въззивната инстанция отбелязва, че нормата на чл.310 НК е
посветена на извършване на документни престъпления по чл.308 и чл.309 НК от
длъжностно лице, като ал.1 от нея визира обичайния случай на обществена опасност, а ал.2
маловажен случай. Следователно само от обстоятелството, че деянието е извършено от
длъжностно лице, не може да се достигне до извод, че прилагането на маловажния случай е
изключено. Изводът на СРС в този смисъл не намира опора в закона. На второ място
въззивната инстанция отбелязва, че размерът на начислените допълнителни такси сам по
себе си, а в по-общ план и естеството на неблагоприятните правни последици, обуславят
извод, че е налице маловажен случай. И по-конкретно елемент от фактическия състав на
деянието по чл.309 НК е използване на неистинския частен документ – а именно той е
употребен, за да се докаже определено правоотношение, с произтичащите от това взаимни
прави и задължения. В случай извършване на деянието по съставяне на неистинския частен
документ (полагане на двата подписа, на които е придаден вид, че са положени от св.Н., т.е.
че той е сключил това допълнително споразумение и след това въвеждането му системата на
БТК ЕАД) има следните последици: за БТК това е задължението да осигури допълнителни
минути и мегабайти; за св.Н. е да заплати с осем лева по-висока такса. Или резултат от
деянието не е пораждане на едно привидно правоотношение – а привидно изменение на
съдържанието на вече съществуващо валидно правоотношение по предоставяне на
телекомуникационни услуги; несъмнено първото е значително по-обществено опасно от
второто.
Също така относно непосредствените вреди, които се търпят от това привидно
изменение. За БТК ЕАД е трудно да се прецени какви вреди е претърпяла от това, че е
предоставила възможност за повече минути и мегабайти; тази възможност не е била
реализирана; при всяко положение тези вреди със сигурност са явно незначителни. За св.Н.
тези вреди се изразяват в плащане с осем лева по-висока месечна такса – вместо 53, 96 лв
той е следвало да заплати 61,96 лв. Като се отчита, че се касае за четири телефонни номера,
като срещу тази по-висока такса св.Н. е получил и нежелана от него услуга (повече
безплатни минути и повече мегайбати), то следва изводът, че вредата за него не е била
съществена. От тази гледна точка е налице малозначителност на вредните последици по
смисъла на чл.93 т.8 НК.
Поради това и очевидно случаят е маловажен – както в сравнение с останалите
видове типични деяния по чл.310 вр чл.309 НК, така и в сравнение с възможните негативни
последици, ако бъде сключен неистински първоначален договор за значителна сума, а не
само допълнително споразумение, с което договорената сума се увеличава несъществено.
Обстоятелството, че вече е изтекла давността за наказване на деянието, не е основание да се
приеме, че случаят не е маловажен, с аргумент, че така деянието ще остане ненаказано.
Лошата организация на наказателното преследване (напр. правилната му квалификация като
маловажен случай още от СРП щеше да доведе до разглеждане на делото по реда на чл.78а
НК и бързото му приключване) не е аргумент, който може да бъде използван, за да се отрече
7

очевидно маловажния характер на деянието.
Както бе посочено, давността вече е изтекла. За деяние по чл.310 ал.2 НК се
предвижда наказание до 1 година "лишаване от свобода" или пробация; поради това
давността е 3 години, а абсолютната давност е 4,5 години – чл.81 ал.3 вр чл.80 ал.1 т.5 НК.
Доколкото деянието е от 25.02.2016 г, то давността е изтекла на 25.08.2020 година.
Въз основа на тези мотиви съдът постанови присъдата си.
8

Номер на акта:	162
Дата:	5 декември 2022 г.
Съдия:	Иво Юриев Хинов

Дело:	20221100604018
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 октомври 2022 г.

Присъда по дело №4018/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите