Р Е Ш Е Н И Е
№ 593 13.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Станка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 860 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с Решение №5 от 15.03.2018 година на ВКС, постановено по гражданско дело № 3706 по описа за 2017 година, II г.о., съдът е отменил влязло в сила Решение № VI- 71 от 16.08.2016 година по въззивно гражданско дело № 387 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2016 година, с което са уважени исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС срещу В.Й.Д. и решението № 110 от 20.01. 2016 година по гражданско дело № 4796 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година в потвърдената му с горното въззивно решение част за уважаване на предявения срещу В.Й.Д. иск по чл.108 ЗС и по отношение на 1/3 идеална част от пералното помещение в сутерена, по подадена от С.Ц.Д. молба, на основание чл.304 от ГПК, и делото е върнато за разглеждане на друг състав на Бургаски районен съд за предприемане на процесуални действия във връзка с конституиране на С.Ц.Д. като страна по делото – ответник по исковетЕ.
Производството по гражданско дело № 4796 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година е образувано по повод искова молба от Г.Д.К. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат К., против В.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на основание чл.109 от ЗС ответника да възстанови съборените от него две преградни тухлени стени, обособяващи избеното им помещение…, .., намиращо се между двете помещения, а именно: стая с площ от 28.00 кв.м., находяща се в югозападния ъгъл на сутерена и кухня с площ 12 кв.м., находяща се в северозападния ъгъл на сградата, да възстанови вратата на избеното помещение и да постави брава на вратата и на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на собствената им изба, да предаде ключ от бравата на пералнята, находяща се в същата сграда. Ищците претендират и присъждане на разноските, направени по водене на делото.
С определение от 13.04.2018 година по искане на ищеца и съгласно указания на ВКС в посоченото решение като ответник по делото е конституирана и С. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: ***, наред с първоначално посочения ответник В.Й.Д..
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищците излагат, че са собственици на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 07079.620.27.1.1, находящ се на адрес: град Б., заемащ целия първи жилищен етаж, с площ от 117 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, с тераса, при граници: североизток –калкан, северозапад –двор, югозапад – проход, югоизток –ул. „…“, под обекта – имот с идентификатор № 07079.620.27.1.6, над обекта – имот с идентификатор № 07079.610.27.1.2, ведно с избено помещение с площ от 4 кв.м., при граници на избата: проход откъм двора, насл. на на арх. С, портиерска стая и салон, заедно с 1/3 идеална част от пералнята, заедно с 1/3 идеална част от избения салон и таванско помещение с площ 17 кв.м., при граници:стълбище, салон на насл. на арх. С., както и 1/3 идеална част от таванския салон и 1/3 идеална част от сушилня, както и 1/3 идеална част от общите части на сградата, ведно с прилежащите 100/308 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор 07079.610.27, целият с площ 308 кв.м., с административен адрес: ул. …
Посочения недвижим имот е придобит от родителите на ищеца Г.Д.К. – д-р Д. К. и Е. К. с Нотариален акт № 141 от 11.07.1049 година, в който е описана избата, така, както е описана в исковата молба. След смъртта на майка му, на 11.09.1954 година, ищецът дарил собствената си ¼ идеална част от посочения недвижим имот на баща си с Нотариален акт №83 от 1985 година. Впоследствие с Нотариален акт №123 от 1992 година неговият баща му прехвърлил с дарение своите ¾ идеални части от недвижимия имот. Ищците посочвате, че във всички нотариални актове избата е описана по идентичен начин с описанието, дадено в нотариалния акт от 1949 година. След смъртта на бащата на ищеца останали като наследници той и сестра му Л. Г., която починала на 07.11.2004 година. При извършена делба с нейния съпруг Х.Г., с влязло в сила решение от 15.04.2014 година по гражданско дело № 2584 по описа на Бургаски районен съд за 2007 година, имотът бил поставен в негов дял, както е описан в документите за собственост, срещу заплащане на В. Г. на сумата 29 457, 50 лева за уравнение на дела му. Тъй като това уравнение е станало през време на брака двамата ищци са съсобственици на имота.
В исковата молба ищците излагат още, че ответникът В.Й. д. е син на Д.Я.В. /Е./, която закупува от В.О. следния недвижим имот, находящ се в сутеренния етаж от същата сграда, с Нотариален акт №16 от 02.03.1974 година: стая с площ от 28 кв.м. с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата, кухня с площ от 12 кв.м. със северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището за сутерена, клозет в сутерена, 1/3 идеална част от пералнята в сутерена и 1/3 идеална част от салона в сутерена, заедно със съвместно ползване заедно с другите съсобственици на стълбището за сутерена от прохода от към двора. В Нотариален акт №115 от 1966 година, с който имотът е закупен от В.О. Я. той е описан по същия начин.
Ищците твърдят, че между описаната кухня от 12 кв.м., находяща се в северозападния ъгъл на сградата, и стаята с площ от 28 кв.м., се намира собствената им изба с площ от 4 кв.м. с границите, описани в нотариалните актове и в делото за делба.
Впоследствие ответникът по делото и неговия брат Ц. Й.Д. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №30/2009 година за описания имот и след това с Нотариален акт №37 от 2009 година Ц. Й.Д. продава на ответника В.Й.Д. собствената си ½ идеална част от имота.
Ищците излагат още, че ответникът, твърдейки, че е собственик на избата им, на 03.11.2012 година, без тяхно знание и разрешение, съборил двете преградни стени на тяхната изба, които я отделят от стаята с площ от 28 кв.м. /в югозападния ъгъл на сутерена/- от едната страна и от другата страна – от кухнята с площ от 12 кв.м. / в северозападния ъгъл на сградата/, зазидал вратата на избата им, от която се излиза в общия салон, на който са съсобственици. По този начин той приобщил площта на тяхната изба към стаята и кухнята, описани по – горе, като с това им пречи да упражняват правото си на собственост върху собствената им изба.
Освен това ответникът заключил, като сменил бравата на пералнята, която се намира в сутеренния етаж, на която са съсобственици с по 1/3 идеална част за насрещните страни по настоящия спор, и не им дава достъп до нея. Останалата 1/3 идеална част от пералното помещение е на други съсобственици в сградата. Излагат, че в сутеренния етаж се намират избите и на други съсобственици в сградата, но той съборил стените само на тяхната изба.
Ищците посочват, че видно от Нотариален акт №141 от 1949 година, с който родителите на ищеца закупуват апартамента, те са придобили и 1/3 идеална част от избения салон, 1/3 идеална част от портиерската стая и 1/3 идеална част от пералнята. Считат, че последните три обекта представляват общи части, като в нотариалния акт е посочено, че те представляват общи части, предвидени в чл.2 от Закона за етажната собственост.
Твърдят, че след като сградата е построена отделните самостоятелни обекти от нея, представляващи апартаменти на отделните етажи, са продадени от наследниците на арх. Славов на различни купувани и по този начин е учредена етажна собственост по смисъла на чл.38 от ЗС, за което представят доказателства. Конкретизират нотариалните актове, с които са извършени първите три разпоредителни сделки и с което е учредена етажна собственост. В тези нотариални актове и нотариалните актове, с които са извършени следващите разпоредителни сделки, е посочено, че се придобиват съответните идеални части от общите части на сградата /по – конкретно от сутеренния етаж/ и всички са продавани с прилежащи изби. В тази насока излагат довод, че целият сутеренен етаж е обща част заедно с отделните изби на собствениците на учредената етажна собственост. Посочват, че не може да се придобие жилище в етажна собственост, без съответните идеални части от общите части на сградата. От друга страна излагат, че общите части не могат да се делят, не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка и да се придобият по давност. Ищците излагат, че това означава, че ответникът не е могъл да придобие чрез прехвърлителна сделка и по давност имота така, както е описан в Нотариален акт №225/2966 година, защото това, което е описано включва портиерската стая и останалите общи части на избения етаж. Стаята, която е описана като стая с площ от 28 кв.м., всъщност включва портиерската стая, която е обща част по закона – чл.38 от ЗС. Поради това ищците излагат, че продажбата от 1966 година, с която В.О. Я. е закупила имота е нищожна като противоречаща на закона – чл.26 от ЗЗД и не е породила правно действиЕ. Съответно следващите сделки не са породили правно действия, тъй като прехвърлителят по тях не е бил собственик на имота. В тази насока излагат, че констативния нотариален акт е неверен и следващата сделка, с която ответникът е придобил ½ идеална част от имота не е породила правно действиЕ.
Освен това ищците излагат, че констативен нотариален акт №30/2009 година е неверен в частта му, с която е описано, че се отнася за жилище с площ от 54 кв.м., тъй като в предходните нотариални актове, от които ответникът черпи правата си, няма посочена площ от 54 кв.м.
Поради изложеното ищците излагат, че ответникът без правно основание е съборил стените на избеното помещение, владее същото без правно основание, тъй като не е негов собственик, не им дава достъп до пералнята, на която са собственици на 1/3 идеална част и с тези си действия им пречи да упражняват правото си на собственост.
Поради изложеното ищците предявяват посочените по – горе исковЕ.
Ищците са приложили доказателства.
При новото разглеждане на делото ответниците В. и С. Д. дават писмен отговор на предявения иск, чрез процесуалния си представител адвокат К.. Считат исковете за недопустими и неоснователни, поради което производството следва да бъде прекратено като недопустимо, респективно исковете да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на разноските, направени по водене на делото.
На първо място в писмения отговор е посочено, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на вещния иск за избата, тъй като вещта не съществува към настоящия момент. Посочват, че от приложения към делото архитектурен проект се установява, че липсва изба от 4 кв.м., такава квадратура липсва и в нотариалния акт от 1949 година. От посочения проект е видно, че липсва и тухлен зид с дебелина 12 см.
В писмения отговор е изложено, че видно от нотариален акт №11 от 1966 година Д.Г. К. продава на В.О. Я. жилище в сутеренния етаж на жилищната сграда, състоящо се от стая с площ от 28 кв.м. с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата, кухня с площ от 12 кв.м. със северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището на сутерена, клозет в сутерена и 1/3 идеална част от пералнята в сутерена и 1/3 идеална част от салона в сутерена. От тази продажба ответниците считат, че ищците не притежават изба с площ от 4 кв.м. при посочени в исковата молба граници в сутеренния етаж на сградата. Поради това последващите сделки, извършени с нотариални актове – нотариален акт №83 / 1985 година, нотариален акт №123 от 1992 година и нотариален акт № 23, в частта относно претендираната процесна изба от 4 кв.м., при посочените граници в исковата молба, са нищожни поради наличието на невъзможен предмет при който обектът фактически не съществува като самостоятелна реално обособена вещ. Поради това ответниците оспорват посочените три нотариални акт като нищожни и по тази причина ищците не могат да се легитимират като собственици на избеното помещениЕ.
Поради изложеното и въз основа на разпоредилните сделки, описани и в исковата молба и констативния нотариален акт за собственост, ответниците се легитимират като собственици.
Ответниците излагат, че обстоятелството, че Д.Г. К. е продал всички обекти, което притежавал в сутеренния етаж от жилищната сграда, включително и избата, предмет на спора, на В.О. Я. се потвърждава от Декларация на собствениците до Председателя на ГНС – Бургас от 2.12.1966 година.
На следващо място ответниците излагат, че посочената като граница на процесната изба портиерска стая не съществува. Излагат довод, че в Закона за плановото изграждане на населените места се определя „жилище на вратаря“, като в чл.210 от този закон е посочено, че „В сгради с 12 и повече отделни жилища трябва да има отделно жилище за вратаря. Ако то не е в партера за служба на вратаря трябва да има една стая в партера до входа.“ Поради това считат, че портиерска стая не е имало, било е и недопустимо да има в сутерена според закона.
Поради изложеното ответниците считат, че ищците не са собственици на избеното помещение и отправят искане за постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове за този обект.
По отношение на претенциите на ищците за предаване на владението на 1/3 идеална част от пералнята в сутеренния етаж на сградата, както и за осигуряване на достъп до пералнята, от която те претендират, че имат 4 кв.м., ответниците излагат следното:
Ответниците твърдят, че са собственици на цялото помещение по следните съображения:
Посочват, че видно от нотариалния акт от 1949 година на наследодателя на ищеца К. той е имал 1/3 идеална част от пералнята. С нотариален акт от 1966 година д-р К. продава на В.О. Я., наред с обособеното жилище в сутерена, и 1/3 идеална част от пералнята и салона, килер под стълбището и клозет. Поради изложеното ответниците считат, че от този момент и ищците нямат каквито и да било идеални части от процесното перално помещение в сутерена на жилищната сграда.
С нотариален акт №107 от 2009 година ответникът В.Й.Д. придобива от К.Б. чрез покупко - продажба още 1/3 идеална част от пералнята или общо по силата на тези нотариални актове ответникът е собственик на 2/3 идеални части от това помещениЕ.
Освен това В.О. Я., със сделката, извършена с нотариален акт № 115 от 1966 година, е придобила правото на собственост и върху клозета, ведно с прилежащото към него антре и зид с дебелина 30 см., разделящ клозета от останалата част от помещението в североизточния ъгъл на сутерена /пералнята/. Считат, че това представлява останалата 1/3 идеална част от цялото помещение и претажават целия този обект. В тази насока ответниците посочват, че съгласно одобрения архитектурен проект от 1933 година помещението, разположено в североизточния ъгъл на сутерена, наречено „пералня“ в нотариалните актове има следните граници: север – външен зид към двора, изток – външен зид с УПИ XII, юг –помещение в югоизточния ъгъл на сградата и запад – стълбище и салон. Западния зид на клозета на сутерена съвпада със западната граница на помещението, разположено в североизточния ъгъл на сградата /пералнята/, а източния зид на клозета попада в пералнята.
Поради изложеното ищците не се легитимиран като собственици на идеални част от пералното помещение или на 4 кв.м. от цялото с площ от 12 кв.м..
Ответниците са посочили доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представител - адвокат К. и адвокат К., поддържат предявените искове и сочат доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки от името на ищците са изложени подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявените исковЕ.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа становището по исковете, дадено в писмения отговор, както и направените в него възражения. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с материално правно основание чл. 109 от ЗС и чл.108 от ЗС относно избено помещение с площ 4 кв.м., индивидуализирано в исковата молба. Предявен е и иск с правно основание чл.108 от ЗС относно пералното помещение в сградата.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС ищците следва да установяват при условията на пълно и пряко доказване, че са собственици на избеното помещение и на посочените в исковата молба идеални части от пералното помещение на основанията, посочени в исковата молба. Следва да установят още, че ответниците ги владеят без правно основаниЕ.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС ищците следва да установят при условията на пълно и пряко доказване, че са собственици на избеното помещение с площ от 4 кв.м., индивидуализирано в исковата молба, че ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост по посочения в исковата молба начин като са съборили преградните стени.
Изложени са доводи за нищожност на договора на основание на който праводател на ответниците е придобил правото на собственост върху сутеренния етаж като противоречащ на закона – чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. По това възражение тежестта на доказване на правнорелевантните факти е на ищцовата страна и доказването също следва да е пълно и пряко.
Ответниците, от своя страна, също са въвели възражение за нищожност на придобивно основание на ищците, тъй като считат, че избеното помещение никога не е съществувало – поради липса на предмет – чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД. По това възражение тежестта на доказване, при условията на пълно и пряко доказване е на ответницитЕ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед приложимия материален закон се установява следното от фактическа страна:
По отношение на предявените вещни искове относно избеното помещение:
Сградата, в която се намират обектите, индивидуализирани в исковата молба, се състои от партерен етаж, два жилищни етажа и полуподземен и тавански етаж, като нивата на сградата са общо пет, съгласно заключението на вещите лица, изготвили повторната комплексна съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещите лица се установява още, че сградата не е построена съгласно архитектурния проект от 1933 година. Към настоящият момент съществуващите помещение не съответстват по местоположение, размери и площ на проекта. В проекта помещенията не са именувани и не е описано функционалното им предназначениЕ. Видно от приложената към експертизата комбинирана скица /лист 315 от делото / застроената площ на сградата е по – голяма от площта, която е следвало да има съгласно проекта, като увеличението на площта е в посока запад и посока север. В тази насока е констатацията и на вещите лица, изготвили първата експертиза.
От приложените към делото писмени доказателства и по – конкретно от Нотариален акт № 141 от 11.07.1949 година на Нотариус при Бургаски областен съд се установява, че д-р К., който е баща на ищеца Г.Д.К. е придобил правото на собственост върху партерния апартамент на сградата, заедно с 1/3 идеална част от застроеното и незастроеното дворно място, който апартамент се състои от три стаи, кухня, баня, клозет, хол и тераса и съответните избено и таванско помещение, а именно: избено помещение при граници: проход от към двора наследници на архитект Светослав Славов, портиерската стая и 1/3 идеална част от пералнята, като в този документ са описани и другите принадлежности към апартамента, като е уточнено, че те са съобразно Закона за етажната собственост, както и са описани границите на имотите, но тъй като не са предмет на настоящия спор не е необходимо да бъдат описани.
С решение от 15.04.2014 година, постановено по гражданско дело № 2584 по описа на Бургаски районен съд за 2007 година, влязло в сила на 15.11.2014 година, посоченият по – горе апартамент заедно, с принадлежност сред които са избата и 1/3 идеална част от дворното място е поставен в дял Г.Д.К. след извършване на делба на наследство. Определена е сума за уравняване на дяловетЕ. В настоящия процес не са представено доказателства за заплащането й, но тъй като по делото липсва спор в тази насока и твърдения за проведено производство по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./ следва да се приеме, че уравнението е изплатено. Съгласно т.3 от Постановление № 5 от 31.10.1972 година на Пленума на ВС ищцата М.К. също е придобила права по отношение на имота.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 115 , дело № 194 от 1966 година на нотариус при Народен съд- Бургас д-р Д.Г. К., действащ за себе си и като законен представител на малолетния си тогава син Г. Д.К. /ищец в настоящия процес/, както и като пълномощник на Е. Г. С...С.С. – Х. и А.С.С., които са наследници на архитект С.А.С., както и Л.Д. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител д-р Д.Г. К., продават на В.О. Я., жилище в посочената по – горе сграда, както следва: стая с площ от 28 кв.м. с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата, кухня с площ от 12 кв.м. със северно изложение, разположено в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището за сутерена, клозет в сутерена, 1/3 идеална част от пералнята в сутерена, 1/3 идеална част от салона в сутерена, заедно с правото на ползване съвместно с другите обитатели, стълбището за сутерена и прохода от към двора и самия двор за простиране и пране срещу посочена продажна цена.
Впоследствие Д.Я.В. /Е./ купува от В.О. Я. следния недвижим имот, находящ се в сутеренния етаж от същата сграда, с Нотариален акт №16 от 02.03.1974 година, дело № 388 от 1973.4 година на Нотариус при Бургаски районен съд : стая с площ от 28 кв.м. с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата, кухня с площ от 12 кв.м. със северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището за сутерена, клозет в сутерена, 1/3 идеална част от пералнята в сутерена и 1/3 идеална част от салона в сутерена, заедно със съвместно ползване заедно с другите съсобственици на стълбището за сутерена от прохода от към двора, като описанието на имота е идентично с описанието в посочения по – горе нотариален акт.
С Нотариален акт са собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 30, том Първи, рег. № 911, дело № 26 от 2009 година на Нотариус А.Н., рег. № 426 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, ответникът В.Й.Д. заедно с Ц. Й.Д., са признати са собственици на ½ идеална част от имот, описан по идентичен начин. Един от документите, представени пред нотариуса е цитирания по – горе нотариален акт за продобиване на имота от Д.Я.В..
Впоследствие Ц. Й.Д. продава на В.Й.Д. собствената си идеална част от имота, посочена в документа в обем ½ идеална част. Следва да бъде посочено, че описанието на имота е идентично с изложеното по – горЕ. Договорът е сключен с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 37, том Първи, рег. № 1036, дело № 30 от 2009 година на Нотариус А.Н., рег. № 426 на НК с район на действие района на Бургаски районен съд.
Както беше посочено ищците са се позовали на недействителност на придобивното основание на ответниците, представляващо договора, с който В.О. Я. придобива посочените по – горе обекти, с довода, че противоречи на закона и по – конкретно чл. 38 от ЗС, тъй като е придобита обща част, представляваща портиерска стая. В тази насока настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, че в посочената сграда е имало портиер, освен че свидетелката Р.Б.Т. посочва, че имало жена, която живеела там, почиствала и била нещо като портиер като наблюдавала кой влиза. Поради това и предвид липсата на проекти за сградата, в които такъв обект да е нанесен настоящият състав приема, че не се доказва съществуването на такова помещение в конкретния случай. Правният статут на такъв обект е разгледан в Тълкувателно решение № 39 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 8/86 г., ОСГК, но тъй като не се установи наличието му не следва да бъде преценяван приложим закон. Поради изложеното настоящият състав приема, че позоваването от страна на ищците на недействителност на този договор е неоснователно.
Неоснователно е и позоваването от страна на ответниците на недействителност на договор на ищците, тъй като избеното помещение никога не е съществувало. В тази насока настоящият състав приема следното:
От
показанията на свидетелите, разпитани по делото и по – конкретно от показанията
на Р.Б.Т., С.Д.С., както и от описанията в нотариалните актове, установяващи
права за ищците, следва извод, че такова помещение е съществувало. Тази теза не
се опровергава и от събраните по делото гласни доказателства по искане на
ответника чрез свидетелските показания на
Т.С. Т. и К.Н.Н..
Не е спорно по делото, че ответникът е съборил
стена и го е приобщил към помещението, което съгласно неговия документ за собственост
е стая. Конкретната индивидуализация на
помещение е дадена на скица, представляваща лист 315 от делото и е щриховано в
червено, към заключението на вещите лица, изготвили повтоворна
експертиза. Следва да бъде посочено, че извода на вещите лица по допуснатата по
делото повторна съдебно – техническа експертизаотносно
местоположението на това помещение, онагледен на скица, съвпада с извода на
вещите лица по допуснатата по делото първа комплексна съдебно – техническа
експертиза. Изготвената към това заключение скица представлява лист 206 от
делото.
Извода за конкретното местоположение на това
помещение вещите лица по повторната
експертиза правят на основание описанията, дадени в нотариалните актове и
разликата в площите на помещението „кухня“ преди и след ремонта. Направен е
извод, че това помещение е съществувало между дневната с площ от 28 кв.м. и
кухнята с площ от 12 кв.м.. Установяват, че разликата в полезната площ е от
2,93 кв.м., след съответните замервания и изчисления /страница 8 от повторната експертизата,
лист 305 от делото/. Вещите лица, изготвили това заключение посочват, че
дебелината на топлоизолацията, положена по стените на помещенията, е измерена с
шублер в предварително направени от ответника пробиви с дълбочина до твърд
материал – лепилен слой и мазилка под него. Посочват,
че дебелината под топлоизолацията на лепилния слой и
мазилката под него не е възможно да бъдат отчетени. При изчисляване на площта
на помещенията е ползвана съответния софтуер за проектиранЕ.
В заключението на вещите лица, изготвили първата допусната комплексна
експертиза, е посочено, че полезната площ, след прибавяне на слоя над тухлената
зидария е 4, 02 кв.м.. Уточнено е в това заключение, че експертите приемат, че
дебелината на топлоизолация, шпакловка и латекс е 7 см. /Лист 197 от делото/.
При изслушване на заключението на вещите лица в съдебно заседание на 28.03.2019
година, от тяхно име е посочено, че са дали тази стойност за дебелина на
изолацията, тъй като е стандартна. За да
се прецени, с оглед дадените различни стойности в заключенията на вещите лица
/основно и повторно/ каква е полезната
площ на избеното помещение, настоящият състав взе предвид, че от
повторното заключение не може да бъде
направен извод за това каква е дебелината на
лепилния слой и замазката. Поради изложените
по – горе констатации за стандартния размер на топлоизолацията от 7 см., както
и предвид площта на избата, посочена в нотариалния акт, настоящият състав
приема, че е следва да се приеме полезна площ на избеното помещение от 4 кв.м.,
както е посочено и в исковата молба.
В заключението на повторната експертиза, на страница 15 /лист 312 от делото/, е посочено, че избата е със следните граници: североизток – кухня 12 кв.м., северозапад – външен зид, югозапад – стая с площ 28 кв.м., югоизток – салон. Идентично е и описанието, даденото в първоначалното заключение /лист 202 от делото/.
Поради изложеното настоящият състав приема, че възражението на ответниците за нищожност поради това, че помещението не е съществувало е неоснователно.
По идентични съображения е неоснователно и възражението за недопустимост на иска, направено с довода, че се търси защита на право на собственост по отношение на обект, който вече не съществува. Следва да бъде посочено, че негаторният иск е предявен с цел и искане за защита за възстановяване на този обект на правото на собственост и следва да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да възстановят съборените от ответника В.Й.Д. две преградни тухлени стени, обособяващи избеното им помещение, да възстановят вратата на помещението, да поставят брава на вратата. Настоящият състав приема, че искането за предаване на владението на това помещение, след като бъде изградено от ответниците на ищците, следва да бъде квалифициран като част от иска с правно основание чл.109 от ЗС, а не като самостоятелен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предвид спецификите на конкретния казус, предстоящо евентуално изпълнение на съдебното решение и т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 1403.2016 година по тълкувателно дело № 4 от 2014 година на ОСГК на ВКС.
По отношение на установеното от заключенията на вещите лица и по двете допуснати по делото съдебно – технически експертизи за това, че в случай, че бъде възстановено посоченото избено помещение ще се наруши функционалната връзка между отделните помещения, за които ответникът представя документ за собственост и това би било пречка да се приеме, че е налице „жилище“ по смисъла на §5, т. 30 от ДР на ЗУТ, настоящият състав приема, че в предметния обхват на иска с правно основание чл.109 от ЗС се включва и преценка за това дали исканите действия, като петитум на исковата молба и предмет на съдебното решение, са противоправни. В този смисъл е и съдебната практика. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че тази изба е била изградена към 1959 година и е съществувала до 2012 година /което се установява от показанията на свидетелката Р.Б.Т./, поради което следва да бъде постановено изграждането й отново по повод предявените исковЕ. Преценката за статута на останалите обекти на собственост на този етаж не е предмет на настоящия процес.
По отношение на иска с правно основание чл.109 от ЗС за предаване
на ключ от пералното помещение, настоящият състав приема следното:
Настоящият състав приема, че в случая е безспорно, че сградата е в режим на етажна собственост, тъй като отделни обекти от нея принадлежат на различни собственици по смисъла на чл.38 от ЗС. От друга страна видно от нотариалния акт № 115, дело № 194 от 1966 година на нотариус при Народен съд- Бургас, с който В.О. Я. придобива посочените обекти, прехвърлители на правата са наследодателят на ищеца, но действащ лично, като законен представител на сина си, като даващ съгласие за сделката на дъщеря си, както и като пълномощник на други собственици в сградата. С този нотариален акт приобретателката, която от своя страна е праводател на правата на ответната страна, е придобила 1/3 идеална част от правото на собственост по отношение на пералнята. От това следва, че Д.Г. Китипов не се е разпоредил изцяло с притежаваните от него права по отношение на този обект, а заедно с другите съсобственици е прехвърлил посочения обем права от общо 1/3 идеална част. Поради изложеното настоящият състав приема, че по отношение на този обект е налице съсобственост /етажна или обикновена/. За нуждите на настоящия процес и с оглед конкретното искане за защита, което е отправено от съда, както и предвид чл. 31 от ЗС, съгласно който всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, настоящият състав приема, че правата на ищците по отношение на този обект също са доказани. Поради това и следва да им бъде осигурен достъп до помещението, за да го ползват като съсобственици. От показанията на свидетелката Р.Б.Т. се установява, че ответникът В.Й.Д. е превърнал това помещение в кухня с пластмасова врата и го отдава под наем. Тя излага, че семейство К. нямат достъп до това помещениЕ. Помещението, видно от приложените към делото скици на вещите лица, се намира на в североизточния ъгъл на сградата. Поради изложеното настоящият състав приема, че и негаторния иск за осъждане на ответниците да предадат ключ за това помещение на ищците е основателен и доказан.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да изградят избеното помещение по посочения начин чрез изграждане на стени, поставяне на врата и брава, да предадат владението на ищците, както и да им предоставят ключ от пералното помещениЕ.
По разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото от ищцитЕ. Видно от приложения списък на разноските те са в размер от 1152 лева, от които сумата 150 лева /лист 136 от делото/, представляваща първоначален депозит за експертиза, сумата 202 лева /лист 247 от делото/, представляваща доплащане за експертиза и сумата 800 лева /лист 256 от делото/, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействиЕ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Й.Д. ЕГН ********** и , с адрес: ***, и С. Д. Д. ЕГН **********, по иска, предявен от Г.Д.К. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да възстанови съборените от В.Й.Д. ЕГН **********, две преградни тухлени стени, обособяващи избеното им помещение с площ 4 кв.м., находящо се със следните граници: североизток – кухня 12 кв.м., северозапад – външен зид, югозапад – стая с площ 28 кв.м., югоизток – салон, да поставят врата и брава, като местонахождението е конкретизирано в скица към заключение на комплексна съдебно - техническа експертиза, изслушана на 28.03.2019 година, която скица представлява лист 202 от делото, и след което да го предадат на ищците Г.Д.К. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Й.Д. ЕГН ********** и , с адрес: ***, и С. Д. Д. ЕГН **********, да предадат на Г.Д.К. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, по иска, предявен от тях, ключ от помещението „пералня“, находящо се в сграда с административен адрес: град Б., в североизточната част на сградата и с площ от 9,06 кв.м., като местонахождението е конкретизирано в скица към заключение на комплексна съдебно - техническа експертиза, изслушана на 28.03.2019 година, която скица представлява лист 202 от делото,
ОСЪЖДА В.Й.Д. ЕГН ********** и , с адрес: ***, и С. Д. Д. ЕГН ********** да платят на Г.Д.К. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1152 лева /хиляда сто петдесет и два лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОБЯВЯВА скица към заключение на комплексна съдебно - техническа експертиза, изслушана на
28.03.2019 година, представляваща лист 206 от делото за неразделна част от
настоящото решениЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.