О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №
720
град Шумен, 07.11.2019
г.
Шуменският
окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на седми ноември, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова
В.ч.гр.д. № 402 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.М.Б., против определение
№ 2383/05.08.2019 г. по гр.д. № 1722/2019 г. на ШРС, с което е прекратено
производството по делото като недопустимо, по предявения от жалбоподателя срещу
„ВККЧЗС Н.96”-гр. П. иск, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1200лв., частично вземане,
цялото от 22 000 лв., поради изтичане на давност в периода от 20.01.2014
г. – 20.11.2017г. Жалбоподателят счита определението за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че в исковата си молба навел доводи за недопустим
изпълнителния процес, а именно образуването на изп.д.№ 469/2017 г. без
посочване на изпълнителен способ. По тези негови твърдения нямало произнасяне
по в.гр.д.№ 359/2018 г. на ШОС. Възражението му за давност било към момента на
подаване на исковата молба. Същевременно твърди, че давността е изтекла в
периода 20.01.2014г. – 26.06.2015 г. Моли въззивният съд да отмени атакуваното
определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, в
който взема становище за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,
намери частната жалба за неоснователна, поради следното:
Гр.д.№ 1722/2019г. на ШРС е образувано по искова молба от С.М.Б.,
ЕГН ********** ***, срещу Кооперация „ВККЧЗС Н.96“, ЕИК , гр. П....., с правно
основание чл. 439 от ГПК, да бъде признато за установено, че не дължи на
„ВККЧЗС Н.96”-гр. П.сумата от 1200лв. главница, част от обща главница в размер
на 22000лв., за която е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 56/2001 г. на НПРС,
поради изтекла погасителна давност в периода 20.01.2014 г. до 20.11.2017 г.
Излага, че по издаден срещу него в полза на ответника изпълнителен лист на
24.01.2001г. по гр.д. № 56/2001г., по описа на НПРС, били образувани изп. д. №
12/2007г. на ЧСИ и изп.д. № 469/2017г. на ЧСИ **. По тях, не били
извършвани изпълнителни действия, поради което счита, че предвидената давност
за посоченото вземане е изтекла в периода 20.01.2014г. /прекратяване на изп.д.№
12/2007 г. от ЧСИ */ до 20.11.2017 г. /датата на образуване на изп.д.№ 469/2017
г. при ЧСИ ** въз основа на същия изпълнителен лист/.
В срока за отговор, ответникът е изразил становище за
недопустимост на иска, евентуално неоснователност. Заявил е отвод за присъдено
нещо, сочейки влязло в сила решение на ШОС по в.гр.д. № 359/2018г., с което е
отхвърлен частичен иск, че поради изтичане на предвидената давност, ищецът не
дължи на ответника сумата от 1300 лева, част от вземане за 23000 лева, по издадения
по гр.д.№ 56/2001 г. на НПРС изпълнителен лист.
С атакуваното определение № 2383/05.08.2019 г. по гр.д. №
1722/2019 г., първоинстанционният съд прекратил производството по делото като недопустимо,
по предявения от жалбоподателя срещу „ВККЧЗС Н.96” гр. Ш.иск, с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, да се признае за установено, че не дължи на
ответника сумата 1200лв., частично вземане, цялото от 22 000 лв., поради
изтичане на давност в периода от 20.01.2014 г. – 20.11.2017 г.. Приел е, че в
случая е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуване
правото на иск по чл.299, ал.2 ГПК, а именно влязлото в сила решение по в.гр.д.
№ 359/2018 г. на ШОС, с което е бил отхвърлен иск на ищеца срещу същия
ответник, за част от същото вземане, като е прието, че давността за вземането не
е изтекла през периода 26.06.2015г. – 26.04.2018г. С настоящата искова молба се
иска признаване за установено, че давността за същото вземане е изтекла в
периода 20.01.2014г. – 20.11.2017г. Съдът
се е позовал и на постановките в ТР № 3/2019г., т. 2, и ТР № 4/2014г, т. 9 на
ОСГТК ВКС. Изложил е още, че по първото дело ищецът не е твърдял период, през
който е изтекла давността, но съдът се е произнесъл, че от падежа на вземането
– 15.01.2001г., до 26.04.2018г., давността не е изтекла. Предвид това заявения
с настоящата искова молба период се обхваща /част е/ от периода, за който е
налице произнасяне.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните изводи: Видно от обстоятелствената част на
исковата молба и заявеният петитум, ищецът С.М.Б., е предявил отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.439 ГПК, да бъде признато за
установено, че не дължи на „ВККЧЗС Н.96” -гр. П.сумата от 1200лв. главница,
част от обща главница в размер на 22000лв., за която е издаден изпълнителен
лист по гр.д.№ 56/2001 г. на НПРС, поради изтекла погасителна давност в периода
20.01.2014 г. до 20.11.2017 г., а именно повече от 3 г. каквато е давността за
вземанията произтичащи от запис на заповед.
Съгласно сочената норма, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението.
Искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
С решение по в.гр.д.№ 359/2018 г. на ШОС /влязло в законна
сила на 20.05.2019 г./ е отменено решение по гр.д.№ 1159/2018 г. на ШРС и е отхвърлена
претенцията на ищеца С.М.Б., против Кооперация ВККЧЗС „Н.– 96” гр. П.за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1300лв.
главница, представляваща част от главница от 23000лв., поради погасяване на
вземането по давност, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д.№
56/2001 г. на НПРС. С посоченото решение съдът е приел, че вземането не е
погасено по давност до 26.04.2018 г., респ. настъпилите факти и обстоятелства
до приключване на съдебното дирене по делото съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Предявената
искова молба е била основана на твърдения за изтекла погасителна давност в
периода от 2001 г. – 2017 г./до образуване на изп.д.№469/2017г. на ЧСИ **/, а с
настоящата искова молба се основава на твърдения за изтекла погасителна давност,
започнала от 20.01.2014г. /датата на прекратяване на изп.д. от ЧСИ */, до 20.11.2017г.
/датата на образуване на изп.д. при ЧСИ **, след представяне от взискателя на
същия изпълнителен лист/.
От изложеното следва, че предметът на в.гр.д.№ 359/2018 г. на ШОС, припокрива напълно предмета на настоящото гр.д.№ 1722/2019 г. на ШРС. Ето защо е налице обективно и субективно тъждество на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на настоящото дело. Във времево отношение спорното право е установено за несъществуващо към деня на приключване на устните състезания, след което решението е влязло в сила и е станало необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент. Посоченият момент предвиден в чл.235, ал.3 ГПК е този, до който страните могат да изнасят настъпили след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, които да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението, в случая преди 26.04.2018 г. Нововъзникналите факти след този момент не се преклудират от силата на пресъдено нещо, поради което могат да бъдат основание за нов иск, насочен към отричане на признатото с влязлото в сила решение право, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. В случая ищецът на практика се домогва до пререшаване на вече разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор, което е недопустимо. Следва да се отбележи и че в исковата молба не се излагат твърдения, че сумата по отношение на която се иска установяване недължимост представлява разлика над предявения по гр.д.1159/2018г. на ШРС размер на вземането до 23000лв., но дори да се касае до разликата, то съгласно постановките на т.2 от ТР № 3/2019г., искът отново се явява недопустим.
За пълнота следва да се посочи, че редът за защита по чл.439 ГПК намира приложение само при оспорване на изпълняемото материално право /давността е институт на материалното право/. Извън предмета на такова оспорване са процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, независимо от това дали подлежат на обжалване или не. В този смисъл твърденията в жалбата за недопустимост на образуван от ЧСИ ** изпълнителен процес са от процесуално естество и не се явяват нови твърдения по смисъла на чл.439 ГПК.
Предвид изложеното, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на процеса по чл.299 ГПК, процесът е недопустим и правилно е прекратен от районния съд. Обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната
жалба следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 150 лв., адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№
15908/09.09.2019 г. от С.М.Б., против определение № 2383/05.08.2019 г. по гр.д.
№ 1722/2019 г. на ШРС, с което е прекратено производството по делото като
недопустимо, по предявения от С.М.Б., срещу „ВККЧЗС Н.96” гр. П.иск, с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1200лв., частично вземане, цялото от 22 000 лв.,
поради изтичане на давност в периода от 20.01.2014 г. – 20.11.2017 г.
ОСЪЖДА С.М.Б., ЕГН
**********,***....с адрес за призоваване гр. Ш..., да заплати на Кооперация
„ВККЧЗС Н.96“, ЕИК , гр. П....., деловодни разноски в размер на 150 лв.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.