РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Благоевград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20221200501060 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна
жалба от адв. Анева, в качеството й на процесуален представител на
ответниците И. Г. Я. и Е. Д. Я. и въззивна жалба от В. Т. М. и Г. Л. М., чрез
пълномощника им адв.Л., против Решение №182/15.07.22г., постановено по
гр. дело №1439/21г., по описа на РС - Петрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Е. Д. Я., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН ********** и на
И. Г. Я., с постоянен адрес в гр. П., ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН
********** , че М. Л. Т., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „***“, бл. *, ап. *,
ЕГН ********** и В. Л. С., с постоянен адрес в гр. Сливен, ж.к. „**“, бл. *,
вх. *, ап. *, ЕГН **********, са собственици, въз основа на наследствено
правоприемство от баща им Л. С. Я., починал 02.12.2009 г., на по 1/12 идеална
част отурегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г.
на с. Старчево, общ. Петрич, с площ от 1665 кв. м., при съседи - две улици,
УПИ III и УПИ V-144, и от двуетажната масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 80 кв. м., изградена в североизточна част на този
1
урегулиран поземлен имот. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
108 ЗС, по отношение на Г. Л. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „**“ № *, ет.
*, ЕГН ********** и на В. Т. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „**“ № **,
ЕГН **********, ч е М. Л. Т., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, ап.
*, ЕГН ********** и В. Л. С., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „**“, бл. *, вх. *,
ап. *, ЕГН **********, са собственици, въз основа на наследствено
правоприемство от баща им Л. С. Я., починал 02.12.2009 г., на по 1/12 идеална
част от урегулиран поземлен имот (УПИ) IV- 143, в кв. 19, по плана от 1989 г.
на с. Старчево, общ. Петрич, с площ от 1665 кв. м., при съседи - две улици,
УПИ III и УПИ V-144, и от двуетажната масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 80 кв. м., изградена в североизточна част на този
урегулиран поземлен имот, като ОСЪЖДА Г. Л. М. и В. Т. М. да предадат на
М. Л. Т. и на В. Л. С. владението върху тези идеални части от имотите.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото
разноски.
Във въззивната жалба адв. Анева твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на
материалния закон.
На първо място адв. Анева оспорва изложеното в процесното решение, че
предявените искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени.
Твърди, че основната теза на съда, че наследодателката на страните- М. Б. не е
придобила по давност процесният недвижим имот не кореспондира с
доказателствата по делото и изискванията на чл.79 и следв. от ЗС. Сочи, че
придобивната давност представлява първичен способ за придобиване правото
на собственост върху недвижим имот или върху части от него чрез
непрекъснато владение в продължение на 10-години. Ако владението е било
добросъвестно, този срок е съкратен наполовина и собствеността се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. При
действието на изтеклата придобивна давност, може да се придобие право на
собственост както върху недвижим имот в неговата цялост, така и върху
идеални части от имота. Съдебната практика допуска и възможността един
съсобственик да придобие по давност дялове от общия недвижим имот,
2
принадлежащи на останалите съсобственици, съответно на техните
наследници. Според р. № 239 от 29.05.1996 г. по гражд. д. № 91/96 г. на1г.о.
на ВС владението на един от наследниците над имот, който още не е разделен,
се счита, че е за сметка и на другите наследници по отношение на техните
части.
Във втората въззивната жалба адв.Л. твърди, че, първоинстанционния съд е
допусна съществено нарушение на съдопроизводствените правила
допускайки свидетел на ищците, доколкото такова искане било направено от
тяхна страна несвоевременно. Излага се, че съгласно чл. 146, ал.З от
Гражданско-процесуалния кодекс и трайната обвързваща съдебна практика,
доказателствени искания могат да бъдат правени от страните до приемането
на доклада по делото, след което правото да се искат се преклудира, с
изключение на хипотезите по чл. 147 от ГПК, но които се явяват
неприложими в настоящия случай, доколкото не са налице новопоявили се
факти и обстоятелства в хода на делото. В случая съдът допуснал допусна
двама свидетели на ищците в нарушение на съдопроизводствените правила,
поставяйки двете страни в процеса в неравноправно положение, нарушавайки
чл. 9, чл. 127, ал. 2 и чл. 146, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Показанията на този свидетел - г-жа Диана Вълкова не потвърдил твърдените
от ищците с исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че от
доказателствата по делото, фактическият състав на придобивната давност по
чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността е осъществен, доколкото в хода на
съдебното дирене е установено безспорно, че упражняването на фактическата
власт върху имотите от страна на г-жа М. Б. е било с намерение за своене,
владението й е било явно, несъмнено, непрекъснато, несмущавано, спокойно
и трайно и е продължило за период по-дълъг от 10 години, а именно в
периода от 1979г. до 2015г. На следващо място, счита, че съдът неправилно се
позовава на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк. дело №
1/2012 г., ОСГК на ВКС, относно неприложимостта на презумпцията за
владение по чл.69 от ЗС, когато е налице владение от сънаследник.
Изключването на тази презумпция е незаконосъобразно и в противоречие със
самото тълкувателно решение, доколкото юридическият факт, от който
произтича собствеността на г-жа М. Б., не е наследяване, а прекратяване на
Съпружеска имуществена общност (СИО) и тя няма качеството сънаследник
3
спрямо синовете й, съгласно чл.14, ал.7, изр. 2 от Семейния кодекс от 1968г.
(отм. 1985г.), който е приложимият по време нормативен акт. Доколкото
прекратяването на СИО представлява само превръщане на бездялова
съсобственост в дялова, а г-жа Брашнарова не наследява идеална част от дела
на починалия на 21.11.1979г. съпруг г- н Стоил Брашнаров, то тя няма
качеството сънаследник спрямо синовете й и при нея не наМ.т приложимост
разрешенията на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело №
1/2012 г., ОСГК на ВКС, следователно презумпцията по чл.69 от ЗС
неправилно е счетена за неприложима от съда.
По подробно изложени в жалбите доводи и анализ на събраните
доказателства, се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да
бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове като неоснователни. Иска се да бъдат присъдени на
въззивниците сторените разноски и пред двете инстанции.
С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците
в първоинстанционното производство, чрез пълномощник. Излага се в
отговора, че подадената въззивна жалба е частично недопустима, изцяло
неоснователна и недоказана. Твърдят, че подадената от ответниците И. Г. Я. и
Е. Д. Я. въззивна жалба касае решението на PC-Петрич в неговата цялост.
Горецитираните ответници, обаче, не се явяват страна по отношение на
подадените искове на основание чл. 108 ЗС, поради което считат, че
обжалването от тях на решението в тази му част е недопустимо. Твърдят, че
съдът е посочил изчерпателно всички писмени и гласни доказателства, въз
основа на които е достигнал до съответните правни изводи. В тази си част
решението на съда е правилно и съответства изцяло на задължителната
практика на ВКС.
Заявяват, че е налице е противоречие и несъответствие между твърденията на
ответниците в отговора на исковата молба и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на двамата доведени от тях свидетели по
4
отношение и на двата елемента на владението. В отговора е направен анализ
на събраните пред първата инстанция доказателства. Посочва се, че от
събраните гласни доказателства е установено, че владението на Брашнарова е
започнало веднага след смъртта на съпруга й. Подадената от ответниците И.
Г. Я. и Е. Д. Я. въззивна жалба касае решението на PC-Петрич в неговата
цялост.Горецитираните ответници, обаче, не се явяват страна по отношение
на подадените искове на основание чл. 108 ЗС, поради което считат, че
обжалването от тях на решението в тази му част е недопустимо.
Заявяват, че възражението на ответниците Я.и относно неправилно тълкуване
от страна на първоинстанционния съд на приетите по делото доказателства, е
изцяло неоснователно и недоказано.
Твърдят, че съдът е посочил изчерпателно всички писмени и гласни
доказателства, въз основа на които е достигнал до съответните правни изводи.
В тази си част решението на съда е правилно и съответства изцяло на
задължителната практика на ВКС.
Аргументите на процесуалния представител на ответниците относно
тълкуването на разпоредбите на ЗС, касаещи придобивната давност не
кореспондират с трайно установената практика на ВКС.От една страна,
цитираната в жалбата съдебна практика не се явява задължителна такава, а от
друга- посоченото в нея не подкрепя тезата на въззивниците.Изявлението на
единия съсобственик, че изменя държането на частите на останалите
съсобственици във владение за себе си, трябва да е явно, но в конкретният
случай не било доказано от ответниците. Породи това правилно съдът е
преценил, че извършването на ремонт на съсобствената сграда не е действие,
с което М. Б. е демонстрирала пред синовете си волята си да свои имотите
(земя и сграда) в цялост. Отделно от това ответниците не са доказали по
безспорен начин, че в периода 21.11.1979 г. - 23.01.2015 г. М. И. Б. е
придобила притежаваните от синовете й идеални части въз основа на
давностно владение.
Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се
претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът установи, че
5
подадените въззивни жалби са редовни и допустими, тъй като са подадени в
срока за обжалване, от ответниците в производството, при наличие на правен
интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд, което е
неблагоприятно за тях.
В о.с.з жалбоподателите В.М., И.Я., Е.Я. и Г.М. не се явяват. Несе явява и
техен процесуален представител.
Ответниците М.Т. и В.С. не се явяват. Представляват се от адв. Г..
В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. Г. твърди, че основен
порок в първоинстанционното решение е, че Брашнарова не е направила явно
волеизявление пред сънаследниците, че владее и техните части. В този
смисъл възражението за придобивна давност в констативният нот.акт няма
действие и обвързваща доказателствена сила. Твърди, че в този смисъл
доказателствената тежест е правилно разпредена и решението на
първоинстанционния съд правилно.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото установи
следната фактическа обстановка и правна обстановка:
Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) и субективно (активно и
пасивно) предявени искове, както следва: 1.1.1.) По чл. 124, ал. 1 ГПК –
спрямо ответниците Е. и И. Я.и. 1.1.2.) По чл. 108 ЗС – относно ответниците
Г. и В. М.и.
Според представената скица, издадена от Техническата служба на Общинска
администрация – гр. Петрич, имотите, станали повод за съдебния спор,
представляват урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от
1989 г. на с. Старчево, общ. Петрич, с площ от 1665 кв. м., при съседи – две
улици, УПИ III и УПИ V-144, както и двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 80 кв. м., изградена в неговата североизточна част.
С. Я. Б. е починал на 21.11.1979 г., оставяйки за свои наследници по закон
съпругата си М. И. Б., която е починала на 19.08.2020 г., и двамата им синове
– Л. и Г. Я.и. Л. Я. е починал на 02.12.2009 г. и неговите наследници по закон
са трите му дъщери – двете ищци и М. Л. Я.-И.. Г. Я. е починал на 24.03.2020
г. и наследниците му по закон са ответницата Е. Я. (съпруга), ответникът И.
Я. (син) и М. Г. Я. (дъщеря), която се е отказала от наследството му.
6
Коментираните наследствени правоприемства се установяват от приетите 3
броя удостоверения за наследници – с изх. № 39/25.11.2020 г. и с изх. №
10/15.02.2021 г., издадени от длъжностното лице по гражданско състояние
при Кметството на с. Старчево, общ. Петрич, и с изх. № 9400-
15002/10.09.2020 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Сливен. Отказът, който М. Я. е направила по отношение на
наследството на Г. Я., се изяснява от приложените по делото копия на
определение и на удостоверение, издадени по ч. гр. д. № 365/20 г. на Районен
съд – гр. Петрич. Съобразно правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 53,
предл. 1 ЗН, наследствените квоти на наследниците възлизат на: - по 1/3 част
за наследниците на Стоил Брашнаров - по 1/3 част за наследниците на Л. Я.; -
по 1/2 част за наследниците на Г. Я., които не са се отказали от наследството
му. Никой от ответниците не оспорва, че първоначалните собственици на
УПИ и на сградата, във връзка с които се води делото, са били С. и М. Б., в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО), по аргумент от чл. 103
във вр. с чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.). Ищецът е длъжен да доказва
правото на собственост на свой праводател, само ако ответникът оспорва и
него (вж. Решение № 2053 от 31.07.2018 г. по в. гр. д. № 2235/2017 г. на
Апелативен съд – гр. София, което е влязло в законна сила, след като не е
било допуснато до касационно обжалване с Определение № 141 от 20.03.2019
г. по гр. д. № 4438/2018 г., II г. о. на ВКС). Предвид режима на СИО между
първоначалните собственици на недвижимите имоти, след смъртта на С. Б.
имуществената общност се е прекратила, в резултат на което съпругата му е
станала индивидуален собственик на 1/2 идеална част от тях, а синовете му –
на по 1/4 идеална част. Основание за определяне на правата по този начин е
приложимият нормативен регламент на чл. 14, ал. 3 във вр. с ал. 7, изр. 2 СК
от 1968 г. (отм.), според който при прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни, а когато преживелият съпруг наследява
заедно с деца на починалия съпруг, първият не получава дял от частта на
починалия от общото имущество. Така пък всеки от тримата наследници на
Л.Я. наследява от него по 1/12 идеална част от тези имоти. С нотариален акт
№ 004/23.01.2015 г. по нот. д. № 04/15 г. на нотариус Елена Василева (с рег.
№ 287 на Нотариалната камара) М. И. Б. е била призната за собственик на по
2/6 идеални части от недвижимите имоти, до които се отнасят предявените
искове. Придобиването на един недвижим имот при условията на общата
7
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт,
обхващащ: 1/ упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за
своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години. Когато един от
съсобствениците (сънаследниците) придобива по давност чужди идеални
части от съсобствен (сънаследствен) имот, съществуват известни юридически
специфики, които задължително трябва да бъдат отчитани. - При
съсобственост, независимо от основанието, от което тя произтича, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той (респ. правоприемникът му) трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си (съобр. постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК на ВКС). Затова, когато един
сънаследник (съсобственик) упражнява фактическа власт върху
сънаследствен (съсобствен) имот, той поначало се счита за владелец на своята
част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното право
(вж. и Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., I г. о. на ВКС).
От друга страна, основанието, на което един от сънаследниците е започнал
да упражнява фактическа власт върху общия имот, е от съществено значение
при позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт
е установена на основание, което изключва владението на останалите
сънаследници, намерението за своене на първия се предполага (вж. Решение
№ 3 от 16.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС и Решение № 32 от
08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о. на ВКС). При всички положения
обаче поведението на сънаследника владелец спрямо останалите
сънаследници трябва да е несъмнено, иначе не може да доведе до
придобиване на техните идеални части от имота по давност (вж. Решение №
73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. на ВКС). 1.6.3.) Когато
ответната страна се позовава на констативен нотариален акт, важат
разрешенията за неговото правно значение, дадени в Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г., ОСГК на ВКС и в
съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 153
8
от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от
24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от
28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от
11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС). В тях е утвърдено
разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483
ГПК-отм.) се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да
не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има
легитиМ.щ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е
обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на
собственост; доказателствената сила на нотариалния акт обаче може да бъде
оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят
на акта в действителност не е носител на спорното вещно право; при такова
оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да наМ.
приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл.
194 ГПК. Тогава оспорващият трябва да опровергае констатациите на
нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на
акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание. От съвкупната преценка на показанията, дадени от
разпитаните свидетели (Д. В., И. П. и Т. А.), които няма основание да не бъдат
кредитирани, в тази им част, става ясно, че от дълги години процесните
поземлен имот и жилищна сграда трайно са били обитавани от С. и М. Б.,
след кончината на съпруга й, М. Б. е продължила да живее там до смъртта си,
около 1980 г. тя е организирала ремонт на къщата, свързан с боядисване на
вътрешни стени и с подмяна на дограми и врати, както и на двора, изразяващ
се в смяна на настилъчни плочки. Л. Я. още преди смъртта на баща си е
пребивавал извън с. Старчево, тъй като първоначално е бил в гр. Сливен,
където е учил, после е работил в гр. Разлог, след което се е установил
постоянно да живее в гр. Сливен. До смъртта си е посещавал къщата и
поземления имот в с. Старчево поне веднъж в годината, без да среща никакви
пречки в тази насока и е бил в нормалните близки отношения със своята
майка. През 2007 г. в двора на къщата е бил проведен разговор между М. Б. и
двамата й синове, при който тя им е казала, че тези имоти са нейни. Не е ясно
каква е била тяхната реакция при този разговор. Впоследствие Б. е водила и
няколко телефонни разговора, в които е съобщавала, че е собственик на
недвижимите имоти, без да е ясен адресатът на тези й думи .След като Л.Я. е
9
починал, по веднъж или два пъти годишно къщата в с. Старчево е била
посещавана от ищцата М. Т.. Г. Я. след 1980 г. е заживял в гр. Петрич, заедно
със съпругата си – ответницата Е. Я., но е ходил много често при майката си в
с. Старчево (поне веднъж седмично). В този смисъл легитимационният ефект
на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на М. Б., се
явява опроверган. Тя не е имала спрямо наследодателя на ищците поведение,
което явно и несъмнено да обективира нейното категорично намерение да
придобие по давност идеални му части от имотите. Такова безусловно е било
необходимо, предвид техния съсобствен характер и липсата на данни
фактическата власт на Б. върху тях да е била установена на основание, което
да изключва правата на наследодателя на ищците. Тази фактическа власт е
била ориентирана към обикновено (обичайно) ползване на съсобствени вещи
от един от съсобствениците и не може да доведе до придобиването по давност
на чуждите идеални части, защото не отговаря на изискването за несъмненост
на владението. Не могат да имат такова значение нито еднократното
извършване на ремонт, нито еднократното изявление, че М. Б. се счита за
собственост, без да осуетява фактическата власт на другите съсобственици.
На 26.01.2015 г. между М. Б. (като продавач) и сина й Г. Я. (като купувач) е
бил сключен договор за продажба на поземления имот и на сградата,
материализиран в нотариален акт с № 008 от същата дата, издаден по нот. д.
№ 08/15 г. на нотариус Елена Василева. Един от водещите принципи във
вещното право (закрепен на нормативно равнище в правилата на чл. 21, ал. 1
във вр. с 24, ал. 1 ЗЗД и на чл. 70, ал. 1, предл. 1 ЗС) е, че никой не може да
прехвърля права, които не притежава (вж. и Решение № 365 от 22.10.2012 г.
по гр. д. № 17/2012 г., I г. о. на ВКС). Предвид факта, че продавачът по
обсъжданата сделка не е бил собственик на идеалните части на ищците от
продаваните имоти към деня на продажбата, то и приобретателят по нея не ги
е придобил, въз основа на продажбеното правоотношение. В този контекст на
разглеждане подлежи евентуалното възражение на ответниците Я.и, че
техният пряк наследодател е придобил имотите посредством кратката
придобивна давност. Нейният фактически състав е уреден в чл. 79, ал. 2 във
вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС и включва едновременно: 1/ установяване на
давностно владение върху съответните вещи от Г. Я. на правно основание,
годно да го направи собственик; 2/ добросъвестност от негова страна,
изразяваща се в липсата на знание, че праводателят му не е бил собственик,
10
която се предполага до доказване на противното, и 3/ продължителност на
владението от 5 години. Презумпцията относно добросъвестността на прекия
наследодател на ответниците Я.и се явява опровергана. На този извод насочва
комплексната оценка на фактите, свързани с изключително близката
родствена връзка между него и праводателя му по продажбата от 26.01.2015 г.
и много близките им междуличностни отношения. Ето защо и няма как да се
приеме, че Г. Я. не е знаел за начина, по който майка му М. Б. е упражнявала
фактическата власт върху недвижимите имоти, включително спрямо
идеалните части от тях, принадлежащи по наследство на брат му Л. Я., за
който начин се констатира, че не е бил годен да направи Б. техен собственик.
С нотариален акт № 169/11.05.2021 г. по нот. д. № 158/21 г. на нотариус Фани
Шутова (с рег. № 511 на Нотариалната камара) ответниците Е. и И. Я.и са
продали недвижимите имоти на ответниците Г. и В. М.и. С оглед упоменатия
принцип, че не могат да бъдат прехвърляни чужди права чрез сделка,
последните двама не са станали собственици на идеалните части от имотите,
притежавани от двете ищци. Същевременно няма спор, че именно
ответниците М.и понастоящем владеят имотите изцяло. Така очертаните
фактически и правни положения създават опора за финалните констатации, че
предявените искове са основателни, тъй като ищците са титуляри на правото
на собственост върху спорните идеални части от имотите, на базата на
релевираното наследствено правоприемство, а правоизключващите
възражения, наведени от ответниците, не са успешно доказани. Следователно
владението, упражнявано от ответниците Г. и В. М.и върху тези идеални
части, е без основание.
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е налице нарушение на императивни материални и
процесуални норми. Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд
възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по
съображения, основани на препращане към мотивите на районния съд, наред
с които Окръжният съд ще изложи и допълнителни такива. Оплакванията в
жалбата не наМ.т опора в доказателствата и закона.
Релевантните за казуса факти са изяснени в необходимата степен от Районен
съд Петрич, който на база на тях е форМ.л правилен правен извод за
основателност на предявените искове.
11
Едно от общите деления на способите за придобиване на право на
собственост е делението им на първични /оригинерни/ и производни
/деривативни/. Придобиването на право на собственост може да се извършва
на основания, които в известни случаи, в зависимост от разпоредбите на
закона, са първични, а в други - производни.
Съгласно актуалната правна теория - "Придобиване по давност на недвижими
имоти" от Цветалина Петкова, Нов български университет, София, 2015 г.,
стр.68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл.77 от ЗС
способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е
институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност
включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с
извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да
се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху
конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен
придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг
правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето
лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно
юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане
на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият
може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са
само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е
да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде
правно значение на фактическите отношения заради общественото,
публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се
съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна
сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат
намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е
възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта,
положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се
избягва и т.нар. probatio diabolica, което би направило невъзможно
доказването на правото на собственост.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
разпоредбата на чл.79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е
упражнявал фактическа власт в продължение на 10 /респективно 5/ години и
12
демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което
несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
Елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС следва да се установят по
делото при условията на пълно, главно и пряко доказване /решение № 448 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 572/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Теодора Нинова/.
Съгласно задължителните постановки, залегнали в Тълкувателно решение №
4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията
Камелия Маринова, придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименована
"Придобиване и изгубване на вещни права" и обхващаща разпоредбите на
чл.79-86 от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС, и
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана
само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в
нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Следователно изискващото се от чл.120 от ЗЗДог вр. чл.84 от ЗС
волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната
последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно
право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се
приеме, че придобивната давност има действие ex lege, означава, че с оглед
разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите
факти, като юридически факт придобивната давност да е юридическо
събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно да се
включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на
активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
13
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл.77 от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и
регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена
воля за това в две хипотези - при приращението по чл.92 от ЗС и по силата на
законовия режим на общност по чл.21, ал.1 от СК, когато придобивното
основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният
ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят
изразена воля за придобиване на вещното право. Следователно принцип в
гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз
основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както
зачитане на волята на правните субекти, така и защита на обществения
интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на
вещните права, с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл.69 от ЗС
предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансфорМ.
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120
от ЗЗДог вр. чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент
на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
14
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитиМ.не
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 или ал.2 от ЗС.
Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие; явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това; постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица; непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл.81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл.83 от ЗС; и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си. Владението по правило се
осъществява върху чужда вещ. В този смисъл е без правно значение
обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно -
дали е осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му /така
решение № 144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Гергана Никова/. За да се уважи претенция за собственост
на основание изтекла придобивна давност, позоваващият се на нея следва да
установи чрез главно, пряко и пълно доказване наличието на всички елементи
на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, като липсата на категоричност за
която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този
придобивен способ /решение № 358 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1476/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова/.
В случая Б. не е доказала по начина, изискващ се от закона, правната теория и
съдебната практика, осъществяването на елементите на фактическия състав
на придобивната давност, на който основава възражението си, поради което
правилно последното е счетено за неоснователно от първата съдебна
инстанция. От събраните по делото гласни доказателства не се установява с
15
какви средства е направен ремонта на къщата, уведомени ли са били
наследниците за това и каква е била тяхната реакция. Твърди се, че преди
смъртта се Л.Я. е посещавал къщата поне веднъж годишно без да среща
трудности за това, както и че Б. е провела разговор с двамата си сина в двора
на къщата, при който им казала, че имотите са нейни. Съдът не оспорва и
факта, че след смъртта на Л.Я., веднъж или два пъти в годината , къщата в с.
Старчево е посещавана от М.Т., а след като Г.Я. заживял в гр. Петрич, често
ходил при майка си в с. Старчево. От така събраните доказателства съдът не
приема, че Б. е имала поведение, което явно и несъмнено да обективира
нейното намерение да придобие по давност идеалните части от имотите.
Районният съд много изчерпателно и подробно е изследвал придобивната
давност, относима към казуса, като е достигнал до правилното заключение, че
прядявените искове са основателни, тъй като ищците са титуляри на правото
на собственост върху спорните идеални чати на имотите на база релевирано
наследствено проавприемство.
За да се уважи претенция за собственост на основание изтекла придобивна
давност, позоваващият се на нея следва да установи чрез главно, пряко и
пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на
чл.79, ал.1 от ЗС, като липсата на категоричност за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ /решение
№ 358 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Снежанка Николова/.
Фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за
възникването й, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата
вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна
страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците,
включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за
себе си. Когато съсобственик, включително и сънаследник, ползва цялата
вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е
променил държането на частите на останалите във владение за себе си.
Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да се
демонстрират недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и
подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по
16
поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той
може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на
основание чл.30, ал.3 от ЗС, не могат да се приемат като достатъчни за
установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот,
което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл.31 от ЗС,
също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като
владение за себе си на частите на останалите. Обстоятелството, че се
провеждали разговори, при което се заявява собственост от страна на
Брашанарова не могат да се приемат като демонстрация на намерение за
своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене
на имота, като правна защита на имота и защита от фактически посегателства,
деклариране на свое име пред данъчните власти. Последното само по себе си
не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но съчетано с другите
действия, демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой, е достатъчно,
за да се приеме, че е налице и субективният елемент на владението при
съсобственост - решение № 306 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2013
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, решение № 181 от
18.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 560/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Любка Андонова, решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
272/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска, и
решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева.
Разпоредбата на чл.69 от ЗС не наМ. приложение в отношенията между
сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху
съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване,
сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на
идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът-сънаследник следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията
трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на
останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор
за собственост, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение
17
да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се
манифестират явно пред тях, да се осъществят чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен
случай. В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху
съсобствен-сънаследствен имот, е да докаже, че е упражнявал тази
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от
десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници
намерението си да свои имота – решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1163/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, каквито
доказателства по настоящото дело не се събраха.
В обобщение - обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се
потвърди.
С оглед на изхода от въззивната проверка и неоснователността и на двете
жалби, на адвоката на въззиваемите трябва да се присъдят съответните
възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ, на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и във
връзка със списъка по чл. 80 от ГПК /лист 67 от второинстанционното дело/.
По отношение на постъпилата молба от адв. Анева с искане да се отмени
Определението от 23.02.23г., на осн. чл.142, ал.2 ГПК, съдът счита следното:
Разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК в редакцията й с ДВ бр.11/23г. не наМ.
приложение по настоящото дело. В тази насока съдът съобрази пар.24 от ПЗР
към ЗИДГПК /02.02.23г./, се прилагат досегашните правила на ГПК.
Настоящото дело е образувано преди датата на изменението на разпоредбата
на чл.142, ал.2 ГПК, поради което съдът приема, че по отношение на
производството по делото следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.142 от
ГПК в предишната й редакция.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/15.07.2022 г., постановено по гражданско
18
дело № 1439/2021 г. на Районен съд Петрич.
ОСЪЖДА Е. Д. Я., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *,
ап. *, и И. Г. Я., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „**“ № *, вх. „*“, ет. *, ап.
*, да заплатят на адвокат С. Л. Г. от САК, с кантора в гр. С., ул. „**“ № * ет. *,
ап. *, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща възнаграждение за
оказаната от него на М. Л. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „**“, бл. *,
ап. *, и В. Л. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „**“, бл. *, вх. „*“, ап. *,
безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Л. М., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, и В. Т.
М., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „*“ № *, да заплатят на адвокат С. Л. Г.
от САК, с кантора в гр. Со., ул. „**“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 3000 /три
хиляди/ лева, представляваща възнаграждение за оказаната от него на М. Л.
Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „**“, бл. *, ап. *, и В. Л. С., ЕГН
**********, адрес гр. С., ж. к. „**“, бл. *, вх. „*“, ап. *, безплатна адвокатска
помощ във въззивното производство.
На страните да се връчат копия от настоящия въззивен съдебен акт, който
може да бъде обжалван пред Върховния касационен съд, чрез Окръжен съд
Благоевград, в едномесечен срок, считано от датата на връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19