№ 20232
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110128216 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 145295/25.05.2023 г, с
която от името на „*“ ЕАД, ЕИК *** против наследниците на Р. П. Й., ЕГН:
********** и М. А. Й., ЕГН: ********** са предявени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 201258 от 14.07.2023 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на Р. П. Й.,
ЕГН: ********** и М. А. Й., ЕГН: **********, а именно: И. М. Й., ЕГН
**********, К. М. Й., ЕГН **********, Ю. В. Т., ЕГН **********, Р. П. В., ЕГН
**********, М. П. Т., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН **********, като е
направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 1009,52 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
30, находящ се в ***** за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 222,36 лева, представляваща обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,81 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 4,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, като от ответниците И. М. Й. и К. М. Й. се
претендират по 252/640 части от горепосочените суми, от Ю. В. Т. 25/640 части, а
от Р. П. В., М. П. Т. и В. П. Т. по 37/640 части.
С определение № 26531/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 28216/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН **********, Ю. В. Т.,
ЕГН **********, Р. П. В., ЕГН **********, М. П. Т., ЕГН **********, В. П. Т.,
ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците /респективно е имал такива с техните наследодатели/. Поддържа, че
същите /респективно техните наследодатели/ имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за следния недв. имот: апартамент № 30,
находящ се в *****. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите
на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че
ответниците /респективно техните наследодатели/ са използвали доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не са погасили
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което
същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то
следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1009,52 лева,
2
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 222,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,81 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, като от ответниците И. М. Й. и К. М. Й. се претендират по 252/640
части от горепосочените суми, от Ю. В. Т. 25/640 части, а от Р. П. В., М. П. Т. и
В. П. Т. по 37/640 части.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата Р. П. В., която оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че не е собственик или ползвател на процесния имот и не е в
облигационни отношения с ищеца. Оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца фактури, извлечения от сметки и индивидуална справка с
аргументи, че същите са частни документи, които не е подписвала. Счита, че е
ищцовата страна е начислявала суми, без да приспада технологични разходи.
Твърди, че ищецът е нарушил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗЕ, тъй като
след две неплатени сметки не е прекратил топлоподаването до процесния имот.
Оспорва претенциите за лихва за забава. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
настоящия момент, не са депозирани отговори на исковата молба от останалите
ответници в производството И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН
**********, Ю. В. Т., ЕГН **********, М. П. Т., ЕГН ********** и В. П. Т., ЕГН
**********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите
главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което обстоятелство не
сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба на Р. П.
В. възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните
в настоящото производство вземания спрямо тази ответница.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
4
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
5
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "*" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
6
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ
/отм./ рег. № 92, том III/1978 г. от 04.09.1978 г. се установява в производството, че
на 04.09.1978 г. М. А. Й. е придобил собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 606,
вх. Б, ет. 4. По делото не са представени доказателства, от които да се установява,
по безспорен и категоричен начин, че към датата на придобиване на
горепосочения имот М. А. Й. е бил в брак с Р. П. Й., респективно, че същият имот
е станал съпружеска имуществена общност. Не са направени и доказателствени
искания за установяване на това обстоятелство. Доколкото горното обстоятелство
не е доказано в производството, то следва да се приеме извод, че единствен
собственик на имота е станал М. А. Й.. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2
ГПК, съдът указва на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не
сочат доказателства. Тази разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която
страните твърдят факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви
доказателства. Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са
представени доказателства и направени доказателствени искания за установяване
твърдяното от него обстоятелство, че през процесния период именно ответниците
е следвало да отговарят за заплащане цената на доставената и потребена в
процесния имот топлинна енергия, в качеството си на наследници на Р. П. Й., ЕГН
********** и М. А. Й., ЕГН **********, то не са били налице предпоставките на
чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните,
ако счете, че представените от тях доказателства не доказват по безспорен и
категоричен начин твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса
от страна на съда в полза на една от страните в производството, респективно до
нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността
между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да установи в
производството, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на правния спор,
предмет на разглеждане в настоящото производство. Още повече, че от страните
не са наведени твърдения, че Р. П. Й., ЕГН ********** и М. А. Й., ЕГН
********** са били в граждански брак, нито към датата 04.09.1978 г., нито към
друг релевантен за производството момент.
7
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-3442/15.03.2023 г., издадено от
Столична община, район Люлин за лицето М. А. Й., ЕГН **********, се
установява в производството, че същият е починал на 16.07.1990 г., като е оставил
за свои наследници по закон преживялата си съпруга Р. П. Й. и синовете си И. М.
Й., К. М. Й. и * М. Й. /Пламен Крумов Т. е дете на Р. П. Й., но не и на М. А. Й.,
поради което и не се явява наследник по закон на последния/. Тоест след смъртта
на М. А. Й., ЕГН ********** всеки от неговите наследници е придобил, по реда
на наследственото правоприемство, по ¼ идеална част от процесния имот.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-3441/15.03.2023 г., издадено от
Столична община, район Люлин за лицето Р. П. Й., ЕГН **********, се
установява в производството, че същата е починала на 26.11.2015 г., като е
оставила за свои наследници по закон синовете си – Пламен Крумов Т., И. М. Й.,
К. М. Й. и * М. Й.. Тоест след смъртта на Р. П. Й., ЕГН ********** всеки от
нейните наследници е придобил, по реда на наследственото правоприемство, по
1/16 идеална част от процесния имот, като Пламен Крумов Т. е притежавал 1/16
идеална част от процесния имот /придобити по реда на наследственото
правоприемство от Р. П. Й., ЕГН **********/, а И. М. Й., К. М. Й. и * М. Й. са
притежавали по 5/16 идеални части / придобити по реда на наследственото
правоприемство от Р. П. Й., ЕГН ********** и М. А. Й., ЕГН **********/.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-3441/15.03.2023 г., издадено от
Столична община, район Люлин за лицето Р. П. Й., ЕГН **********, се
установява още, че Пламен Крумов Т. е починал на 03.07.2018 г., като е оставил за
свои наследници по закон, преживялата го съпруга Ю. В. Т. и децата си Р. П. В.,
М. П. Т. и В. П. Т., върху които са преминали притежаваните от Пламен Крумов Т.
1/16 идеални части от процесния недвижим имот. Следователно всеки от
наследниците на Пламен Крумов Т. е придобил, по реда на наследственото
правоприемство по 1/64 идеална част от процесния имот, а И. М. Й., К. М. Й. и *
М. Й. са притежавали по 20/64 идеални части /придобити по реда на
наследственото правоприемство от Р. П. Й., ЕГН ********** и М. А. Й., ЕГН
**********/.
Следователно собственици на процесния имот, през заявения в исковата
молба период са били Ю. В. Т., Р. П. В., М. П. Т. и В. П. Т. – притежаващи по 1/64
идеална част от имота /придобити по реда на наследственото правоприемство от
8
Пламен Крумов Т./ и И. М. Й., К. М. Й. и * М. Й., притежаващи по 20/64 идеални
части /придобити по реда на наследственото правоприемство от Р. П. Й., ЕГН
********** и М. А. Й., ЕГН **********/.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-3439/15.03.2023 г.,
издадено от Столична община, район Люлин за лицето * М. Й., ЕГН **********,
се установява в производството, че същият е починал на 08.04.2022 г., като е
оставил за свои наследници по закон братята си И. М. Й. и К. М. Й., върху които,
по реда на наследственото правоприемство са преминали притежаваните от * М.
Й., ЕГН ********** 20/64 идеални части от процесния недвижим имот.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че за
заплащането стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия, през заявения в исковата молба период, следва да отговарят лицата, както
следва: Ю. В. Т., Р. П. В., М. П. Т.. В. П. Т. /всеки от които следва да отговаря за
по 1/64 част от стойността на потребената в имота топлинна енергия, в качеството
си на собственик на по 1/64 идеална част от имота, придобита по реда на
наследственото правоприемство от Пламен Крумов Т./, И. М. Й. и К. М. Й. /всеки
от които следва да отговаря за по 30/64 част от стойността на потребената в имота
топлинна енергия – за 20/64, в качеството си на собственици на по 20/64 идеални
части от имота, придобити по реда на наследственото правоприемство от Р. П. Й.,
ЕГН ********** и М. А. Й., ЕГН ********** и за по 10/64 части в качеството си
на наследници на * М. Й., ЕГН **********, доколкото по реда на наследственото
правоприемство върху тях са преминали, както активите - притежаваните от * М.
Й. общо 20/64 идеални части от процесния имот, но и пасивите на наследството на
* Й. – в това число задължението за заплащане на стойността на доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия/.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
9
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД. Установява се също,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния
период в посочения в исковата молба недвижим имот всички радиатори са били
демонтирани, като в имота имало монтирана щранг-лира. Установява се още, че за
отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е имало
монтирани и узаконени 2 броя водомери за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, определяна при
извършване на реален отчет на монтираната в имота щранг-лира; 2/ топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент
отопляемия обем по проект е 255,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, определяна при реален отчет на монтираните и
узаконени в имота 2 бр. водомера за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 542,74 лева и топлинна
10
енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 298,12 лева. Установява
се също, че през процесния период служители на дружеството Техем Сървисис
ЕООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„доплащане“ в размер на 156,59 лева, която следва да бъде добавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 997,45 лева, за
заплащането на която следва да отговарят ответниците Ю. В. Т., Р. П. В., М. П. Т.,
В. П. Т., И. М. Й. и К. М. Й., като Ю. В. Т., Р. П. В., М. П. Т., В. П. Т., следва да
отговарят за по 1/64 част от стойността на потребената и незаплатена топлинна
енергия, а И. М. Й. и К. М. Й. за по 30/64 идеални части. Тоест Ю. В. Т., Р. П. В.,
М. П. Т., В. П. Т., следва да отговарят за сума в размер на по 15,59 лева за всеки от
тях, а И. М. Й. и К. М. Й. за сума от по 467,55 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответницата Р. П. В., е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият
състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
11
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., през юли 2020 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
12
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
протИ.речи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който
започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и
изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат
и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост
на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради
което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за
месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната
сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда -
25.05.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.01.2020 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец януари 2020 г. е настъпила считано от
17.03.2020 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.05.2023 г.,
респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец янурари 2020 г. е следвало да изтече на
17.05.2023 г./. Изискуемостта на вземането за месец февруари 2020 г. е настъпила
считано от 15.04.2020 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
13
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 25.05.2023 г., респективно не е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец февруари 2020 г. е
следвало да изтече на 15.06.2023 г.. Следователно, погасени по давност са
вземанията за периода 01.05.2018 г. 31.01.2020 г., респективно, непогасени по
давност са вземанията за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., като от
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява в производството, че за същия период потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 212,91 лева. Ответницата Р. П. В. следва
да отговаря за 1/64 част от горепосочената сума или за сума в размер на 3,33 лева.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът И. М. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явава основателен и доказан за пълния
предявен размер от 397,50 лева /доколкото по делото се установи, че ответникът
И. М. Й., ЕГН ********** за сумата от 467,55 лева/ и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. и следва да бъде уважен.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът К. М. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явава основателен и доказан за пълния
предявен размер от 397,50 лева /доколкото по делото се установи, че ответникът
К. М. Й., ЕГН ********** за сумата от 467,55 лева/ и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. и следва да бъде уважен.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Ю. В. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явава основателен и доказан за размера от
14
15,59 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за
тези сума и период, като за разликата над размера от 15,59 лева до пълния
предявен размер от 39,43 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът М. П. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явава основателен и доказан за размера от
15,59 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за
тези сума и период, като за разликата над размера от 15,59 лева до пълния
предявен размер от 58,36 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът В. П. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явава основателен и доказан за размера от
15,59 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за
тези сума и период, като за разликата над размера от 15,59 лева до пълния
предявен размер от 58,36 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Р. П. В., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явава основателен и доказан за размера от
3,33 лева и за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези
сума и период, като за разликата над размера от 3,33 лева до пълния предявен
размер от 58,36 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.01.2020 г. – искът следва да се
отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /25.05.2023 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 222,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
15
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „*“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “*” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
К. М. Й., ЕГН ********** е изпаднал в забава за изпълнението на задължението
за заплащане на сумата от 397,50 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2018 г. до 14.06.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 110,87 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/ От ответника
И. М. Й. се претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия в по-нисък размер, а именно 87,55 лева, поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, ответникът
И. М. Й. следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца именно сумата от
87,55 лева, безщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16
15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
Ю. В. Т., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението на задължението
за заплащане на сумата от 15,59 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2018 г. до 14.06.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 4,35 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Ответникът
Ю. В. Т., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
именно сумата от 4,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 8,69 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
М. П. Т., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението на задължението
за заплащане на сумата от 15,59 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2018 г. до 14.06.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 4,35 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Ответникът
М. П. Т., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
именно сумата от 4,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 12,86 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
В. П. Т., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението на задължението
за заплащане на сумата от 15,59 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2018 г. до 14.06.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., то при спазване
принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да
17
приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-
кратък период, която съдът определя в размер на общо 4,35 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Ответникът
В. П. Т., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
именно сумата от 4,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 12,86 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
Р. П. В., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението на задължението
за заплащане на сумата от 3,33 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
17.03.2020 г. до 14.06.2022 г., която съдът определя в размер на общо 0,76 лева
/изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на
НАП/. Ответникът Р. П. В., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца именно сумата от 0,76 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 17.03.2020 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 12,86 лева – искът следва да се отхвърли.
Следва да бъде разгледано релевираното от името на ответника Р. П. В., ЕГН
********** възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за
обезщетение за забава върху претендираната главница за цена на доставена и
потребена топлинна енергия. По отношение на същото е приложима кратката 3-
годишна давност. Следователно при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то погасени по давност са вземания
за обезщетение за забава за периода 17.03.2020 г. – 24.03.2020, респективно се
дължи обезщетение за забава за периода 25.03.2020 г. – 14.06.2022 г. в размер на
0,75 лева.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника Р. П. В., ЕГН ********** да заплати в полза на ищеца
сума, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022
г., се явява основателен и доказан до размера от 0,75 лева и за периода 25.03.2020
г. – 14.06.2022 г., като за разликата над уважения размер от 0,75 лева до пълния
предявен размер от 12,86 лева и за периода 15.09.2019 г. – 24.03.2020 г. – искът
18
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 20,81 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „*” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 20,81 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-67/03.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между * ЕАД и Техем Сървисис ЕООД и представляващия Приложение
№ 2 към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за
услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 20,81 лева, за което
заплащане следва да отговарят ответниците, като Ю. В. Т., Р. П. В., М. П. Т., В. П.
Т., следва да отговарят за по 1/64 част от стойността на предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, а И. М. Й. и К. М. Й. за по 30/64
части.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
19
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът И. М. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за размера 9,75 лева, като доколкото от ищеца се
претендира сума в по-нисък размер от ответника И. М. Й., то искът следва да бъде
уважен за пълните заявени период - 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и размер – 8,19
лева.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът К. М. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за размера 9,75 лева, като доколкото от ищеца се
претендира сума в по-нисък размер от ответника К. М. Й., то искът следва да бъде
уважен за пълните заявени период - 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и размер – 8,19
лева.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Ю. В. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за размера 0,33 лева и следва да бъде уважен за тези
период и размер, като за разликата над размер от 0,33 лева до пълния предявен
размер от 0,81 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът М. П. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за размера 0,33 лева и следва да бъде уважен за тези
период и размер, като за разликата над размер от 0,33 лева до пълния предявен
размер от 1,20 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът В. П. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
20
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за размера 0,33 лева и следва да бъде уважен за тези
период и размер, като за разликата над размер от 0,33 лева до пълния предявен
размер от 1,20 лева – искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Р. П. В., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за размера 0,33 лева и следва да бъде уважен за тези
период и размер, като за разликата над размер от 0,33 лева до пълния предявен
размер от 1,20 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /25.05.2023 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 4,92 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 600,00 лева;
2/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на
10,00 лева; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева;
4/ за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
21
лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
ответниците И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН **********, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: **, сумата от по 471,59 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу тези ответници.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
ответниците М. П. Т., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН **********, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: **, сумата от по 4,40 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу тези ответници.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата Ю. В. Т., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, сумата от по
6,51 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 28216/2023
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете
срещу този ответник.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата Р. П. В., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, сумата от по
0,96 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 28216/2023
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете
срещу този ответник.
От името на ответниците И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН
**********, Ю. В. Т., ЕГН **********, Р. П. В., ЕГН **********, М. П. Т., ЕГН
**********, В. П. Т., ЕГН ********** не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав и не са представени доказателства за извършването на такива,
респективно в полза на ответниците И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН
**********, Ю. В. Т., ЕГН **********, Р. П. В., ЕГН **********, М. П. Т., ЕГН
**********, В. П. Т., ЕГН ********** не следва да се присъждат разноски в
исковото производство по гр.д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
22
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Й., ЕГН ********** с адрес: ** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 397,50
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И. М. Й., ЕГН ********** с адрес: ** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 87,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА И. М. Й., ЕГН ********** с адрес: ** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 8,19
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против И. М. Й., ЕГН ********** с адрес: **, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на И. М. Й., ЕГН ********** да заплати
в полза на * ЕАД, ЕИК *** сумата от 1,94 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. М. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ** да заплати в
полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание
23
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
сумата от 397,50 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в ***** за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА К. М. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ** да заплати в
полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 87,55 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА К. М. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ** да заплати в
полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
сумата от 8,19 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в ***** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против К. М. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, **, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на К. М. Й., ЕГН ********** да
заплати в полза на * ЕАД, ЕИК *** сумата от 1,94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. –
14.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ю. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 15,59
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 15,59 лева до пълния предявен размер от 39,43 лева.
24
ОСЪЖДА Ю. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 4,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4,35 лева
до пълния предявен размер от 8,69 лева.
ОСЪЖДА Ю. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 0,33
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 0,33 лева до пълния предявен размер от 0,81 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против Ю. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Ю. В. Т., ЕГН ********** да заплати
в полза на * ЕАД, ЕИК *** сумата 0,19 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 15,59
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 15,59 лева до пълния предявен размер от 58,36 лева.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал. 1
25
ЗЗД, сумата от 4,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4,35 лева
до пълния предявен размер от 12,86 лева.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 0,33
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 0,33 лева до пълния предявен размер от 1,20 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на М. П. Т., ЕГН ********** да заплати
в полза на * ЕАД, ЕИК *** сумата 0,28 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С** да заплати в полза на
* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
15,59 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 15,59 лева до пълния предявен размер от 58,36 лева.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С** да заплати в полза на
* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 4,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
26
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4,35 лева
до пълния предявен размер от 12,86 лева.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С** да заплати в полза на
* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
0,33 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 0,33 лева до пълния предявен размер от 1,20 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С**, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на В. П. Т., ЕГН ********** да заплати
в полза на * ЕАД, ЕИК *** сумата 0,28 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН **********, с адрес: с. *, Столична община, у** да
заплати в полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 3,33 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в ***** за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 3,33 лева до пълния предявен размер от 58,36 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 31.01.2020 г.
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН **********, с адрес: с. *, Столична община, у** да
заплати в полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 0,75 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 25.03.2020 г. – 14.06.2022 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
27
размер от 0,75 лева до пълния предявен размер от 12,86 лева и за периода
15.09.2019 г. – 24.03.2020 г..
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН **********, с адрес: с. *, Столична община, у** да
заплати в полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** на
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 0,33 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в ***** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 0,33 лева до пълния предявен размер от 1,20 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против Р. П. В., ЕГН **********, с адрес: с. *, Столична община,
у**, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Р. П. В., ЕГН
********** да заплати в полза на * ЕАД, ЕИК *** сумата 0,28 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА И. М. Й., ЕГН ********** с адрес: ** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 471,59 лева, представляваща разноски исковото производство по
гр. д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете срещу този ответник.
ОСЪЖДА К. М. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ** да заплати в
полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 471,59 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу този ответник.
ОСЪЖДА Ю. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 6,51 лева, представляваща разноски исковото производство по гр.
д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете срещу този ответник.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на *
28
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 4,40 лева, представляваща разноски исковото производство по гр.
д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете срещу този ответник.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С** да заплати в полза на
* ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 4,40 лева, представляваща разноски исковото производство по
гр. д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете срещу този ответник.
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН **********, с адрес: с. *, Столична община, у** да
заплати в полза на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 0,96 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу този ответник.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
29