Р Е Ш Е Н И Е
№ 532 / 10.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 389 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.И.Н.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат Р.А., срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0367-000044/05.03.2023 г. на К.П.С., мл. автоконтрольор при РУ-Велинград
към ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни
разпоредби – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта,
ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – К.П.С., мл. автоконтрольор при РУ-Велинград
към ОДМВР-Пазарджик, не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № № 23-0367-000044/05.03.2023 г. на мл. автоконтрольор
при РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ ЗДвП, на Т.Н. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е,
че в гр. Велинград, на ул. „Цар Самуил“ до номер 21, Н. е управлявал товарен
автомобил „Мерцедес 110Д“, рег.№ ***, собственост на „Агровел“ ЕООД под
въздействието на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер ARВА 0096, в 21.02 часа, чиято цифрова скала е отчела 2.75
промила алкохол в издишания от водача въздух. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 897865/04.03.2023 г. за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване, като водачът е
отказал да го получи и подпише и пред екип на ФСМП-Велинград е отказал да даде кръвна
проба.
По делото са представени и приети като
доказателства справка за личен документ от АИС „БДС“ и писмо от началник на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, в което е посочено, че последното
издадено СУМПС на Т.Н. е с № ********* с валидност до 11.04.2012 г., както и че
от 30.03.2023 г. в информационните масиви на МВР СУМПС се води със статус „Отнет/иззет
– лишаване от управление със съдебен акт“. Посочва се, че след изтичане валидността
на СУМПС, Н. не е подавал документи за издаване на нов образец на СУМПС.
От РУ-Велинград е представена Заповед за задържане
на лице рег.№ 367зз-59/04.03.2023 г. с данни за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК; данни за апарат Алкотест „Дрегер 7510“, номер ARВА 0096, ведно
с документ за преминала проверка; справка за нарушител/водач на Т.И.Н., в която
е посочено, че с Присъда № 9/20.03.2023 г. на РС-Велинград лицето е лишено от право
да управлява МПС за срок от 14 месеца, считано от датата на АУАН от 04.03.2023
г. до 05.05.2024 г.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик
обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима,
а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“,
т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на основание чл. 165
и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните
лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това
число и служителите, заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ към отдел „Охранителна
полиция“ в районните управления при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172,
ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях
длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия,
мл. автоконтрольор при РУ-Велинград е компетентен да издаде заповед за
прилагане на ПАМ.
Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Съгласно разпоредбата, посочена като правно
основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. Административният орган правилно е приложил
относимите и приложими материалноправни норми. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото в заповедта
МПС, след като е употребил алкохол. Съдържанието на алкохол в издишания въздух
е установено по несъмнен начин, чрез техническо средство – Алкотест „Дрегер
7510“, номер ARВА 0096, което е отчело резултат от изследването 2.75 промила
алкохол в издишания въздух. Ето защо, съдът приема, че несъмнено в случая е
била нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която регламентира забраната
на водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда. С това свое действие жалбоподателят е извършил
нарушение на ЗДвП, за което се прилага принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в
жалбата и доразвити в съдебно заседание аргументи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. Безспорно е, че Т.Н. не притежава
валидно СУМПС към датата на извършване на нарушението, съответно към издаване
на процесния акт. Не е спорен и фактът, че няма фактическо отнемане на СУМПС,
тъй като в нито един от представените актове (АУАН и ЗППАМ) не е посочено
отнемането, а и самият жалбоподател твърди, че не разполага със СУМПС. В
настоящия случай следва да се има предвид целта на приложената ПАМ -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административното нарушение, а при така установената употребата на алкохол, то
се налага незабавно предприемане на тази мярка. Налице са материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ, доколкото е установено по делото нарушение по
ЗДвП, за което същата е предвидена. Липсата на свидетелство за управление на
МПС, както и това, че издаденото СУМПС е с изтекъл срок на валидност на
11.04.2012 г., може да послужи като начало на административнонаказателна
дейност след като бъдат установи всички съотносими факти, но не може да се бъде
счетено, че е допуснато нарушение от административния орган. Поради това, ако
се приеме изложената в жалбата теза, че на жалбоподателя няма как да му бъде приложена
ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, тъй като същия
не притежава СУМПС, то няма да бъде реализирана превантивната и
преустановителна нужда, която законодателят предвижда с приложението на чл. 171 ЗДвП. Както е посочено в Решение № 1909/12.02.2019 г. по адм. дело № 14216/2017
г. на ВАС, VII отделение, водачът не може да се ползва от
собственото си неправомерно поведение след като не е подновил свидетелството за
управление с изтекъл срок на валидност, а от друга страна не би следвало да се
ползва от ново издадено свидетелство за управление, след като е налице
основание за отнемането му по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, включително на
новоиздадено свидетелство за правоуправление.
Съдът приема, че процесната мярка е приложена при
спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В случая,
както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на
нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в
съответствие със същата. Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята
правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните
административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са
административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона
случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен
ред. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил
конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички
предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен
извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на
такава ЗППАМ, както и че същата е издадена при правилно прилагане на
материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената мярка е израз
на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението
на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е
обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата
вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено
от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид
правонарушения. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на
задължението на субекта да не управлява ППС под въздействие на алкохол, което
безспорно обуславя необходимостта от прилагане на ПАМ, за да се преустанови
това поведение.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда
разноски с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Н. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0367-000044/05.03.2023 г. на К.П.С., мл. автоконтрольор при
РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(П)