Р Е Ш Е Н И Е
№ …../03.12.2020г., град Брезник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Брезнишки районен съд, наказателен състав в публично
съдебно заседание на тридесети ноември
две хиляди и двадесета
година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. СИМЕОНОВ
При участието на секретар Е. С. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 101 по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и
следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.Г.М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № ***************/31.08.2020г.
на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна полиция“, Перник, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл.185 от ЗДвП, на И. Й. М., с ЕГН: **********,
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбите на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че
издаденото наказателно постановление № *********/31.08.2020г.
на Началник сектор при ОДМВР-Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е
съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са
налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното
постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и
18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2020г. свидетелите В.П.К. и П.В.Д. в състав
на автопатрул по КАТ при ОДМВР-Перник се намирали на в гр.Брезник на ул.“Георги
Бунджулов“. Възприели движение по пътя в посока към центъра на града на лек
автомобил „*****“ модел „*****“, с рег.№ РК **** ВА. Предприели спиране на водача за проверка.
Установило се, че водач на лекия автомобил е въззивинкът М.Г.М., с ЕГН: **********. При
справка в информационните масиви на МВР се установило, че автомобила няма
преминат годишен технически преглед. Св.К. съставил АУАН №GA****** от 28.07.2020г., в което описал нарушението на водача
и обстоятелствата, при които е констатирано, като водача подписал акта без
възражения. В графата иззети доказателства
било записано, че има иззети доказателства- контролен талон № ********.
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на сектор ПП при ОДМВР-Перник,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № *************/31.08.2020г. , с което на чл.53 от ЗАНН, вр. чл.185
от ЗДвП наложил на М.Г.М. административно наказание „глоба” общо в размер на 20
лв. за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното
постановление е посочено, че „на 28.07..2020 в 12.50 часа в гр.Брезник, на
ул.“Георги Бунджулов“, като водач на лек автомобил-„**********“, с рег.№ РК **** ВА, държава България, при обстоятелства: гр.Брезник,
ул.“Георги Бунджулов“ с посока на движение към ЦГЧ управлява лек автомобил „*****“, с рег.№ РК **** ВА лична собственост, като при извършената проверка
до дом 57 се установи, че автомобила не е представен в срок на ГТП за 2020г.
видно от извършената справка с РСОД, извършил: Водач управлява МПС, което не е
представено на технически преглед, с което виновно е нарушил чл.147 ал.1 от ЗДвП“.
В показанията си пред съда по време на съдебното
следствие свидетелите В.П.К. и П.В.Д., твърдят, че не си спомнят за случая, но
подкрепят написаното в АУАН. Няма индиция за заинтересованост от
страна на свидетелите К. и Д., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени
в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с
всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на
съдебното следствие.
Въз основа на АУАН серия GA, №******** /28.07.2020г., началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник издал процесното НП с 20-1158-004000/31.08.2020г. на Началник група към ОДМВР-Перник, сектор
„Пътна полиция“, Перник, против М.Г.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** според констативно-съобразителната
част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и
възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН,
както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови
разпоредби- чл.147 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, наложил административно наказание – ГЛОБА в
размер на 20лв.
От правна
страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява основателна по следните причини:
Материалната компетентност на
Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се
оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от
съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни
доказателства - показания на св.К. и Д., както и от писмените такива – находящи
се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра
и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и
при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл.
83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание
събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение
за липса на нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП. Обжалваното НП е
за констатирано едно административно нарушение: Управление на МПС без преминат
ГТП за съответната година.
В жалбата
си, а и в писмено изложение въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност
на вмененото му нарушение. Съдът намира, че и по констатиране и наказване на
нарушението не са налице процесуални нарушения от категорията съществените,
които да обосноват отмяната на атакуваното НП.
Разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДП, предвижда, че регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, периодичните прегледи са задължителни
за всички регистрирани в Република България ППС без тези на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тягаза
извършено нарушение.
Няма спор, че автомобилът управляван от жалбоподателя
е регистрирано в РБългария, ППС и не е спряно от движение. Въпросното МПС не
попада изключенията установени в чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата. Поради това,
същото подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл. 29, ал. 1
от Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от
предходния преглед.
Тъй като нито нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично записано, чие е
задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед, то в случая
това задължение следва да бъде изведено от санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и диспозиция.
Съгласно посочената норма се ангажира
административнонаказателната отговорност на собственик или длъжностно лице,
което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство
за технически преглед.
Към датата на проверката въпросният автомобил
е бил собственост на жалбоподателя.
По делото от странна на наказващият орган,
върху когото лежи доказателствената тежест не са представени доказателства, че
жалбоподателят има качеството на лице по смисъла на чл. 181, т. 1 от ЗДвП.
НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като лисва ясно и точно описание на нарушението.
В същото не е посочено кога е бил извършен предишният технически преглед на
автомобила, респективно кога е следвало отново да бъде представен.
Това произтича от обстоятелството, че
моментът на изтичане на определения срок, в който превозното средство е
следвало да се представи за годишен технически преглед, е съществено
съставомерно обстоятелство по твърдяното нарушение, посочването на което
позволява да се направи заключението дали е осъществено деянието. Видно от
съдържанието на НП и АУАН, този съставомерен елемент от нарушението не е
посочен. Това обстоятелство не се установява и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, които заявяват, че ни си спомнят нищо свързано с
установяването на нарушението и съставянето на АУАН.
Поради което не може да се проследи, дали
срокът за това е изтекъл към датата на проверката.
Съществено нарушение
е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го
поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната
действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се
защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му
предоставя за защита. Това е нарушение от категорията на съществените, тъй
като нарушава правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да
организира адекватна защита.
Не на последно място следва да се отбележи,
че въпреки предвидената специална санкционна норма за подобно нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, санцията е неправилно определена по общата норма на чл. 185 от ЗДвП.
По изложените съображения обжалваното
постановление необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
С оглед на изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № *********/31.08.2020г. на Началник , сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Перник, с което на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП, на М.Г.М., с ЕГН: **********, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбите на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :