№ 8708
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158006 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД срещу „ЗАД ОЗК –Застраховане“ АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер
на 766,70 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вреди на МПС „Рено Канго“, с рег. №
СА4504МА, причинени при ПТП, настъпило на 25.02.2021 г. в с. Гривица, по вина на
водача на МПС „БМВ“, с рег. № ЕН1681КТ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата размер на 11,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.08.2021 г. до 07.10.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 25.02.2021 г. в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „Каско“ е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото МПС
„Рено Канго“, с рег. № СА4504МА, на стойност 1513,40 лева. Твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди.
Поддържа, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради
което поискал от ответника възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и 25
лева ликвидационни разноски. Сочи, че ответникът изплатил част от стойността на
предявената регресна претенция, като остатъкът от 766,70 лева не възстановил, поради
което предявява и разглежданите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва вина за произшествието да има само водачът на МПС
„БМВ“, с рег. № ЕН1681КТ, като прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
лекия автомобил, застрахован при ищеца. Оспорва размера на иска, като поддържа, че
платеното от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер. По така изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 25.02.2021 г. между водач на МПС „Рено Канго“ с рег. №
СА4504МА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водач на МПС „БМВ“ с рег.
№ № ЕН1681КТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е
реализирано ПТП в срока на застрахователното покритие, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото
МПС „Рено Канго“ с рег. № СА4504МА в размер на 1513,40 лева, а ответникът е
възстановил част от него, като не е възстановил остатъка в размер на 776,70 лева.
Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства – двустранен
констативен протокол от 25.02.2021 г., застрахователна полица „Каско Стандарт“, преводни
нареждания.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 25.02.2021 г., представените и
неоспорени опис-заключение по претенция, доклад по щета, неоспореното от страните и
прието заключение на автотехническата експертиза, както и показанията на свидетелите Ал.
Т. Т. и Д. В. Д. се установява, че на 25.02.2021 г., около 23:45 часа, водачът на МПС „БМВ
328“ с рег. № ЕН1681КТ, който при управление на същото по път III-3501 с посока от с.
Гривица, на кръстовището с път II-35 при наличието на пътен знак „Стоп“ предприема
маневра за ляв завой в посока гр. Плевен, пресича пътните ленти в посока към път Е-83 и
при навлизане на платното за движение в посока гр. Плевен, реализира ПТП с движещия се
по път II-35 с предимство в лява лента МПС „Рено Канго“ с рег. № СА4504МА. Така
описаният механизъм се потвърждава от показанията на свидетелите А.Т. и Д.Д., които са
последователни, логични и непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по делото
доказателства. Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по лек
автомобил МПС „Рено Канго“ с рег. № СА4504МА са причинени в резултат на настъпилото
произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на неоспорената по делото автотехническа експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС „БМВ 328“ с рег. № ЕН1681КТ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, който при наличие на знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДВП и чл. 46, ал. 2
ППЗДвП не е пропуснал движещото се по път с предимство „МПС „Рено Канго“ с рег. №
СА4504МА.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „МПС „Рено Канго“ с рег. № СА4504МА, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 2071,80 лева.
2
Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане, се
налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова на
основание чл. 411 КЗ е в размер на платеното обезщетение от 1513,40 лева.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увреденото МПС, изразяващо се в управляване на МПС с
несъобразена скорост и движение в лява пътна лента, а не в дясна. Съобразно чл. 51, ал. 2
ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента, увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) в разглеждания случай при съвкупната преценка на
доказателствата по делото се налага извод за частична основателност на направеното
възражение за съпричиняване. От показанията на свидетелите се установява, че пътното
платно на пътя, по който се е движело увреденото МПС, е било с двупосочно движение, с по
две пътни ленти в посока. Съгласно изложеното от свидетеля Д.Д., показанията на който
съдът намира за подробни, последователни и добросъвестно дадени, процесното ПТП е
настъпило в лявата пътна лента на платното за движение в посока към гр. Плевен, като
именно по тази пътна лента се е движело и увреденото МПС „Рено Канго“ с рег. №
СА4504МА. Изложеното от свидетеля се подкрепя и от показанията на свидетеля А.Т.,
който не посочва да се е движел в дясна пътна лента, а заявява, че най-вероятно се е движел
между двете ленти, като посочва, че към момента на настъпване на ПТП е имало друга
свободна пътна лента, но не е имал време да предприеме съответна маневра. Това наред с
изложеното от свидетеля Д. и заявеното от свидетеля Т. обстоятелство, че не е видял
фаровете на МПС „БМВ 328“ с рег. № ЕН1681КТ, тъй като мантинелите са били високи,
налага извод, че към момента на настъпване на ПТП, същият се е движел именно в лявата
лента на платното за движение в посока гр. Плевен. В същия смисъл е и неоспореното и
прието заключение на вещото лице по автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. При това положение се налага извод, че с
поведението си водачът на МПС „Рено Канго“ с рег. № СА4504МА е нарушил правилото на
чл. 15, ал. 1 ЗДвП, съответно правилото на чл. 67, ал. 1 ППЗДвП, като не е използвал най-
дясната свободна лента. Съгласно заключението, ако водачът на МПС „Рено Канго“ с рег. №
СА4504МА се е движел в дясната пътна лента на платното за движение е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, което налага извод, че с това си поведение същият е
допринесъл за настъпване на ПТП. Неоснователно обаче е възражението на ответника за
съпричиняване, изразяващо се в управление на увреденото МПС с несъобразена скорост.
Съгласно заключението водачът на увреденото МПС е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е движел със скорост не по-висока от 40 км/ч. По делото обаче
не се установява да е имало ограничение на скоростта различно от нормативно установената
за извън населено място, нито се установява водачът на увреденото МПС да се е движел с
превишена такава. Не се установяват и по-особени обстоятелства свързани с изброените
такива в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с които водачът да е следвало да се съобрази, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие съгласно правилото на посочената
разпоредба.
Предвид изложеното се налага извод, че единствено с поведението си, изразяващо се в
движение в лявата пътна лента водачът на МПС „Рено Канго“ с рег. № СА4504МА е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което съпричиняване съдът намира, че е
в размер на 20 %. При това положение дължимото от ответника застрахователно
обезщетение възлиза на сумата в размер на 1210,72 лева. Към тази сума следва да бъде
3
добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната сума от 25 лева е в
обичайния размер за такива, поради което общият дължим от ответника размер възлиза на
1235,72 лева. От така определеното обезщетение следва да бъде приспаднато платеното
преди предявяване на иска такова в размер на 771,70 лева, поради което предявеният иск се
явява основателен до сумата в размер на разликата от 464,62 лева. Именно до този размер
искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2021 г. до окончателното плащане, а до пълния предявен размер от 766,70 лева
– отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 411, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
а и от представеното по делото известие за доставяне на регресната покана, се установява, че
същата е получена от ответника на 14.07.2021 г., което налага извод, че към 15.08.2021 г. е
изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
За периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – 15.08.2021 г. до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 07.10.2021 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 6,96 лева, поради което и
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена до този размер, а за разликата до
пълния предявен размер от 11,71 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото съразмерно на
уважената от исковете. Същият претендира такива в общ размер на 710 лева, от които 100
лева за платена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице, 50 лева за депозит за
свидетел и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение. Същите съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 430,14 лева
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните и направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете, като същият претендира такива в общ размер на 350 лева, от които 200 лева за
депозит за вещо лице, 50 лева за депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Определени съразмерно на отхвърлената част от исковете дължимите в
полза на ответника разноски възлизат на сумата в общ размер на 137,96 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
464,62 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вреди на МПС „Рено Канго“, с рег. №
4
СА4504МА, причинени при ПТП, настъпило на 25.02.2021 г. в с. Гривица, по вина на
водача на МПС „БМВ“, с рег. № ЕН1681КТ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата размер на 6,96 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2021
г. до 07.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер
от 464,62 лева до пълния предявен размер от 766,70 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 6,96 лева до пълния предявен размер от 11,71 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 430,14 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 137,96 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5