Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на
седемнадесети юни 2020 г.,
в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 841 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.83, ал.5 вр. чл.87 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на В.О.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Отказ за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за самоотбрана,
издаден по Заявление /обр. 10/ вх. № 387500-121/07.02.2020 г. от Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
Жалбоподателят
поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, като счита, че за него са
налице основателни причини, обосноваващи издаването на исканото разрешение,
поради това, че се страхува за своята сигурност и за сигурността на семейството
си и в момента се чувства застрашен. Посочва, че има издадено предходно
разрешение и макар то да е с изтекъл срок на валидност, не е настъпила промяна
в обстоятелствата, поради които го е поискал и заради които му е издадено
същото. Отправя искане за отмяна на оспорения отказ.
Ответникът
– Началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител
в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като
неоснователна. Счита, че заявителят не е доказал, че действително се нуждае от
издаване на разрешително за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно
оръжие, поради което действайки в условията на оперативна самостоятелност,
административният орган е постановил законосъобразен отказ.
Прокурорът
при Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че жалбоподателят, в тежест на който е да установи необходимостта от
притежаване на оръжие, не ангажира доказателства, обуславящи това
обстоятелство.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация съгласно дедените в
оспорения акт указания относно възможността за оспорването му, в срок и в
предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Отказ за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за самоотбрана, издаден по
Заявление /обр. 10/ вх. № 387500-121/07.02.2020 г. от Началника на Четвърто РУ
при ОД на МВР Варна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок
и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
За
да издаде Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късо нарезно оръжие за самоотбрана, издаден по Заявление /обр. 10/ вх. №
387500-121/07.02.2020 г., Началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна е
констатирал следното:
В.О.В.
е подал Заявление вх. № 387500-121/07.02.2020 г., към което са приложени:
анкетен лист, удостоверение за техническа годност на оръжие №
0015382/07.02.2020 г., справка за съдимост, издадена от Районен съд – Варна,
според която лицето В.О.В. не е осъждано, психиатрично освидетелстване за
притежаване на оръжие № 187/03.02.2020 г., удостоверение за настоящ адрес,
декларация на основание чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, предавателно-приемателен
протокол и опис за иззетите предмети по въоръжението.
Във
връзка със заявлението са издадени Докладна записка от ПИ № УРИ 442р-7812/06.03.2020
г. и данни от допълнителна проверка на служител при Четвърто РУ при ОД на МВР
Варна.
В
заявлението В.В. е заявил желание да му се издаде разрешение за носене и
съхранение на късо нарезно оръжие – продължаване на срока. В анкетния лист на
въпрос № 1 „Защо искате да притежавате оръжие и за какво ще го използвате?“ е
отбелязано „За самоотбрана“. В анкетния лист е посочено, че срещу В. или член
на неговото семейство са отправяни заплахи, за които не е подавал жалби. Като
месторабота е посочил – „Експертпак България“ ЕООД. Посочил е също така, че
притежава фирма, че извършва инкасиране на парични суми, както и че не работи
като охранител.
Направени
са следните изводи от административния орган: заявлението на г-н В. е
придружено с изискуемите по чл.76, ал.3 от ЗОБВВПИ документи. Заявлението се
основава на разпоредбите на чл.58, ал.1, чл.76, чл.79 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ,
които уреждат издаването на разрешения за съхранение и носене на огнестрелни
оръжия и боеприпаси /ООБ/ за самоотбрана на физически лица.
Посочено
е, че разпоредбите на чл.76, чл.79 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ уреждат основанията
и реда за придобиване, съхраняване, носене и употреба на ООБ. Посочено е, че в
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВППИ изрично е визирано посочването на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение
за съответния вид дейност с ООБ. От анализа на цитираните разпоредби е
обоснован извод, че при подаване на заявлението за издаване на разрешение за
придобиване, съхранение и носене на късо нарезно оръжие лицето трябва да посочи
основателна причина за издаване на съответното разрешение, която следва да се
изразява в конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават по несъмнен
начин необходимостта лицето да придобие, съхранява и носи късо нарезно
огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Счетено
е, че в конкретния случай не е налице основателна причина, като липсата на тази
задължителна законова предпоставка или недостатъчната обоснованост има за
последица неоснователност на заявлението за издаване на разрешение за
придобиване, съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана.
Посочено е, че самоотбраната може да се осъществява и с други, достатъчно
ефективни и не толкова опасни за обществото, технически средства, които
свободно се продават и подлежат само на регистрационен режим.
С
оглед горните констатации и изводи е издаден оспореният в настоящото
производство изричен отказ на 06.03.2020 г., връчен на В.В. лично на 18.03.2020
г., съгласно ръкописно вписаните дата и имена на получателя.
Към
административната преписка са приложени следните документи:
1.
Предавателно-приемателен протокол и
опис за иззетите предмети по въоръжението, съгласно които на 07.02.2020 г. г-н В.О.В.
е предал следните огнестрелни оръжия и боеприпаси: пистолет „Rűger, м. SR1911 к. 45 AUTO, № 67146303; пълнител – 1 брой и боеприпаси к. 45 AUTO – 45 броя. В протокола е дадено следното обяснение – поради
изтичане на срока на разрешителното.
2.
Декларация от В.О.В. на основание
чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ.
3.
Удостоверение за настоящ адрес,
според което В.О.В. има заявен последен настоящ адрес:***3.02.2020 година.
4.
Психиатрично освидетелстване №
187/03.02.2020 г., издадено от експерт – психиатър в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД,
гр. Варна, съгласно което към момента на изследването няма данни за психично
заболяване на В.О.В..
5.
Справка за съдимост, издадена на
07.02.2020 г. от Районен съд – Варна, според която лицето В.О.В. не е осъждано.
6.
Удостоверение за техническа годност
на огнестрелно оръжие № 0015382/07.02.2020 г., издадено на основание чл.87, т.2
от ЗОБВВПИ на В.О.В., съгласно което пистолет марка „Рюгер“ сериен № *****,
калибър 45 АСР, е преминало технически преглед за изправност и пригодност за
лов, охрана, самоотбрана или спорт и е годен. Удостоверението е издадено от
оръжеен техник при „Блек Сий Хънтър. БГ“ ЕАД, Оръжейна работилница.
7.
Бележка от 07.02.2020 г., издадена
от стрелбищен комплекс на „Блек Сий Хънтър. БГ“ ЕАД, в уверение на това, че на
07.02.2020 г., В.О.В. е провел учебни стрелби по програма с оръжие тип 2, марка
„Рюгер“, модел SR1911, калибър 45 AUTO, № *****, като е изстрелял 50 броя боеприпаси калибър 45AUTО. Посочено е, че на лицето е проведен инструктаж за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие.
8.
Анкетен лист, попълнен от В.О.В..
Съгласно съдържанието на анкетния лист на въпросите „Отправяни ли са заплахи
срещу Вас или член на семейството Ви и подавали ли сте жалби за отправени
заплахи?“ анкетираният е отговорил „Да“ и „Не съм подавал жалби“, а на
въпросите „Защо искате да притежавате оръжие и за какво ще го използвате?“
анкетираният е отговорил „За самоотбрана“. Анкетираният е обосновал
необходимостта си от оръжие по следния начин в анкетата: „За самоотбрана,
самоохрана предвид самозащита на защита на дома и семейството ми и когато
пътувам в страната сам.“.
9.
Вносна бележка XB1643/07.02.2020 г. за заплащане на такса за носене и
съхранение на ООБ с вносител В.О.В. ***.
10.
Докладна записка рег. №
442р-5745/18.02.2020 г. от инспектор при Четвърто РУ до Началника на Четвърто
РУ при ОД на МВР Варна, съгласно която е докладвана извършена проверка на
13.02.2020 г. във връзка с подадено Заявление вх. № 387500-121/07.02.2020 г. от
В.О.В. за продължаване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късо нарезно оръжие. При извършената проверка в деловодната система на Четвърто
РУ е установено, че за лицето В.О.В. има следните данни за противообществени
прояви: по чл.129 от НК – дознание рег. № 2348/26.11.2002 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР Варна, извършена му е и полицейска регистрация №
54682/28.08.2002 г. по чл. 129 от НК от Първо РУ – Варна. Не са установени
данни лицето да е зависимо от алкохол, наркотични или упойващи вещества. Няма
данни да има психични отклонения. Посочено е, че В.О.В. не е засичан в
компанията на криминално проявени лица и такива със съмнително поведение в
района на обслужваната от Четвърто РУ – Варна територия.
11.
Докладна записка рег. № 442р-6671/25.02.2020
г. от мл. ПИ КОС при Четвърто РУ до Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР
Варна, съгласно която е докладвано, че във връзка с подадено заявление за
съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие от лицето В.О.В. е установено, че същият е бил
задържан на 03.04.2018 г. в Първо РУ – Варна във връзка с чл.72, ал.1, т.1 –
т.3 /заподозрян/, няма регистрация в системите на МВР, няма получени сигнали и
информация за извършване на противообществени прояви от него. Посочено е, че не
са установени данни да е зависим от алкохол, наркотични или упойващи вещества.
Няма данни да има психични отклонения. Посочено е, че В.В. не е засичан в
компанията на криминално проявени лица и такива със съмнително поведение в
района на обслужваната от Четвърто РУ – Варна територия.
12.
Удостоверение от Окръжна прокуратура
– Варна, съгласно което към 11.02.2020 г. срещу В.О.В. няма обвинения по
неприключили наказателни производства.
13.
Справка за лице – АИС „Български
документи за самоличност“, съдържаща данни за семейното положение и адресната
регистрация на В.О.В..
14.
Докладна записка от 05.03.2020 г. от
мл. ПИ при Четвърто РУ до Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна,
съгласно която е докладвано, че във връзка с преписка рег. № 442р-6182/2020 г.
на 02.03.2020 г. е посетен адресът на лицето В.О.В., с настоящ адрес: ***, по
повод подадено заявление в служба КОС за съхранение, носене и употреба на късо
нарезно оръжие. Посочено е, че няма данни за психично заболяване на лицето и не
са налице данни по ЗЗДН за налагани мерки за защита през последните три години
на територията на Четвърто РУ – Варна за заявителя. При проверката на адреса е
установено, че на приземния етаж и по-точно в мазето е монтирана неподвижно към
стената метална каса с размери 40см/40см/25см, снабдена със секретно заключващо
устройство.
15.
Констативен протокол рег. №
442р-7628/05.03.2020 г., съставен от мл. ПИ при Четвърто РУ – Варна, за
извършена проверка на лицето В.О.В., на основание чл.153, т.1 и т.2 и чл. 154,
ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ, при която е констатирано, че в приземния етаж на
триетажна къща, в мазето е монтирана неподвижно към стената метална каса с
размери 40см/40см/25см, снабдена със секретно заключващо устройство.
16.
Докладна записка УРИ
442р-7812/06.03.2020 г. от мл. ПИ при Четвърто РУ до Началника на Четвърто РУ
при ОД на МВР Варна, съгласно която е докладвано, че е постъпило Заявление вх.
№ 387500-121/07.02.2020 г. от лицето В.О.В. за продължаване срока на
разрешението за носене и употреба, съхраняване на бойно/ловно/огнестрелно
оръжие марка „Rűger“, модел SR1911 кал. 45 AUTO, № *****. Посочено е, че преписката е окомплектована с
необходимите документи съгласно ЗОБВВПИ, като са спазени изискванията на чл.98
от ЗОБВВПИ за съхраняване на ООБ на адрес: гр. Варна, ул. „Орел“ № 19, ет. 2,
ап. 2. Лицето е проверено през 2002 г. – чл.129 /ЗМ № 022348 – пол.
регистрация/ и е задържано през 2018 г. – чл.72, ал.1, т.1 /неуст.
самоличност/. Заключено е, че лицето отговаря на изискванията. Предложено е на
лицето да му бъде разрешено издаване на разрешение за носене и употреба,
съхраняване на ООБ.
Към повдигнатия правен спор относими са разпоредбите на
ЗОБВВПИ. Като съобрази нормите на чл.58, чл.76, чл.81, чл.83, чл.87 от ЗОБВВПИ
и Решение № 17226/16.12.2019г.
постановено от състав на ВАС, Седмо отделение с докладчик съдия П.Нпо адм.д.
6464/2018г.; Решение № 7656/22.05.2019г. постановено от състав на ВАС, Седмо
отделение с докладчик съдия П.Нпо адм.д. 4278/2018г.; Решение №
9009/02.07.2018г. постановено от състав на ВАС, Седмо отделение с докладчик
съдия В. А по адм.д. 14273/2017г. и Решение № 4571/11.04.2018г. постановено от
състав на ВАС, Седмо отделение с докладчик съдия В.А по адм.д. 6726/2017г.,
съдът намира, че при подаване на Заявление /обр. 10/ вх. №
387500-121/07.02.2020 г. В.О.В. не е обосновал необходимостта от
носене на оръжие именно за самоотбрана.
Правоотношенията
по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни
вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения,
регулирани от специалния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Същият предвижда
разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените
строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са
насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане
на трети лица или самонараняване.
Процедурата
по подновяване на разрешението за съхранение и носене на оръжие /каквато
безспорно е процесната такава, инициирала постановяването на обжалвания отказ/
следва процедурата за първоначално издаване на разрешение, предвид препращащата
разпоредба на чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ към чл.83 от с.з., който регламентира реда
за издаване на разрешението. В този смисъл и в хипотеза на първоначално
издаване на разрешение, и в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето
следва да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие. Затова
законодателят е въвел определени изисквания, наличието на които следва да е
установено по несъмнен начин при първоначално издаване на разрешително за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, както и да бъде
установявано периодично наличието им – на пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от
извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ към момента на подаване на
заявлението. В конкретния случай данните по приложената към делото административна
преписка обуславят извода, че не са налице материалноправните предпоставки за
постановяване на позитивен административен акт по искането на жалбоподателя.
В
новото производство г-н В. е следвало да докаже основателна причина за носене и
съхраняване на огнестрелно оръжие. В негова тежест е било да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват извод, че неговите или на членове на
семейството му, живот, здраве и имущество са застрашени по начин, който изисква
тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за
ползването му боеприпаси. В подаденото заявление жалбоподателят е посочил, че
оръжието му е необходимо на мотиви: „носене и съхранение на КНО – продължаване
на срока“. В Анкетния лист към заявлението г-н В. е вписал, че оръжието е за самоотбрана
и самохрана, че са отправяни заплахи към него или към член на семейството му, но
не е подавал жалби във връзка с отправените заплахи. При така заявените от В.
обстоятелства и при липсата на данни към момента на подаване на заявлението и
извършването на проверките от компетентните органи за реална опасност или
застрашаване на живота, здравето и имуществото на жалбоподателя или на
членовете на неговото семейство, правилно административният орган, издал оспорения
отказ, е приел, че не е налице основателна причина, обосноваваща необходимостта
от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно
оръжие.
В
случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване срока на
разрешението, законът възлага в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува
задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни /наличие
на заплаха за лицето, подало искане за издаване на разрешение за съхранение и
носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана и самоохрана/ за издаването на
административния акт факти, нито да бъде само регистратор на притежатели на
огнестрелни оръжия. Законово изискване за издаване на разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е заявителят да е доказал
необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на
заявление, така и в случаите, когато иска продължаване срока на действие на
вече издаденото разрешение. Тъй като режимът е разрешителен, а не
регистрационен, фактът, че на заявителя в миналото е издадено разрешение, не
предполага автоматично задължение на органа за продължаване срока на действието
му. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че тъй като
веднъж му е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
нарезно оръжие и не са налице промяна в обстоятелствата, заради които е
издадено същото, административният орган е бил длъжен да издаде и поисканото
със Заявление /обр. 10/ вх. № 387500-121/07.02.2020 г. разрешение за
продължаване срока. В.О.В. е
следвало в административното производство да докаже по несъмнен начин целта на съхранението
и носенето на оръжието или че е налице
поне потенциално съществуваща опасност от засягане на неговата или на членовете
на семейството му физическа неприкосновеност. В случая административният орган
е приел, че ангажираните от г-н В. документи обосновават редовност на
заявлението, но че от тези доказателства не се обосновава наличие на
основателни причини за разрешаване носенето на оръжие с императивно поставената
от закона цел – самоотбрана. Законът е вменил на административния орган
задължение служебно да изследва само наличие на обстоятелството визирано в
чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, но не и да прави служебно проверки към дата на
издаване на разрешението за наличие на проверки, инициирани по жалби от
заявителите, с твърдения за отправяни срещу тях заплахи. Още повече, че в
случая самият заявител твърди, че не е подавал такива.
Административното производство е
започнало със Заявление /обр. 10/ вх. № 387500-121/07.02.2020 г. на
жалбоподателя до началника на Четвърто РУ при ОД на
МВР Варна, да му бъде продължен срокът на
разрешението за съхранение, носене и употреба
на късо
нарезно оръжие
поради изтичане срока на разрешителното. Тежестта на
доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя. Без правно значение за
законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на г-н В. е било вече издавано разрешение за носене и
съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания
на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за
продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да
извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните
предпоставки, определени в закона. Не съществува законово задължение за органа при веднъж
издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Относно основанието за издаване на
разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, който забранява издаване на разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина – самоотбрана,
ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Жалбоподателят, при подаване на заявлението, не е представил доказателства и не е посочил съществена причина, които да обосноват нуждата му от
самоотбрана и лична защита. В анкетния лист г-н В. е посочил, че са
отправени заплахи срещу него или член от семейството му, но не е подавал жалби, като не е ангажирал никакви
доказателства, с които да установи това свое твърдение. Липсват доказателства за извършени
посегателства на негово имущество или реална заплаха за живота и здравето на
жалбоподателя или на семейството му
към момента на подаването на Заявление /обр. 10/ вх. № 387500-121/07.02.2020
година.
За да бъде издаден благоприятен за
молителя по съдържание административен акт, е необходимо да се установи
основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на Началника на Четвърто РУ
при ОД на МВР Варна, за липсата на изискуемите от закона предпоставки за
разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Снабдяването
с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и
мотивите на административния орган. В
случая такава не е доказана от страна на жалбоподателя. Напротив, от събраните
в хода на административното производство доказателства, и по-конкретно от Докладна
записка рег. № 442р-6671/25.02.2020 г. от мл. ПИ КОС при Четвърто РУ, се
установява, че В.О.В. е бил задържан на 03.04.2018 г. в Първо РУ – Варна във
връзка с чл.72, ал.1, т.1 – т.3 /заподозрян/. Тоест, налице са данни за
криминални прояви от страна на жалбоподателя /или поне основателни съмнения за
такива/ в периода след издаване на първоначалното разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо нарезно оръжие и преди подаване на заявлението за
продължаване на неговия срок, във връзка с което е постановен обжалваният
отказ. Този факт обосновава извод за неоснователност на релевираното в жалбата
възражение за липса на промяна в обстоятелствата, обусловили издаването на
първоначалното разрешение, и тези, при които е поискано издаването на
разрешение за продължаване на неговия срок. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ,
който следва да е налице при всеки конкретен случай. В случаите на издаване на
разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането
си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното
основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице
основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че
заявителят иска продължване на срока на
изтичащото разрешение, не представлява основателна причина за издаване на
разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани
доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или
имуществото на г-н В.. Преценката за наличието на
„основателна причина“ се прави за всеки конкретен случай,
като органът преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана
на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода
на преписката данни за личността и начина му на живот. В разглеждания казус, при извършена
такава преценка Началникът на Чeтвърто РУ
при ОД на МВР Варна е достигнал до обоснован извод за липса на основателна
причина за издаване на поисканото разрешение.
Оспореният
по съдебен ред индивидуален административен акт е мотивиран. Съдът констатира,
че в обстоятелствената част на отказа, пети абзац, е направена констатацията,
че „в конкретния случай е налице неоснователна причина за издаване на
разрешение за съхранение ин носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана“. Тази констатация е обоснована от съдържанието на заявлението
цитирано по-горе в решението. Основателната причина, както вече беше посочено,
не може да бъде „продължаване на срок“. Основателната причина следва да
обосновава извод за необходимост от защита, която да не може да бъде
осъществена по друг начин, освен чрез носене на оръжие.
Оспореният
административен акт е правилен и законосъобразен и жалбата срещу него, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно
чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност, и че производството е приключило
след провеждането на само едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО
по жалбата на В.О.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
нарезно оръжие за самоотбрана, издаден по Заявление /обр. 10/ вх. №
387500-121/07.02.2020 г. от Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА
В.О.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД МВР Варна сумата
от 100,00 /Сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
връчването му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: