№ 202
гр. Търговище , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101588 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14,
представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди в исковата
си молба, че сключил с ответника Д. Г. Р. с ЕГН ********** с настоящ адрес
в *******************, Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15262824 от 14.09.2017г. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за
предсрочно изискуеми, считано от 20.11.2019г., за което длъжникът бил
уведомен, но до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а
именно: главница в размер на 7 483,81лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2020год., до окончателното изплащане на
задължението, застрахователна премия в размер на 44,80лв., възнаградителна
лихва в размер на 446лв. за периода от 20.10.2019г. до 20.11.2019г. и
мораторна лихва в размер на 531,21лв. за периода от 20.11.2019г. до
1
16.09.2020г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
670/16.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1205/2020г. по описа на РСТ,
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът
приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото
производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява;
постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и
се иска уважаването им, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответницата, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат
адв. К.Б.-РАК, установителните искове се оспорват изцяло.Излага се, че
процесният договор е недействителен поради нарушение на императивните
разпоредби на ЗПК, а именно- на чл. 10,ал.1 ,чл.11, ал.1,т.6,т.9а,т.11, т.20,т.23
и т.24, като се излагат подробни съображения; оспорва се и размера на
уговорената договорна лихва ,като противоречащ на добрите нрави; оспорва
се и размерът на претенциите в хипотезата на евентуално настъпила
предсрочна изискуемост, налице е позоваване и на правните последици по чл.
23 от ЗПК; иска се отхвърляне на установителните искове, респ. редуциране
на сумата за главница в хипотезцата на чл. 23 от ЗПК; претендират се
разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява.Постъпило е искане от процесуалния му представител за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.,
вкл. и за защита по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, производството по които е прекратено от съда като недопустимо.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15262824 от
14.09.2017г. представен по делото с погасителен план се установява, че
страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 8 000лв.,
застрахователна премия в размер на 3 763,20лв., такса ангажимент в размер
на 280лв., с размер на месечната погасителна вноска от 312,33лв., със срок от
84 месеца и последна вноска на 20.09.2024г.; с фиксиран годишен лихвен
2
процент от 36,71%, общ размер на всички плащания в размер на 26 235,72лв.
и ГПР 45,92%. Представени са и условията към договора, съобразно които
кредит се отпуска чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя, а
съгл. чл. 5 от ОУ, при просрочване на две или повече месечни погасителни
вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо
уведомяване на длъжника. От чл.2 се установява, че размерът на кредита за
застраховка ще се бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисиз” ЕАД, като липсват доказателства премията да е платена на
посочения агент. Представено е подробно извлечение по процесния кредит за
дължими, платени и разнесени суми от плащанията.От известие за доставяне
от 28.05.2020г. се установява, че ответникът е получил покана за предсрочна
изискуемост от ищеца на 02.06.2020г., а от съдържанието на същата се
установява, че ищецът е уведомил ответника за обявената предсрочна
изискуемост на цялото задължение и е поканил ответника да ги заплати в
седемдневен срок от получаване на поканата. От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло,
като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът е
изплатил общо 7498,59лв., от които 605,79лв. платена главница, 5772,80
платена договорна лихва, и застраховка 1120лв., като непогасените дължими
суми са съотв. главница в размер на 7394,21лв., застраховка в размер на
134,40лв., договорна лихва в размер на 446 лв. за периода от 20.10.2019г. до
20.11.2019г. и обезщетение за забава в размер на 492,95лв. за периода от
20.112019г. до 16.09.2020г. при съобразяване с чл. 6 от ЗМДВИП.От чл.2 на
договора е видно, че при усвояването на кредита, кредиторът е удържал
таксата ангажимент в размер на 280лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на
дължимите месечни вноски, и обявяване на задължението за предсрочно
изискуемо, считано от 20.11.2019г., поради което се претендират
неизплатените суми. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че
спрямо него е приложима регламентацията Закона за потребителския кредит
3
(ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание
на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, в
която връзка са и част от възраженията на особения процесуален
представител на ответника. Относно възражението му за недействителност на
договора поради нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК за размер
на шрифта не по-малък от 12, съдът приема, че съгласно регламентацията на
Директива 2008/48/ЕО, държавите членки не могат да приемат непредвидени
в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област, каквото е изискването
относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за
приложимо, поради което следва да се приеме, че твърдяното нарушение не е
налице. Не е налице и нарушение на изискването по чл. 11,ал.1,т.6, т.9а и т.11
от ЗПК, доколкото срокът е посочен на 84 месечни вноски с последна
падежна дата на 20.09.2024г., договорът е с фиксиран лихвен процент, налице
е и погасителен план, който посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания, съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, при което и посочените възражения
са неоснователни. Що се отнася до възраженията относно размерът на
договорната лихва като противоречащ на добрите нрави, съдът приема, че
същите са основателни, поради следното:понятието „добри нрави“ е
разяснено в ТР № 1/15.06.2010г. по т .д.№1/2009г. на ОСTK на ВКС, съобр.
което същите са морални норми, чието нарушаване е приравнено с
противоречието на договора със закона. Тяхна основа са принципи т е на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, чрез значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, извън рамките на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, т.е.
свободата на договаряне е ограничена от изискването за спазване на
посочените морални норми.Трайната съдебна практика приема, че е налице
действителност на съглашението, ако лихвата не надхвърля трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити. В конкретния случай,
размерът на лихвата е 36,71%, т.е. надхвърля трикратния размер на законната
лихва и следва да се приеме, че уговорката, установяваща този размер на
договорна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна, на осн. чл.
4
26,ал.1,пр. трето от ЗЗД.За неоснователни приема съдът доводите на
ищцовата страна в тази връзка, доколкото договорната лихва не е
единственият елемент на ГПР и поради това не може да се приеме, че щом
той не превишава 50%, то уговорката е действителна.На следващо място,
съдът, като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение №
384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, съобр. която ако съдът
установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да
се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е
очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност, приема, че договорът противоречи на
разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената
разпоредба, договорът за кредит включва годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен
процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна
стойност-45,92%. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая в договора липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно как е формиран ГПР от
45,92% и какво друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен
процент, нито дали в него е включен като разход и размерът на
застрахователната премия, оскъпяваща кредита с почти 50%, поради което не
може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19,
5
ал.4 от ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата
сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл.
11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителността на
договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.С оглед на този извод
на съда, съобр. разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, установяваща, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, следва да се приеме, че ответницата дължи единствено
неизплатената част от главницата.Съдът, съобразявайки заключението на
вещото лице, приема, че ответницата е изплатила обща сума в размер на
7498,59лв., която следва да се приспадне от размера на главницата от 8000лв.,
при което остава сума в размер на 501,41лв.От тази сума следва да се
приспадне и таксата „ангажимент“, която съобр. уговореното в договора е
удържана при предоставяне на заемната сума в размер на 280лв., при което
неизплатената дължима част от главницата остава в размер от 221,41лв., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 670/16.10.2020г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1205/2020г. по описа на РСТ, до който размер
предявеният установителен иск за главница е основателен и доказан и следва
да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2020год., до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния предявен размер от 7 483,81лв., следва да се отхвърли,
като неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК. С оглед изложеното по-горе относно
недействителността на договора за кредит и при приложение на разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявените установителни искове за
съществуване на вземания за следните суми: застрахователна премия в размер
на 44,80лв., възнаградителна лихва в размер на 446лв. за периода от
20.10.2019г. до 20.11.2019г. и мораторна лихва в размер на 531,21лв. за
периода от 20.11.2019г. до 16.09.2020г., за които суми е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК № 670/16.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1205/2020г. по
описа на РСТ, са неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл.422,ал.1
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда
6
да се произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство,
съдът приема, че ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част
от исковете, от които в заповедното производство от разноски в размер на
335,19лв. има право на 8,71лв., а в исковото-от сторените разноски в размер
на 363,94лв. внесена държавна такса, 150лв. депозит за СИЕ и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, по реда на чл.78,ал.8 от ГПК
определя в размер на 50лв., или общо 563,94лв., ищецът има право на
разноски в размер на 14,65лв., или общо 23,36лв., определени по
съразмерност, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1-3 и
ал.8 от ГПК.Процесуалният представител на ответника адв. К.Б.-РАК е
направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в нейна полза
на осн. чл. 38 от ЗАдв. в размер на 756лв., определено по реда на НМРАВ;
направила е и искане за присъждане на адв. възнаграждение и за защита по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми,
производството по които е прекратено от съда с определението по чл. 140 от
ГПК, което е влязло в законна сила.В отговор, ищцовата страна оспорва това
искане като посочва, че с оглед прекратяване на производството по
евентуалните осъдителни искове, то не се е осъществила основанието за
заплащане на възнаграждение, т.е. липсва реално осъществена защита по тези
искове. Съдът, като съобрази становищата на страните, приема, че доколкото
не се оспорва обстоятелството, че на ответника е предоставена безплатна
правна помощ от адв.Б., то искането на последната е допустимо, но
отговорността за разноски следва да се съобразява с произнасянето на съда по
евентуално съединените осъдителни искове, или когато между същите страни
са предявени алтернативно или евентуално съединени искове адвокатското
възнаграждение е едно (Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. №
238/2012 г., ІV ГО). Поради изложеното и доколкото съдът не се е произнасял
по евентуалните искове, то следва да определи адвокатско възнаграждение на
адв.Б. в размер на 756лв., на осн. чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ, като остави без
уважение искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение и за
прекратената част от производството, като неоснователно, на осн. чл. 38,ал.2
от ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14,
представлявано от Д.Д., против Д. Г. Р. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
*******************, за сумата от 221,41лв., предсрочно изискуема от
20.11.2019г. главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15262824 от 14.09.2017г. за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 670/16.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1205/2020г.
по описа на РСТ, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020год. до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата над тази сума и до
пълния предявен размер от 7 483,81лв., отхвърля иска, като неоснователен, на
осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9
и сл. от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против Д. Г. Р. с ЕГН ********** с
настоящ адрес в *******************, установителни искове за
съществуване на вземания за следните суми: застрахователна премия в
размер на 44,80лв., възнаградителна лихва в размер на 446лв. за периода от
20.10.2019г. до 20.11.2019г. и мораторна лихва в размер на 531,21лв. за
периода от 20.11.2019г. до 16.09.2020г., за които суми е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК № 670/16.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1205/2020г. по
описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Р. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
*******************, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., разноските в заповедното
производство в размер на 8,71лв., както и разноските в исковото производство
в размер на 14,65лв., или общо 23,36лв., определени по съразмерност, на осн.
8
чл. 78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сг. 14, представлявано от Д.Д., да заплати на адв. К.И. Б. с ЕГН
********** адвокатско възнаграждение в размер на 756лв., на осн. чл. 38,ал.2
от ЗАдв. вр. чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ, като
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. К.И. Б. с ЕГН ********** за
присъждане на адвокатско възнаграждение и за прекратената част от
производството, като неоснователно, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9