Решение по дело №1029/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. С. Г. - [държава], срещу Решение № УПП-1083/15.10.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

 

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт същият обосновава с твърдения за нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че изложените съображения, обосноваващи отказа, са изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че в решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Сочи, че липсата на мотиви в тази част на решението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Нарушението на материалния закон се аргументира с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. На следващо място, оспорващият счита, че неправилно бил приложен чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], както и относно факта, че положението там се влошава непрекъснато. Органът обаче приел, че жалбоподателят не е бил обект на репресии и няма риск за живота и сигурността му в [държава]. Оспорващият сочи, че е заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в [държава], ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитва опасения за живота си в [държава] и че това била причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкувал и приложил нормата на чл. 9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

По изложените в жалбата съображения жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение, като иска връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.

 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена и решението на интервюиращия орган да бъде отменено.

 

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молба вх. № УРИ 105400-3859/18.09.2024 г. на Дирекция „Миграция“, СДВР, регистрирана в ДАБ с рег. № УП-17008/26.09.2024 г., [държава], с посочени имена А. А., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба вх.№ 1429/26.09.2024г. на ТЦ – [населено място] с посочени в нея имена на чужденеца М. С. Г.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП-17008/26.09.2024 г. със заявени лични данни: М. С. Г., гражданство - [държава], етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, *** образование, ***, религия - ***, ***, без документи за самоличност. Самоличността е била установена чрез декларация с рег. № УП -17008/26.09.2024 г. по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се е индивидуализирало с имената М. С. Г. от [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], неженен.

Видно от Решение за настаняване № 1212/26.09.2024 г. с рег.№ УП -17008/26.09.2024г., чужденецът е бил настанен в Транзитен център - Пъстрогор. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за следваната процедура, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на жалбоподателя, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№ УП-17008/26.09.2024 г.

На 26.09.2024 г. към търсещия закрила е отправена писмена покана за провеждане на интервю на 26.09.2024 г. На посочената дата е проведено интервю с М. С. Г., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№ УП-17008/26.09.2024 г., с което му е предоставена възможността да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното по време на регистрация. Не бил използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] през октомври 2021 г. нелегално с кола от Южен [държава] до Северен [държава], после продължил пеша до [държава] и оттам до Турция, където останал около две години. Избягал от [държава], защото искал да избегне изпълнение на присъда. Бащата на негов приятел го обвинил, че е хомосексуалист, за да го отдалечи от сина си. Човекът работел в държавно учреждение, бил влиятелен и имал връзки с иракски групировки. В резултат на това издействал бърза присъда и молителят бил осъден на 20 години затвор. Делото се водело в [населено място], но присъдата била издадена в [населено място]. Иракските власти не го задържали, защото избягал и се укрил в Сюлеймания. Изрично заявява, че не е хомосексуалист, а мюсюлманин и дори искал да се ожени за братовчедка си и да изгради своето бъдеще. Семейството му продължавало да живее в [населено място]. Не искал да се връща в [държава], за да не бъде заловен и евентуално убит. В Турция работил в ресторант и събирал пари, за да дойде в България. Живял нелегално. Имал проблеми с турските власти – бил в затвора четири месеца заради липса на документи. Искали да го депортират, но след като представил документи за присъдата, не го сторили. Пристигнал в Република България нелегално, пеша. Прескочили телената мрежа и прекарали четири дни в гората. С автомобил пристигнали в София, където ги задържали. Искал да остане в България. Планирал да работи каквото намери в София. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Подал молба за международна закрила в Турция през март 2022 г., но не получил отговор. По отношение на присъдата в [държава], уточнява, че е от началото на 2021 г. Бил осъден по обвинение, подадено от бащата на приятел, че е хомосексуалист. Присъдата била издадена бързо, тъй като обвинителят имал връзки с иракските групировки. Не желаел да се върне в [държава], защото страхувал от арест и възможна смърт. Не бил членувал в политическа партия или организация, но имал неприятности с властите заради делото. Получавал заплахи от хора в [държава], докато бил в Турция. Някой разпространил негова снимка и получавал заплахи, че ще го убият. Последното обаждане било шест месеца, преди да напусне Турция.

С Решение № УПП-1083/15.10.2024 г. Интервюиращ орган при ДАБ (Б. К.) е отхвърлила молбата за предоставяне на международна закрила на М. С. Г., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

В решението си органът е приел, че проблемите, изложени от молителя, не са релевантни за предоставянето на закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че молителят бил принуден да напусне [държава], поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ кандидатът не направил. Административният орган е разгледал и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е стигнал до извода, че в случая няма основания за такова приложение. В акта е посочено също, че за кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

На 15.10.2024 г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 21.10.2024 г.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон. По делото е представена Заповед № ЦУ-РД05-69/22.03.2023 г. на Председателя на ДАБ, с която Б. К., младши експерт в Транзитен център - Пъстрогор, е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 15.10.2024 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство не е бил изтекъл.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в ТЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая по административната преписка липса писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но това обстоятелство не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. 2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът прие, че същият е издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, съответно по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8, и чужденецът: т. 1 - се позовава на основания извън предмета на този закон, и т. 2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8, ал. 1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – [държава], някоя измежду изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.

Като недоказани съдът преценява твърденията за наличие на присъда заради хомосексуалност. Начинът на оценяване на фактите и предоставените от търсещия закрила доказателства е регламентиран в § 3 на чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, от 29.04.2004 г., "относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила". Нормите на § 1 и § 2, чл. 4 определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Според правилото на § 5, чл. 4, "когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия: а) молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба; б) всички относими елементи, с които молителят разполага са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи; в) декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации; г) молителят е представил молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил, и д) общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена".

Настоящият съдебен състав, в контекста на мотивите за оценяване доказателствената стойност на изложените от молителя твърдения, приема, че в случая не са изпълнени в кумулативна съвкупност условията, по смисъла на чл. 4, § 5, б. б. "в" и "д". Макар жалбоподателят да е положил усилия за обосноваване молбата за закрила, твърденията му са неаргументирани и остават недоказани. Още повече в светлината на факта, че в цитираната в решението справка за положението на хомосексуалистите в [държава] вх. № ЦУ-234/23.03.2023 г. се упоменава, че "иракският наказателен кодекс не криминизира никакви еднополови сексуални действия между възрастни", който факт се потвърждава от представената в съдебно заседание справка вх.№ МД-02-44/06.11.2024 г. В този смисъл изложените от кандидата причини за напускане на [държава] правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.

Няма обективирани данни оспорващият да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. Административният орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с вх. № ЦУ-2015/26.09.2024 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно Република [държава]. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата обстановка в [държава]. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Настоящият съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там.

Като цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в [държава] да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба - отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Г. - [държава], срещу Решение № УПП-1083/15.10.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.