РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. ХАСКОВО, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500232 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 34 от 21.02.2023 година, постановено по гр.дело №
759/2022 година, Районен съд – Харманли е признал за незаконно и отменил
извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ уволнение на
ищцата Ю. С. А., ЕГН ****, с постоянен адрес ****, извършено със заповед
№ 269/30.06.2022., издадена от директор на „Център за специална
образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли. Уважен е
вторият обективно кумулативно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
като Ю. С. А. е възстановена на длъжността „****“ в „Център за специална
образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, която е
заемала преди незаконното уволнение. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов
Славейков“ гр. Харманли е осъден да заплати на Ю. С. А. сумата от 11766,66
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, за периода от 01.07.2022г. до 31.12.2022г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска - 26.08.2022г. до окончателното изплащане. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от Ю. С.
А. деловодни разноски в размер на сумата 1397,27 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, са възложени в тежест на ответника. „Център за
1
специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Харманли сума в общ размер на
630,67 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса.
Недоволни от постановеното решение са останали от „Център за
специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли.
Процесуалният представител на въззивника обжалва решението с
оплакванията за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. Прави
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани. Според въззивника, работодателят е
спазил всички изисквания на закона при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, тъй като тя не
притежава необходимата професионална квалификация за заемане на
длъжност „****“. Въззивникът претендира и деловодни разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата Ю. С. А., чрез упълномощен адвокат, подава писмен
отговор на въззивната жалба. Заема станвище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Поддържа
доводите си за немотивираност, а поради това и незаконосъобразност за
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Акцентува върху
обстоятелството, че първоначално ищцата е била назначена на длъжност
„****“, а на 20.09.2020 година – преназначена на длъжността „*****.
Следователно, работодателят бил приел, че тя притежава необходимото
образование и квалификация да изпълнява тази длъжност. Ето защо, в
атакуваната заповед по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ работодателят бил длъжен да
изложи мотиви – какво се е променило в изискванията за заемането на
длъжността, което да налага извода, че ищцата вече не отговаря на
изискванията за заемането . А след като всякакви мотиви липсвали, а и
въобще не било посочено – коя от двете хипотези по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ е
налице, то било допуснато съществено процесуално нарушение относно
мотивировката на заповед № 269/30.06.2022 година. Това се явявало
съшествено процесуално нарушение, а от там и предпоставка за уважаване на
предявените искове. Развиват се и съображения по съществото на спора,
касаещи основателността на твърдението на работодателя за наличие на
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а именно
2
– че тя не притежава необходимата професионална квалификация за
длъжността „****“, съгласно чл. 211 ал. 2 вр. чл. 213 ал. 5 от ЗПУО. Прави се
искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт и за присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с трудови искове, предявени от ищцата Ю. С. А.
от град Харманли против „Център за специална образователна подкрепа
Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, както следва: 1) с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
на ищцата, извършено със заповед № 269/30.06.2022 година на директора на
институцията-ответник; 2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и 3) с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата от 11 766,66 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
е останала без работа, за период от 01.07.2022г. до 31.12.2022г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 26.08.2022г. до
окончателното изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225
ал. 1 от КТ са основателни и доказани, поради което ги е уважил.
Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272
от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционният
съд е отговорил обосновано на всички поставени в исковата молба въпроси и
направени в писмения отговор възражения. Обсъдил е поотделно и в тяхната
съвкупност всички събрани по делото доказателства.
Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства,
които да навеждат на изводи, различни от направените от
първоинстанционния съд.
Безспорно е по делото, че страните са били обвързани с трудово
правоотношение, създадено със срочен трудов договор № 09/10.10.2017
3
година. Към момента на постъпване на работа ищцата е притежавала диплома
за завършено висше образование по специалността „Растителна защита“ от
ВСИ „Васил Коларов“ - Пловдив, диплома за получаване на педагогическа
правоспособност по селскостопански дисциплини от Висш селскостопански
институт - Пловдив, диплома за преквалификация по „Финансово-счетоводна
и правна дейност на фирмите“ от Институт за следдипломна квалификация
към УНСС, както и сертификат за успешно завършен курс по дигитална
компетентност от СНЦ „Бизнес център Харманли“. При тези обраразователна
и квалификационни степени тя е била назначена първоначално на длъжност
„***“. Няма спор, също и относно това, че с поредица споразумения е бил
изменян срокът на правоотношението, а считано от 14.05.2019 година то е
станало безсрочно, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
Със заповед № 246 от 11.09.2019 година на директор на ЦСОП „П.Р.
Славейков“ е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „*****“, с
която ищцата е била запозната на 19.09.2019 година. Видно от представената
по делото длъжностна характеристика за заемане на длъжността „****“ се
изисква висше образование по специалността и квалификация ***** или
****.
На 07.10.2020 година трудовото правоотношение между страните е
изменено, като считано от 01.10.2020 година ищцата е преместена на
длъжността „****“ с код по НКПД 2359 6008, на която длъжност тя е
останала до момента на издаване на атакуваната заповед.
В хода на първоинстанционното производство е установено по
несъмнен начин, че на ищцата не е връчвана длъжността характеристика,
различна от тази от 2019 година за длъжността „****“. Това обстоятелство се
потвърждава и от процесуалния представител на ответника.
Видно от представените и приети доказателства, неоспорени от
ответника, в периода на работа при ответника, ищцата е участвала в обучение
към Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални
нужди, Обучителен и ресурсен център на тема „Стратегии и техники за
справяне с неприемливо поведение“, от което е получила 1 квалификационен
кредит. На 30.06.2019 година от Бургаски свободен университет е издадено
удостоверение в полза на ищцата, съгласно което тя е участвала в тематичен
курс в период от 14.06.2019 година до 28.06.2019 година на тема „Специална
4
педагогика“, за което са били присъдени 2 квалификационни кредита. На
13.09.2021 година е издадена служебна бележка от Бургаски свободен
университет, от която следва, че ищцата се е обучавала в Професионално-
педагогическа специализация „Специална педагогика“ за период от
14.09.2020г. до 15.09.2022г. Обучението е било завършено към 10.10.2022
година, като ищцата е придобила професионално-педагогическа
специализация „Специална педагогика“.
На 29.04.2022г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение, а със заповед № 269 от 30.06.2022г. трудовото
правоотношение е прекратено считано от 01.07.2022г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ. Единствените изложени от работодателя мотиви са „когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа“. Т.е. допуснато е
смесването на двете алтернативно предвидени хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ, без да е ясно - каква е действителната воля на работодателя, какво
приема той – че ищцата не притежава нужното за заемането на длъжността
образование или няма необходимата професионална квалификация за
изпълняваната от нея работа. Това прави заповедта немотивирана и без
съмнение ограничава правото на работника да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение се
прекратява, а съответно – и да се защити срещу уволнението. Действително, в
съдебната практика е приет и занижен стандарт за мотивиране на заповедите
за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ, като се счита, че е достатъчно в заповедта да се посочи съответната
правна норма. Това е допустимо, обаче, само тогава, когато тя не предполага
различни фактически основания, нито има нужда от излагане на
допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Друга такава
хипотеза, в която изискванията към съдържанието на заповедта за уволнение
е по-ниско и въпреки това тя се счита за законосъобразна, са тези, в които
работникът/служителят е бил уведомен и е знаел за конкретната причина за
безвиновното си уволнение. Събраните по делото доказателства не
позволяват извода, че ответникът е уведомил ищцата за основанията за
прекратяването на трудовото правоотношение предварително, още повече
да е свел до знанието какво конкретно приема – че тя не отговаря на
изискванията за необходимото образование за изпълняване на длъжността
5
„*****“ или на изискванията за професионална квалификация за изпълняване
на длъжността „*****“, или и на двете. Няма данни за това - след подписване
на трудовия договор с ищцата да са били въведени от ответника нови
изисквания за заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „****“. От
това следва, че не е било и възможно работодателят да е информирал ищцата
предварително за това, че условията за заемане на длъжността са изменени,
по какъв начин и че тя не съобветства на новите изисквания. На ищцата не е
била връчена нова длъжностна характеристика, от която тя да узнае за
изменение на изискванията за заемане на длъжността , а от там и да разбере
факти от обективната действителност, сочещи на едно от двете или и двете
основания на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Повече от това, от събраните по делото доказателства е несъмнено, че
работодателят-ответник не е направил промени, касаещи длъжността „****“.
Ответникът установява само изменение на изискванията за заемане на
длъжността „*****“, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, тя е
заемала длъжността „****“, а не „****“. Впрочем, от единствената
представена по делото длъжностна характеристика за длъжността ***“,
следва, че за заемане на тази длъжност работодателят е поставил изискването
за висше образование по специалността и квалификация „****“ или
педагогическа правоспособност. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата има завършено висше образование в
специалност „Педагогика“ и е придобила педагогическа правоспособност по
селскостопански дисциплини.
Ето защо въззивният съд приема, че атакуваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не само е
немотивирана до степен да не позволява да се разбере волята на работодателя,
но и работодателят-ответник не е извършил никакви предшестващи действия,
с които да е станало възможно за ищцата да узнае – че е извършено изменение
в изискванията за заеманата от нея длъжност и какви са те, както и че тя не
отговаря на тези изисквания. Ето защо процесната заповед за уволнение е
незаконосъобразна поради липса на мотиви и подлежи на отмяна само на това
основание. С оглед уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ поради
посочения порок на заповедта, не е необходимо да се обсъжда наличието или
липсата на материалноправните предпоставки от фактическия състав на
6
посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а от
там – и останалите доводи на въззиваемата, касаещи основателността на
твърдението на работодателя за наличие на основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата.
До този краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. Основателността на главния иск налага и извода за основателност
на обусловените от него искове - по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 вр. чл. 225 от КТ.
Достигайки до тези изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото пред настоящата инстанция
разноски, съгласно представения списък - сумата 2200 лева за заплатено
възнаграждение на адвокат, за което са представени надлежни доказателства.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34 от 21.02.2023 година, постановено по
гр.д. № 759/2022 година по описа на РС - Харманли.
ОСЪЖДА „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов
Славейков“ гр. Харманли, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Харманли, област Хасково (извън града), със съдебен адрес
град Хасково, ул. „Враня“ № 2 да заплати на Ю. С. А., ЕГН *****, с
постоянен адрес ****, сумата 2200 лева – деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок, считано от 10.05.2023 – датата на обявяване на съдебното
решение, за което страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8