Решение по дело №15770/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., 15.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №15770 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №504111 от 09.10.2018г., постановено по гр.д.№84430/2017год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в е признато за установено, че С.Н.М. с ЕГН:********** дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 553,45 лева- стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.08.2014г. до м.04.2016г. в топлоснабден имот- ап.14 в гр.С.,***, ведно със законната лихва от 03.08.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№53600/2017г. по описа на СРС, 51 състав, като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 704,33 лева и за периода от м.05.2013г. до м.07.2014г. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 103,06 лева- мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014г. до 21.07.2017г., 48,66 лева- възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. и 12,54 лева- мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 21.07.2017г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 207,72 лева разноски в исковото производство и 27 лева разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Н.” ЕАД и трето лице- помагач на страната на ответника- И.Н.Д. с ЕГН**********.

С определение №242063/14,10,2019г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, е допуснато изменение на горепосоченото решение на СРС в частта за разноските, като са намалени разноските за исковото производство, които ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на 175,23 лева.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че задълженията по общата фактура от 31.07.2014г. са станали изискуеми едва на 15.09.2014г., откогато за почва да тече и погасителната давност, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение- подадено на 03.08.2017г., поради което тези задължения не били погасени по давност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете за главница и лихви- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата в подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца оспорва същата като неоснователна. Излага съображения относно правилността на решението в обжалваната от ищеца част.  

В законоустановения срок е подадена и въззивна жалба от ответницата срещу решението на СРС в осъдителната му част. Твърди, че единствен ползвател на имота е другият съсобственик И.Д., който е титуляр на партидата и абонатния номер.  Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подадена и частна жалба от ответницата срещу постановеното от първоинстанционния съд определение №242063/14,10,2019г. по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателката твърди, че разноските дължими на ищеца за първоинстанционното производство са в размер на 98,22 лева, предвид броя на исковете и отхвърплянето изцяло на три от тях, както и частичното уважаване на иска за главницата за доставена топлинна енергия. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а разноските намалени до сумата от 98,22 лева.

Ищецът не е подал отговор на частната жалба на ответницата срещу определението по чл.248 ГПК.

Третото лице- помагач „Н.” ЕАД не е взел становище по подадените от страните въззивни жалби.

С определение постановено в открито съдебно заседание от 21.05.2021г. е прекратено производството по отношение на третото лице- помагач на страната на ответника И.Д., поради смъртта му на 11.04.2021г.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваните от страните части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца:

В случая се касае за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 03.08.2017г. Следователно относно вземанията за периоди преди влизането в сила на новите ОУ погасителната давност е започнала да тече от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок след края на периода, за който се дължат, а за вземанията за периоди след 12.03.2014г.- от момента на възникването на задължението, което съвпада с крайната дата на съответния период. Погасени по давност са всички вземания с настъпили падежи преди 03.08.2014г. Вземането за м.07.2014г. е станало изискуемо на 01.08.2014г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност, като същата е изтекла на 01.08.2017г.- преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Същото се отнася и за предходните по време задължения до м.05.2013г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2014г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено, а по отношение на периодите необхванати от погасителната давност- за тези вземания не са представени доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца съгласно ОУ от 2014г., поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.

По въззивната жалба на ответницата:

Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, а не е и спорно между страните, че ответницата е съсобственик при квота ½ идеална част на процесния ап.14 в гр.С.,***. Липсва учредено вещно право на ползване, поради което кой от съсобствениците ползва имота е обстоятелство, ирелевантно за настоящия спор. Следователно ответницата се явяват потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е., доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците топлоенергия в определено количество за исковия период.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че искът за главницата е основателен до размера и за периода, посочени в обжалваното решение.

Ето защо и въззивната жалба на ответницата се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част като правилно.

По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:

При постановяване на обжалваното определение съдът е съобразил именно изложените от ответницата във въззивната жалба обстоятелства- броя на предявените искове, отхвърлянето на част от тях изцяло и уважаването частично на иска по отношение на главницата. При общ размер на разноските 175 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид уважената част от иска за главницата- 553,45 лева, дължимата от ответницата сума за разноски правилно е намалена от 207,72 лева на 175,23 лева. По тези съображения обжалваното определение относно разноските следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски. 

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №504111 от 09.10.2018г., постановено по гр.д.№84430/2017год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.

ПОТВЪРЖДАВА определение №242063/14,10,2019г. постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№84430/2017год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.” ЕАД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/