Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***еч, 19.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на четиринадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2459 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и цена 370,65 лв.:
Постъпила е искова молба от П.П.Д. , ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.С. ***,
офис № 9 със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ***еч, ул. ***, против: „***" АД, вписано в TP при АП с ***бул.
„***, БенчМарк Бизнес Център представлявано от всеки
двама от членовете на Управителния съвет заедно,и петитум:
да се
постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на доверителя й
сумата в размер на 370,65 лева, представляваща платена от ищеца такса за достъп
до електроразпределителната мрежа, като получена от ответника без правно
основание като им се присъдят и законната лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата от ответника както и разноските по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърди
се от пълномощника ,че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ
магазин с фурна, находящ се на ул. „***, общ. ***еч,
за който при ответника е била открита партида с клиентски № ***. През месец юли
2013 г. електрозахранването в имота е било прекъснато. След заплащане на
начислена за периода от м. 08.2014 г. до м. 09.2017 г. цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, в размер на 370,65 лева и съответната такса за
включване в размер на 19,00 лева, електроподаването в
имота е възстановено на 12.10.2017 г. като се твърди ,че през този период - от
м. 07.2013 г. до 12.10.2017 г., обектът се е водил при ответника със статут на
„прекъснат абонат". По повод изложеното доверителят й твърди, че не дължи процесната сума, тъй като счита, че същата е начислена при
липса на основание, поради непредоставен достъп до мрежата през процесния период, поради прекъсване на електрозахранването
в обекта, негова собственост.Или ищецът счита, че тъй като електрозахранването
в обекта е било прекъснато и реално същият не е имал достъп до ел. мрежата,
такава такса - за не предоставена и не получена услуга, не следва да бъде
начислявана, съответно заплатената цена е получена от ответното дружество без
основание и с нея последното неоснователно се е обогатило.
Съдът е
изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, чрез С.П.Т., юрисконсулт, адрес за призоваване: гр. Плевен, ул.
„Панега" 2, офис 302 ,в който се оспорва иска със следните съображения:
- по
отношение на вземането, предмет на исковата претенция е настъпила погасителната
давност, с оглед периода на възникване и заплащане на всяка една от фактурите,
посочени в исковата молба.
- Ищецът е страна по договор за
продажба на електрическа енергия с регистрирана партида № ***, адрес: с. ***,
обл. ***еч, ул. „***.
Направено
е възражение, че заплатените суми за консумирана ел. енергия и такса достъп до
електроразпределителната мрежа за обект с административен адрес са получени без
правно основание.
- Няма данни и не се сочат
доказателства, че титулярът по партидата, е подавал
заявление за закриване на партидата. Т. е. към всяка една от датите, когато е
начислявана, която и да е от сумите посочени в исковата молба, партидата на
потребителя е била съществуваща. Абонатът доброволно е заплатил задълженията
си, защото, както се твърди и в исковата молба е поискал възстановяване на захранването,
за което е заплатил и съответната такса.
- След като партидата не е била закрита
и същата е регистрирана като небитова, съгласно Решение № Ц-17 от 28.06.2012
год., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърдила за „***"
АД следните цени, считано от 01.07.2012 год.: цена за достъп до
разпределителната мрежа за стопански клиенти 0,01628 лв. /кВт/
ден . Потребителят е присъединен към електропреносната
мрежа, като му е предоставена съответната, поискана от него мощност, по негово
собствено желание. В тази връзка абонатът дължи по 0,099768 лв. за кВт на ден за предоставената му мощност. Дори и да има
преустановяване на захранването не означава, че клиентът не е присъединен към електропреносната мрежа. Електроразпределителното дружество
е създало всички необходими предпоставки, на абоната, след създаване на
необходимите техническа ус***ия,
да бъде възстановено захранването незабавно. Предвид това дружеството трупа
разходи за поддръжка на електропреносната мрежа до
дома на потребителя.
Според
легалните дефиниции, дадени в § 1 от ДР на Закона за енергетиката /обн. бр. 107 от м. 12.2003 г., ЗЕ/ по точки:
-"Достъп"
е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на
цена..."
-"Електроразпределителна
мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия. 41а. "Ползвател на мрежата" е:
- физическо
или юридическо лице - ползвател на електропреносна
и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа /ЕРМ/
или снабдявано от такава мрежа. Не се спори, че ищцата е наследник на титуляра по партида, респективно е ползвател на мрежата
посредством обект, присъединен към същата от период преди 2004 г., т.е. от
преди приемането на ЗЕ.
Сочи,
че „с Решение № Ц-17/28.06.2012г. на
ДКЕВР е прието, че за начисляване на такса достъп до Е., съгласно пункт IV т.
2- „Цена без ДДС на [фирма] за достъп до електроразпределителната мрежа, които
се дължат от всички потребители на ел. енергия присъединени на средно и ниско
напрежение, независимо от това дали същите ползват електроразпределителната мрежа
и за дали за този период им е начислена реално потребена
ел. енергия. Такса за достъп до електроразпределителната мрежа се дължи и
тогава, когато потребителят не ползва ел. енергия, а ползва собствени източници
на ел. енергия.... Възражението на ответното дружество, че не дължи
претендираната главница, тъй като в процесния период
от време не е консумирал ел.енергия в двата обекта съдът счита за
несъстоятелно. В тази връзка съобрази, че преустановяването употребата на
ел.енергия в даден период не освобождава потребителя от задължението да плати
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като същата се заплаща за
поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране
- параграф 1, т. 15 ДР на ЗЕ." Дължимостта и
заплащането на цената достъп като част от общото задължение по договора за
доставка е регламентирано както в чл.84 от ЗЕ, така и в Наредбата за регулиране
цените на електрическата енергия /обн., ДВ бр.17 от
2004г., отм./ и Наредба №1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата
енергия, така и в Общите ус***ия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „***" АД.
Съгласно
чл.30, ал.1, т. 13 от ЗЕ цената за достъп до електроразпределителните мрежи
подлежи на регулиране от ДКЕВР.
Според
Наредбата за регулиране на цените, цената за достъп се регулира от Комисията
/чл.1, чл.З, ал.1, чл.19, чл. 29/.
Съгласно
чл. 19 от Общите ус***ия:
„Потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение".
Цената
за разпределение се формира от цена за достъп до електоразпределителната
мрежа и цена за пренос, които в цялост имат предназначението да компенсират
разходите на разпределителните дружества за експлоатация, реконструкция,
разширяване и управление на електроразпределителната мрежа. Принципът на
заплащане на цена за тази услуга е на солидарност - такава заплащат всички
клиенти, притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Според
него както се приема в редица съдебни решения: „Видно от разпоредбата на § 1,
т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "достъп" е правото на
ползване на преносната и/или разпределителната мрежи за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цена. Съгласно т. 41а ползвател на тези мрежи е
физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в мрежата или
се снабдява от нея. Цената за достъп до електропреносната
и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка
с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа. /Решение № 87 от 22.01.2014 г. на КЗК/.
Също
„Достъпът е услуга, която служи за присъединяване на съответния клиент към
мрежата и се осъществява чрез специфични съоръжения, като се извършва и
измерването на електрическата енергия получавана и /или отдавана към мрежата.
Основна негова характеристика е заявеният капацитет /мощност/, измерена в КВт, която е договорена още в договора за присъединяване
към ЕРМ. От него зависи пропускателната възможност между клиента и ЕРМ."
/Решение № 1576 от 20.11.2013 г. на КЗК/.
Обслужването
на клиентите продължава и поддръжка на мрежата се извършва и в периоди от
време, в които потребителите не консумират електрическа енергия.
В
случай че клиентът желае винаги може да прекрати договора си, при което
естествено за небитовите клиенти няма да им се начислява и ежедневната цена за
достъп. Но да се мисли, че неизползването на мрежата прекратява договора за достъп е право несъстоятелно.
Съгласно
чл. 48 от ОУ „В случай на подадено писмено заявление от потребителя за
прекратяване на отношенията по продажбата, на взаимно договорени дата и час в
присъствието на потребителя и/или упълномощено от него лице представител на
електроразпределителното предприятие отчита използваната до този момент
електрическа енергия и прекъсва снабдяването с електрическа енергия на
имота." Промяната в договорите или прекратяването им се извършва занапред.
Твърди
още, че оспорваните суми са начислени, при изцяло спазени материално правни
изисквания на закона. Същите са остойностени на база
подадена информация от „***" АД, за отчетени посредством законно монтирано
СТИ. Процесната сума е осчетоводена в счетоводната
база на „***" АД, като е включена в дневниците за продажби на дружеството.
Цената
на електрическата енергията на регулирания енергиен пазар в България се
определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиранане
/ДКЕВР/, сега КЕВР, съгласно разпоредбите на ЗЕ, Наредбата за регулиране цените
на електрическата енергия /обн., ДВ бр.17 от 2004г./,
решения и задължителни указания на ДКЕВР и др. нормативни документи и
административни актове. Цената на електрическата енергия е сбор от няколко
компонента: цена за снабдяване и цена за разпределение, както и добавки за
енергия, произведена от възобновяеми
енергийни източници и от
комбинирано производство. От своя страна цената за разпределение се формира отцена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена
за пренос, които в цялост имат предназначението да компенсират разходите на
разпределителните дружества за експлоатация, реконструкция, разширяване и
управление на електроразпределителната мрежа. Принципът на заплащане на цена за
тази услуга е на солидарност - такава заплащат всички клиенти, притежаващи
обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Цената
за достъп до електроразпределителната мрежа винаги е съществувала като елемент
от познатата на клиентите и преди време обща цена на електроенергията. В
съответствие с Общностното право на Европейския съюз,
както и разпоредби в изброените по-горе нормативни актове и с цел да се осигури
яснота на ценообразуването и клиентите да бъдат информирани каква част от
сумите, заплащани от тях на крайния снабдител са предназначени да
разпределението на ел. енергия, цената на електрическата енергия била разделена
на посочените по-горе отделни компоненти, като във фактурите за ел. енергия, те
са подробно описани, както и разделени по основание и размер.В действителност
разходите за поддръжка и управление на мрежата не зависят от размера на
консумацията на отделния потребител, а от ангажирания за нуждите на всеки
отделен потребител капацитет от мрежата в съответствие със заявената от него
мощност, което е и един от мотивите за приложимия в момента метод на
ценообразуване. Това е така, защото дори когато клиентът не ползва електрическа
енергия, дружеството поддържа съоръженията в готовност да осигури максималната
заявена от клиента мощност във всеки един момент. Според действащите в момента
цени за електрическа енергия, всеки стопански клиент заплаща за поддръжката на
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация.
В ОУ на
ЧЕБ АД, наред със задължението на продавача, свързани с доставката на ел.
енергия включват и редица права относно вида и характера на предмета на
договора - електроенергията, като специфичен и в известна степен различен от
предмета на традиционни договор за продажба. По силата на По силата на раздел
НАЧИНИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ от Общи ус***ия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***
АД, Чл. 22. (1) Потребителят заплаща дължимите суми с официалната парична
единица в България по който и да е от начините, предвидени в българското
законодателство. (2) Сумата следва да бъде получена от продавача до изтичането
на последния ден на срока за плащане. Ако последният ден на срока е
неприсъствен ден, сумата следва да бъде получена до края на първия следващ
присъствен ден.
Чл. 23.
Продавачът се задължава да осигури възможност за заплащане на дължимите суми в
брой на каси, чрез пощенски запис, по банков път чрез директен превод или
разплащателна сметка, чрез банкови карти и по електронен път, като при плащането
потребителят посочва абонатния си номер. В тази връзка, видно, дори от
твърденията на ищецът е, че такива плащания не са извършвани.
На
следващо място Закона за енергетика изрично посочва в Раздел V - Търговски
взаимоотношения и страни по сделките с електрическа енергия, чл. 91, ал. 2 - сделките
с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и
правилата за търговия с електрическа енергия, приети от комисията по
предложение на енергийните предприятия), като в чл. 83, ал. 2 на ЗЕ е посочено,
че тези правила се приемат от КЕВР. Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия в сила към процесния период са
приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката.
Сочи по
договорния източник на задълженията,че отношенията
по повод покупко - продажбата на електрическа
енергия, следва да бъдат уредени с договор за продажба на електрическа енергия
при Общи ус***ия., а именно
Общи ус***ия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „***" АД и Общи ус***ия на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на „***" АД. Този договор обвързва страните със силата на закон за
тях на основание чл. 20а от ЗЗД. Нормативната уредба на отношенията потребител
на електрическа енергия и енергийните дружества след 26.11.2007г. се съдържа в
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и приетите въз основа на него /чл.98 и сл./ Общи ус***ия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „***" АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ- 059 от 07.11.2007г. и са изменени и
допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР и Общи ус***ия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „***" АД, които са приети
на основание чл. 986 от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 056 от
07.11.2007г. и са изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.20Юг. на ДКЕВР.Изрично
в чл. 13 т. 1 от Общите ус***ия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „***" АД е договорено
основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия - Да заплаща
стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определен в Общите ус***ия.Ищецът,
не е предложил специални ус***ия
към така приетите ОУ, поради което е обвързан от общия начин и методика за отчитане
показанията на средствата за търговско измерване /СТИ/, изчисляване и
фактуриране на отчетените количества електрическа енергия, заплащане на сметки
за електрическа енергия и ред за реализиране на отговорност валидни за всички
клиенти на „***" АД. Така посочените задължения са станали изискуеми по
силата на Общите ус***ия на
„***" АД, съгласно които /чл.19, ал.2 от ОУ/ - потребителя разполага с
десет дневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа
енергия. През този период вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането
му, вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Съгласно
действащото законодателство и Общите ус***ия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***"
АД, доверителят му начислява мораторна лихва. Доколкото
отношенията между страните по договора /страни и в процеса/ се регулират от
Общите ус***ия на „***"
АД и Общите ус***ия на „***"
АД на правото на ползване на електрическа енергия кореспондира задължението на титуляра им за своевременно заплащане стойността на
употребената електрическа енергия. Права и задължения които притежават всички
клиенти на „***" АД.Очевидно ищеца е неизправна страна по договора за
продажба и снабдяване с електрическа енергия. Задълженията за електрическа
енергия са формирани по ред установен от неоспорените от потребителя Общи ус***ия, за което са издадени
първични финансово счетоводни документи данъчни фактури, които се явяват годно
доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в тях и явяващи се
основание за тяхното издаване, а именно доставка на електрическа енергия в
посочените в тях периоди, в посочените в тях количества и на посочената в тях
стойност, т.е. годно доказателство за редовен отчет на показания на СТИ, годно доказателство за фактите и
обстоятелствата вписани в тях, а именно за установяване на самата стопанска
операция - извършена доставка на електрическа енергия за периода посочен в
тях,годно доказателство, че след изтичане на срокът за плащане потребителя е в забава.
Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да се присъди полагаемото се юрисконсулско възнаграждение.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание , ищецът , редовно
призован ,не се явява , а чрез пълном. си адв. С. поддържа иска си , като моли за уважаването му
и присъждане на разноските съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юриск. Св.Т., който изцяло поддържа
писмения си отговор.
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства и подробните писмените защити на страните,
прие следното:
Активната
легитимация на ищеца се потвърждава от представения н.а №46/2008 г., от който е
видно,че е закупил на 10.07.2008 г. процесния имот на
ул. „***в с. *** , общ. /обл. ***еч. Същият се води с
клиентски номер ***.
В
подкрепа на твърдението си ,че е заплатил сумата 370,65 лева на ответника ,
прилага разписка №04000645626717 от 12.10.2017г. чрез Изи
Пей, в която са описани следните фактури и суми:
-********* - 10.64;*********-11.71;********* -
11.63;********* -11.12; ********* - 11.46;********* -
11,40;*********-11.32; ********* - 10.84;
*********- 11.16; ********* - 11.09;
********* -10.62; ********* - 11.03; *********
- 11.01; ********* - 10,53; ********* - 10.86; ********* - 9,74; ********* - 10.70; ********* - 10,22;********* -10.55; ********* -
10.47;********* -10.40; *********- 10.32; ********* - 10.57; ********* - 10.73; ********* -10.66; ********* - 10.58; ********* - 10.17; ********* - 9.97;*********-10.27 ; 560020568284 - 1.06; ********* - 10.10; *********-9.70; ********* - 9.61; ********* - 9.22; *********- 9.46; 2253779600001- 9.73
Към
разписката е предоставено приложение за
отделните фактури , от които е видно ,че начислените по – горе суми включват:
сумата по съответната фактура и неустойката за пр. плащания ;
Ищецът твърди и съдът приема въз основа на
писмото на ***, че електрозахранването в имота е било прекъснато от м.юли 2013
г. – 09.07.2013 г. и се водил при ответника „прекъснат абонат“, но няма
приложени доказателства по делото в подкрепа на това твърдение и съдът в този
смисъл се е произнесъл и в разпореждането по чл.140 от ГПК. Адв.
С. е заявила в о.с.з. от 18.04.2019г. ,че доверителя й не е подавал заявление
за прекъсване на захранването, нито за закриване на партидата като твърдят, че
към м. юни 2017 г. електрозахранването е било прекъснато, като това се
потвърждава и от писмото на „ЧЕЗ”.
Действително
към датата на проверката/ по писмото/ 22.03.2019 г. електрозахранването не е било
прекъснато.
Твърди
се ,че ел. захранването е възстановено на 12.10.2017г. и в подкрепа на това се
явява разписка от 12.10.2017г. , а видно от писмо на *** – възстановен е на
16.10.2018 г.за сумата 19,00 лева за възстановяване на ел. захранване от
електромер или предпазител на прекъснат потребител .
Ищеца счита
,че тъй като електрозахранването в обекта е било прекъснато и реално същият не
е имал достъп до ел. мрежата, такава такса - за непредоставена и не получена
услуга, не следва да бъде начислявана, съответно заплатената цена е получена от
ответното дружество без основание и с нея последното неоснователно се е
обогатило. Претенцията е за заплащане от ответното дружество на сумата 370,65
лв. по чл. 55, ал. І, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо получено без основание.
Съдът е
указал, че в доказателствена тежест на ищеца е: да установи факта на получаване на исковата
сума от ответника, както и че не съществува основание за получаване на тази
сума. Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация
на определено благо – в случая, парична сума в размер на 370,65 лева, при
несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа
задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване.
Общи
елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно
обогатяване, независимо дали произтичат от престационна
/чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция
/чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на
това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Ответника
следва да докаже основание за получаване или задържане на исковата сума като
дружеството следва да установи, че в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на начислението
за „достъп до ел. мрежа“ и как и дали
правилно е извършено начисляването на сумите. В случая е начислена и неустойка
за пр. плащания, която също следва да бъде доказана по основание и размер тъй
като е включена в общата сума.
Касае се
за период от м. август 2014г. до м.09.2017 г.
Приложена
е от ищеца и извлечение от клиентския номер *** по съответните фактури , от
която е видно ,че са начислени и лихви както и са приложени копия от фактурите,
от които е видно,че е начислена сума „достъп до разпределителна мрежа за 30 дни
предоставена мощност 15 кВт., съответно ДДС и неустойки
за просрочени плащания.
Според
съда без значение е причината за прекъсването на ел. захранване в имота.
В
практиката на съдилищата /Решение от 15.09.15г. на СРС по гр.д.319/15 г./, се
налага извода, че в случай, че ищецът единствено е искал да прекъсне доставката
на ток, не е необходимо той да уведомява изрично доставчика, който от своя
страна да изпраща свои служители за предприемане на действия по електрическата
мрежа на имота, тъй като необитаването на магазина с фурна само по себе си ще е свързано с липсата на
консумация на електрическа енергия и с несъществуването на задължение за
потребителя да заплаща стойността й. Следователно, изричното поведение на електропреносното предприятие по прекъсване на тока в имота
е свързано с трайно преустановяване на доставката на енергия в този обект чрез
прекъсване на достъпа му до електрическата мрежа още през 2014 г., поради което
ищецът не дължи платената от него такса за процесния
период.
Доказателство
в тази насока е и безспорният между страните факт, че за периода по фактурите ,
които са издадени за абоната не е отчетена никаква консумация на електрическа
енергия, което потвърждава извода, че действително достъпът до мрежата е бил
прекъснат – в противен случай нормалната житейска логика предполага да е било
отчетено поне минимално потребление на ток за период от 3 години.
Според
чл.28 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител,
следва че „***” АД не доказва по какъв
начин е формирано задължението за достъп. В чл.29 от ПТЕЕ е разписано, че
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В случая
няма спор, че за исковия период няма фактурирани количества активна
електрическа енергия, не е доказано от ответника и каква е предоставената
мощност (по искане на потребителя) в местата за измерване и това прави
начислените такси незаконосъобразни.
Съдът
съобрази и Решение от 20.02.2019 г. по в.гр. дело № 563 по описа за 2018 година,
където в мотивите е прието ,че понятието „Достъп” е дефинирано в §1,т.15 от ДР
на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на
цена и при ус***ия,
определени с наредба. Според §1,т.7 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са
достъп до електропреносната мрежа, пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа,
достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.Тълкуването на тези нормативни текстове налага
извода, че за да плаща такса „достъп” до ел.разпределителната мрежа,
потребителят трябва да е присъединен към тези мрежи.“
В случай безспорно се установи ,че
захранването на абоната с ел. енеррия е било
прекъснато за процесния период , т.е не са налице
предпоставките за заплащането на начислената такса в полза на ищеца.
Предвид
изложеното и при липсата на доказано основание за плащане, респ. задържане на
платената сума, предявеният осъдителен иск следва да се уважи изцяло въпреки, че
сумата включва главница и неустойка както се установи в хода на производството.
С оглед на изложеното предявеният срещу „***“ АД осъдителен иск следва да се
уважи изцяло.
При този
изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото съобразно списъка по чл.80 от ГПК : държавна такса в
размер на 50 лв. и платено възнаграждение за един адвокат – 300,00 лева. В
устните състезания по делото ответника е навел възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно и съобразно
с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
с оглед цената на иска .
Воден от
горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „***" АД, вписано в TP при АП с
***бул. „***, БенчМарк Бизнес Център представлявано от
всеки двама от членовете на Управителния съвет заедно, да заплати на П.П.Д. , ЕГН:
**********,***, чрез пълномощника си адв. Д.С. ***, офис № 9 със съдебен адрес
за призоваване и съобщения: гр. ***еч, ул. ***, сумата
в размер на 370,65 лева,
представляваща платена от ищеца такса за достъп до електроразпределителната
мрежа, като получена от ответника без правно основание като им се присъдят и
законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата от ответника както и разноските му по делото на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК в размер на общо 351,90
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: