Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
07.11.2017г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 2834 по описа за
2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № І-40-164 от 07.10.2016г. по гр.д. № 45162/2014г. Софийски
районен съд, 40 състав осъдил „А.И Т” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ на сграда „А.”, намираща се в гр. София, ж.к. „********,
представлявани от управителяБ.Т.М., на основание чл. 41 ЗС вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС сумата 20 211.44 лв., представляваща разходи за поддръжка на общите части
на етажната собственост за периода м. юни 2011г. – м. декември 2012г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2014г. до окончателното й
изплащане. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице помагач – „А.П.” ООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „А.И Т” ЕООД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че при липса на решение на общото събрание на
етажните собственици (ОС на ЕС), определящо конкретен размер на месечната
вноска за покриване на разходите за управление и поддръжка на общите части,
всеки собственик дължи заплащане на част от фактически направените разходи на
останалите етажни собственици. След като липсвало решение на ОС на ЕС, липсвало
и задължение на ответника към етажната собственост за заплащане на претендираните
суми. Вземането на решение за определяне размера на дължимите вноски било
неразривно свързано с вземането на решение по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС за
приемане на годишен бюджет за приходите и разходите, и едва след определяне
вида и размера на сумите,, които следва общо да бъдА.платени от всички етажни
собственици, можело да се определи какъв е размерът на разходите, които всеки
от етажните собственици и обитатели следва да заплати, като се прилагА.критериите
по чл. 48, ал. 3 и чл. 51 ЗУЕС, съобразно вида на разходите. Аргумент за това
била и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, тъй като именно това решение,
приложено към заявлението, било основание за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. СРС допуснал смешение на два различни института – този на
плащането на дължими вноски от собственика на обект в ЕС, и този на
неоснователното обогатяване като приел, че етажният собственик има задължение
да плаща парични вноски за управление и поддръжка на общите части, но без да е
взето решение от ОС за това, на базата на действително извършените разходи. В
случая нито в решението от 30.05.2011г., нито в решението от 08.03.2013г.
(последното неотносимо към процесния период) били посочени конкретни суми,
представляващи годишната вноска на ответното дружество, покриваща част от
разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. Не
били взети каквито и да са решения във връзка с определяне размера на вноските.
Дори да се приеме, че етажният собственик дължи на етажната собственост суми за
управление и поддръжка на общите части и без да е взето решение за това от ОС,
искът отново бил неоснователен. Изчисляването на разходи в трикратен размер
било без правно основание, тъй като не било вземано решение от ОС на ЕС по реда на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС. Освен това от момента
на въвеждане на сградата в експлоатация на 25.05.2011г. и през целия исков
период собствените на ответното дружество самостоятелни обекти не се използвали
за упражняване на професия или извършване на самостоятелна дейност, тъй като
били предадени от строителя и съсобственик в жилищната сграда в недовършен вид, а ответникът бил принуден да извършва за
своя сметка довършителните работи, за да ги направи годни за ползването им по
предназначение. В нарушение на процесуалния закон СРС приел, че ответникът не е
доказал, че обектите му не се ползвА.по предназначение. Съобразно чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца било да докаже този факт, от който черпи изгодни
правни последици, което не било сторено. Показанията на разпитания свидетел,
който бил ползвател на самостоятелен обект в сградата, следвало да се ценят
като обяснения на страна, а дори да се приеме, че са свидетелски показания и се
ценят по реда на чл. 172 ГПК, от тях се установило само какво е
предназначението на част от притежаваните от ответника обекти, но не и че те
реално са използвани по предназначение. На следващо място, от заключението на
ССЕ било видно, че за всеки самостоятелен жилищен обект, притежаван от
ответното дружество, била начислявана сума за един живущ, и за всеки от
самостоятелните нежилищни обекти – сума като за трима живущи, който подход бил
изцяло неправилен с оглед изискването на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за разпределение на
разходите за управление и поддържане на общите части поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите, а не според броя на обектите, притежавани от всеки
собственик. Освен това в заключението не било посочено какво представлявА.сумите,
начислени от третото лице помагач като разходи, което препятствало преценката
дали разходите попадА.сред изброените в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС. Не било доказано и
че разходите, които се претендират са направени, а ако са направени – да са в
посочения от ищеца размер. В исковата молба примерно били изброени такива
разходи, като се претендирало и възнаграждение на членовете на органите на
управление, без да е взето решение от ОС на ЕС за определяне размера на това
възнаграждение; претендираните разходи към снабдителни дружества не били
индивидуализирани по количество и размер, нито бил посочен размер на
претенцията за портиер или охрана, която била и неоснователна предвид факта, че
в процесния период в сградата нямало нито портиер, нито жива охрана. В
приложените от ищеца справки имало някои разходи, които не можело да се
квалифицират като такива за поддържане и управление на общите части на етажната
собственост – абонамент за кабелна телевизия, за видеонаблюдение, за телефон,
за заплати на рецепция, чистачки, всички разходи за осигуровки и пр. Те
ползвали не етажната собственост, а търговската дейност на „А.п.” ООД, който
използвал своите обекти като хотел от апартаментен тип, заведение за хранене и
развлечения, видно от протокола от ОС от 30.05.2011г. Освен това в справките
били посочени суми с ДДС, каквото етажната собственост не можела да начислява
върху сумите, претендирани от отделните етажни собственици. Поддържа и
заявеното евентуално възражение за погасяване по давност. Поради това моли съда
да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда „А.”, чрез процесуален
представител с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „А.П.” ООД, с отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 51, ал. 1 вр. ал. 5 ЗУЕС за
сумата 20 211.44 лв., представляваща дължими от ответника разходи за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост в сграда „А.",
находяща се в гр. София, ж.к. „********, за периода м. 06.2011г. – м. 12.2012г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти
в сградата – етажна собственост – фитнес, ресторант, офис, два апартамента и
ателие, като имал непогасени задължения към етажната собственост за извършени
услуги по поддръжка и управление на общите части. Извършването на дейностите по
управление и поддръжка било възложено на „А.п.” ООД, съгласно протокол от
30.05.2011г. и протокол от 08.03.2013г. В протокола от 08.03.2013г. била
посочена и потвърдена системата за определяне на дължимата такса за поддръжка и
управление на общите части. Всички собственици, ползватели или обитатели, които
упражняват професия или дейност в самостоятелен обект на етажната собственост,
свързана с достъп на външни лица, каквито били и част от обектите на ответника,
и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС заплащали разходите в трикратен
размер. Твърди се още, че всеки един от собствениците в сградата имал сключен
индивидуален договор за поддръжка и управление на основание чл. 2, ал. 1 ЗУЕС,
единствено ответникът отказал да сключи такъв и да заплаща задълженията си. Поради
това управителят на сградата всеки месец изчислявал припадащите се за собственика
„АТ и Т” ЕООД разходи на основание чл. 51 ЗУЕС. Управителят изготвял подробни
месечни сметки за разходите за поддръжка и управление на общите части на база
фактури, ведомости и други счетоводни документи за съответния месец, всеки
месец следял за броя на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата
съобразно регистрацията им в книгата на собствениците, като сумата за дължимите
разходи се разделяла на броя на собствениците/обитателите/ползвателите и се
определяла частта, дължима от ответното дружество. Последното не заплащало
дължимите от него суми, като по този начин в тежест на етажната собственост се
оказвали разходите за поддържане на общите части на цялата сграда, които били
заплащани своевременно. Съгласно установеното в чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС
задължение, всеки собственик участвал в тежестите на общата вещ, в случая на
управлението и поддръжката на общите части, според дела си в общите части.
Собствениците заедно с ползвателите и обитателите, следвало да разделят
текущите разходи за управление и поддържане на общите части – консумативни
материали, възнаграждения на членовете на органите на управление, разходи към
снабдителните дружества за потребление в общите части (електроенергия,
водоснабдяване, топлофикация, газоснабдяване) и абонаментна такса за поддръжка
на асансьор, разходи за портиер или охрана и т.н. Искал е от съда да осъди
ответника да заплати на етажната собственост чрез управителя горепосочената
сума, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на
18.08.2014г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявения иск по основание и размер с възражения, поддържани и във
въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която районният
съд е присъдил законна лихва върху главницата, считано от 10.08.2014г. до
17.08.2014г. включително. Исковата молба е подадена в съда на 18.08.2014г. и от
този момент е претендирана законната лихва върху главницата. Като се е
произнесъл по нещо непоискано, СРС е постановил недопустимо в тази част
решение, което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК подлежи на обезсилване в същата
част.
В останалата част въззивният съд намира решението за допустимо, но по
същество неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и
от приетия нотариален акт № 42/2007г. се установява, че ответното дружество е
собственик на самостоятелните обекти в сградата-етажна собственост, описани в
исковата молба.
Приет по делото е протокол от проведено
на 30.05.2011г. общо събрание на етажните собственици в процесната
сграда-етажна собственост. По т. 1 ОС взело решение за потвърждаване на избора
на професионален домоуправител в лицето на „А.п.” ООД съгласно сключените
индивидуални договори за поддръжка и управление на резиденция „А.”, като за председател
на вх. А и вх. Б е избрана Б. М. – пълномощник на „А.п.” ООД. По т. 4 е приет
правилник за вътрешния ред в сградата, като според т. 6 ОС „делегира всички
права на избрания професионален домоуправител за вземане на решения във връзка
с организиране на реда и ползването на резиденция „А.” съгласно приетия
правилник”.
На проведено на 04.10.2011г. общо
събрание на етажните собственици (протокол № 2 на л. 102 – 104 от делото на
СРС) е взето решение считано от 17.10.2011г. достъпът на външни лица в сградата
да бъде възможен само след регистриране на рецепция, както и за поставяне на
нови охранителни и видеонаблюдателни камери. Прието е и площоразпределение
относно принадлежащите към имотите идеални части.
На проведено на 08.03.2013г. ОС на ЕС
(протокол на л. 21 – 23), по т. 4 от дневния ред – „Обсъждане на правила за
разпределение на разходите в общите части на етажната собственост”, са обсъдени
детайли относно функциониране на рецепция, правилното водене на сметките и счетоводните
книги на етажната собственост, обсъден и приет е договор за поддръжка и
управление на ЕС с професионалния домоуправител, като е посочено, че същият е
приет и подписан. По т. 4 е взето решение за предоставяне правомощия на преизбрания
управител Б. М. да извърши всички действия за защита правата на членове на ЕС,
в т.ч да подаде заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника, както и да завежда
дела пред съответния компетентен съд. По т. 2 от дневния ред – „Отчет за
финансовото състояние и изпълнението на бюджета на ЕС за периода01.01 .2012 –
31.12.2012г.”, отчетът е приет. При обсъжданията по тази точка е заявено, че
съгласно чл. 51 ЗУЕС и „предходните решения на ОС” се потвърждава – собственик,
ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в
самостоятелен обект на етажната собственост, се приема да заплаща разходите за
управление и поддържане на общите части в трикратен размер.
Представени са счетоводни справки (л. 37
– 55 от делото на СРС) за разходите за управление и поддържане на общите части
в процесната сграда за процесния период, подписани от счетоводител и управител.
Същите са оспорени от ответника.
От приетото в първоинстанциоонното
производство заключение на ССЕ се установява: За изготвяне на заключението на
вещото лице са предоставени домова книга и счетоводни справки по месеци за
процесния период. Механизмът на определяне на дължимите от ответника разходи,
е: Общите месечни разходи, формирани от фактури и ведомости, се делят на броя
собственици, ползватели и обитатели на процесната сграда (който ежемесечно се
отчита) и се установява стойността на 1 бр. живущ. Тази стойност се умножава по
месечния брой на живущите на „А. и Т” ЕООД (също установени от домовата книга),
при което се получават месечните разходи за ответника. Така изчислени,
дължимите от ответника разходи за процесния период са в размер на 20 211.44 лв.
Вещото лице извършило проверка по месечните счетоводни справки - фактури и разплащателни ведомости за
заетите по трудов договор лица от „А.п.” ООД, на случаен принцип – за м. юни
2011г. и м. 05.2012г., като описаните в счетоводните справки разходи по тези
пера отговорят на фактурираните стойности на извършените общи разходи. В
таблица 2 вещото лице е посочило броя живущи лица, за които са начислявани
разходи на ответника – съответно за трите нежилищни имоти – 3 бр. живущи, за
трите жилищни имота – 1 бр. живущ. В открито съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че общият размер на разходите е взело от счетоводните обобщени справки
от месечните одити на „А.п.” ООД. Трудовите договори (посочени на л. 3 от
заключението) са сключени с „А.п.” ООД.
Заключението е оспорено от ответника
като изготвено въз основа на документи, които не са представени по делото. В
тази връзка е представено копие от книгата на собствениците (л. 130 – 227 от
делото на СРС).
Разпитан като свидетел по делото е
Любомир Стоилов, ползвател с учредено право на ползване за ал. Б11 в процесната
сграда. Живеел от 2011г. в сградата. Същата била луксозна, почиствала се
ежедневно, поддържали се асансьори, сменяли се крушки, паркоместата се
почиствали и миели. Имало рецепционист в сградата от самото начало. Условието
да се закупи апартамент било спокойствието, че има постоянна охрана,
видеонаблюдение и удобства. В сградата постоянно имало охрана, видеонаблюдение
и рецепционист. През зимата сградата се отоплявала, общите части също, във
фоайето винаги било топло. През лятото имало чилърна система, която да охлажда.
Г-н М.имал много обекти, не ги знаел точно, но го виждал постоянно там. Имал
поне два апартамента, фитнес и ресторант. Всяка година се събирало общо
събрание и се показвали разходите. Може би имало апартамент, който да се ползва
като хотел, имало резиденция „А.”.
От правна страна: Съгласно ЗУЕС в
относимите му за спора редакции, собствениците на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост са длъжни: да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост (взети в кръга на тяхната компетентност),
както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата - чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от закона,
правомощие на общото събрание е да приема годишен бюджет за приходите и
разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя) (т. 4),
както и да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата (т. 5). С чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС е
предвидено, че общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности
по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, като определи и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя),
които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Съгласно чл. 19, ал.
7 от закона, по решение на общото събрание на членовете на управителния съвет
(управителя) и касиера (ред. ДВ, бр. 57/2011г.) може да се заплаща
възнаграждение.
Според чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, за
поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите
и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.
По отношение на разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост (консумативните разноски и разходите за текущо
поддържане за общите части на етажната собственост по терминологията на закона
преди изменението с ДВ бр. 57/2011г.) чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че същите се разпределят
по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Собственик, ползвател или обитател, който упражнява
професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост,
свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане
на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с
решение на общото събрание – ал. 5 на чл. 51 от закона.
Според легалните дефиниции, дадени в § 1
ДР ЗУЕС (ред. ДВ бр. 57/2011г.), „разходи за управление и поддържане” са разходите
за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата; „Поддържане на общите части" е дейност, насочена към
запазване на общите части в добро състояние.
В случая, при доказателствена тежест за
ищеца, по делото не се установява общото събрание на етажните собственици в
процесната сграда да е определило размер на дължимите вноски за поддържане на
общите части, в съответствие с изискването на чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 и
ал. 5 ЗУЕС. По делото не е представен Правилник за вътрешния ред в сградата,
нито се твърди този размер да е определен в правилника. На проведеното на
30.05.2011г. общо събрание такова решение също не е взето – в него е посочено
само, че се потвърждава избора на „професионален домоуправител” съгласно
сключените от собствениците индивидуални договори (по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, както
се твърди, непредставени по делото). На това общо събрание не е взето решение и
относно размера на дължимото възнаграждение на т.нар. професионален
домоуправител, нито е взето решение да се плаща възнаграждение на управителя и
на касиера (към 30.05.2011г. законът и не допуска плащане възнаграждение на
касиер). Доводите на въззиваемия, че със сключване на индивидуални договори
между собствениците (с изключение на ответника) и третото лице помагач и с
приемането на отчета за приходите и разходите може да се замести изискваното от
закона решение на общото събрание за определяне размера на дължимите вноски по
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС настоящият състав намира за неоснователни. С относимите за
спора решения, взети на ОС от 30.05.2011г. и 14.10.2011г., такива размери не са
определени, нещо повече – не са определени и с решенията на проведеното на
08.03.2013г. ОС. Възприетият на това общо събрание трикратен размер на вноските
съгласно чл. 51, ал. 5 ЗУЕС не внася никаква яснота по отношение размера на
дължимите от ответника вноски, тъй като видно от самата разпоредба на чл. 51,
ал. 5 е, че за да се определи трикратният размер, първо следва да е определен
еднократен такъв с решение на общото събрание. Отделен въпрос е, че в случая,
при доказателствена тежест за ищеца, същият не е доказал собствените на
ответника нежилищни обекти да са използвани в процесния период по посочения в
чл. 51, ал. 5 ЗУЕС начин.
Действително, като собственик на обекти
в сградата – етажна собственост, ответникът дължи плащане на съответната част
от разходите за управление и поддръжка на общите части от рода на посочените в
§ 1, т. 11 ДР ЗЕ, определени по реда на чл. 51 ЗУЕС, стига за същите да е
налице взето решение от ОС в кръга на неговата компетентност и по установения в
закона ред. За основателен съдът намира поддържания от въззивника довод, че
аргумент в полза на това разбиране се извлича и от разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗУЕС. В случая, видно от приложените счетоводни справки, от една страна са начислявани
и разходи, различни от посочените в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС - разходи за телефони,
за абонамент кабелна телевизия и интернет, заплати на рецепционисти, а от друга
са включени разходи, за които няма взето решение от ОС съобразно изискванията
на закона – разходи за заплати на касиер-счетоводител и домоуправител и пр.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 51, ал. 1 вр. ал. 5 ЗУЕС е недоказан и като такъв - неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции са противоположни, първоинстанционното
решение в допустимата му част следва да бъде отменено и вместо това постановено
друго, с което искът се отхвърли.
При този изход и изричната претенция,
разноски се следват на въззивника-ответник. Няма доказателства за направени от
ответника разноски в първата инстанция и такива не се присъждат. Доказано
направените разноски в настоящата инстанция са в размер на 404.23 лв. –
държавна такса по жалбата, която сума въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да му заплати на основание чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № І-40-164 от 07.10.2016г., постановено по гр.д. № 45162/2014г. на
Софийски районен съд, 40 състав в частта,
с която „АТ И Т” ЕООД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ на сграда „А.”, намираща се в гр. С., ж.к. „********,
представлявани от управителяБ.Т.М., законната лихва върху сумата 20 211.44 лв.,
считано от 10.08.2014г. до 17.08.2014г. включително, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № І-40-164 от 07.10.2016г., постановено по гр.д. № 45162/2014г. на
Софийски районен съд, 40 състав в
останалата част, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда „А.”, намираща се в гр. София,
ж.к. „********, представлявани от управителяБ.Т.М., срещу „АТ И Т” ЕООД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 51, ал. 1 вр. ал. 5 ЗУЕС за сумата 20 211.44 лв.,
представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост за периода м. юни 2011г. – м. декември 2012г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда „А.”, намираща се в гр. София, ж.к. „********,
представлявани от управителяБ.Т.М., да
заплатят на „АТ И Т” ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ГПК сумата 404.23
лв. (четиристотин и
четири лева и 23 ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „А.П.” ООД, като
трето лице помагач на страната на въззиваемата страна – ищец.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.