Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 222 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Х.Х.Й. ***, депозирана чрез адвокат В.П.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 41/30.05.2019г. на Районен съд –
Нови пазар, постановено по ВНАХД № 39/2019г. по описа на съда, с което съдът е
потвърдил Наказателно постановление № 17-0307-000693 от 24.10.2017г. на началника
на РУ - гр. Нови пазар в частта му, с която на Х.Х.Й. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Претендираната
отмяна се аргументира с обстоятелството, че водачът е бил в тежко здравословно
състояние и за целта е следвало да приеме лекарства след хранене, което е
възнамерявал да стори в крайпътното заведение в с. Мътница, като не е било
възможно това да бъде направено в магазина на бензиностанцията, където е бил
спрян. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказание. В съдебно заседание касаторът се явява лично и
заедно с адвокат П..
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
От 06.02.2015г.
жалбоподателят Х.Х.Й. работел за „Булфери“ ООД, гр. Варна като шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. На 24.09.2017г. тръгнал от гр. Варна
за гр. София. Около 16,15 часа на автомагистрала „Хемус“ при бензиностанция „Шел“
с. Енево бил спрян от свидетелите Д.Г.и Д.И., които упражнявали дейност като
автопатрули. И двамата били униформени служител към РУ – Нови пазар и
упражнявали контрол на движението по пътищата в гр. Нови пазар. В частност били
изпратени да спират тежкотоварните автомобили над 12 т., поради наличие на
забрана, въведена със Заповед № РД-11-1046 от 21.11.2016 г. на Председателя на
УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Водачът обяснил на
полицаите, че бърза и не изпълнил нареждането на полицейските служители като
продължил движението по магистрала „Хемус“. Отбил от магистралата на пътния
възел за гр. Нови пазар и гр. Каспичан, където бил спрян от друг автопатрул. Свидетелите
Р.А.М.и Й.Ф.били повикани от първия автопатрул, за да спрат нарушителя. При
проверката установили, че водачът не носи и контролен талон. Свидетелят М. му
съставил АУАН за това, че отказал да изпълни разпореждане на органите за
контрол и регулиране на движението при въведена временна организация и временна
забрана за движение и че не е носел контролен талон, с което нарушил чл. 6, т.
2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На тях водачът обяснил, че заради
заболяване трябвало да изпие лекарства, които се пиели само след хранене, а на
мястото, където го спрял предишния патрул нямало храна.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че водачът е не е изпълнил даденото
му разпореждане да преустанови управлението на превозното средство във връзка с
въведената забрана за движение на МПС над 12 тона. За да потвърди наложеното му
административно наказание за това провинение, съдът посочил, че водачът е могъл
да си осигури храна от разположения в бензиностанцията магазин, за да приеме
изписаните му медикаменти, което обаче не е направил, без да са установени
извинителни причини за това.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. Фактите
по делото са установени с категоричност. Не се спори по това, че водачът на
процесната дата и място е управлявал МПС над 12 тона и че не се е съобразил с
даденото му устно разпореждане да изчака изтичането на срока на действие на
въведената забрана. Неспазването `и касаторът аргументира с възникналата нужда
от хранене, което е възнамерявал да направи в заведение в с. Мътница, след
което да приеме изписаните му лекарства. Това му твърдение правилно районният
съд не е възприел за основателно. На първо място, санкционираното лице е
професионален шофьор и в това си качество е могъл и е бил длъжен да съобрази
поведението си като водач на МПС над 12 тона с въведената забрана и даденото му
разпореждане, отчитайки и здравословното си състояние. Същият е отпътувал от
гр. Варна в ранния следобед, откъдето е могъл да си подсигури храна, която да
консумира по време на превоза и която да бъде подходяща за здравето му и да му
позволи прием на съответните медикаменти, ако действително предлаганите продукти
в магазина към бензиностанцията могат да окажат неблагоприятно въздействие
върху здравето му. В тази връзка, касационната инстанция намира, че не
съществува обективна извинителна причина, която да препятства подобно поведение
и желанието му да достигне заведение в с. Мътница не би могло да счетено за
оневинително. Нещо повече, от заключението на дадената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че е налице почти пълна липса на вероятност от
реализиране на странични ефекти при неспазване на часовата схема на прием на
изписаните медикаменти, което от своя страна подкрепя извода, че за водача не е
съществувало основание да не изпълни даденото му разпореждане. До аналогичен
извод е достигнал и районният съд.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 41/30.05.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 39/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 31.10.2019 г.