№ 554
гр. В., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110200687 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Е. С. Б. ЕГН ********** срещу: Електронен фиш за серия К №
6832174 издаден от ОДМВР В., с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП
и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява ес от
процесуален представител който депозира писмени бележки, с който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 6832174 е съставен от ОД на МВР-В.,
против въззивницата, затова че на 22.12.2022г. в 14:49 часа, в гр. В. по ГП I-9
от КК „З.П.“ в посока гр.В. до х-л „М. Резиденс“ е извършено нарушение за
скорост с автомобил ”Лексус” с рег.№ *** установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ATCC (ARH CAM), като при разрешена
1
скорост 60 км./ч. е установена скорост 76 км./ч. при поставен пътен знак В-26
от ЗДвП с който е въведено ограничение на скоростта от 60км.ч..– нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност,
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4313024.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като ползвател, в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4,
вр.чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е
извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила нае ЕФ К №
4313024.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. Впоследствие като ползвател вписан в документа за собственост
на превозното средство била установена възз.Б.. Последната в
законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирала в
Сектор ПП-В. декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ,
2
а именно в по ГП I-9 от КК „З.П.“ в посока гр.В. до х-л „М. Резиденс“. От така
отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено
нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес
системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на
органите на ОД на МВР-В. да издават ЕФ, както и компетентността на
настоящия съд да се произнесе по спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния
фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване
от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от
контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на
ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
3
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и
регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази
насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което на територията на гр. В., и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – В..
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС,
тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато по-
горе от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното
АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за
4
измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 76 км. Съобразно на това е
определена правилно санкционната норма – за превишение от 16 км. При
поставен пътен знак В-26 от ЗДвП с който е въведено ограничение на
скоростта от 60 км.ч..
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 76 км./ч.
при ограничение от 60 км./ч. въведено с знак В-26 от ЗДвП.
Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на
техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и
подписан от съответното длъжностно лице.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. в населено място,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
По наведеното възражение, че не ставало ясно кой точно е допуснал
нарушение съда следва да посочи следното:
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на
деянието.
Следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение тъй като
в съдържанието на самия електронен фиш се намира информация, с която е
указана възможността лицето да попълни декларация, с която да посочи друго
лице, което е управлявало автомобила.
5
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата
се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната
отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.
188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС,
който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал.
5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува
законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на
МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът
е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този
презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в
нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на
моторно превозно средство на действителния водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок от
влизането в сила на ЕФ серия К № 4313024 за същото нарушение, като този
ЕФ е влязъл в сила на 29.04.2022г. Управлението на ППС с превишена скорост
е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение след приспадане на допустимата грешка, от 16 км./ч.
законодателят в разпоредбата на чл.182 ал. 2 т.2 от същия текст е предвидил
наказание глоба в размер на 50лв., а при условията на повторност, съгласно
чл.189 ал.4 от ЗДвП, наказанието е в двоен размер, т.е. 100лв., поради което
съдът намира наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност
да го ревизира.
Следва да се подчертае, че Електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 4313024 е влязъл в сила на 29.04.2022 г, което обстоятелство се
потвърждава от приложената на л. 44 от делото разписка съгласно която
възз.Б. е получила електронния фиш на 14.04.2022г. и още на същата дата го е
заплатила при ползване разпоредбата на чл.189 ал.9 от ЗДвП. Нещо повече,
6
няалице е разписка за получаване на този Електронен фиш и глобата е била
заплатена, поради което и очевидно няма как да се твърди, че той не е влязъл в
сила. Напротив – същият е влязъл в сила на 29.04.2022 г., поради което и
извършеното от жалбоподателката нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от
Закона за движение по пътищата е извършено именно в едногодишния срок от
влизане в сила на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4313024,
поради което и повторността на деянието е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП: „Когато нарушението по
ал.1, т.1-5, ал. 2иал.3, т.1 -5еповторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. би ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца.". При така даденото в ЕФ описание на нарушението става
ясно, че шофьорът на автомобила е карал извън населено място с превишение
на скоростта с 16 км./ч. над ограничението. Следователно нарушението следва
да се квалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От Свидетелство за регистрация на МПС с рег. № СА2837РН се
установява, че Е. С. Б. е вписана като ползвател на автомобила. Не се оспорва
от жалбоподателя, че това е станало по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г.
Правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП изрично сочи, че за извършеното
нарушение отговорността се носи от собственика на МПС или неговият
ползвател. Възможността за вписване на ползвател е предвидена в чл. 4, ал. 3
от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
7
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
С оглед установеното вписване в свидетелството за регистрация на
автомобила на ползвател на превозното средство, правилно наказващият
орган е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗДвП, в която е предвидено, че този, комуто е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на
МПС, като официален документ има ефекта на представяне на декларация от
собственика в производството по чл. 189, ал. 4 - ал. 8 ЗДвП. Видно от
представената справка за собственици на превозното средство, процесното
МПС е с регистриран ползвател именно възз. Б. и предвид факта, че не са
ангажирани доказателства, същата да е упражнила предоставената му
възможност по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, то законосъобразно ЕФ е издаден на
регистрирания ползвател на превозното средство, а не на регистрирания
собственик. Следва да се посочи, че в ЕФ името на Б. е изписано срещу
графата "Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател: ". Уточнено
е, че в качеството на ползвател му се налага глобата. В този смисъл е
неоснователен доводът му, че в ЕФ не е описано нарушението, така че да
съответства на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
След като е безспорно, че санкционираното лице не е собственик на
въпросния автомобил, а изрично е записано качеството му на ползвател, по
никакъв начин не е било нарушено правото на защита на въззивника. В този
смисъл е и констатнтната практика на Административен съд - В. (Решение №
4324 от 25.04.2024 г. по к. а. н. д. № 2577/2023 г., Решение № 4066 от
18.04.2024 г. по к. а. н. д. № 320/2024 г., и др. /
Регламентираното в чл. 188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство" и в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП "...
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация... " е
относимо само за случаите, когато в СРМПС не е вписан ползвател.
В случай, когато собственикът на автомобила се е възползвал от
предоставената възможност в СРМПС да се впише ползвателя по реда на чл.
8
4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., не следва от собственика да се
изисква повторно да декларира, че автомобила се ползва, ето защо не е
необходимо собственика да се уведомява за извършеното нарушение, за да
подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. От изложеното следва, че не е
допуснато нарушение на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП при издаване на процесния ЕФ.
Нямало е пречка възз.Б. да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, но това не е сторено, от което следва, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната и отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6832174, с който на Е.
С. Б. ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. С. Б. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
В. сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9
10