Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на жалба от Р. П. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, ап.47, депозирана чрез пълномощник адвокат Д. Д. при ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0869-000302/27.04.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - [населено място], с която на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 27.04.2024г.“

Жалбоподателят оспорва заповедта, като навежда основания за нейната незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК. Сочи, че след изпробването с техническо средство, на 27.04.2024г. му е бил издаден талон за медицинско изследване, въз основа на който се явил за вземане на кръвна проба по указания ред, като резултатите от изследване на същата не са готови към датата на подаване на жалбата. Въпреки това срещу него е била издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл.171, т.2А, б. "б" от ЗДвП било постановено прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца. Счита, че по този начин е нарушена Наредба №1 от 19.07.2017 г., според която резултатът от химико-токсикологичното изследване е определящ по отношение констатацията за употреба на наркотични вещества, от което следва, че при липсата на такова изследване противоправното му поведение не е доказано, а за издаването на ЗППАМ по чл.171 т.2А, б.“б“ от ЗДвП е необходимо употребата на наркотични вещества да е установена по безсъмнен начин. Излагат се и доводи, че жалбоподателят употребява лекарства поради влошено здравословно състояние, за което е уведомил контролните органи по време на проверката, както и, че след освобождаването му от РУ - [населено място] е посетил лаборатория в [населено място] и е дал кръвна проба, в която не е установено наличие на наркотични вещества. На следващия ден е дал и урина, резултатът от изследването на която също е отрицателен. Твърди, че с издадената заповед е нарушен и принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като наложената мярка препятства възможността му да упражнява професията си – таксиметров шофьор, не е пенсионер и няма доходи да издържа себе си и семейството си. С оглед на това счита издадената заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна, поради което отправя искане същата да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - [населено място], редовно призован, се явява лично, заедно с гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на административното производство. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, предвид наличието на наркотични вещества, отчетени с техническото средство „Дръгтест 5000“, съответно установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на жалбоподателя. Счита, че изчакването на резултата от взетата проба и крайния акт на прокурора по досъдебното производство, са обстоятелства, които са свързани със срока на действие на приложената принудителна мярка, а не с основанието за нейното налагане. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

С процесната ЗППАМ №24-0869-000302/27.04.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - [населено място], на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 27.04.2024г.“ Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 1256207/27.04.2024 г., съставен против Р. Н. за това, че на 27.04.2024 г., около 08:00 часа, в [населено място], на ул.Дедеагач, до №12, пред вход 5, управлявал собствения си лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и техни аналози, констатирано с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабричен номер ARJF-0023, електронният екран на който е отчел употреба на амфетамини. Проверката на жалбоподателя била извършена по повод участието му в ПТП. В заповедта е посочено също, че е издаден талон за изследване №0147223, както и, че по данни на лицето, същият приема медикаменти със зелена рецепта. Както в АУАН, така и в обжалваната заповед, констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 27.04.2024 г., който я оспорил пред Административен съд град Шумен с жалба, подадена на 07.05.2024г. чрез административния орган.

Междувременно, видно от писмо рег.№ ЗМ 370 124/27.04.2024г. по описа на РУ-[населено място], във връзка с установената употреба на наркотични вещества от страна на оспорващия е образувано досъдебно производство /ДП/ №370/2024 г. по описа на РУ - [населено място] за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство, както и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози рег.№ 869/0-5391 от 30.04.2024г. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с №0147223 от 27.04.2024 г., издаден в 09:50 часа на посочената дата, като му било указано да се яви в Спешно отделение на "МБАЛ Шумен"АД за даване на материал за изследване. От приложеното по делото писмо вх.№ 1837/2024г. от 03.06.2024 г. на районния прокурор при РП - [населено място] се установява, че по ДП №370/2024 г. по описа на РУ на МВР - [населено място] е назначена химическа експертиза на биологични проби, дадени за изследване от Р. Н., но към настоящия момент заключението по същата не е изготвено.

От показанията на свидетелите М. Б. – дъщеря на жалбоподателя и Н. Н. – съпруга на същия, се установи, че последният страда от множество заболявания – диабет, подагра и високо кръвно налягане, и приема множество лекарства, което съответства и на представената по делото Етапна експертиза от 30.04.2024 г. на доктор В. М.. От показанията на свидетелката М.Б. стана ясно, че след като жалбоподателят бил освободен от РУ на МВР – [населено място], свидетелката, съпругът й и оспорващия веднага тръгнали за [населено място], където посетили дежурна лаборатория и жалбоподателят дал кръвна проба за изследване на наличие на наркотични вещества, а в понеделник (29.04.2024г.) последният дал и урина в лаборатория в [населено място]. Резултатът и от двете изследвания отразил липса на наркотични вещества в биологичния материал, предоставен от жалбоподателя. От показанията и на двете свидетелки се установи, че същият е таксиметров шофьор, не е пенсионер и издържа семейството си само от тази професия.

От приложения по делото резултат от обработка на биологичен материал за наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, издаден от СМДЛ „Експрес Лаб Контрол“ ООД, [населено място] на 27.04.2024 г., се установи, че резултатът за наличие на амфетамини, барбитурати, бензодиазепини, кокаин, марихуана и опиати в кръвната проба, взета от оспорващия, е отрицателен. От приложения по делото Протокол с резултати от изследвания за наркотични вещества в урината на жалбоподателя, издаден от СМДЛ „Рамус“ ООД на 30.04.2024 г., се установи, че резултатите за наличие на амфетамини, барбитурати, бензодиазепини, кокаин, марихуана и опиати в урината на Р. Н., също е отрицателен.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е ЗППАМ по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици, в качеството му на собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 27.04.2024 г., поради което настоящата жалба, подадена на 07.05.2024 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №372з-4057/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място] – с компетентност за територията на цялата Областна дирекция на МВР – [населено място]. Доколкото настоящата заповед е издадена от В. В., който заема длъжността мл.автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - [населено място], съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство „Дръгтест 5000“. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание, а именно чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП.

Съдът приема, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърдяното в жалбата. Контролният орган по пътищата е в правомощието си да извършва проверки, в това число и с техническо средство, за наличие на алкохол или наркотични вещества на водачите на МПС, още повече, че в случая се касае за ПТП, независимо, че жалбоподателят няма вина за настъпването му.

При направената преценка за съответствие на Заповедта с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване. Този факт се установява и от писмото на районния прокурор на РП – [населено място] от 03.06.2024 г. Според законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи (арг. от чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП). В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите, установени с „Дръгтест 5000“ както към момента на образуване на съдебното производство, така и към момента на приключване на устните състезания по същото, не са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е резултатът от кръвната проба.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, установено с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната Наредба ред. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест от полицейските органи. Оспорващият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. При наличието на дадена кръв за изследване и липсата на извършено такова изследване по надлежния ред, недоказано е наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. Още повече, че извършените от жалбоподателя изследвания, независимо че са в лаборатории, извън посочените в Наредбата, разколебават дадения резултат от техническото средство, тъй като изследването на кръвна проба е извършено в деня на проверката - 27.04.2024 г. и съответно в деня на отчетения резултат от техническото средство, а резултатът от изследване на урината е след два дена – първия работен ден. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

Съдът намира, че наложената ПАМ в случая е несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи и е проявил добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл и предвид ангажираните доказателства за липса на наркотични вещества в биологичен материал, даден от оспорващия, съдът приема, че мярката го засяга в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност. За да възникне същата обаче, нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП следва да бъде доказано по изискуемия с чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП ред – този на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Административният орган е издал заповедта при неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД на МВР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на последния разноски общо в размер на 210.00 лв., от които 10.00 лв. внесена дължима държавна такса за образуване на делото и 200.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

OТМЕНЯ по жалба на Р. П. Н. от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, ап.47, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000302/27.04.2024 г. по чл.171, т.2А, б.“б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ при сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - [населено място].

ОСЪЖДА ОД на МВР - [населено място] да заплати на Р. П. Н. от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, ап.47, сумата в размер на 210.00 лева (двеста и десет лева), представляваща направените по делото разноски.

На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.