№ 2838
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100113257 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. М. срещу
Столична община за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от непозволено увреждане, настъпило на 12.08.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и 205
лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 12.08.2024 г. по обяд се движила по ул. „Уилям
Гладстон“ от ул. „Княз Борис I“ към бул. „Витоша“ в гр. София и в района на
№ 26 поради множество неравности на десния тротоар стъпила накриво
между две откъртени, нефугирани тротоарни плочи. Усетила непоносима
болка в левия глезен и паднала. Образувал се оток и М. посетила спешния
кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Установило се счупване на метатарзална кост, за което й поставили ортеза. На
следващия ден й направили рентген, който потвърдил счупването. Наложило
се да ползва 30 дни отпуск по болест. При преглед на 13.09.2024 г. се
установило, че пострадалата изпитва болка в областта на счупването и
ограничен обем на движения.
1
Ортезата й причинявала неудобства и препятствала движенията й.
Преди инцидента ищцата била активна и подвижна, сама се грижила за себе си
и трудно понесла наложените й ограничения. Изпитвала страх да излиза,
нарушения на съня, лошо настроение и негативни мисли. Поради травмата се
наложил дълъг период на нетрудоспособност, който повлиял и на доходите й.
Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лева
неимуществени вреди и 205 лева разходи за лечение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е подал
отговор, в който оспорва предявените искове. Липсвали данни за извършена
операция, поставяне на гипсова имобилизация и предписани лекарствени
продукти. Претенцията за неимуществени вреди оспорва претенцията като
завишена по размер. В подкрепа на възражението си сочи съдебна практика за
идентични случаи.
Счита, че ищцата е получила обезщетение за трудова злополука и с него
следва да се намали евентуално дължимо от общината обезщетение.
Оспорва механизма на произшествието и прави възражение за
съпричиняване от страна на М., която проявила груба небрежност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е разпитан свидетелят Г. Л., очевидец на инцидента. Разказва,
че има салон на ул. „*********. На 12.08.2024 г., докато пушила на тротоара
пред салона, видяла, че М. идва на работа. Носела обувки без токчета.
Свидетелят Л. знаела за част от десния тротоар на ул. „********* където
тротоарните плочки били разбити и натрошени като чакъл. Затова често тази
част от улицата се заобикаляла, като пешеходците минавали по шосето. Л.
видяла и други хора да падат в този участък от улицата. 90-годишна жена с
проходилка изявила желание тя да се заеме и да възложи оправяне на
тротоара, но й казали, че за това може да бъде глобена.
На 12.08.2024 г. М. не могла да слезе на платното за движение, защото
идвала кола. Тогава някоя от компрометираните плочки занесла и причинила
падането на ищцата. Свидетелят я видяла, че пада на ръце и към левия крак.
Помогнала на М., дала й вода и я успокоила. Тъй като кракът на пострадалата
започнал да оттича, извикали такси, което я закарало в „Пирогов“. Няколко
2
часа по-късно М. се обадила на свидетеля, че кракът й е счупен и че не може
да ходи на работа.
Впоследствие Л. няколко пъти посетила ищцата у дома й в ж.к.
„Бъкстон“, защото живеела сама и имала нужда от помощ за пазаруване. М.
М. се чувствала много дискомфортно, защото през летния сезон трябвало да
носи ботуш, който я запарвал и й причинявал болки и сърбежи. На работа се
върнала в края на септември. Понастоящем М. продължавала да чувства
дискомфорт, а при смяна на времето изпитвала болки.
Въз основа на медицинската документация по делото и след личен
преглед на ищцата е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице
д-р С. е заключил, че М. М. е получила счупване на пета предходилна кост на
ляво ходило. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ й поставили специална обувка,
която носела 30 дни. Ползвала болничен лист за временна нетрудоспособност.
Възстановяването продължило два месеца, като през първите петнадесет дни
търпяла болки с по-висок интензитет. При извършения на 25.03.2025 г. д-р С.
не установил трайни последици вследствие счупването, но ищцата се
оплакала от болки в областта на фрактурата при промяна на времето и
продължително стоене в изправено състояние. Функционален дефицит на лява
глезенна става и ходило не е констатиран.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от М. Д. М.
срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая
Столична община е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.
За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили
вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като
вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
3
изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил по
необезопасената пътна мрежа.
В съдебното заседание на 11.04.2025 г. между страните в производството
е отделено като безспорно обстоятелството, че ул. „Уилям Гладстон“, част от
пътната мрежа, е собственост на ответната община. Като общински път, на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от ЗП задължена да осъществява
дейностите по поддържането му, е именно ответната община. Законово
вменените си задължения ответникът изпълнява посредством възлагане на
определена работа на физически лица, негови служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в
движението.
В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са
изпълнили задължението си да ремонтират компрометираните плочки по
десния тротоар на ул. „Уилям Гладстон“ в района на № 26. От показанията на
свидетеля Г. Л., които съдът кредитира като подробни, последователни и
неопровергани от други доказателства по делото, се установи, че повредената
площ не позволява безпроблемно преминаване по тротоара, а често
пешеходците се налага да слизат на платното, предназначено за движение на
МПС, с риск за живота и здравето си. По смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП
тротоарът представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. Като е упражнявала правото си на
придвижване по тротоара, в изпълнение на задължението си по ЗДвП, ищцата
4
М. М. е получила безспорно установеното увреждане – счупване на пета
предходилна кост на ляво ходило.
Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка
между установеното от вещото лице д-р С. увреждане и падането на тротоара
на ул. „Уилям Гладстон“ № 26.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че увреждането,
описано в исковата молба, чието обезщетяване ищцата претендира, е
причинено от инцидента на 12.08.2024 г.: счупване на предходилна кост на
ляво ходило. Ищцата е носила гипсов ботуш в продължение на един месец,
през които е била в болнични. През този период не е могла да се придвижва
безпроблемно и е ползвала помощта на свидетеля Л. за набавяне на
необходимите й стоки. За около две седмици е изпитвала по-интензивни
болки. Ограниченията в придвижването са затруднили извършването на
обичайните й ежедневни дейности, а допълнителен физически дискомфорт й е
причинило носенето на запарващ гипсов ботуш. Отсъствието от работа е
причина и за временни непредвидени финансови затруднения за ищцата.
Възстановителният процес е приключил, без останали трайни последици за
двигателната активност на М.. При прегледа на 25.03.2025 г. вещото лице не е
отразило трайни последици от получената фрактура. В рамките на нормалните
за увреждането са периодичните болки и дискомфорт в долния ляв крайник
при натоварване и при метеорологични промени.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено на 10 000 лева. За горницата до 30 000 лева
претенцията подлежи на отхвърляне.
Сумата от 10 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 12.08.2024 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
Видно от данните в лист за преглед на пациент от 12.08.2024 г., издаден
от УМБАЛ Н. И. Пирогов“, предписана е ортеза, закупена от ищцата на
същата дата, за което е издадена фактура за сумата от 205 лева. Закупуването
на медицинското изделие е било необходимо за правилно и своевременно
5
лечение на полученото увреждане, съгласно заключението на съдебно-
медицинската експертиза.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
По представения списък по чл. 80 от ГПК ищцата е заплатила 1 250 лева
държавна такса, 500 лева депозит за експертиза и 3 100 лева адвокатско
възнаграждение. Ответникът е възразил за прекомерност на хонорара от 3 100
лева. Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, проведеното
едно съдебно заседание, в което е разпитан свидетел и е изслушано
заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът намира, че
възнаграждението следва да се намали до размера на сумата от 2 000 лева. От
общата стойност на разноските, на М. М. се дължат 1 294.65 лева.
На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът определя на 300 лева, от които му се
дължат 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „********* сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 205 лева обезщетение
за имуществени вреди, причинени от счупване на пета предходилна кост на
ляво ходило при падане върху компрометирана тротоарна настилка на ул.
„Уилям Гладстон“ № 26 в гр. София на 12.08.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 12.08.2024 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична община, с адрес
гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „********* сумата от 1 294.65 лева разноски за
производството.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „********* да заплати на Столична
община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 сумата от 200 лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7