Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на седми
май
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 446 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от З.К.С. против „Б.т.к.“ АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с чл.241, ал.6 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 146 509,20 евро, главница представляваща 10% от
общо дължимото договорено възнаграждение в размер на 1 465 092 евро, дължима на
основание чл.12.2. от договор за управление, сключен между страните на
21.06.2013 г. и Анекс № 1 от 16.06.2014 г. и Приложение № 1 към него, чието
действие е продължено и след прекратяване на договора с чл.2.7. от известие за
прекратяване от 13.03.2015 г., за сумата от 4 864,10 евро, лихва за забава за
периода от 31.08.2016 г. до 31.12.2016 г., представляваща 10% от общата лихва
за забава за същия период в размер на 48 641 евро, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-12.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в качеството си
на председател на УС на БТК е бил страна по договор за управление, сключен
между него и БТК на 21.06.2013 г. на основание чл.241, ал.6 от ТЗ. Поддържа се,
че този договор урежда специално установена бонусна
схема, представляваща алгоритъм за определяне на допълнително възнаграждение
при определени условия, регулираща отношенията с висшия мениджмънт на
дружеството.Твърди се, че чл.12, ал.2 от договора изрично регулира правото на
мениджъра да получи възнаграждение в случай на промяна на контрола върху
компанията, като конкретните механизми и правила за определяне размер на
бонусите е уреден в бонусна схема, представляваща
Приложение № 1 към Анекс от 16.06.2014 г., която е одобрена с акт на Надзорния
съвет на БТК от 13.06.2014 г. Поддържа се, че с известие за прекратяване на
договора за управление от 13.03.2015 г. правоотношението по договора за
управление е поставено в положение на постепенно погасяване. Твърди се, че между
правата, които не се засягат от прекратяването на договора е задължението за
заплащане на бонус, в случаите предвидени в чл.4 от бонусната
схема-чл.2.7. от известието за прекратяване, което в този случай има значение
на договор. Поддържа се, че контролът върху дружеството по смисъла на договора
за управление, анекса от 16.06.2014 г. и бонусната
схема, е променен на 31.08.2016 г. Ищецът твърди, че с нотариална покана, която
е връчена на ответника на 21.12.2016 г. предявил вземането си пред
управителното тяло на дружеството, но много преди срока в поканата получил
отговор, в който се изисквало от ищеца да обосновава различни правни и
аритметични аспекти на алгоритъма за определяне на размера на договорното
възнаграждение /бонус/ и ясно изразено становище, че въз основа на документите,
които има в БТК, управителното тяло не смята, че дължи плащане на такова
възнаграждение.
В продължения от съда срок за
отговор на 01.03.2017 г. ответникът депозира отговор чрез процесуалните си
представители адвокати Е.Е. и М.Е., надлежно
упълномощени с пълномощно приложено по делото.
По същество оспорва изцяло иска
като неоснователен по основание и размер. Поддържа се липса на правен институт
„постепенно погасяване на договор“ в българското право. Поддържа се, че
Надзорният съвет е взел решение за прекратяване на договора за управление
незабавно, поради което същият е прекратен по силата на едностранно
волеизявление от страна на БТК, обективирано в
Решение на НС в Протокол от 03.02.2015
г. Заявява възражение за нищожност на клаузата на чл.12, ал.2 от договора за
управление и анекс към договора за управление от 16.06.2014 г., поради липса на
компетентност на НС. Поддържа се, че по изрична разпоредба на устава
определянето на възнаграждението на членовете на УС попада в изключителната
компетентност на Общото събрание. Поддържа се и нищожност, поради договаряне
във вреда на представлявания, тъй като процесната
клауза предвижда единствено задължения за представлявания без получаване на
никаква насрещна престация. Твърди се договаряне
извън предоставените правомощия и липса на компетентност, тъй като определянето
и включването в договора за управление и в анекса на право да се получи бонус,
базиран на печалбата при промяна на контрола, е извън компетентността на НС.
Заявява и възражение за нищожност на клаузата по чл.2.7. от известието за
прекратяване, поради липса на компетентност на Председателя на НС еднолично да
определя възнаграждение на членовете на УС. Твърди се нищожност на тази клауза и поради договаряне във вреда на
представлявания. Твърди се, че НС е освободил ищеца като член на УС, но не е
гласувал продължение на валидността на бонусната
схема за периода след прекратяване на договора, поради което и предизвестието
за прекратяване е изготвено и подписано в нарушение на волята на НС, като по
този начин то е изготвено във вреда както на НС, така и на БТК като дружество,
защото претендира да създава задължения за него в полза на ищеца. В този
смисъл е налице договорка във вреда на
представлявания. Твърди се нищожност на клаузата и поради липса на форма, тъй
като същата не е одобрена от НС, а даже и противоречи на волята на НС, обективирана в
Протокол от заседание от 03.02.2015 г. При условията на евентуалност заявява,
че клаузата на чл.2.7. от предизвестието е сключена без представителна власт и
ответникът се противопоставя по смисъла на чл.301 ТЗ, тъй като за тази клауза
ответникът за първи път е разбрал с исковата молба. При условията на
евентуалност заявява липса на предпоставки за плащане на бонус. Твърди липса на
промяна на контрола. Твърди се липса на промяна на собствеността на БТК. Твърди
се, че договорът е прекратен година и половина по-рано от твърдяната от ищеца
„промяна на контрола“, поради което не е възникнало задължението на ответника
по чл.12.2. от договора за управление. Поддържа липса на доказателства за
размера на продажната цена за твърдяната от ищеца осъществена продажба на
акциите на БТК. Оспорва стойността на капитала да е претендирания
от ищеца размер. Оспорва претендираната от ищеца „публично
оповестена окончателна сделка по прехвърляне на акциите“ да има нещо общо с
капитала. Твърди неоснователност на иска за заплащане на лихви, поради
неоснователност на главното вземане.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът чрез процесуалния си представител
адвокат А. депозира допълнителна искова молба. Оспорва възражението на
ответника за нередовност на исковата молба. Поддържа се, че ищецът извежда
претенцията си от договора за управление от 21.06.2013 г., който урежда изцяло
отношенията между страните, включително условията за преустановяване
изпълнението на функцията на председател на УС, и правата, и задълженията на
страните за периода от една година след преустановяване на тази функция. Твърди
се, че договорът е детайлен, изменян и допълван, включително чрез удължаване на
срока на действието на Анекс № 1 в частта относно дължимите бонуси и след
преустановяване на функцията председател от ищеца, а постигането на съгласие за
удължаване е осъществено чрез съвпадане на волеизявленията на страните по
договора, обективирано в изявлението-„известие за
прекратяване“. Поддържа се, че тази клауза се подчинява на разпоредбите на
договора и не може да бъде третирана като самостоятелен източник на
облигационно отношение. Поддържа се, че фактът на промяна на контрола върху
компанията БТК е общоизвестен, за което представя косвени писмени
доказателства.
Оспорва възраженията на ответника
за нищожност като неоснователни и по съображения подробно изложени в ДИМ.
Поддържа невярност на твърденията на дружеството за отсъствие на смяна на
контрола върху компанията. Твърди се, че контролът върху компанията е променен
на 30.08.2016 г., като определената за придобиване на контрол върху компанията
цена е 330 млн.евро, както това е публично оповестено като резултат на проведения
през 2015 г. търг в гр. Лондон. Твърди се, че с подписването на известието за
прекратяване страните са продължили сроковете на действие на част от клаузите
на договора, вкл.съгласно чл.2.7., изр.1 и 2 и за след датата на прекратяване,
както е установена в известието. Твърди се, че дяловете на ищеца са определени
в съответствие с установената бонус схема и претенцията му съответства точно на
броя притежавани от него дялове от дължимите като общ бонус на мениджмънта 10%
от положителната разлика.
В продължения от съда срок по
чл.373, ал.1 от ГПК на 14.06.2017 г. ответникът депозира допълнителен отговор.
Твърди, че нередовността на исковата молба не е отстранена, което възражение е
неоснователно. Ищецът излага ясни, точни и конкретни фактически твърдения, а
правната им квалификация и в коя точно хипотеза на правната норма попадат е
задължение на съда. Оспорва доказателствените искания
заявени с ДИМ като недопустими. Оспорва като неоснователни всички изложени
възражения и твърдения в т.2 от ДИМ.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си по съображения развити в представените по
делото писмени бележки и реплика. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на заплатения от ответника адвокатски хонорар, при условията на евентуалност, в
случай че възнаграждението е по-високо от минималното определено в закона.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своите процесуални представители оспорва предявените
искове. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съображения е изложил в представените по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 21.06.2013 г. между страните е
сключен договор за управление, по силата на който ищецът се е ангажирал да
заеме длъжността член на управителния съвет на директорите и Председател на Управителния
съвет. Договорът е влязъл в сила на 21 юни 2013 г. и е сключен за неопределен
срок.
Съобразно уговореното между
страните, ищецът има право на основно брутно годишно възнаграждение, включващо
основно и допълнително възнаграждение /ако има такова/ за общия брой прослужени
години и трудов стаж съгласно българското законодателство.
По силата на чл.12 /2/ от
договора ищецът има право на допълнително възнаграждение при смяна на
управлението на Компанията по време на действието на настоящия договор. Размерът
на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително между страните с
анекс към договора. Съобразно чл.12/1/ от договора, условие за предоставянето
на допълнително възнаграждение е договорът да бъде в сила за срока, за който се
отнася допълнителното възнаграждение. Ако договорът бъде прекратен по каквато и
да е причина през съответния период, Председателят има право на допълнително
възнаграждение съразмерно със срока, в
който договорът е бил в сила.
Съобразно анекс от 16 юни 2013 г.
/вероятно се касае за техническа грешка при изписването на годината 2014 г.,
която грешка се установява от известие за прекратяване, където изрично като
дата на анекса е посочена датата 16 юни 2014 г./ към договор за управление от
21 юни 2013 г., ищецът и към датата на анекса има право на годишен бонус, както
и на възнаграждение за контрола, съгласно реда и условията на бонусната схема, одобрена от Надзорния съвет на компанията
на 13 юни 2014 г. и представляваща Приложение 1 „Бонусна
схема“. Анексът и бонусната схема са неделима част от
договора за управление, като в случай на противоречия, непоследователност и
различия между реда и условията на договора за управление и тези по анекса и бонусната схема, редът и условията на анекса и бонусната схема ще имат приоритет.
Според Приложение 1 компанията ще
разпределя и плаща на избираемите мениджъри 10% от положителната разлика между
Оценката на Капитала при изход и общата стойност на инвестициите на
акционерите. Според дефинициите в бонусната схема,
оценка на Капитала при изход е оценка, при която се извършва промяната на
контрола върху компанията, а при липса на такава промяна-пазарната оценка на
Капитала на петата годишнина от преструктурирането, което се е случило на
09.11.2012 г.
С известие за прекратяване,
прието от ищеца на 13 март 2015 г., и подписано от Председателя на НС и от
ищеца, последният е уведомен, че във връзка с освобождаването му на 3 февруари
2015 г. едностранно от длъжността му като член на Управителния съвет на БТК,
ответното дружество желае да прекрати договора за управление с дата 21 юни 2013
г. Съобразно т.2.4 от известието, ответникът прекратява договора с незабавно
действие без предварително тримесечно предизвестие на основание чл.49 (2) от договора.
Съобразно т.2.7. от известието,
Компанията ще заплати на Директора допълнително възнаграждение в случай на
промяна на контрола върху Компанията съгласно Анекса към Договора, подписан от
Компанията и Директора на 16 юни 2014 г. За избягване на съмнение е уточнено,
че Анексът и приложената към него Бонусна схема
остават в сила и обвързват Компанията и Директора след датата на прекратяване.
С нотариална покана с рег. № 12754,
том VБ, № 103 от 20.12.2015 г. на Нотариус И.Н. с рег. № 040 на НК, редовно
връчена на ответника на 21.12.2016 г., последният е поканен от ищеца да заплати
сумата от 1 467 958,28 евро, представляваща бонус, дължим при
промяната в контрола върху собствеността и управлението на БТК. Това плащане е
отказано с писмо от 23.12.2016 г.
По делото е прието заключението
на ССчЕ, изготвено от вещото лице Е.Б.С., от което се
установява, че размерът на общата сума представляваща 10% от положителната
разлика по чл.4.1. Приложение 1 към анекс от 16.06.2014 г. с начислена проста
лихва от 10% е 53 934 426,23 евро, а с начислена натрупана лихва от
10% е 46 410 543,81 евро.
Вещото лице посочва и трети
вариант, при който е налице външен дълг от 178 001 871,17 евро, с
който е намалена продажната цена, в който случай се получава отрицателен
резултат, т.е. няма сума за разпределение.
Вещото лице установява, че
равностойността на изчисленото възнаграждение представляващо сумата от 6 дяла е
1 470 938,90 евро, при първия вариант и 1 265 742,10
евро-при втория вариант. Съответно размерът на лихвата върху главницата от 1
470 938,90 евро за периода от 31.08.2016 г. до 31.12.2016 г. е 50 357,59
евро, а върху главницата от 1 265 742,10 евро-43 332,68 евро.
По делото е прието и допълнително
заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Л.А.З.,
с което се установява, че сумата от продажната цена в размер на 330 милиона
евро останала след погасяване на външните задължения към заложния кредитор,
които възлизат на сумата от 192 011 829,40 евро, е в размер на
137 988 170,60 евро. Разликата между размера на направените от
предишните акционери инвестиции в размер на 200 млн.евро и остатъчната сума за
разпределение в размер на 137 988 170,60 евро е отрицателна величина.
Не се спори, че на 30.08.2016 г. Viva Telecom (Luxemburg) S.A. е придобило 100% от капитала на
InterV Investment S.a.r.l. (Luxemburg) за сумата от 330 милиона евро, в
резултат на търг, проведен на 20.11.2015 г. в Лондон. Към този момент InterV Investment S.a.r.l. (Luxemburg) е едноличен собственик на
капитала на „Вива Телеком България“ ЕООД, последното
едноличен собственик на капитала на ответното дружество „БТК“ ЕАД.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна страна:
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1 във връзка с чл.241, ал.6 от ТЗ.
Ищецът претендира заплащането на
допълнително възнаграждение при смяна на управлението на компанията по време на
действие на договора за управление от 21.06.2013 г. на основание чл.12 /2/ от
договора, вр. с чл.1 от Анекс от 16 юни 2014 г. и
чл.4.1.-4.3 от Приложение 1 бонусна схема с
твърдението, че анексът и бонусната схема са останали
в сила и обвързват страните и след датата на прекратяване на договора-13 март
2015 г. по силата на 2.7. от известие за прекратяване.
С оглед на горното първият спорен
въпрос на който следва да се отговори е дали към 31.08.2016 г., когато е
настъпила смяна на управлението на компанията, са били действащи анексът от 16
юни 2014 г. и приложение 1 бонусна схема,
представляващи неразделна част от договора за управление, което е условие да
възникне правото на вземане на ищеца за допълнително възнаграждение, съобразно
уговореното между страните в чл.12/1/ от договора за управление от 21.06.2013 г.
Правната регламентация на
договора за възлагане на управлението на акционерно дружество е уредена в чл.
241, ал. 6 от ТЗ, който определя, че договорът се сключва в писмена форма от
името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен
от него член.
Т.е. касае се за формален договор
- писмената форма е условие за неговата действителност, а не за доказването на
съществуването му. Тази негова характеристика изисква като задължителна
предпоставка за действителността на каквито и да било уговорки, свързани с
неговото изменение, допълване, прекратяване и др., също да бъдат направени в
писмена форма.
Безспорно и на 21.06.2013 г.
между страните са възникнали валидни отношения по силата на сключения договор
за управление.
Отговор на въпроса "Кога се
счита за прекратено действието на договора за управление по чл. 241, ал. 6 ТЗ?" се съдържа в разпоредбата на
чл. 241, ал. 2 ТЗ, разглеждана във връзка с общата норма на чл. 287 ЗЗД,
приложима с оглед трайно възприетото в теорията и практиката, че договорът за
управление се подчинява на правилата за мандатното правоотношение /договора за
поръчка/. Разпоредбата на чл. 287 по ясен и категоричен начин определя
начините, респ. и момента на прекратяването на това правоотношение, единият от
които е оттеглянето на поръчката, което в случаите по Търговския закон става с
решението на надзорния съвет, в конкретния случай от 3 февруари 2015 г. да
освободи г-н З.С. от длъжност като член на УС на БТК. Решението на Надзорния съвет е
породило действието си от датата, следваща приемането му - 04.02.2015 г.
Това решение на НС е сведено до
знанието на ищеца на 13 март 2015 г., т.е. от този момент договорът за
управление се счита прекратен.
След оттегляне на поръчката
липсва престация от страна на довереника, за която би
се дължало възнаграждение. Липсата на престация, прави искането за възнаграждение
неоснователно. Видно от известието за прекратяване, ищецът не е поел задължения,
които да изпълнява, с изключение на задължение за съдействие за период от 12
месеца, т.е. от 13 март 2015 г. до 13.03.2016 г., за което обаче не е уговаряно
възнаграждение, а само възстановяване от страна на компанията на всичките му
разумно направени разходи при изпълнение на задължението му за съдействие. А
след 13.03.2016 г. и към 30.08.2016 г.-датата на смяна на управлението на
компанията, ищецът не е престирал никакъв труд.
Съдът не споделя виждането на ищцовата страна, че документът озаглавен от страните
„известие за прекратяване“ има характер на акт, по силата на който „клаузите на
договора се изменят съобразно реда и при условията, предвидени в
настоящото“-т.1.1. от известието, защото няма как да
се изменят клаузи на прекратен договор. Известието според настоящия състав
представлява споразумение между страните, с което същите са уредили последиците
от прекратяване на процесния договор.
Няма пречка при прекратяване на
договора да се ангажират клаузи за обезщетение и неустойка, но съобразно
трайната съдебна практика, при оттегляне на поръчката не е налице хипотезата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като оттеглянето не представлява неизпълнение на
договора, поради което и настоящият съдебен състав счита, че клаузата на т.2.7.
от известието за прекратяване на договора няма характер на уговорена между
страните клауза за обезщетение, а още по-малко клауза, представляваща договорно
установяване на гаранции срещу предсрочното освобождаване /прекратяване на членствено правоотношение в орган за управление/, поради
смяна на собственика /смяна на контрола върху дружеството/.
Първо не може да се говори за
предсрочно освобождаване, доколкото договорът е сключен за неопределен срок и
второ няма как да се уговарят гаранции за императивно установеното по чл. 241, ал. 2 ТЗ правомощие на надзорния
съвет да заменя членовете на управителния съвет без ограничения и по всяко
време. Упражняването на това правомощие както е посочено по-горе не
представлява неизпълнение на договора, за което страните да уговарят
обезщетение или гаранции.
И не на последно място настоящият
съдебен състав счита, че при наличието на оттеглена поръчка, извършена надлежно
с решение на НС, няма как еднолично Председателя на НС да договаря
възнаграждение, дължимо и след прекратяване на договора за управление, при
липса на договорена престация от насрещната по договора
страна.
Ето защо и на посочените по-горе
основания съдът намира, че предявеният главен иск се явява неоснователен и за
ищеца не е възникнало вземане по договор на посоченото от него основание, тъй като към 30.08.2016 г. не е било налице
условието за това, предвидено в чл.12/1/ от договора, а именно: договорът да е
в сила, поради което главната претенция подлежи на отхвърляне. Предвид
несъществуването на главната претенция, то неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на лихви.
Предвид отхвърлянето на
претенцията на посочените по-горе основания, съдът намира, че не следва да се
произнася по останалите възражения на страните, част от които са от значение за
размера на вземането на ищеца, в случай, че същото бе възникнало.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в настоящото производство.
Основателно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 26 824,36 лв. с ДДС.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 146 509,20 евро, в левова равностойност 286 547,09 лв. При този
материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 7 260,94 лв.
Вторият предявен иск е за сумата
от 4 864,10 евро, в левова равностойност 9 513,35 лв. При този
материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 805,67 лв. Или по двата иска
общо възнаграждението възлиза на сумата от 8066,61 лв., съответно 9 679,93
лв. с ДДС, до който размер съдът намалява възнаграждението на основание чл.78,
ал.5 от ГПК по възражение на ищеца.
При това положение ищецът дължи
на ответника разноски в размер на 9 679,93 лв. с ДДС-заплатено адвокатско
възнаграждение и 600 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице, или общо сума в
размер на 10 279,93 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни предявените от З.К.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-5, Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ против „Б.т.к.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, във връзка с
чл.241, ал.6 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 146 509,20
евро /сто четиридесет и шест хиляди петстотин и девет евро и двадесет
евроцента/, главница представляваща 10% от общо дължимото договорено
възнаграждение в размер на 1 465 092 евро, дължима на основание чл.12.2. от
договор за управление, сключен между страните на 21.06.2013 г. и Анекс № 1 от
16.06.2014 г. и Приложение № 1 към него, чието действие е продължено и след
прекратяване на договора с чл.2.7. от известие за прекратяване от 13.03.2015
г., за сумата от 4 864,10 евро /четири хиляди осемстотин шестдесет и четири
евро и десет евроцента/, лихва за забава за периода от 31.08.2016 г. до
31.12.2016 г., представляваща 10% от общата лихва за забава за същия период в
размер на 48 641 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-12.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА З.К.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***-5, Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Б.т.к.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 10 279,93 лв. /десет
хиляди двеста седемдесет и девет и 0,93 лв./ разноски направени от ответника
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: