№ 8632
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110164085 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.
Ищцата М. А. Ч. твърди, че на 29.7.2024г. около 18,00 часа в град София, вървейки по левия
тротоар на бул . А. Малинов, с посока на движение от бул. Андрей Сахаров към бул.
Цариградско шосе, на около 20 метра след кръстовището с бул. Андрей Сахаров, се спънала
в несигнализирана и необезопасена шахта, издигната над нивото на тротоара, загубила
равновесие и паднала върху десния си крак. Твърди, че вследствие на събитието, имала
открита рана на коляното, разкюсно – контузна рана на дясно коляно, охлузвания по
гръбната повърхност на дясното коляно. На следващия ден посетила МБАЛ Св.Анна- София
АД, като раните са обработени, като на 8.8.2024г. посетила съдебен лекар, за прегледа от
когото заплатила 45 лева. Сочи, че за дълъг период от време претърпяла болки, страдания,
ежедневен дискомфорт- претърпяла медицински манипулации, включително хирургична
обработка на рана с поставяне на 3 шева, затруднено движение на десен крак, невъзможност
да стъпва на него, обездвижване, което довело до затруднено обслужване зца около 2
месеца. Сочи, че и към предявяване на иска търпи болки и страдания, изпитва страх да ходи
по улиците, станала раздразнителна , изпитва силно безпокойство, когато разказва за
случилото се. Твърди, че ответната Столична община, която има задължението да поддържа
участъците от пътя, в цялост, които са нейна собственост / § 7,ал.1,т.4 ЗМСМА/, и е длъжна
да полага грижи те да са в изправно състояние / чл.167 ЗдвП/, поради което и предявява иск
за сумата от 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 45 лева
имуществени вреди – сторен разход, ведно със законната лихва от 29.7.2024г. до плащането.
Счита ответника за пасивно легитимиран, защото вредите са причинени вследствие
неизпълнение на задълженията му да обезопаси опасни участъци на пътя, който стопанисва
1
и има задължението, съгласно чл.31 ЗП да поддържа в добро състояние.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е
пасивно материално легитимиран да отговаря за претенцията, защото шахтата е собственост
на Виваком България АД, като сочи, че това дружество, като дружество, осъществяващо
електронни съобщителни услуги е собственик на електронната съобщителна услуга и
елементите й, включително линии, кабелни системи, жици, тръби, шахти. С оглед
собствеността на шахтата на това дружество, ответната Община счита, че на основание
чл.169,ал.1,т.3 и 4 ЗУТ не е била длъжна на поддържа кабелната шахта, а Викаком България
АД е имал това задължение. Твърди се, че на 13.8.2024г. по партидата на АД са вписани
промени в ТР, като подземно изградената физическа инфраструктура, като от вписването, се
прехвърлят активи, включително и подземна инфраструктура, до датата на вписването, АД е
следвало да поддържа кабелната си шахта.
Ответникът счита, че не са представени доказателства за претърпени вреди, нито как
е станал инцидентът, или как се е отразил той на ищцата. Размерът на обезщетението се
оспорва, като завишен. Прави се общо възражение, че вредите е възможно да настъпят и по
различен, от посочения начин, като ищцата би могла да допринесе за възникването на
вредите, когато е създала реална опасност за настъпването й или е превърнал създадената от
делинквента реалност в действителност.
Прави се възражение за съпричиняване на резултата, като се сочи, че ищцата е могла
да прецени неблагоприятните условия и евентуални последици, като прояви нормална
дължима грижа.
Във връзка с доводите в отговора за липса на материална легитимация, съдът
разпореди препис от отговора да се връчи на ищеца, за становище, като в дадения срок,
ищецът посочи, че отговорността на ответника се обосновава от твърдението в исковата
молба, че ответникът е собственик на пътя и прилежащите му тротоари, а отговорността на
третото лице би се обосновавала, ако е извършвало ремонтни дейности.
С определението по чл.140 ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано дружество Виваком България ЕАД ЕИК *********. Интересът на ответната
Община от конституирането е обоснован на твърдението, че шахтата – необезопасена,
несигнализирана, издигната над нивото на тротоара, е собственост на това дружество, и
евентуалното твърдение, че дружеството е било длъжно да поддържа кабелната си шахта,
включително и капаците й в годно техническо състояние, както и в състояние, годно за
безопасна експлоатация. С подаден от дружеството отговор на исковата молба,
допустимостта на конституирането му се оспорва , включително с аргумент, че на 13.8.2024г.
по партидата на Виваком България ЕАД са вписани отделянето на част от активите на
дружеството, и прехвърлянето им на дружество Юнайтед Файбър България ЕООД, като в
открито съдебно заседание от 14.4.2025г. процесуалният представител на ЕАД конкретизира
твърдението си, с довод, че вписването се е случило въз основа решение от 25.7.2024г. –
преди твърдяния инцидент. Препис от молбата се връчи на ответната община, която със
становище от 1.4.2025г. посочи, че поддържа искането си, защото счита, че не е отговаря за
2
вреди, нанесени от вещта на ищцата, а по довода за преобразуване, счита, че
преобразуването по чл.263ж, ал. 1 ТЗ има действие от вписването. По тези доводи, съдът се
произнесе с определение от 2.4.2025г., с което определение СРС прие, че ответникът
обосновава твърдението, на което основава интереса си от привличането и остави без
уважение искането на третото лице определението по чл.219 ГПК да отмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че улицата е собственост на Столична община, като част от общинската пътна мрежа,
безспорно е наличието на тротоар на 20 метра след кръстовището.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Лиляна Х.а
Иванова която сочи, че е съседка на ищцата, включително домоуправител на входа.
Свидетелката Иванова присъствала на инцидента, който се случил с ищцата- двете излезли
на разходка с кучето на ищцата, минавали по обичайния си маршрут, минали покрай блок
31, 17- то ОДЗ, до 125- то училище, обърнали посоката до магазина и тръгнали по бул.
„Малинов“. На двадесет – тридесет метра от светофара на кръстовището имало шахта, която
и към разпита била на същото място, капакът й е подвижен, по – висока е. Свидетелката
описва инцидента, като сочи, че същият станал около 17 часа при движението им на левия
тротоар в посока към Цариградско шосе, като М. се спънала на издадената част от капака и
паднала по очи. Изведнъж М. паднала на дясно коляно, подпряла се с ръка, имала
охлузвания. Започнало да й тече кръв. Текло много кръв, много я боляло. Прибрали се към
блока, като забърсвали със салфетки и мокри кърпи. М. опитала да промива раната, а
свидетелката се прибрала вкъщи. М. не отишла същият ден на лекар, а на следващия,
зашили раната, изписали й антибиотик за около две седмици. През това време свидетелката
Иванова разхождала кучето на ищцата, защото тя не можела да ходи от болки ида се
обслужва изобщо, кракът й бил бинтован. След две седмици свалили конците на раната, М.
куцала, боляло я, свидетелката продължила да й помага с разходки на кучето и за
пазаруване. Впоследствие се оказало, че М. е имала камъче в коляното, което си запазила.
Към разпита има белег, който загрозява.
Според изложеното от свидетелката, болките продължили, може би два месеца.
От неоспорената от страните и приета от съда съдебно – медицинска експертиза се
установява, че към момента на прегледа на ищцата, към месец 4.2025г., ищцата има белег
2,2/1 см на коляното, с траен, постоянен характер, който ще остане за бял живот, като с
времето ще избледнее. Според изложеното от доктор М., разкъсно – контузната рана на
дясно коляно, охлузванията на гърба и трети и четвърти пръсти на дясна ръка, са прчинени
от действието на твърди и тъпи предмети, като от медицинска гледна точка могат да се
получат от падане върху терена. Физическите страдания попадат под медицинско-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Раната на
3
коляното и охлузванията би следвало да преминат за до две седмици, с болка в рамките на
обичайната в тези случаи. Раната на коляното е обработена хирургически – зашита, поставен
е ТАП, като при прегледа от доктор М., ищцата му е съобщила, че конците били затегнати по
– късно, което съставлява първично отсрочен шев.
По делото са представени : лист за преглед на пациент, издаден от МБАЛ Света Анна
– София АД на 30.7.2024г., от който е видно, че на ищцата е направена рентгенография, след
поставяне на шев са дадени указния за терапия, като на 8.8.2024г. на ищцата е издадено
съдебно – медицинско удостоверение, за което е заплатила сумата 45 лева.
Към исковата молба са приложени копия от фотоснимки на шахта, които не са
събрани като доказателство по делото.
Представено е решение на едноличния собственик на капитала на Виваком България
ЕАД и Юнайтед Файбър България ЕООД взето на 25.7.2024г., с което се извършва
преобразуване по чл.263ж ТЗ на активи на Виваком България ЕАД, които преминават към
приемащото дружество ЕООД, като преминават в имуществото на последното, като
активите са посочени в приложение 1. Самото дружество – помагач на страната на
ответника сочи, че решението е било вписано на 13.8.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответното дружество за противоправно поведение на лица,
на които е възложило работа, което поведение се изразява в бездействие по обезопасяване на
шахта, намираща се на тротоара пред блок 23 .
За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже
по делото пълно и главно следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа,
противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод
изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите, както и твърденията си, че СО има задължението да
поддържа пътната принадлежност, твърдението, че травмата е получена по сочения начин.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от
техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по
силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на
посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.)
Задължението на общината за обезопасяване на тротоара, на който се намира
кабелната шахта, произтича от задължението на Общината да поддържа пътна
принадлежност по смисъла на ЗП, поради което и на основание ЗП, ответната община
следва да обезопаси същият. Точното изпълнение на част от това задължение предполага
4
предприемането на такива мерки, които да отстранят неравностите по тротоара, или да
предупреждават гражданите, че на тротоара има неравности от такъв тип, включително и че
капакът на шахтата е повдигнат над нивото на тротоара. Организирането на дейността по
поддържане на тротоар в границите на урбанизирана територия е задължение на
съответната община , съгласно чл.30,ал.4 ЗП, защото те са предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от Общинския
съвет. Разпоредбата на чл.11 ЗОбС предвижда задължение на собственика на пътя и пътната
принадлежност да управлява общинските имоти в интерес на населението, с грижата на
добър стопанин и съгласно разпоредбите на закона. Когато Общината не е предприела
действие и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение.
Механизмът на получаване на физическите увреждания от ищцата е установен със
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля – очевидец на инцидента
Иванова. Показанията, ведно с неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
медицинска експертиза, която сочи, че уврежданията отговарят като да са получени по
посочения от ищцата начин, сочат, че вследствие на бездействието на Общината да изпълни
задължението си обезопасяване на тротоара, в частта, в която се намира поставената в
рамките на самия тротоар шахта с повдигнати краища, което съставлява неизправност на
площта, която не е била обезопасена или обозначена, са довели до спъването на ищцата,
падането й, и получаването на физическите увреждания.
Поради изложеното, съдът намира, че Общината не е изпълнила задължението си да
обезопаси шахтата, включително чрез поставянето на предупредителни табели за наличието
на опасност, до обезопасяването на шахтата чрез замяната й.
По изложените съображения искът за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД е установен по основание.
По доводите на ответната страна за пълно отпадане на отговорност, защото по
ЗЕСМФИ, ЗЕС, електронната съобщителна инфраструктура е собственост на
предприятието, осъществяващо електронни съобщителни услуги – неговият помагач. С
цитираните от ответника правила се придвижда отговорност на предприятието,
осъществяващо електронни съобщителни услуги за поддържането на елементите от същата.
Разпоредбата на § 1, т.13 от ЗЕС предвижда, че електронната съобщителна
инфраструктура състалява съвкупност от всички или някои от следните елементи:
електронни съобщителни средства, включително линии, кабелни системи, стълбове, кули,
канали, шахти, тръби, мачти, кабели и съоръжения, които се използват за осъществяване на
електронни съобщения, с изключение на крайни устройства, като съгласно чл.63 от
ЗЕСМФИ кабелните електронни съобщителни мрежи се разполагат подземно в рамките на
урбанизирана територия, като разполагането на мрежите се извършва по инвестиционен
проект, при възложител – въпросното предприятие, при фактическия състав на ЗУТ.
Елементът от земната повърхност, покриващ въпросната шахта, съдържаща кабелна
електронна съобщителна мрежа на помагача на ответника, е част от пътната
5
инфраструктура, а не от електронната съобщителна инфраструктура, защото е част от
пътната принадлежност - тротоар. За самия капак на шахтата отговорност по поддръжката
на цялата пътна принадлежност е на Общината, а не на предприятието, осъществяващо
електронни съобщителни услуги, което отговаря за подземните съоръжения. Евентуалното
бездействие на работници на третото лице по поддържане на вътрешността на шахтата
касае евентуалния непредявен по настоящото производство обратен иск, затова съдът не
обсъжда тези доводи по – нататък.
Тук е моментът да се посочи, че доводите на помагача против констуирането му са
неоснователни, защото решението по чл.263ж ТЗ има действие спрямо трети лица,
включително ищцата и ответната община, от вписването му, което е след инцидента.
Относно възражението за съпричиняване - за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат със свое противоправно поведение, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Доказателствената тежест за установяване наличието на конкретен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането, е на направилия
възражението ответник. В случая доказателства, подкрепящи възражението за
съпричиняване, не са събрани по делото.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията,
възстановителния период и перспективите за окончателното оздравяване. Касае се
пострадала на 56 години, към датата на инцидента, пълният оздравителен период на
ищцата, според заключението на вещото лице, е продължил около две седмици, през които
ищцата е търпяла болки в продължение на тези две седмици от травмата. Изложеното от
свидетеля, че болките продължили около два месеца, е съпроводено с „може би“ –
свидетелят не е сигурен за продължителността във времето, поради което и тъй като това не
се потвърждава от останалите събрани доказателства, включително, но не само от СМЕ,
която е категорична, че травмите са нанесли болки, които съпътстват всяка една травма от
този вид, и пълното излекуване от същата е за около две седмици, налага извода, че не се
установиха усложнения за живота и здравето на ищцата от инцидента, включително
продължили повече от две седмици.
Не се доказва ищцата да търпи болки в повече от типичните за такава травма.
Нормално очаквано за всеки човек е при инцидент като посочения да са налице психически
болки и страдания, като съдът съобразява, че по делото не е проведено доказване за болки,
нетипични със своята интензивност, продължителност, за психични страдания. Тук е
моментът да се посочи, че вследствие на инцидента, на ищцата е останал белег на коляното,
на мястото, на което са положени шевовете, който, според изложеното и от вещото лице, ще
остане доживот, но ще избледнее с времето. Като се съобрази, че по делото не се
установяват последици от траен характер, и при съобразяване на социално –икономическите
условия в страната към 2024г., включително и средната заплата за страната от 2323 лева на
6
месец, при съобразяване на останалата трайна последица – белегът, поради което и намира,
че справедливо обезщетение за неимуществени вреди е от 3000 лева, за които искът е
основателен, а за горницата, следва да се отхвърли.
Сумата, съобразно диспозитивното начало, следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на инцидента – 29.7.2024г. до плащането.
Претенцията за имуществени вреди е доказана изцяло - ищцата е представила
доказателства за плащане на сумата от 45 лева – такса за изготвянето на съдебно –
медицинско освидетелстване, ведно с издаването на съдебно – медицинско удостоверение,
поради което искът следва да се уважи, като се присъди обезщетение за забава върху него, от
датата, на която сумата е платена – 8.8.2024г., а не както е поискано – от датата на
увреждането, до плащането.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е освободена
от заплащането на такса и разноски.
На основание чл.78,ал.6 ГПК, държавната такса следва да се разпредели между ищцата
и ответната община, съобразно, съответно – отхвърлената част от иска, и уважената, поради
което ищцата следва да заплати сумата от 160 лева, а ответникът- 121,80 лева. Заплатеното
възнаграждение за СМЕ от 500 лева, следва да се раздели по същия начин, както следва:
ищцата следва да плати 283,89 лева, а ответникът – 216,11 лева.
На процесуалния представител на ищеца, осъществяващ безплатна правна помощ,
следва да се определи адвокатско възнаграждение, което, съответно на основателната част на
иска, възлиза на 434,17 лева без ДДС / адвокат Г. е представил доказателства за регистрация
по ДДС и възнаграждението, съгласно § 2А ДР на Наредба № 1/9.7.2004г. за
възнагражденията за адвокатската работа се определя без ДДС/, към която се прибавя сумата
86,83 лева ДДС – общо, сумата от 521 лева.
Ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи на 100 лева, на основание чл.25,ал.2 НЗПП, от което на ответната страна да се
присъди сумата от 43,22 лева.
По претенцията на третото лице в отговора за присъждане на разноски – същата е
изцяло неоснователна, на основание чл.78,ал.10 ГПК.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати на М.
А. Ч. ЕГН ********** с адрес * на основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите сумата 3000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени болки и страдания, причинени от падане на ищеца на
29.7.2024г., претърпяно вследствие спъване в повдигнат над земната повърхност капак на
7
кабелна шахта, намираща се левия тротоар на бул. „А. Малинов“ с посока на движение от
бул. Андрей Сахаров към бул. Цариградско шосе, на около 20 метра от кръстовището с бул.
Андрей Сахаров, ведно със законната лихва от увреждането 29.7.2024г., до плащането,
сумата от 45 лева – обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищцата разходи за
преглед на живо лице за телесна повреда, за което е издадена фактура и касов бон на
8.8.2024г., ведно със законната лихва върху сумата 45 лева, от 8.8.2024г. до плащането.
Сумата е платима от Столична община по сметка по чл.39 ЗАдв, с титуляр адвокат А. Г. :
BG12FINV91501116209497.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
над уважения размер от 3000лева до пълния предявен размер от 7000лева, както и искането
за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 45 лева в размер на законната
лихва, от 29.7.2024г. до 7.8.2024г. .
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати в
полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 121,80 лева държавна такса, и
сумата от 216,11 лева от платеното възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА М. А. Ч. ЕГН ********** с адрес * да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 160 лева държавна такса и сумата 283,89 лева от
платеното възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА М. А. Ч. ЕГН ********** с адрес * 9 да заплати Столична община с адрес
– гр. София, ул. “Московска” № 33, сторените по делото разноски от 43,22 лева.
ОСЪЖДА да заплати Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, на
основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на адвокат А. Х. Г., САК, с личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността : град София, улица Съборна № 14, етаж 3 сумата от 521 лева –
адвокатско възнаграждение по делото за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8