Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 30.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Събина Христова
2. Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като
разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. г. д. № 125 по описа за
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 27 от 13.02.2019 г. по гд № 385/2018 г. по описа на ОС – Б. С решението съдът осъдил П. да заплати на А. А. М. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена причина от воденото против ищеца наказателно дело, ведно със законна лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до претендирания размер от 25 001 лв.; осъдил П. и за разноски.
Въззивникът А. А. М. чрез адв. М. обжалва решението в частта му относно отхвърления размер, като го счита за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въвежда следните съображения: По делото било доказано, че претенцията е основателна за процесния период, но съдът направил неправилния извод че присъдения размер е адекватен и кореспондира с доказателствата и установените факти. Съдът следвало да се съобрази с всички претърпени вреди – физически болки и душевни страдания, които са преки и непосредствени. Въззивникът се позовава на съдебната практика – ТР № 3/2005 г., т. 11 по отношението „справедливостта“, което не е абстрактно понятие. В случая ищецът претендирал обезщетение и за двата вида неимуществени вреди, които претърпял от воденото срещу него наказателно производство за престъпление от общ характер, приключило с постановление за прекратяване. И двата вида вреди били доказани от събрания по делото доказателствен материал. Изводът на съда, че претърпените от ищеца емоционални и психически терзания не били в размер надхвърлящ обичайния, бил неправилен и противоречал на свидетелските показания. В случая наказателното преследване било с изключителна продължителност и приключило в рамките на две години и пет месеца, през което време ищецът търпял стрес и страх от несправедливото наказание. Обезщетението не кореспондирало и на взетата процесуална мярка за принуда „задържане под стража“. Всички доказани факти водели до извода, че негативното влияние от наказателното преследване е извън рамките на нормалното, което се потвърждавало и предприетата от ищеца гладна стачка. От друга страна не се установило ищецът да е допринесъл виновно за уврежданията, не е създавал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, не е давал неистински показания, не въвеждал органите в заблуждение. Поради това не е налице основание за намаляване на дължимото от държавата обезщетение. По отношение моралните вреди въззивникът се позовава на посочена задължителна съдебна практика и твърди, че вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически и психологически терзания и целта на обезщетението не е да ги поправи, а да бъде възстановено психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалия. В случая ищецът доказал всяко свое негативно изживяване. Освен периода, през който са претърпени вредите, съдът е следвало да вземе предвид и тежестта на престъплението, което е тежко умишлено по смисъла на закона. От значение за размера е и факта, че през цялото време на наказателното преследване на ищеца не е била вземана друга мярка освен най-тежката - „задържане под стража“. Принципът на справедливостта изисква размера на обезщетението да бъде определен с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства относно начина по който незаконосъобразната дейност на органите се е отразила на ищеца. За такива случаи съдебната практика определяла значително по-висок размер на обезщетенията. При определяне размера на обезщетението съдът следвало да се съобрази и изследва икономическата обстановка в страна, което в случая не било сторено. Съдът не се съобразил и с реализирания от ищеца доход, като каменар от 80-100 лв. на месец, от който доход той незаконно е бил лишен.
Съдът извършил размяна на съдебните книжа на осн. чл. 263 ГПК. В срока по закона не е постъпил отговор от въззиваемата страна. Съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му, изпълнил е принципа на диспозитивното начало, произнесъл се е по всички искания на ищеца.
Въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, процесуално допустима е, като депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията– 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. М. , с което се пледира по същество за уважаване на жалбата.
Въззиваемата страна – П. та на РБ чрез прок. К. С. АП Б. оспорва жалбата по същество. Депозира и писмено становище.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред БОС е предявен иск на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът А. М. твърдял, че срещу него е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 142, ал.3, т. 3, вр. ал.1 НК, за това, че на 28.02.2015 г. в съучастие с други четири лица отвлякъл лицето П. П. от гр. Н., извършено по особено мъчителен и опасен за здравето на отвлечения начин. Образувано било досъдебно производство, като ищецът била задържан първоначално за 72 часа, а впоследствие му била взета мярка „задържане под стража“, която той обжалвал многократно, но е била потвърждавана от съда. На 07.08.2015 г. мярката била изменена в парична гаранция в размер на 500 лв. Досъдебното производство е било прекратено от прокурора с постановление от 12.09.2017 г. поради това, че деянието е недоказано. През периода на разследване ищецът съдействал на разследващите органи, но не признавал вината си. Разследването продължило две години и пет месеца, през което време бил задържан под стража за пет месеца и седем дни. По време на следствието и взетата мярка за неотклонение здравословното му състояние се влошило, страдал от задух, главоболие, депресия, психоза, страх от наказанието. Задържането и разследването повлияли на доброто му име в обществото. Хората се отдръпнали от него, поради което той страдал. Накърнени били честта и достойнството му. Бил потиснат, не реализирал доходи, не можел да си намери работа и зад граница поради задържането и разследването.
П. та оспорила иска. Не били налице твърдените обстоятелства, твърденията не били потвърдени с доказателства. Нямало вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което не е налице фактическия състав по закона за да се присъди обезщетение. Възразила и против размера на иска, като го счита за прекалено завишен. Позовава се на ППВС № 4/68 г. по отношение конкретната преценка на фактите и обстоятелствата , както и личността на увредения. В случая нямало необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно преследване. Размерът на претенцията не бил съобразен и с вида, характера и интензитета на досъдебното производство. Налице било и явно несъобразяване с икономическия стандарт в страната, което е в противоречие с трайната съдебна практика. Наличието на множество предишни осъждания- общо 14 сочело на много по – нисък интензитет на отрицателни преживявания.
Фактическата обстановка се заключава в следното:
Въззивникът А. М. на 01.03.2015 г. бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 142,ал.3, т. 3 НК за това, че на 28.02.2015 г. в гр. Н. и в съучастие с други четири лица отвлякъл П. П. от гр. Н., като деянието било извършено по особено опасен и мъчителен за отвлечения начин. Образувано било ДП № 24/2015 по описа на ОСлС при ОП Б. Първоначално М. бил задържан от полицията за 72 часа, а по –късно с определение от 03.03.2015 г. по ЧНД № 168/2015 г. на БОС му била взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въззивникът многократно обжалвал взетата му мярка за неотклонение, но същата била потвърждавана от съда. С определение от 07.08.2015 г. по ЧНД № 750/2015 г. на БОС мярката била заменена с „парична гаранция от 500 лв“ или М. бил в ареста общо пет месеца и седем дни. Досъдебното производство продължило общо две години и пет месеца и било прекратено от прокурора с постановление от 12.09.2017 г. с мотива, че обвинението е недоказано.становява се от приложеното досъдебно производство и приложеното свидетелство за съдимост, не се и спори, че въззивникът М. е започнал престъпната си дейност още като непълнолетен е бил осъждан общо 14 пъти, за което е наказван на ЛОС седем пъти и е изтърпял ефективно общо седем години и два месеца. При сега взетата му мярка за неотклонение и видно от амбулаторния журнал при Затвора – Б. , на 01.06.2015 г. на М. е била поставена диагноза „дерматитис алергика“ и е получил медикаменти. Първоинстанционният съд е разпитал свидетели, които установяват, че М. работил и издържал семейството си, бил здрав. Имал добро име в обществото, помагал на близки и познати. След задържането му и обвинението за тежко умишлено престъпление хората се отдръпнали от него, самият той се притеснил, изпитвал страх от наказанието.
При такава фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод за основателност на искането и е обезщетил ищеца със сумата от 1 000 лв., като в останалата част до предявения размер е отхвърлил иска.
Въззивният съд намира искът за основателен и доказан в различен от определения от окръжния съд размер.
Законът и задължителната съдебна практика постановяват при искове, като настоящия, да се обсъждат и вземат предвид : тежестта на обвинението и дали е за едно престъпление, дали е било прекратено наказателното производство, продължителността на производството в разумни срокове, взетата мярка за неотклонение и продължителността на задържането, по какъв начин всичко това е допринесло за цялостното влошаване състоянието на ищеца-професия, здравословно състояние, реализация, обществен отзвук, накърняване на доброто име. В случая са налице завишаващи обезщетението фактори, които не са отчетени: Досъдебното наказателно преследване е образувано за тежко умишлено престъпление, като продължителността му е две години и пет месеца, което е над разумния срок. От значение за размера на обезщетението е и факта, че въззивникът е търпял процесуална мярка за принуда „задържане под стража“ за срок от пет месеца и седем дни. Дори и да се приеме, че тази мярка не е предизвикала уронване на честта и достойнството на въззивника, предвид многобройните предишни осъждания, за които е изтърпявал наказание ЛОС, то продължителността й рефлектира пряко в ограничение на личната му свобода, което следва да се отчете. Останалите съображения на окръжния съд досежно другите фактори влияещи за определяне размера на обезщетението са правилни и съобразени със закона и съдебната практика. Поради това в приложение на чл. 52 ЗЗД обезщетението, определено глобално – за всички причинени вреди и при отчитане на посочените завишаващи размера му фактори, следва да се определи за сумата от 3 000 лв. Поради различните изводи се налага решението да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1 000 лв.до 3000 лв., както и изцяло в частта за разноските и вместо него да се постанови друго, съобразно изложеното. Разноски пред въззивната инстанция не са поискани.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 27 от 13.02.2019 г. по гд № 385/2018 г. по описа на ОС – Б. В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за сумата над 1 000 лв. до 3 000 лв., както и изцяло В ЧАСТТА за разноските, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА П., гр. С., ул. В. № * с ЕИК 00695064 чрез ОП Б. да заплати на А. А. М. с ЕГН ********** чрез адв. М. , съд.адрес гр. В., ул. Г. Б. №* ет.*ап.* допълнително сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от водено срещу него досъдебно наказателно производство, което е било прекратено поради недоказаност, ведно със законна лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П., гр. С., ул. В. № * с ЕИК 00695064 чрез ОП- Б. да заплати на А. А. М. с ЕГН ********** чрез адв. М. , съд.адрес гр. В., ул. Г. Б. № *, ет. * ап. * сумата от 3 лв. разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред В. касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :