РЕШЕНИЕ
№ 1336
град
Пловдив, 29.06.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав,
в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря В. П. и участието на прокурор Р. К. като
разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
административно дело № 1 описа за 2021 година, взе предвид следното:
Производство по Глава ХI от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от Д.Т.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.Г.М., със съдебен адрес ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 10 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 06.01.2013 г. до
01.12.2016г., ведно със законовата лихва от датата на преустановяване на
нарушението, по отношение на престоя му в Арест-Пловдив /от 06.01.2013 г. до
01.06.2013г./, свързани с липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на достатъчно
мебели; не му е осигурявана достатъчно слънчева светлина, поради малките прозорци
в арестантските помещения; имало мухъл, плесен и дървеници; за престоя му в Затвор-Пловдив
/от 20.10.2016г. до 28.06.2017г. и от 12.02.2019г. до 22.07.2020г./, свързани с
липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3
кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала
вентилация и свеж въздух; килиите са без достатъчен достъп на естествена
светлина, поради особеното разположение на килията и малкия размер на прозореца,
както и факта, че прозореца е покрит с решетки и мрежа; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в
помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели
завивки, а на молбите му от затворническата администрация му отговаряли, че не
разполагат с одеяла и завивки; липсват достатъчно шкафове за
затворниците, поради което са принудени да ползват общи, в които прибират
бельото и посудата си; спалното и
постелъчно бельо се сменя рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не му е осигурен достъп до пералнята на затвора с мотива, че трябва
предварително да подаде молба и да изчака няколко дни; в килиите има мухъл и
плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана
възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа
и личностна криза; не му е предоставян достъп до течаща вода, поради това, че
липсва налягане в чешмите и през по-голямата част от денонощието вода до
неговата килия не достига. Счита, че с при така изложените обстоятелства са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС). Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на упълномощения представител адв. Г.М., съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. В писмен отговор прави възражение за изтекла
пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение за периодите преди
2015г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на предявения иск и счита, че същият следва да
бъде отхвърлен.
От фактическа страна съдът установи следното:
По делото е постъпила справка
рег.№ СА-247/17.02.2021г. /л.31/ от Арест-Пловдив, в която се посочва, че
ищецът е пребивавал там в периода от 14.01.2014г. до 22.05.2014г., когато е
преведен в Затвора-Пловдив. Бил е настанен в открития през месец юни 2009г. нов
Арест-Пловдив, находящ се на територията на Затвора-Пловдив, който отговаря на
изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице. През исковия
период Т. е бил настанен в килия №114 на ет.1, с квадратура 14.74 кв.м. заедно
с още две задържани лица. Килията е била оборудвана с три легла, с размери
190/70 см., като две от леглата са разположени едно върху друго. Помещението е
разполагало и с маса за хранене, с размери 60/60 см. И два броя кръгли
табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в арестните помещения е чаршафи,
одеала и възглавници. Чаршафите се изпират ежеседмично в пералните помещения на
Арест-Пловдив. На задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени
чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от
задържаните в тях лица. Във всяка килия има обособен санитарен възел с размери
125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подава
всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за
двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до банята става по утвърден график,
най-малко два пъти седмично. В сградата е изградена система за диференцирано
дневно и нощно осветление. На всички задържани под стража ежедневно се
осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на дневна
светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който има
отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с
водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се
ползва за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през летния. По
сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се
изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи. По данни от становище към рег.№
1428/16.02.2021 /л.36-38/ от Затвора-Пловдив, се установява, че Д.Т. *** от 01.05.2014г. до
30.01.2016г.. С протокол №1678/16.07.2015 год. е изведен в
ЗООТ"Смолян". За грубо дисциплинарно нарушение (употреба на хероин и
марихуана в условията на по-лек режим) със заповед № 1540 от 10.11.2015 год. е
преместен в ЗООТ "Хеброс". Със заповед № 384 от 02.03.2016 год. е
върнат в корпуса на Затвор-Пловдив поради нови дисциплинарни нарушения в
условията на общежитието - употреба на наркотични вещества. С протокол
№936/06.04.2016 г. от заседание на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, поради
множеството дисциплинарни прояви в условията на по-свободна в режимно отношение
среда, режимът му е върнат до първоначално определения от съда строг режим.
Съгласно становище рег.№163/10.03.2021г.
Т. е пребивавал в ЗО ”Смолян от 22.07.2015г до 28.10.2015г. и е бил настанен в
стая №112, сутерен (стая за огнярите) и стая № 309. За периода от 22.07.2015г.
до 10.08.2015г. ищецът е настанен в стая №112 на 30”Смолян”, която се състои от
две помещения - външно помещение с размери 14,51 кв.м. и вътрешно помещение с
размери 16.83 кв.м. без санитерен възел. Помещението разполага със собствен
санитарен възел с размери 2,25 кв.м., оборудвано с мивка. Вътрешното, външното
помещение на стаята и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се
отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 145х145см ,
като има възможност да се отварят и до осигуряват нужното проветряване в
помещенията. Стаята е предназначена за седем лишени от свобода. По време на
пребиваването на ищеца в тази стая са настанявани не повече от седем лишени от
свобода включително с него. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 80x190 см. с височина 40см .Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири
отделения с размери 35x100 см. с височина 195см. Стаята разполага с един по-малък
шкаф, четири масички и два стола. По време на разглеждания тук период в ЗО ”Смолян”
не са правени ремонти на стая №112. В този период достъп до течаща топла вода Т.
е имал два пъти в седмицата по график, в общо помещение - баня на първи етаж.
За периода от 20.08.2015г до 20.10.2015г Т. е настанен в
сутерена стая, предназначена за огнярите на ЗО”Смолян”. Стаята на се състои от
едно помещение с размери 15.8 кв.м. без санитарен възел. В близост до стаята
има санитарен възел с баня с размери 2,5 кв.м., оборудван с мивка и душ. Стая,
както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с
радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 130 х 80см. , като има
възможност да се отварят и до осигурянат нужното проветряване в помещенията. Помещението
е предназначено за двама лишени от свобода. По време на пребиваването на Т. в
тази стая са настанявани не повече от двама лишени от свобода включително с
него. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x190 см. с
височина 40см .Стаята е оборудвана с малък шкаф 35х40см., с височина 65см.,
маса 120х60см., бюро 55х100см., закачалки 2бр., столове 3 бр. и огледало 1 бр.
По време на престоя на Т. в ЗО ”Смолян” не са правени ремонти на стаята на
огнярите. Достъп до течаща топла вода Т. е имал в банята разположена в
непосредствена близост до стаята. 
За периода от 20.10.2015г. до 28.10.2015г. ищецът е настанен в стая № 309,
която се състои от едно помещение от 23,2 кв.м. без санитарен възел и в нея е
предвидено да се настаняват до петима лишени от свобода. По време на
пребиваването му в тази стая са настанявани не повече от пет лишени от свобода
включително с него. Стаята не разполага със санитарен възел, като настанените в
нея ползват общата тоалетна същият етаж. Стаята разполага с един прозореца с
размер 160x170см , като има възможност да се отварят и до осигуряват нужното
проветряване в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 80 х 190 см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по
четири отделения с размери 35x100 см. с височина 195см., един по-малък шкаф,
две масички и два стола. По време на престоя на Т. не са правени ремонти на
стая №309. В този период достъп до течаща топла вода Т. е имал два пъти в
седмицата по график в общо помещение - баня на първи етаж. При постъпването на
всеки л.св. в ЗО ”Смолян” му се зачисляват дюшек, възглавница и определен брои
одеяла според сезона. Преимуществено л.св. ползват свои чаршафи и калъфки, но
при нужда се осигуряват служебни такива. За пране е определен е един ден от
седмицата, като в баните на всеки етаж има топла вода. Лишените от свобода имат
задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Няма данни за
престоя си в ЗО „Смолян” Т. да е участвал в програми за обществено въздействие.
По отношение плана на присъдата и оценки на поведение, и предпланиране няма
информация, поради това 
че книжката
на л.св. е пратена в ЗО ”Хеброс” след превода му на 28.10.2015г. За престоя си
в ЗО ”Смолян” Т. е работил 72 дни като домакин-огняр. Няма данни по време на пребиваването
си да е подавал молби против условията в общежитието,
В ЗООТ "Хеброс" за
периода от от 28.10.2015г. до 02.03.2016г. ищецът е бил настаняван в стаи №5, №6
и №12 на пост VI. Така стая №5 на пост VI е с квадратура без санитарен възел 28.52
кв.м.; квадратура на санитарният възел 2.46 кв.м.; прозорци в спалното
помещение 2 броя отваряеми, с размери 0.96x1.15 кв.м. и 0.48x1.15кв.м.; 1 брой
прозорец в санитарния възел с размери 0.31x1.10 кв.м.; Стая №6 на пост VI -
квадратура без санитарен възел 28.28 кв.м. без санитарен възел; квадратура на
санитарният възел 2.48 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя отваряеми, с
размери 0.45x1.10 кв.м. и 0.50x1.10 кв.м.; 1 брой прозорец в санитарния възел с
размери 0.35x1.10 кв.м.; Стая №12 на пост VI - квадратура без санитарен възел
41.65 кв.м. без санитарен възел; квадратура на санитарният възел 2.56 кв.м.;
прозорци в спалното помещение 3 броя отваряеми, с размери 1.50x1.10 кв.м.,
1.00x1.10 кв.м. и 1.00x1.00 кв.м.; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери
0.30x1.15 кв.м.. В становището се посочва, че на всеки подсъдим или лишен от
свобода се осигурява легло, дюшек и постелъчен инвентар. При желание от страна на лишените отсвобода, могат да
получат от близките си чаршафи, одеяла и други вещи съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички
лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Във всеки
санитарен възел има достъп до течаща студена вода. Водата в Затвор-Пловдив е от
обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички
граждани в условията на свободен живот. Отоплението в Затвора-Пловдив се осъществява чрез
централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода. Тоалетните във посочените стаи №5,
№6 и №12 на пост VI са обособени помещения с отделен вход. Хигиената в спалните
помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта
получават съответните почестващи материали, такива могат да бъдат закупени и от
лавката на затвора, или да им бъдат донасяни от близките им. През 10.09.2014г. Д.Т.
е включен в изработването на информационно табло по повод 129 год. от
Съединението на България. Със заповед № 1589/7.10.2016 г. е назначен в
строителна група и за целия период на изтърпяване на наказанието си има
отработени 342 работни дни. По делото е постъпила Докладна записка от инсп.
Ирина Тодорова в ЗООТ „Хеброс" - Затвора гр. Пловдив,
в която се посочва, че ищецът е постъпил в ЗО „Хеброс" на
06.11.2015г., преведен от ЗО
„Смолян". Наказван е три пъти за идентични
дисциплинарни нарушения, както следва: Със Заповед №1485/29.10.2015г. -
изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия за употреба на наркотични
вещества; Със Заповед №67/13.01.2016 год., - изолиране в наказателна килия за
срок от 13 денонощия за употреба на наркотични вещества /хероин/; Със Заповед №244/12.02.2016год. -
изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия за употреба на наркотични
вещества /марихуана/. В докладната записка се сочи, че в ЗООТ „Хеброс" - Затвора гр. Пловдив
не разполагат с данни в коя стая е бил разпределен Д.Т. за периода 2015 г. Посочва
се, че стаите в ЗООТ „Хеброс" са с различна площ и съответно различен брой
пребиваващи - от 2 до 12. Във всяка стая има поставени легла, шкафчета, столове
и маса. Височината на стаите е 2.50м. Във всяка стая има луминисцентно
осветление, като в големите стаи има по две или три лампи. Всяка стая има два
прозореца с размери 1,10/1.30 см, а големите стаи имат по три прозореца.
Отоплението на стаите е с локално парно. През 2016 г. за Т. е
изготвено предложение за работа на външен неохраняем работен обект фирма „Ски
рент" ЕООД. От 11.03.2016г.. е изготвено предложение за включването му на
заседание на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС за 06.04.2016г. за промяна на режима на
изтърпяване на наказанието на ищеца от общ на строг.
В съдебно заседание, проведено на 18.03.2020г. в
качеството на свидетели чрез видео-конферентна връзка са разпитани М.Р.Л. и Ц.Г.Г..
Ц.Г. познава ищеца, тъй като са били в една килия, повече от един път, но не помни точно кога. Сочи, че топла вода
няма в нито една килия в Затвора, студена вода има в тоалетната. Вентилация
няма в нито една стая. Прозорци в килиите, в които е бил Т. има, но са
нависоко. Има дървеници и хлебарки. Инспекторът „Социална дейност“ не работи с
никого от лишените от свобода. Пръска се
за хлебарки и дървеници, но няма ефект. През 2013-2016
год. не е имало пръскане за дървеници и хлебарки изобщо. М.Л. сочи, че не е
сигурен за кой лишен от свобода става въпрос, но ако е този, за когото се сеща
са лежали преди доста време заедно. Л. *** през 2009 година, Т. бил там на
шести пост. От 2009 год. до 2013 год. били постоянно заедно. Включително в ТПО „Смолян“,
където не са били в една килия. Били заедно в килия №12 на шести пост в
Затвора. Било много пренаселено, 16-17 човека бяхме на площ от около 23-24
кв.м. Имало мухъл по тавана и по стените.
В ТПО „Смолян“ условията са доста по-добри от Затвора-Пловдив и отговарят
на изискванията.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно
приобщените по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени
вреди в периода от от 06.01.2013 г. до 01.12.2016г., ведно със законовата лихва
от датата на преустановяване на нарушението, пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС. На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на
чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“
съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място съдът съобрази, че установените в Част
Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС
оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В най-общ план и двете редакции са
еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите
на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка,
разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от
07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва
да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на
съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е
достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да
сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите
си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на
телевизия, четене на книги и т.н.. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ,
бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.В този смисъл е и трайната съдебна
практика, последователно изразена в Решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по
адм.д. №15508/2011г., Решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., Решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., Решение
№538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., Решение №15 от
29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г. и др.. В тях се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода. При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М.срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа. Така в пилотно решение „Н.и други против България“ от
27Януари2015г., касаещо условията в българските затвори, Съдът е приел, че
провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване
за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението,
заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела
във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест
върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3
от Конвенцията.
На първо място и с оглед събраните писмени доказателства
по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да
се отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от
14.01.2014г. до 22.05.2014г. за Арест-Пловдив, от 01.05.2014г. до 22.07.2015г.
за Затвора-Пловдив, от 22.07.2015г до 28.10.2015г. за
ЗООТ "Смолян", от 28.10.2015г. до 02.03.2016г. за ЗООТ
"Хеброс" и от 02.03.2016г. до 01.12.2016г. за Затвора-Пловдив. Неоснователни
са оплакванията на ищеца по отношение на
престоя му в Арест-Пловдив, който се установи, че е от от 14.01.2014г.
до 22.05.2014г. От събраните и описани по-горе доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. На всички задържани под стража ежедневно е осигурявано време за престой на
открито съгласно ЗИНЗС. По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и
при допълнителна нужда се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, за което по делото са приложени съответните протоколи. За
посочения по-горе исков период при престоя в Затвора-Пловдив и ЗООТ
"Хеброс", доколкото доказателства за противното не се представиха, ищецът
е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение правят периодите от
14.01.2014г. до 22.05.2014г. за Арест-Пловдив и от 22.07.2015г до 28.10.2015г. за ЗООТ "Смолян". Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н.и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел. През исковия период не се
установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално
помещение в Арест-Пловдив, Затвора-Пловдив,
ЗООТ "Хеброс" и ЗООТ "Смолян" е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Липсва нарушение и на чл.20 ал.3
ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения в Арест-Пловдив, Затвора-Пловдив, ЗООТ
"Смолян" и ЗООТ "Хеброс" е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Видно от приложените по
делото докладни записки, всички килии са разполагали със санитарен възел и
достъп до течаща студена вода. Топла вода е имало в общите санитарни възли в
отделенията. Осигурена е възможност за естествена вентилация и пряк достъп до
естетствена светлина, посредством прозорци, чиито брой е съобразен с големината
на помещението. Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки
за периодите от 14.01.2014г. до 22.05.2014г. за Арест-Пловдив, от 01.05.2014г.
до 22.07.2015г. за Затвора-Пловдив и от 02.03.2016г. до 01.12.2016г. за
Затвора-Пловдив. Това е така, защото от страна на ответника са изложени
твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени. Оплакването
на ищеца относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени
от него неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно
дебели завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. На
първо място, установява се от представеното от ответника становище, че в
затвора отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством
централно-локално парно, Следва да се има предвид, че поставянето на външна
изолация не е нормативно установено задължение на ответника. Недоказани са
твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е
изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо да е
депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за
това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му
от негови близки.
Основателни са, обаче, оплакванията за наличие на
дървеници и хлебарки за периодите от 22.07.2015г до 28.10.2015г. за ЗООТ "Смолян", от 28.10.2015г. до
02.03.2016г. за ЗООТ "Хеброс", доколкото от страна на ГД „ИН” не са
представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно
изпълнени. По отношение оплакването, че достатъчно
дневна светлина не може да прониква в спалните помещения, с оглед размера на
прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с
широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на
дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид в тази насока и типа
на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да
бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията
относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да
се прилагат безусловно. Установява се също така и че за част от престоите на
ищеца в местата за лишаване от свобода същият е бил устроен на работа, което е
индикация, че в по-голямата част от деня е бил извън спалните помещения на затвора, като не е
налице и оплакване да не му е бил осигуряван и предвиденият престой на открито.
Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на дневна
светлина в спалните помещения не е било достатъчно, което не е доказано обаче
категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца практически е била
налице възможност в значителна част от времето като работещ да е извън тези
помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него
неимуществени вреди.
По отношение на твърденията за липсваща
мебелировка, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че оборудването във всяко едно спално помещение е стандартно -
определен брой легла и съответния брой шкафчета и няма данни той да е заявил
изрично, че иска такова да му бъде предоставено за лично ползване /а не общо с
някой друг лишен от свобода/ и да му е било отказано. При това положение,
следва да се приеме, че и това твърдение е недоказано. От приложените по делото справки се
установява също така и че в затвора разполагат с постелен инвентар и спално
бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат
обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че
грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода, като в
утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и
четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника
на затвора. Следва да се посочи, че ищецът не заявява да е подавал молба за
изпиране на спалното бельо или за допълнителен инвентар, на която молба да са
получили отказ. Впрочем, налице е и нарочно изявление в тази връзка в
посочената справка. Ето защо, в тази част претенцията също е неоснователна.
Съдът счита за основателни и твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според
ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и
индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Доказателства за водена
индивидуална и корекционна работа с ищеца от страна на ГД „ИН” не се
представиха.
Неоснователни са и твърденията досежно липсата на достъп
до течаща вода, поради това, че липсва налягане в чешмите и през по-голямата
част от денонощието вода до килия на ищеца не достига, доколкото от една
страна, в случай, че това се дължи на ВиК повреда, то не само лишените от свобода
няма да имат вода, но и всеки гражданин, намиращ се около ВиК повредата, а от
друга, понякога и цели населени места нямат вода, което означава, че липсата на
вода при ВиК повреда не поставя лишените от свобода, в частност ищеца в
по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. Все в тази насока и следва
да се посочи, че л.св. имат право да се разхождат по коридорите в светлата част
на денонощието, което ще рече, че в случай, че налягането на по-горните етажи
за определен период от време е било слабо, то е нямало пречка ищецът да слезе
на някой от по-долните етажи и да задоволи своите потребности в общите
санитарни помещения.
От всичко, изложено до тук, се установява, че за исковия
период от 14.01.2014г. до 01.12.2016г., с изключение на периодите от 14.01.2014г.
до 22.05.2014г. за Арест-Пловдив и от 22.07.2015г до 28.10.2015г. за ЗООТ "Смолян", ищецът е пребивавал в
килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3
ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за
живот. С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените по-горе
периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието на
инсекти в тях, адекватно медицинско обслужване и подходяща за здравословното му
състояние хранителна диета, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за Касабов, което надвишава това, присъщо на лишаването от
свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н.и други срещу
България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3
ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н.и др.
срещу България, делото Т., делото Червенков срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка
с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Т. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Арест-Пловдив,
Затвора-Пловдив, ЗООТ "Смолян" и ЗООТ "Хеброс", според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 3 000 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 3000 лева лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор-Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск /в размер на
3 000 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 04.01.2021г. датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски.
Те се констатираха от една страна да са в размер на 10
лева за заплатената държавна такса.
В представения договор за правна защита и съдействиесключен
с ищеца, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за
него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което
безспорно се установява, че е налице. На
основание чл.10 ал.3 изречение второ от ЗОДОВ, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и
чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/, възнаграждението за
пълномощника на ищеца възлиза на 830 лева, а съразмерно уважената част от иска
има той има право на сумата от 249 лева. Или на адв.М. следва да се заплати от
ответника сумата от 249 лева възнаграждение.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.284 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК
и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Водим от изложеното, на осн.чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********,***, обезщетение в
размер на 3 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от
01.05.2014г. до 22.07.2015г. за Затвора-Пловдив, от 28.10.2015г. до 02.03.2016г.
за ЗООТ "Хеброс" и от 02.03.2016г. до 01.12.2016г. за
Затвора-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г.М.,
с адрес ***, сумата от 249 /двеста четиридесет и девет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” – София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: